Р Е Ш Е Н И Е № 1486
22.04.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11576/ 2019 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Иск на Б.И.Ю., ЕГН **********,***, против
„Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сума, дадена при изначална липса на
основание – недействителен договор за потребителски кредит между страните, или
нищожни или недействителни отделни
клаузи за възнаградителна лихва по същия договор и за възнаграждение по договорен между същите страни пакет от
допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит.
Според фактите, така, както са изложени в
исковата молба, между страните имало сключен надата 11.04.2017г. договор за
потребителски кредит № ***, по който кредитополучателят Ю. получила в заем сума
от 550 лева. От своя страна , ищецът следвало да върне тази сума, ведно с
възнаграждение на кредитора в размер на 49.89 %, изчислено на годишна база,
като бил Договорен бил годишен процент
на разходите от 41.17 %, а кредиторът
приел разсрочено на единадесет равни
месечни вноски от по 60.87 лева плащане.
Било договорено и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, но във
договора нямало конкретно описание на договорените такива. Между страните били
договорени такива за възнаградителна лихва, чийто размер обаче надхвърлял
повече от три пъти размера на законната лихва.
Главницата, възнаграждението на кредитора и стойността
на допълнителните услуги били изцяло заплатени на кредитодателя.
Изложени са обаче доводи, че договора между
страните е недействителен на основание
чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени условията на
чл. 9, 10, 11 и 19 от същия закон. Твърди се, че клаузата, с която е договорен
размерът на възнаградителната лихва е нищожна, тъй като размерът надхвърля
повече от три пъти размера на законната такава, клаузата, с която е договорено
възнаграждение за допълнителни услуги също е нищожна, тъй като заобикаля
закона, в частност – нормата на чл. 10 а от Закона за потребителския кредит. Иска
се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати 150 лв. недължимо платена по клаузата за
възнаградителна лихва и сумата от 605.55
лв. недължимо платена по клауза за възнграждение за допълнителни услуги
, ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането , и да се присъдят на ищеца сторените по
делото разноски, а на п. м. п. - хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответното дружество оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че няма основание за нищожност, унищожаемост или друга
форма на недействителност, както на договора, така и на неговите клаузи и се
моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото
разноски. Не оспорва съществуването на договор межу страните, но отрича пълното
плащане от страна на ищеца, като твърди, че по договора са платени само 979.49
лева - с 429.49 лева над стойността на
главницата.
Субективно съединени между същите страни два допустими осъдителни
иска с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства ,
съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите, следва ищеца да докаже имущественото разместване
между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване.
Сключването на договора между страните не е спорно , представено и е
копие от същия на л. 30 от делото; не е
спорно изпълнението на задължението на кредитодателя да предостави на Ю. сума от 550 лева назаем.
Спорно е обаче дали Ю. е изпълнила задължението си да заплати всички
дължими по договора суми точно в
количествено отношение. В тази насока, представено е на л. 32 от делото
извлечение от сметката към договора, водена от ответното дружество , в която
плащанията се признават в пълен размер. Тази справка е изходящ от ответника частен документ, тя е представена от ответното дружество, което
по този начин признава неизгодния за него факт на получаване на процесните
суми. Вярно е , че в същата справка сумата на платеното е посочена да е 700
лева, но доколкото в същата има и отбелязване , че към 31.07.2019г остатъчното
задължение по този договор е 0.00 лева, и в самата справка са посочани датите
на плащане на вноските (в пълните им
размери ), както и точните дати на плащане , предхождащи значително падежните такива, следва да се
приеме , че Ю. е погасила в пълен размер дължимите по договора плащания. Това
погасяване е извършено , според неоспорените твърдения на ответното дружество,
включително чрез прихващане на суми ,
които иначе са отпуснати на Ю. по последващ друг договор за потребителски кредит между същите
страни, копие от който също фигурира по делото. Друга част е платена рез вноски
по посочена в договора банкова сметка ***.
Съдът следва да отбележи, че на
л. 70 от делото фигурира и друга справка – извлечение за постъпили от длъжника по
договора с № *** плащания, където са отбелязани като платени само 6 вноски на
обща стойност от 700 лева; извлечението обаче касае само платеното по банковата
сметка на кредитора , доколкото според твърденията на ответното дружество , има
и „ вътрешна безкасова операция, с която сумата от 279.49 лева е постъпила по
ДПК № ***, с което последният е погасен предсрочно“. Затова съдът следва да приеме , че Ю. е
погасила всичките си задължения по договора , тоест, че имуществено разместване
между страните има.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г., тъй като договора е сключен на дата 11.04.2017г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към
закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация (
чл.7.1 от ОУ) за наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора,
и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие
с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК, погасителен
план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски,
включително компонентите на отделната вноска – лихва , главница , стойност на
допълнителни услуги.
Липсва обаче информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Такава не е дадена на кредитополучателя,
нито в самия договор , нито в
стандартния европейски формуляр, нито в договора за допълнителни услуги. Затова договорът е недействителен на
основанието по чл. 22 във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК.
На
следващо място , клаузата , с която между страните е договорено допълнително
възнаграждение за услуги – приоритетно разглеждане на искането и изплащане на
потребителски кредит, възможност за намаляване или отлагане на определен брой вноски , за смяна на дата на падеж или
улеснена процедура по получаване на допълнителни средства , е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите.
Според договореното между страните , възнаграждението е при всички
положения дължимо при сключването на договора, но допълнителните услуги са
нееквивалентни , оказването им не е престация от страна на кредитора . Затова
тази клауза води до значително
неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза
да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно
тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
На плоскостта на потребителската защита , според чл. 10а ал. 2 от ЗПК ,
кредитора не може да изисква от длъжника „ заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита“; предвид договореното –
промяна на дата на падеж , размера иброя
н вноските , на практика кредитора търси
точно такава такса , заобикаляйки по този начин законовата разпоредба на чл.
10а от ЗПК. СЪдът приема този довод на ищеца за основателен. На следващо място, заобикаля се по този начин
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон касателно размера на ГПР , който
при включването на стойността на допълнителните услуги ще надхвърли посочената
там горна граница .
Затова искът да се върне платеното
съобразно тази договорка между страните е основателен независимо от това , дали
е действителен самия договор.
Според ищеца, нищожна била договорката, с
която е договорен размерът на възнаградителната лихва, тъй като тази клауза в
договора противоречала на добрите нрави
– размерът на кредиторовото възнаграждение надхвърлял повече от три пъти
размера на законната лихва.
В тази връзка, трябва да се каже следното:
Съдебната практика на българските съдилища
трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
(решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. и решение № 1270/09.01.2009
г. по гр. д. 5093/2007 г., двете - на ВКС, ІІ
г. о. и мн. др. ). Критерият
обаче не е и не може да бъде абсолютен, тъй като, от друга страна, съдилищата
са длъжни да отчитат спецификите на
всеки отделен случай. В контекст, за ползване на сума от 550 лева, върната на
части за срок от половин година, се
дължи възнаграждение на кредитора в размер от
общо 118.44 лева, или по – малко
от една осма част от сумата на главницата. При краткосрочните необезпечени
кредити, отдавани от небанковите финансови институции като ответното дружество,
само по себе си незначителното надвишаване на трикратния размер на законната
лихва при изчисляване на кредиторовото възнаграждание не може да релевира
нищожност поради противоречие с добрите нрави -
това възнаграждание е основанието , поради което кредиторът сключва
договора.
Исковете са основателни.
Разноските по исковете се
присъждат в тежест на ответника. Ищецът е бил освободен от държавни такси разноски по делото ; ответната страна следва
да заплати по бюджета на съдебната власт сума от 100 лева държавни такси по
двата иска , а на п. п. на ищеца, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сума от 360 лева ( с ДДС ); съдът,
с оглед мотивите на въззивния съд за освобождаване на ищеца от такси и разноски
, не може да отрече отрицателното твърдение на ищеца за липса на средства.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 47, бл.
53Е вх. В ет. 7, да заплати на на Б.И.Ю., ЕГН **********,***, сумата от 605.55 лева като дадено при изначална липса на основание
по недействителен договор за потребителски кредит № *** възнаграждение за
допълнителни услуги, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба- 11.07.2019г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 47, бл.
53Е вх. В ет. 7, да заплати на на Б.И.Ю., ЕГН **********,***, сумата от 150 лева като дадена при изначална липса на основание
по недействителен договор за потребителски кредит № ***, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба- 11.07.2019г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 47, бл.
53Е вх. В ет. 7, да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на РС
Пловдив за таксите , сумата от 100 лева държавни такси по делото.
Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 47, бл.
53Е вх. В ет. 7, да заплати на а. Д.Г. Б.,
личен номер ***, адрес на дейност ***, сума от 360 лева хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Владимир Руменов
Вярно
с оригинала.
С.А.