Р Е Ш Е Н И Е
№90
гр. Враца, 23.03.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, Пети състав,
в открито заседание на 23.03.2023 г., през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 161 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
вр. с чл. 111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по жалба на л/с Н.Г.Н.,***, срещу Заповед № Л-832/16.03.2023 г. на Началника
на Затвора – Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични
дни, сборно за срок от 10 денонощия“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 101,
т. 8 от ЗИНЗС.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а твърденията въз
основа на които е издадена не съответстват на обективната истина. Иска се
отмяната й.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Началника на Затвора Враца, редовно
призован, не се явява. Чрез процесуален представител - ст. юрисконсулт Г.Х., в
с. з. и в представените по делото писмени бележки, оспорва жалбата. Моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед.
Посочва, че е спазена процедурата по налагане на наказанието и същото е
правилно.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 3 /три/-дневен
срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта,
която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен
акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от изложеното в докладна записка
с вх. № 3951/07.03.2023 г., на 06.03.2023
г., около 22,00 часа, при претърсване и личен обиск на лишени от свобода в 201-во
спално помещение, в стек от минерална вода, до леглото ползвано от л/с Н.Г.Н.,
е намерен 1 бр. мобилен телефон „SAMSUNG“, в работен режим, на същото легло е
установен дунапренен дюшек тип „гъба“, без служебна бележка за собственост и 1
бр. зарядно за „SAMSUNG“, бяло, без служебна бележка за
собственост.
От лицата лишени от свобода, обитаващи
спалното помещение са снети писмени обяснения, като л/с Н.Г.Н. е признал, че
неразрешените вещи, описани в докладната, са негова собственост.
Като доказателство по делото са
представени Протокол № 151/06.03.2023 г., съгласно който л/с Н.Г.Н. доброволно
и без възражения е предал намиращите се у него неразрешени за внасяне и държане
вещи, а именно: 1 бр. мобилен телефон „SAMSUNG“, в работен режим (златист цвят),
дунапренен дюшек тип „гъба“, без служебна бележка за собственост и 1 бр.
зарядно за „SAMSUNG“, бяло.
Съгласно обясненията дадени от
жалбоподателя и други двама лишени от свобода – С.А.Г. и Г.Ц.Г., намерените
вещи са на л/с Н.Г.Н.
Въз основа на
цитираната докладна записка е изготвено предложение от ИСДВР м. Ц. до
Началника на Затвора, в което са описани действията извършени от л/св Н. и е
предложено същия да бъде наказан на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС със „Забрана за участие в колективни
мероприятия във и извън местата за
лишаване от свобода, за
срок от 2 месеца“ за извършено
нарушение по чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС. В
предложението е посочено, че л/с Н. е наказван многократно – общо 10 пъти, като
за 2022 година са регистрирани 4
дисциплинарни наказания.
Въз основа на
изложеното и след като е изслушал нарушителят, Началника на Затвора Враца е постановил
оспорената в настоящото производство Заповед
№ Л-832/16.03.2023 г., с която на л/с Н.Г.Н. е наложено дисциплинарно наказание
наказание „изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време,
в почивни и празнични дни, сборно за срок от 10 денонощия“, на основание чл.
104, ал. 1, вр. чл. 101, т. 8 от ЗИНЗС.
В мотивите на заповедта, административния
орган е приел, че с деянието си л/с Н. е
нарушил чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100,
ал. 1, и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.
Обжалваната Заповед не е отменяна по реда на чл. 111,
ал. 2 от ЗИНЗС.
Според представената по делото медицинска справка л/с Н. няма хронични заболявания с
назначена поддържаща терапия.
Като
доказателство по делото е представена справка за извършени нарушения и
дисциплинарни наказания от жалбоподателя, видно от която по отношение на
последния, за периода от 31.01.2022 г. до 02.03.2023 г., за извършени
нарушения, са наложени 5 броя наказания. В тази връзка, в с. з. са представени
и 5 броя заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.
Съдът
извърши дължимата на основание чл.
168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на
основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146
от АПК, като приема следното:
Заповедта
е издадена от компетентен орган - компетентността му произтича от разпоредбата
на чл.
104, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат с
мотивирана заповед от началника на затвора.
Спазена
е установената писмена форма като заповедта съдържа изискуемите по чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, доколкото в приложимия ЗИНЗС не са
регламентирани специални изисквания към формата и съдържанието на акта.
Посочени са фактическите и правните основания за издаването й, като за мотиви
на акта, съобразно трайно установената съдебна практика, следва да бъдат
възприети и доказателствата за всички извършени в хода на административното
производство процесуални действия.
Според нормата
на чл.
102, ал. 2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл. 101,
т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.
100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2,
т. 1, 2, 3 или 5.
Съгласно
разпоредбата на чл.
100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или
бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода.
В конкретния случай основанието за
налагане на този вид дисциплинарно наказание е извършването от жалбоподателя на
дисциплинарното нарушение по чл.
100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС в условията на системност. Следва да се отчете,
че наказанията по чл.
101, т. 7 и и т.
8 от ЗИНЗС са тези, които в най-голяма степен ограничават и засягат правата
на лишените от свобода, поради което е предвидено те да се налагат само за
тежки дисциплинарни нарушения или такива, при които броят и честотата на
извършването им, т. е. системното им извършване оправдава налагането на по-тежко
по вид наказание.
Въпреки представените доказателства за
извършени нарушения и наложени дисциплинарни наказания на жалбоподателя, в
заповедта не са посочени и изброени кои предишни дисциплинарни наказания,
наложени на л/с Н., са мотивирали АО да приеме, че нарушението е извършено в
условията на системност, да наложи конкретното по вид наказание и определи този
срок от 10 денонощия за изпълнението му.
В заповедта е посочено, че лишеният от
свобода преди налагане на наказанието е приет и изслушан, като липсват
доказателства, които да потвърждават този факт, с оглед на което не може да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл.
105, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл.
89, ал. 2 от ППЗИНЗС. Последната повелява, че преди издаване на заповедта
наказващият лично се запознава с докладната записка на констатиралия
нарушението служител, писмените обяснения на затворника, другите материали от
дисциплинарната преписка и изслушва лишения от свобода. При това положение
настоящият съдебен състав намира, че представеното обяснение от л/с Н. от 06.03.2023
г. /л. 12/, върху което е направено отбелязване, че е изслушан на 09.03.2023г.
и което дори не е регистрирано, е необходимо, но недостатъчно условие, за да е
изпълнено нормативно регламентираното изискване за изслушване.
На
следващо място, съгласно чл.
102, ал. 1 от ЗИНЗС, при определяне тежестта на наказанието следва да се
вземат предвид тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от
свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.
В
заповедта бланкетно е посочено, че са взети предвид всички тези критерии, без
обаче да са изложени конкретни мотиви кои точно факти са послужили като
основание за определяне на най-тежкото наказание.
От
страна на АНО е наложено друго, по-тежко наказание от предложеното от ИСДВР, което безспорно е негово право, но не са
изложени мотиви и относно това негово решение.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена при несъответствие между описаната фактическа обстановка и
посочените за нарушени правни норми и при липса на категорични доказателства за
твърдяното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното наказание е наложено
незаконосъобразно, без да са били налице материалноправните предпоставки за
него, вследствие на което обжалваната заповед следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, ГД
„ИН“, в чиято структура е ответника, следва да бъде осъден да заплати на АдмС –
Враца сумата от 10,00 лева, представляваща следващата се държавна такса за
водене на делото.
По
изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл.
111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Административен съд Враца, пети
състав:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ Л-832/16.03.2023 г. на Началника на Затвора – Враца, с която на л/с Н.Г.Н. е
наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия в извънработно
или извънучебно време, в почивни и празнични дни, сборно за срок от 10
денонощия“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 101, т. 8 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА ГД „ИН“ София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен
съд Враца държавна такса в размер на
10.00 /десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен Съд Враца в
14/четиринадесет/ - дневен срок, считано
от днес – съгласно чл. 111, ал. 7
от ЗИНЗС.
АДМ. СЪДИЯ: