№ 451
гр. Русе, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
в присъствието на прокурора Х. Ст. М.
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20254500100525 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по предявен от Е. П. Т. от гр. Русе против Прокуратурата на
Р България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.
Ищецът твърди, че след завършване на образованието си започнал работа като
механик на кораб в БРП, където работил дълги години и успял да натрупа солидни
парични средства. След като напуснал работата си там решил да се занимава с
търговия с авточасти. Във връзка с търговската cи дейност се запознал с турския
гражданин О.Е.. Двамата се сприятелили и бизнес контактите им зачестили, като си
помагали един на друг. Бизнесът на ищеца процъфтявал и успял да натрупа още
парични средства. След настъпилата в България през 1997-1998 г. банкова криза решил
да инвестира част от натрупаните средства като ги дава в заем на свои познати и
приятели срещу съответно обезпечение. Неговият приятел и бизнес-партньор О.Е.
също изявил желание да се включи в това начинание като предоставя на Т. свои пари,
оформени като заем със задължението последният след определен период от време да
му ги върне. По този начин между двамата били сключени множество договори за
заем, като получените парични средства, заедно със свои такива, Т. предоставял в заем
на трети лица. Контактите и връзките между двамата обаче попаднали в полезрението
на ДАНС, като била образувана преписка, приключила със справка oт 21.12.2011 г., в
която се твърдяло, че в случая били събрани достатъчно данни за извършени
престъпления, свързани с лихварска дейност, укриване на доходи и неплащане на
данъчни задължения, както и за пране на пари. Така, въз основа на извършената
проверка в Русенска окръжна прокуратура, с Постановление от 14.02.2012 г. било
образувано ДП № Сл.О-1261/2011 г. по oписа на РОП срещу ищеца за престъпление по
чл. 252, aл. 2 вр. ал. 1 НК в хипотезата на развиване на банкова дейност без надлежно
разрешение. Разследването пo делото билo възложено на следовател от ОСлООП —
1
Русе. Ищецът твърди, че макар деянието да билo изначално несъставомерно поради
липса на признак oт обективната страна на състава нa престъплението, свързана с
изискването за установено „влогонабиране" и кредитирането на трети лица именно със
средства, набрани чрез публично влогонабиране, Прокуратурата вместо дa прекрати
преписката, образувала ДП с предмет на разследване незаконна бaнкoвa дейност. По
него ищецът бил призован на 20.03.2012 г. пред разследващия и се явил доброволно,
убеден, че нищo незаконно не е извършил. Бил обаче неприятно изненадан, стресиран
и притеснен, когато с Постановление от 20.03.2012 г. бил привлечен в качеството на
обвиняем, като му било пoвдигнaтo обвинение за престъпление пo чл. 252, aл. 2, вр. aл.
1 НК. Разяснено му било, че ce касае дo тежко умишлено престьпление, наказуемо с
лишаване от свобода oт 5 до 10 гoдини и глоба oт 5000 лв. дo 10 000 лв., като съдът
можел да постанови и конфискaция на част или или на цялото му имущество, кoeтo го
шокирало. Непосредствено след привличането му кaтo обвиняем и разпита мy, с
Постановление на наблюдаващия прокурор бил задържан зa срок oт 72 часа, който
впоследствие изготвил искане по чл. 64 вр. чл. 63 HПK дo Окръжен съд - Русе за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража". По него било образувано
ЧHД № 170/2012 г. по описа на РОС, като с Определение № 136/23.03.2012 г. на POC
по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража",
кoятo след обжалването й от страна на защитата, с Определение 67/29.03.2012 г. пo
BЧHД № 75/2012 г. на BTAC била изменена в „домашен арест". При така развилите се
събития ищецът недоумявал какво противозаконно е сторил, при условие, че
гражданското законодателство регламентирало в ЗЗД института на „заема", още
повече, че средствата, кoитo предоставял като заеми на трети лица имали легален
произход, a сделките били сключвани и в изискуемата нотариална форма. Шокиран
бил oт твърденията на Прокуратурата, че извършеното от него не само, че е
престъпление, нo съществувала и реалната опасност тoй да се укрие и да извърши
нови престъпления в случай, че спрямо него бъде взета по-лека мярка за
неотклонение. Бил принуден да търпи негативите и последиците от мерките за
неотклонение „задържане пoд стража", изменена впоследствие в „домашен арест".
Осезаемо започнал да се притеснява и от изхода на воденото срещу него наказателно
производство с оглед на предвидените по обвинението тежки санкции. Тези
обстоятелства го лишили oт възможността нe само да работи, но довели дo
ограничаване нa служебните му и лични контакти със съконтрахенти, приятели и
пoзнaти. Понеже била дадена гласност нa този наказателен процес и чрез средствата зa
масова информация, те сами започнали да странят oт него, което допълнително гo
травмирало и сринало емоционално и психически. Тъй като към лятото и началото на
есента на 2012 г. ищецът бил с мярка зa неотклонение „домашен арест" не можел да се
грижи и да посещава възрастните си и болни родители, притесняващи се зa него.
Майка му починала нa 06.08.2012 г., a скоро след това, на 14.09.2012 г. починал и баща
мy, като двaмaтa приживе не можели дa пoвяpвaт, че синът им е обвиняем зa такива
тежки престъпления. Смъртта на двaмaтa му родители и то през непродължителен
период от време, дoкaтo търпял последиците oт мерките за неотклонение
дoпълнитeлнo го травмирала. Твърди, че започнал да упреква себе си, че не бил в
състояние дa помогне нa родителите си в такъв тежък момент. Наложило се дa
потърси пoмoщ oт психолог, тъй кaтo изпитвал угризения във връзка със смъртта нa
родителите cи, нe можел дa cпи, бил нecпoкoeн, спохождали гo мисли за
безперспективност и чувство зa винa, както и страх от предстоящото развитие нa
процеса.
Ищецът твърди още, че по cъщoтo време Прокуратурата предприела и действия
2
по реда нa чл. 72 НПК, кaтo наложила възбрани и запори върху притежаваните от него
и семейството мy недв. имоти, банкови сметки и МПС. Това още повече го притеснило
и обезверило, като го сринало психически, тъй като тoй и семейството мy нямали
възмoжнocт да извършват каквито и дa било действия нa разпореждане с
имуществото, a съществувала и угрозата това имущество да бъде отнето в полза на
държавата и семейството буквално можело дa се окаже ,,нa улицата", без никакви
средства зa препитание. Успоредно с това, пo отношение ищеца и приятеля мy О.Е. зa
разкриване и документиране на престъпната им дейност били използвани и СРС-та.
Във връзка с текста нa обвинението, oт страна нa разследващия орган и прокуратурата
била уведомена и КОНПИ, която от своя страна започнала също действия, свързани с
проверка на имущественото състояние на ищеца и семейството му, като също
наложила възбрани и запори върху имуществото им. Впоследствие, едва въз основа на
искане по реда на чл. 65 НПК, с Определение от 12.10.2012 г. по ЧHД № 662/2012 г. по
oпиca на РОС, след повече oт 6 месеца, мярката му за неотклонение „домашен арест"
била изменена в „парична гаранция" в размер на 5000 лв. OП Pyce протестирала
размера на определената парична гаранция, като настоявала нейният размер на бъде
определен на 50 000лв., кoятo сума била непосилна за възможностите на ищеца при
създалата се ситуация, свързана с напожените пo искане на прокуратурата
обезпечителни мерки спрямо имуществото на семейството. C Определение №
251/2012 г. по BЧHД на BTAC мярката за неотклонение „парична гаранция" в размер
на 5000 лв. била потвърдена. Едва на 13.01.2014 г., поради изтичане на
законоустановените срокове, с Постановление на РОП мярката за неотклонение била
отменена, нo не и останалите мерки за процесуална принуда - запори и възбрани,
които били отменени едва от съда, постановил окончателната оправдателна присъда.
Наред с това в хода на разследването били разпитани множество свидетели и
назначени множество експертизи с цел установяване на престъпната дейност на ищеца.
Тези доказателства били събирани години наред от сформирания oт Прокуратурата
разследващ екип oт трима водещи следователи. Ha базата на събраните в хода на
разследването доказателства, с Постановление от 20.12.2016 г. спрямо ищеца било
повдигнато окончателно обвинение, нo вече зa две тежки умишлени престъпления: пo
чл. 252, aл. 2 вр. aл. 1 вр. чл. 20, aл. 2 HK /извършено в съучастие със Стефан Иванов
Вълчев, който също бил привлечен към наказателна отговорност/ и пo чл. 253, aл. 4 вp.
aл. 3, т. 1 и 2 вp. aл. 1 НК.
Пo повод на окончателно повдигнатото обвинение, в продължение на няколко
дни ищеца и защитата мy ce запознавали с доказателствата, на кoитo се основават
обвиненията и бил разпитван в качеството на обвиняем. Пpи тези следствени действия
се установило, че предмет на разследването във връзка с обвинението пo чл. 252, aл. 2
HK ca 51 случая на дадени oт ищеца заеми на трети лица, с пepиoд на обвинението oт
07.06.2000 г. дo 20.12.2016 г., т. е. в разстояние над 16 гoдини, като в част от разпитите
на заемополучателите като свидетели се твърдяло, че са притискани oт обвиняемите
да върнат взетите заеми, a други лицa твъpдяли, че ca пoгасили дълга си, като ca
зaплaтили суми, надхвърлящи пo размер тoзи на заема, което всъщност не било вярно.
Тези твърдения буквално cpинaли психически ищеца, тьй като с част от разпитаните
свидетели тoй все още поддържал периодични контакти и те пpoдължaвaли дa
посещават мaraзинa за авточасти, в който той работел. При срещи, последващи
разпитите нa лицaтa като свидетели, те се оправдавали и твъpдяли пред него, че в
протоколите били отразени неверни фaкти, в т. ч. и под давление на разследващите,
което още повече го озадачило и травмирало, като изгубил доверие в съдебната
система като цяло. Започнал да мисли, че aкo това е възможно, тo би било възможно и
3
осъждането му, мaкap дa бил убеден, че не е извършил престъпление, вкл. да търпи
ефективно наказание лишаване от свобода, предвид предвидените в HK минимуми на
наказанията по текстовете на обвиненията. Твърди, че започнал да се затваря в себе
cи, да избягва контакти с близки и познати, изпаднал в депресия. Бил под постоянно
напрежение, изпитвал главоболие и страх, че разследването още не е приключило,
макар да е траяло близо 5 години и било възможно още лица да бъдат разпитвани като
свидетели, a обвиненията да се увеличат като брой и тежест. Неоправдано
продължителния период на разследване, както и обстоятелството, че били изтекли
близо пет години откакто придобил качеството на обвиняем и тьрпял негативните
последици, произтичащи от това, го мотивирало да депозира молба с искане за
ускоряване на досъдебното производство на основание чл. 368 вр. чл. 369 НПК. По нея
било образувано ЧHД № 22/2017 г. по oпиca на POC, като с Определение №
31/20.01.2017 г., на основание чл. 369, aл. 1 НПК, съдът дал тримесечен срок на
Русенската окръжна прокуратура, за да реши делото пo същество, като го прекрати
или внесе обвинителен акт срещу ищеца и съпроцесника мy С.В.. Така, в дадения от
съда срок за приключване и решаване на делото пo същество, с Постановление на
водещия разследването oт 13.03.2017 г., на ищеца и защитата му бил даден срок за
предявяване на материалите no делото от 16.03.2017 г. дo 22.03.2017 г. за времето от 09
дo 17 ч. на всеки работен ден, без въобще да бъде разгледана и уважена писмената
молба на обвиняемия от 15.03.2017 г. да мy бъде дадена възмoжнocт да даде обяснения
пo обвиненията и да представи доказателства, които биха го оневинили. Така в
рамките на пет работни дни ищецът и защитата му следвало да се запознаят с
доказателства, събирани от водещите разследването в продължение на повече от пет
гoдини и обособени в 92 бр. пaпки и в обем от 13 400 листа. След приключване на
разследването, на 19.04.2017 г. от страна ОП Русе бил изготвен Обвинителен акт
срещу него и съпроцесника мy Bълчев за престъпления пo чл. 252, aл. 2 вр. aл. 1 вр.
чл. 20, aл. 2 HK и пo чл. 253, aл. 4 вр. aл. 3, т. 1 и 2 вр. aл. 1 от НК, като било
образувано HOXД № 252/2017 г. по oписа на POC, които били „тежки умишлени
престъпления" по смисъла на чл. 93 НК. Ha два пъти пo образуваното НОХД съдебни
състави на Русенския окръжен съд прекратявали съдебното производство и връщали
делото на POП за допълнително разследване поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на защита на обвиняемите,
нo след съответни протести на прокуратурата ВТАС отменял тези съдебни
определения.
Ищецът твърди, че съдебното следствие пo НОХД № 252/2017 г. по oпиca нa
POC протекло в повече oт 30 съдебни заседания, в които били разпитвани множество
свидетели и вещи лицa, кaтo нито веднъж делото не било отлагано пo вина на който и
да било oт подсъдимите, които присъствали във всички тези заседания. B тези
заседания, свързани с провежданото съдебно следствие, продължаващи часове наред
ищецът участвал активно, стремейки се да докаже своята невинност по неоснователно
повдигнатите и поддържани от прокуратурата тежки обвинения за две престъпления,
подложен на перманентен стрес и изпитващ притеснения от евентуалния
неблагоприятен завършек на процеса срещу нero. Провежданото срещу него като
обвиняем /подсъдим/ наказателно производство било обект и на медийно отразяване,
като по този начин станало известно на неограничен кръг oт хора, в т. ч. приятели,
познати и клиенти на магазина, в който работел. Твърди, че от притеснение и
неудобство не смеел да погледне хората в очите. Срината била репутацията мy в
обществото, недоумявал как да обясни на хората, че не е извършил това, в което бил
обвинен. След приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с
4
Присъда oт 11.06.2020 г. ищецът бил признат за виновен в извършването на двете
престъпления, в които бил обвинен, като само частично бил оневинен, досежно някои
от пyнктoвeтe, касаещи обвинението пo чл. 252 НК. C Присъдата мy било наложено
условно наказание и глоба, въпреки искането на прокурора от POП за налагане на
наказание „лишаване oт свобода" в по- голям размер и тo при ефективно изтърпяване.
От страна на защитата му присъдата била обжалвана, и едновременно с това и
протестирана от Прокуратурата с искане за налагане на наказание „лишаване от
свобода", което да изтърпи в затворническо заведение. Заявява, че вместо да отпаднат
притесненията от завършека на продължилия повече от три гoдини съдебен процес, те
се засилили от предстоящата неизвестност и угроза от евентуалното уважаване на
протеста на прокуратурата, свързано с евентуалното налагане на ефективно наказание
„лишаване oт свобода". Във връзка с подадените против присъдата въззивни жалби и
протест, във ВТАС било образувано BHOXД № 274/2020 г. Ищецът присъствал лично
в съдебните заседания по него. C Решение № 143/09.10.2020 г. на ВТАС
първоинстанционната присъда била отменена и делото върнато на OC-Русе, за ново
разглеждане oт друг съдебен състав поради допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила.
Заявява, че така съдебната сага продължила за него, като след отменителното
Решение на ВТАС, в Русенския окръжен съд, пo същия обвинителен акт било
образувано HOXД № 837/2020 г. Заредили се нови съдебни заседания, в които се
събирали и проверявали доказателства. Съдебното следствие протекло в над 20
съдебни заседания в периода oт 26.04.2021 г. дo 31.01.2024 г., на кoитo ищецът
присъствал и никога не ставал причина за отлагане на дeлoтo. Наложило cе c часове да
дава обяснения като подсъдим, oпитвaйки се да докаже своята невинност и борейки се
c тежките обвинения, формулирани oт Прокуратурата. Едва на 31.01.2024 г. по HOXД
№ 837/2020 г. по описа на POC била произнесена първоинстанционната присъда, с
кoятo бил изцяло оправдан по всички обвинения, c мoтивa, че извършеното oт него и
описано в обв. акт на ОП Pyce, не съставлява престъпление по смисъла на чл. 252, aл.
2 вр. ал.1 HK и по чл. 253, aл. 4 НК. Против тази присъда постъпил протест от
Прокуратурата, заради който притесненията на ищеца от евентуален неблагоприятен
изход на наказателния процес срещу него продължили. Краят на този, продължил
повече от 12 години наказателен процес бил поставен с Решение № 131/06.11.2024 г.,
постановено no BHOXД № 242/2024 г. по oписа на BTAC, кoeтo след изтичане на
срока за обжалване и протест влязло в законна сила. След влизането му в сила било
изпълнено и разпореждането на съда за вдигане на наложените обезпечителни мерки -
запори и възбрани на имущество, собственост на ищеца и семейството му.
Ищецът твърди, че продължилият в течение на повече от дванадесет години
наказателен процес, не е протекъл в разумните по смисъла на ЕКПЧОС срокове.
Неразумен и необосновано продължителен се явявал както срокът, в който протекло
досъдебното производство, така и срокът, в който делото е разгледано в съдебната му
фаза. Досъдебното производство започнало на 14.02.2012 г. и приключило с изготвяне
на обв. акт на 19.04.2017 г., като макар в хода на разследването да били разпитвани
множество свидетели и назначени значителен брой експертизи, тo това се извършвало
oт нарочно сформиран екип от следователи. Заема позиция, че при добра планираност
на следствените действия, те биха мoгли да бъдат извършени в далеч по-кратки
срокове, като се има предвид, че според подзаконовите нормативни актове, касаещи
организацията и работата на прокуратурата и органите на досъдебното производство, с
оглед спецификата на престъпленията, предмет на обвиненията, делото е било с
5
приоритетно значение, като би следвало да е взето на специален отчет от страна на
прокуратурата, като „господар на процеса" в досъдебната му фаза. Ищецът твърди, че
неразумен и прекалено продължителен бил и срокът, в който делото протекло в
съдебната му фаза - повече oт 7 гoдини, като това станало oтнoвo по вина на
Прокуратурата, кoятo освен, че внесла за разглеждане в съда изначално несъстоятелни
обвинения за две тежки умишлени престъпления, неоснователно ги поддържала в
съдебно заседание, като дори протестирала първоинстанционните съдебни актове,
настоявайки за осъждането на подсъдимите и налагането на тежки наказания. Ищецът
заявява, че необосновано дългият срок на протичане нa наказателното производство
довел дo претърпяни неимуществени вреди, свързани с постоянен стрес, на кoйтo бил
подложен в продължение на повече от 12 гoдини. През тoзи период от време изпитвал
притеснения за развитието на процеса и от неговия евентуален неблагоприятен изход.
Накърнено билo чувството мy за справедливост и доверие в държавността, предвид
забавянето на дeлoтo. Ищецът твърди, че наред с неимуществените вреди, вследствие
на неразумния срок на протичане на наказателното пpoизвoдcтвo, претърпял и
неимуществени вреди, произтичащи от неоснователните обвинения за две тежки
умишлени престьпления, в извършването на кoитo е бил обвинен oт прокуратурата, за
които били предвидени освен наказания „лишаване oт свобода" с висок минимум, така
и кумулативни наказания „глоба" и ,,конфискация на имущество". Заявява, че взетата
по отношение на него първоначална мярка за неотклонение „задържане пoд стража",
изменена впоследствие в „домашен арест", изменен от своя страна в ,,парична
гаранция" в размер на 5000 лв., с посоченото по-горе времетраене, както и другите
мерки за процесуална принуда — запори и възбрани на имущество и банкови сметки
довело дo увеличаване интензитета и обема на вредните последици. Твърди, че всички
тези обстоятелства се отразили негативно върху физическото и емоционално му
здраве. Вследствие на изживяните притеснения във връзка с развитието нa водения
процес, настъпило влошаване на здравословното мy състояние, започнал да изпитва
постоянно главоболие, кpъвнoтo му налягане се повишило, което наложило чести
посещения пpu личния лекар. Изпаднал в психическа депресия и ce наложил консулт и
c психолог. Твърди, че нe можел пълноценно да изпълнявa служебните си задължения,
което се отразило на професионалната мy реализация. Затворил се в себе си, избягвал
контакти с близки и приятели, притеснявал се за доброто си име в обществото,
предвид и на медийното отразяване на процеса, воден срещу него. Това от своя страна
довело до негативен обществен отзвук, свързан с опетняване на доброто му име и
peнoмe. Твърди, че психическите травми сложили своя отпечатък върху цялостното мy
емоционално здравословно състояние и не отшумяли и дo днес. Заявява, че всички
тези неимуществени вреди, произтичащи от неоправдано дългия период на протичане
нa наказателния процес, неоснователните обвинения зa тежки умишлени
престьпления, зa които е оправдан изцялo, взетите мерки за процесуална принуда,
подлежат на обезвреда. Обезщетението, което намира за справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е в общ размер нa 120 000 лв. като претендира и мораторната лихва,
считано от деня на влизане в cила на оправдателната пpиcъдa. Позовава се на TP №
3/22.04.2005 г. пo т. д. № 3/2004 г. OCГK на BKC и TP № 5/15.06.2015 г. пo т. д. №
5/2013 г. нa OCГK нa ВКС и заявява, че обезщетението зa неимуществени вреди,
претендирано от него е в глобален размер и следва да бъде заплатено oт
Прокуратурата нa PБ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р България е депозирал
писмен отговор, в който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
иска. Оспорва го по основание и размер. Намира претенцията на ищеца за завишена и
6
несъответстваща на претендираните вреди, икономическия стандарт в Р България, на
съдебната практика по аналогични случаи и тази на ЕСПЧ. Искът за обезщетение за
неимуществени вреди намира и за недоказан. Заявява, че ако в процесния период са
търпени вреди, то те не са единствено и само в резултат на актове и действия на
Прокуратурата. Заема позиция, че ангажираните доказателства за протеклото
наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, представляващо фактическа и
правна сложност, не подкрепят твърденията за провеждането му в неразумен срок.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установяват следните
факти и обстоятелства, обявени и за безспорни между страните с изготвения от съда
доклад, а именно:
- че с Постановление от 14.02.2012 г. е образувано ДП № Сл.О-1261/2011
г. по oписа на РОП, срещу ищеца за престъпление по чл. 252, aл. 2 вр. ал. 1 от НК;
- че с Постановление от 20.03.2012 г. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем, като му било пoвдигнaтo обвинение за престъпление пo чл. 252, aл. 2 вр. aл.
1 НК;
- че с Определение № 136/23.03.2012 г. на POC по отношение на ищеца е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража", кoятo след обжалването й от
страна на защитата, с Определение 67/29.03.2012 г. пo BЧHД № 75/2012 г. на BTAC е
изменена в „домашен арест";
- че с Определение от 12.10.2012 г. по ЧHД № 662/2012 г. по oпиca на
РОС мярката за неотклонение „домашен арест" на ищеца била изменена в „парична
гаранция" в размер на 5000 лв., която мярка е протестирана от Прокуратурата и
потвърдена с Определение № 251/2012 г. по BЧHД на BTAC;
- че на 13.01.2014 г., поради изтичане на законоустановените срокове, с
Постановление на РОП мярката за неотклонение „парична гаранция" е отменена;
- че с Постановление от 20.12.2016 г. спрямо ищеца е повдигнато
окончателно обвинение зa две тежки умишлени престъпления: пo чл. 252, aл. 2 вр. aл.
1 вр. чл. 20, aл. 2 HK /извършено в съучастие със Стефан Иванов Вълчев, също бил
привлечен към наказателна отговорност/ и пo чл. 253, aл. 4 вp. aл. 3, т. 1 и 2 вp. aл. 1 oт
НК;
- че по депозирана от ищеца молба по чл. 368 вр. чл. 369 НПК е
образувано ЧHД № 22/2017 г. по oпиca на POC, по което с Определение №
31/20.01.2017 г., на основание чл. 369, aл. 1 НПК, съдът дал тримесечен срок на
Русенската окръжна прокуратура да реши делото по същество;
- че на 19.04.2017 г. от страна ОП Русе е изготвен Обвинителен акт срещу
ищеца и съпроцесника мy Bълчев за престъпления пo чл. 252, aл. 2 вр. aл. 1 вр. чл. 20,
aл. 2 HK и пo чл. 253, aл. 4 вр. aл. 3, т. 1 и 2 вр. aл. 1 от НК, въз основа на който е
образувано HOXД № 252/2017 г. по oписа на POC;
- че съдебното следствие пo НОХД № 252/2017 г. по oпиca нa POC
протекло в повече oт 30 съдебни заседания, в които са разпитвани множество
свидетели и вещи лицa, кaтo делото не е отлагано пo причина на който и да било oт
подсъдимите, които присъствали във всички тези заседания;
- че с Присъда № 16/11.06.2020 г., постановена по НОХД № 252/2017 г.
7
ОС Русе ищецът е признат за виновен в извършването на двете престъпления, в които
е обвинен като частично бил оневинен, досежно някои от пyнктoвeтe, касаещи
обвинението пo чл. 252 НК. C Присъдата мy е наложено наказание три години
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за пет години
изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила и наказание глоба в
размер на 20 000 лв., платими в полза на Държавата;
- че с Решение № 143/09.10.2020 г. на ВТАС първоинстанционната
присъда е отменена и делото върнато на OC-Русе за ново разглеждане oт друг съдебен
състав поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила;
- че след връщане на делото в Русенския окръжен съд, пo същия
обвинителен акт е образувано HOXД № 837/2020 г., съдебното следствие, по което
протекло в над 20 съдебни заседания в периода oт 26.04.2021 г. дo 31.01.2024 г., на
кoитo ищецът присъствал и никога не ставал причина за отлагане на дeлoтo;
- че на 31.01.2024 г. с Присъда постановена по HOXД № 837/2020 г. по
описа на POC ищецът изцяло е оправдан по всички обвинения, тъй като извършеното
oт него и описано в обв. акт на ОП Pyce, не съставлява престъпление по смисъла на
чл. 252, aл. 2 вр. ал.1 HK и по чл. 253, aл. 4 НК;
- че тази присъда е протестирана от Прокуратурата, по повод на което е
образувано BHOXД № 242/2024 г. по oписа на BTAC, по което с Решение №
131/06.11.2024 г. съдът потвърдил оправдателната присъда, постановена от ОС Русе;
- че присъдата по HOXД № 837/2020 г. по описа на POC, с която ищецът
изцяло е оправдан по всички обвинения е влязла в законна сила на 27.11.2024 г.;
- че след влизане в сила на Решение № 131/06.11.2024 г. е изпълнено
разпореждането на съда за вдигане на наложените обезпечителни мерки - запори и
възбрани на имущество, собственост на ищеца и семейството му.
Видно от приложените доказателства, по отношение на ищеца са взети и мерки
по чл. 72 НПК, както следва: с Определение № 132/21.03.2012 г. по ЧНД 163/2012 г. на
ОС Русе са наложени запори върху банковите сметки на ищеца в 4 банки, с
Определение № 183/03.05.2012 г. по ЧНД 288/2012 г. на ОС Русе възбрана на 8 недв.
имота, собственост на ищеца и съпругата му, а с Определение № 184/03.05.2012 г. по
ЧНД 287/2012 г. на ОС Русе запори на 2 леки автомобила също СИО.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания от негова страна са
ангажирани гласни доказателства.
Св. Т.В.М. – в граждански брак с ищеца от 1980 г. дава показания, че двамата и
към 2012 г., и понастоящем живеят в гр. Русе, ул. „Згориград“ като стопанисват
магазин за авточасти под блока им, в който и двамата работят. Свидетелства, че през
м. март, 2012 г. голяма група цивилни лица нахлули рано сутринта в дома им.
Половината от тях останали с мъжа й горе в жилището, а свидетелката с останалите
слезли долу в магазина. По-късно узнала, че търсили пари и на двете места. Отвели
съпруга й с автомобил като й се обадили да я уведомят, че е задържан за 72 часа. След
изтичането им обаче не го освободили. Той останал в ареста и след това, където
свидетелката го посещавала да му занесе вода и храна. Дава показания, че на ищеца му
било много тежко, даже отказвал понякога тя да ходи, защото допълнително се
разстройвал от това, че тя страда. Когато го освободили от ареста, той останал в дома
им под домашен арест. Така престоял около 6-7 месеца. През този период бил в
невъзможност да ходи да наглежда своите родители, както го правел преди ареста.
8
Случилото се с него ги сринало и през този период от време те си отишли един след
друг твърде бързо. Ищецът успял да присъства само няколко часа на погребението.
Това допълнително го съсипало, защото не могъл да ги погребе нормално.
Свидетелства още, че до ареста нито съпругът й, нито някой друг член на семейството
имал проблеми с полицията. Изнася данни, че до задържането му ищецът бил в добро
здравословно състояние. След случилото се обаче започнал да вдига кръвно, имал
главоболие. Престоят в ареста се отразил зле на психиката му. Наложило се да посети
психиатър след като бил освободен от домашния арест като му изписали
медикаментозно лечение.
Дава още показания, че се интересувала от това как се развиват нещата след
ареста на съпруга й, разпитвала го, но той бил твърде лаконичен. Не искал твърде да
говори, обяснявал й, че не е виновен за нищо. Свидетелства, че на ищеца се налагало
многократно да ходи в полицията, в съда, по дела. Дава показания, че след ареста и
впоследствие ищецът не бил същият човек както преди. Не бил така весел, станал
отчаян. Случвало се е и няколко пъти да се поскарат, тъй като тя все го разпитвала,
опитвала се да го успокоява, но той не искал да говори, затварял се в себе си и бил
напрегнат. Свидетелката изнася данни, че случаят със съпруга й станал и медийно
известен. За него писали във вестниците, където били споменати имената му. Писали,
че имал чували с пари, че имал милиони. Така доста хора, в това число и клиенти на
семейния им магазин, узнали и се случвало да започнат да го разпитват прочетеното в
медиите. Тогава съпругът й се прибирал в офиса, ставало му неприятно и не искал да
говори за това.
Свидетелства, че мъжът й не бил обнадежден от изхода на делото, бил отчаян,
защото не бил виновен, а го обвинявали. След като го освободили от домашния арест,
не можел да пътува зад граница, тъй като имал забрана за това. Дава показания, че
имали запори на имоти, на банкови сметки, на всичко, които се отразили много зле на
семейството им. Трудно им било да работят, а трябвало да осигуряват и прехраната си.
Запорирани били и нейни банкови сметки, не само на съпруга й.
Св. М.В.М. дава показания, че работи в семейния магазин за авточасти на ищеца
от около 20 години. Изнася данни, че не знае до март, 2012 г. Е. Т. да е имал някакви
проблеми с полицията, до деня, в който една сутрин отивайки на работа, заварила
магазина пълен с полицаи. Не я допуснали да влезе в него, изчакала като
междувременно пред магазина дошли и клиенти. Всички се чудели какво се случва.
После Е. бил изведен от полицаите. Очаквали го да се върне, но това не се случило
нито него ден, нито около 7-8 дена след това. Шефката й не знаела какво става.
Свидетелства, че после целият град ,,гръмнал‘‘, че Е. е задържан, че е давал пари, че е
искал лихви. Доста клиенти идвали да се интересуват след като прочели тези медийни
публикации. Някои от тях твърде искрено загрижени от състоянието на Е., а други
ехидно се подсмихвали и питали какво се случва.
Свидетелката дава показания, че след като освободили ищеца от ареста, той бил
7-8 месеца под домашен арест, през което време не го е виждала. Когато го освободили
и от него започнал да ходи в магазина. Сторил й се много променен. Свидетелства, че
преди това Е. винаги бил душата на магазина, когато били много ядосани или
притеснени, той винаги обръщал всичко на шега, гледал позитивно и се опитвал да ги
разсее. Промяната, според свидетелката, се изразявала в това, че понякога, когато
видел, че идва клиент, който или е свидетелствал по неговото дело, или знае, че е бил
в съда, да казва, че отива отзад в склада, за да не се черви. Чувствал се неудобно.
Станал много разсеян, авточасти, които преди знаел наизуст, се случвало да са му пред
9
очите и той да не ги вижда. Бил много отнесен, според свидетелката мислел за нещо
друго, а не за работата в магазина. Не само тя, но и всички нейни колеги знаели за
това, което се случва с Е.. Свидетелката била разпитвана по воденото срещу него
досъдебно производство. Разпитвали я в съда, а и в полицията. Многократно, заради
воденото срещу него дело, Е. отсъствал от работа. Понякога се връщал към 2 часа, а
понякога чак към края на работния ден. Когато се забавел повече шефката й много се
притеснявала да не би отново да са го задържали. Самият той също бил притеснен,
когато се връщал. Споделял й: ,,Колежке, виж, пак ще ме арестуват, аз за да направя
добро, виж какво се случи, до къде стигнах.‘‘ Делото срещу Е., според свидетелката,
се проточило около 13-14 години.
Дава още показания, че преди да започне това производство, преди 2012 г.,
ищецът нямал никакви здравословни оплаквания. После обаче започнал да вдига
кръвно, видимо се зачервявал и имал главоболие. Започнал да приема лекарства. И
свидетелката, и колегите й го виждали, че се зачервява.
По делото е приложена психиатрична и психологична консултация, изготвена на
27.09.2012 от д-р Н.С.Б. – психиатър и С.А.К.- психолог, и двете от ЦПЗ Русе ЕООД,
видно от която са констатирани у ищеца симптоми на повишена тревожност,
изразяваща се в раздразнителност, затруднения в способността за концентриране на
вниманието и хипердепресивно настроение, изразяващо се в понижена самооценка и
песимистични изказвания за бъдещето. Препоръките са за провеждане на
медикаментозна терапия и психологично консултиране.
Приобщена към доказателствения материал е и статия от в-к „Бряг“ от
28.07.2017 г. относно воденото срещу Е. Т. и С.В. дело за лихварство и пране на пари.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
От изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претенцията си за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди ищецът основава на неоправдано дългия период
на протичане на воденото срещу него наказателно производство, на незаконните
обвинения в извършване на тежки умишлени престъпления, по които е оправдан
изцяло, както и на негативите, които е търпял от взетите спрямо него мерки за
процесуална принуда- мерки за неотклонение, обезпечителни мерки- запори и
възбрани на имущества- лична и на семейството и на фирмата му собственост. Ищецът
изрично уточнява, че претенцията му е за определяне на обезщетение в глобален
размер.
Съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства мотивира
съда да приеме за доказано наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Същата произтича от
обстоятелството, че образуваното наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда. С оглед оправдаването на ищеца по обвинението, то всички
предприети спрямо него действия от разследващите органи и прокуратурата се явяват
незаконни.
Анализът на събраните и обсъдени по-горе доказателства обосновава извод, че
10
ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника - Прокуратура на РБ, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 4 ЗОДОВ.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд за обезщетението
за неимуществени вреди на увреденото лице от незаконно обвинение се прилагат т.
11 ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. и ТР №
1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, които имат задължително за
съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а практиката на ВКС по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ доразвива нормативното тълкуване с тях. Постановлението изяснява, че
понятието "справедливост" по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена
връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Казуалната практика на Върховния
касационен съд пояснява, че макар отговорността на държавата в обективните състави
по чл. 2 ЗОДОВ да е обективна, по правната си природа тя е с деликтен характер. При
нея обезщетението се дължи за накърняването на неимуществените блага, защитени
от Конституцията и КПЧОС - чест, достойнство, добро име, лична свобода и
неприкосновеност, неприкосновеност на личния и семейния живот и т. нат, които са
нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно
обвинение за извършено престъпление. Поради това релевантни обстоятелства за
определяне на обезщетението са: тежестта на престъплението, в извършването на
което увреденото лице е било незаконно обвинено; дали обвинението е било за едно
или за няколко престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е
оправдан за част от обвиненията, а за други е осъден или наказателното производство
е прекратено на основание без връзка със законността на обвинението – напр. давност,
амнистия, декриминализиране на деянието; обща продължителност на наказателното
производство; взетата мярка за неотклонение, нейният вид и интензитет и има ли
наложени други мерки за процесуална принуда, като съдът е длъжен да изясни по
какъв начин всичко това се е отразило на обвинения – има ли влошаване на
здравословното му състояние, от какъв вид и в каква степен, неговите преживявания
от наказателната репресия, и изобщо – цялостното отражение на незаконното
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Приема се, че по исковете по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата е процесуален субституент на държавата по спорното
вземане (ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. ОСГК на ВКС). Приема се също,
че Прокуратурата е надлежен ответник и за обезщетението, което се дължи за всяка
упражнена държавна принуда във връзка с обвинението, макар да е от органи в
системата на изпълнителната власт – напр. по използваните специални разузнавателни
средства, полицейски арест, претърсване и изземване. Дори да са на органи, които не
11
са правосъдни, а действията да са съответствали на предвиденото в закона,
незаконността им произтича от незаконността на обвинението, като държавата дължи
обезщетение за всички вреди с пряка или косвена връзка с обвинението (чл. 7 от
Конституцията).
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички
вреди във връзка с незаконното обвинение, включително от мерките за неотклонение и
наложените други на процесуална принуда по наказателното дело, а при заявено и
установено основание на иска и по чл. 2б ЗОДОВ – за вредите от нарушеното право
по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. За да се приеме, че съдът е дал защита и на правото по чл. 6, § 1
КЗПЧОС, е необходимо в мотивите на решението: 1) да приложи критериите за бавно
правосъдие, примерно изброени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и произтичащи от практиката
на ЕСПЧ – фактическа и правна сложност на наказателното дело, поведението на
правозащитните органи и поведението на носителя на правото и на неговия адвокат, за
да установи допуснатото нарушение, и 2) да изясни в каква степен незаконно
обвиненото лице се е обезпокоило, че твърде дълго е в положение на несигурност за
съдбата си, и в каква степен е изгубило доверие в правозащитните органи, като
прилага и опитните правила – решение на ЕСПЧ по дело "Д. и Хамънов срещу
България" по жалби № 48059/06 и № 2708/06 и цитираните в него и изрично да посочи
каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок- ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК.
В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е длъжен да посочи
конкретните установени обстоятелства в пряка или косвена връзка с обвинението и да
изясни тяхното значение за определения по справедливост размер на обезщетението.
Ориентир е и стандартът на живот в страната към периода на увреждането.
Обезщетението е в пари, но няма репариращ характер – накърнените неимуществени
права от незаконното обвинение са невъзстановими, но обезщетението не трябва
неоснователно да обогатява увреденото лице. В този смисъл е Решение № № 448 от
14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2342/2024 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.
290 ГПК.
Предвид така изложените принципни постановки, настоящият състав, за да
определи размера на дължимото обезщетение взе предвид следните конкретно
установени по делото обстоятелства:
Към датата на привличане към наказателна отговорност ищецът е бил на 51
години, с чисто съдебно минало, семеен и е упражнявал търговска дейност в
стопанисвания от него и съпругата му магазин за авточасти. На 20.03.2012 г. е
привлечен като обвиняем за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 10 години, както и
конфискация на цялото или част от имуществото- чл. 252, aл. 2 вр. aл. 1 НК. На
20.12.2016 г. на ищеца е повдигнато окончателно обвинение, нo вече зa две тежки
умишлени престъпления: пo чл. 252, aл. 2 вр. aл. 1 вр. чл. 20, aл. 2 HK /извършено в
съучастие със Стефан Иванов Вълчев, който също бил привлечен към наказателна
отговорност/ и пo чл. 253, aл. 4 вp. aл. 3, т. 1 и 2 вp. aл. 1 НК, като за второто
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет
години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева. При това положение следва
12
да се приеме, че за осъждане по обвинението за извършено престъпление по чл. 252,
aл. 2 вр. aл. 1 НК, ищецът се е чувствал застрашен за периода от 20.03.2012 г. до
27.11.2024 г.- влизане в сила на оправдателната присъда на РОС (12 години и 7
месеца), а за осъждане по обвинението за извършено престъпление по чл. 253, aл. 4 вp.
aл. 3, т. 1 и 2 вp. ал. 1 НК за периода от 20.12.2016 г. до 27.11.2024 г. (почти 8 години
без 1 месец).
Съдът отчита, че първоначално ищецът е задържан за максимално предвидения
срок от 72 часа. В началото на наказателното производство последователно са му били
наложени двете най-тежки мерки за неотклонение – "задържане под стража" за
периода от 23.03.2012 г. до 29.03.2012 г. (7 дни) и "домашен арест" за периода от
30.03.2012 г. до 18.10.2012 г. (6 месеца и 18 дни). След това му е определена мярка за
неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000 лв., отменена на 13.04.2014 г., т. е.
действието й е продължило 1 година и почти 5 месеца. Не се установява преди това
задържане ищецът да е бил задържан или да е излежавал присъда "лишаване от
свобода". Отчита се от съда, че задържането под стража е най- интензивната мярка за
неотклонение, силно накърняваща основни права на задържания и логично засягаща
чувството за справедливост, достойнство, вярата му в правосъдието. Безспорно
първите две МНО са били свързани с ограничаване правото на свободно придвижване
на ищеца и невъзможност да упражнява трудова дейност, а първата и с извеждането
му от семейна среда, като от гласните доказателства се установи, че ищецът е
изживявал страдания и поради отражението на незаконното обвинение върху
съпругата и родителите му, и двамата починали в кратък промеждутък от време по
времето, през което е бил под домашен арест. Тези страдания са наложили да потърси
консултация с психиатър и психолог, които са констатирали наличие на смесена
тревожно-депресивна реакция, за която му е предписано медикаментозно лечение.
Действието на взетите по отношение на ищеца мерки по чл. 72 НПК –запори на
банкови сметки, на МПС и възбрани на недв. имоти е продължило в един доста
продължителен период от време- повече от 12 години, през които търпял ограничения,
свързани с имущественото състояние.
В рамките на незаконно проведеното наказателно производство против ищеца е
била постановена 1 осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода
за срок от 3 години, чието ефективно изпълнение е било отложено с петгодишен
изпитателен срок и глоба в размер на 20 000 лв., която след 4 месеца е била отменена
от въззивната инстанция и делото върнато за ново разглеждане.
За образуваното против ищеца наказателно производство, в т. ч. и за
повдигнатите против него обвинения, е била разпространена информация чрез печатно
издание. В този случай, според съда, вредоносните последици за незаконно обвинения
са по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство е
злепоставено пред неограничен кръг граждани. Доказа се по делото, че във връзка с
медийното разгласяване на воденото против него наказателно производство, ищецът е
изпитвал срам и неудобство пред свои клиенти, криел се от понякога отзад в офиса,
бил е принуден да понася злепоставящото го положение на обвинен, да знае, че е
предмет на обсъждане и коментари от хората, някои от които и негови редовни
клиенти.
Периодът, в който е продължило незаконното наказателно производство против
ищеца, е от 20.03.2012 г. до 27.11.2024 г. – 12 години и малко над 8 месеца.
Наказателното производство е провеждано в началото само против него, а
13
впоследствие и против още един обвиняем/подсъдим за усложнена престъпна дейност,
изискващо събиране и проверка на множество доказателства в рамките на досъдебната
и на съдебната му фаза. По делото са били проведени множество експертизи, действия
по претърсване и изземване на веществени доказателства, разпити на свидетели и
изслушване на експерти. Делото действително се отличава с фактическа и правна
сложност и е със значителен обем на материалите, но съдът съобразява и
обстоятелството, че е налице съдебен акт, който е установил наличието на хипотезата
на чл. 368, ал. 1 от НПК (изтекли 4 години и 10 месеца), поради което досъдебното
производство е било върнато на прокуратурата, на която е дадена възможност в 3-
месечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност, със споразумение за решаване на
делото, или да се прекрати наказателното производство (Определение № 31/20.01.2017
г. по ЧНД № 22/2017 г. на ОС Русе). В рамките на съдебната фаза на наказателния
процес са били проведени общо 45 открити съдебни заседания, в които подсъдимият
лично е участвал, като съдът отчита и обстоятелството, че поведението както на
ищецa, така и на неговият защитник не е довело до съществено забавяне на
производството по делото, а е било към приключване на делото в разумни срокове.
Наказателното производство в съдебната му фаза е продължило около 7 години и
малко повече от 6 месеца като два пъти делото е разглеждано пред първата инстанция
и два пъти във въззивната. Необосновано продължителният период, през който е
поддържано незаконното обвинение против ищеца, несъмнено е допринесъл за
негативните му преживявания, защото това представлява повече от десетилетие от
зрялата възраст на един професионално ангажиран човек. Наказателното производство
е надхвърлящо разумния срок за неговото приключване.
Не са събрани доказателства за настъпили трайни, тежки и необратими
увреждания на психиката на ищеца, както и на физическото му здраве в пряка
причинна връзка с процесната наказателна репресия. Пряката връзка подлежи на пълно
доказване, каквото в случая не е проведено. Твърденията в исковата молба за това, че
започнал да вдига кръвно налягане, получавал силно главоболие вследствие на
воденото наказателно производство, не се установяват по делото при условията на
пълно и главно доказване. При липса на медицински документи и заключение на
съдебен експерт не може да се кредитират единствено свидетелски показания за
появили се заболявания.
По делото не е установено по причина на незаконното обвинение ищецът да е
изгубил доверието и уважението на близки хора или да е изпадал в социална изолация.
Няма доказателства за коренна промяна в отношението на обкръжаващата ищеца
социална среда- приятели и колеги, освен за негативните коментари на някои клиенти.
Не се установява воденото срещу него наказателно производство да се е отразило
негативно на търговската му дейност, да е изпаднал във финансови затруднения да
осигурява собствената и на семейството си издръжка, в т. ч. и заради наложените
мерки по чл. 72 НПК. Липсват както твърдения, така и доказателства наложената на
ищеца забрана за напускане пределите на Р България да му е причинила някакви
вреди.
14
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че ищецът е претърпял
негативни преживявания от незаконното обвинение, но същите не надхвърлят
обичайните такива. Доказаните по делото неимуществени вреди са се проявили в
нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили се
в стрес, срам, неудобство, загуба на вяра в правоохранителните органи, напрежение и
страх във връзка с евентуално осъждане, накърняване на честта и достойнството,
промени в нормалния ритъм на живот. Крайният извод на съда е, че установените
причинени на ищеца страдания във връзка с подлагането му на неоснователното
наказателно преследване надхвърлят обичайните за аналогични случаи само с оглед
твърде голямата продължителност на производството.
При това положение, отчитайки всички изброени по-горе конкретни факти по този
случай - вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането,
съпоставени със състоянието на ищеца преди него; тежестта на повдигнатото
обвинение, по което ищецът е бил оправдан; продължителността на наказателното
производство; взетите мерки за неотклонение; отражението на целия наказателен
процес върху здравословното му състояние и живота му - семейство, приятели,
професия, обществен отзвук, както и създадения от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, съдът намира, че адекватното глобално парично
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се определи в
размер на общо 30 000 лв., от които 22 000 лв. са за незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение, по което ищецът е бил оправдан и 8 000 лв. за нарушението на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. При определяне на този
размер съдът отчита и стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, тъй
като размерът на обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалия. Към 2024 г. общият доход средно за лице по данни на НСИ възлиза на 12
857 лв., а минималната работна заплата е 933 лв. До този размер искът е основателен и
следва да се уважи, а за горницата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от
120 000 лв. като неоснователен да се отхвърли.
Съгласно изрично направеното искане в исковата молба и на основание чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди
законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.11.2024 г.
Предвид изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1
ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лв.,
представляваща внесена от него държавна такса по иска за неимуществени вреди.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000
лв., чието плащане е надлежно удостоверено с приложения по делото договор за
правна помощ. От страна на ответника е своевременно въведено възражение за
неговата прекомерност, обосновано с липсата на фактическа и правна сложност и
приетото в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, което възражение
съдът намира за неоснователно. В конкретния случай минималният размер на
адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нредба № 1 от 09.07.2004 г.
възлиза на 9450 лв. при отчитане на защитавания материален интерес от 120 000лв., а
от ищеца се претендира почти два пъти по-малко- 5000 лв., от които съобразно
уважената част от иска му се следват 1250 лв. Действително, по делото е проведено
само едно открито съдебно заседание със събиране на писмени и гласни доказателства.
Съдът отчита обаче и обстоятелството, че адв. Т. е изследвал не малкия доказателствен
15
материал и съдебните актове по воденото срещу ищеца наказателно производство и е
изготвил исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Ето защо, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат и разноските на ищеца за платено адв.
възнаграждение в размер на 1250 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Е. П. Т., ЕГН ********** от гр. Русе на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ СУМАТА от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършени престъпления по пo чл.
252, aл. 2 вр. aл. 1 вр. чл. 20, aл. 2 HK и пo чл. 253, aл. 4 вp. aл. 3, т. 1 и 2 вp. aл. 1 oт
НК, за които е оправдан с влязъл сила на 27.11.2024 г. съдебен акт и от нарушено право
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 1260 лв.
разноски по делото, от които 10 лв. платена държавна такса и 1250 лв. адвокатско
възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 30 000 лв. до пълния
предявен размер от 120 000 лв. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16