Решение по КНАХД №2403/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Р., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. М., против Решение № 1021/09.09.2025 г., постановено по АНД № 3630/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), IV н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-1030-003227/29.05.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Рунков на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендира сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХIХ състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред ПРС е било НП № 25-1030-003227/29.05.2025 г., издадено от Р. К. П. на длъжност Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Рунков на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от с.з.

Обжалваното НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с Постановление от 22.05.2025 г. на прокурор от Районна прокуратура Пловдив, за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 4803/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, за това, че на 13.04.2025 г. около 10,40 часа на територията на област Пловдив, община „Марица“, АМ „Тракия“ 127 км посока София, Рунков управлява лек автомобил „Мерцедес Е 250 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Констатирано е, че регистрацията на автомобила е била прекратена на 20.03.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като водачът Д. Р. Р. в качеството си на собственик в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да го пререгистрира. Административнонаказващият орган е приел, че административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено умишлено, като при индивидуализацията на наказанието е посочено, че е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение, което не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и наложеното административно наказание правилно на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция) е наложено в минималните размер и срок. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота е необходимо да се посочи, че ако поради незнание бъде извършено такова нарушение (какъвто се твърди да е настоящият случай), следва да се приеме, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал. 2 на чл. 7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. При това положение правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХIХ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1021/09.09.2025 г., постановено по АНД № 3630/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.