Решение по дело №542/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Б. А. С., подадена чрез пълномощник, срещу Община Сливен с правно основание на иска чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, с размер на иска 128,12 лева, които вреди са претърпени от направени разходи за адвокатско възнаграждение по осъществяване на процесуална защита в хода на проведено административно производство по оспорване на Акт за установяване на задължения (АУЗ) № АУ003042-1 от 21.11.2023 г., издаден от М. С. П. – К. на д. г. е. в Дирекция МДТ при Община Сливен, приключило с отмяна на обжалваната част от същия с Решение № 1405 от 19.07.2024 г. постановено по адм. дело № 106/2024 г. по описа на Административният съд – Сливен.

В исковата молба се твърди, че с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 г., издаден от М. С. П. – К. на д. г. е. в Дирекция МДТ при Община Сливен, по отношение на ищеца Б. А. С. са установени задължения общо в размер на 205,65 лева, от които за данък недвижими имоти (ДНИ) общо главници в размер на 104,66 лева и лихви – 13,79 лева; за такса битови отпадъци (ТБО) общо главници в размер на 82,19 лева и лихви – 5,01 лева, за периода 2018 г. – 2023 г. за имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, кв. А. и за имот, находящ се на адрес гр. Сливен, [улица], ап. .... На 08.12.2023 г. Б. С., чрез надлежно упълномощен представител – адвокат, е обжалвала пред компетентния горестоящ административен орган, съгласно нормите на ЗМДТ- директора на Дирекция „Местни данъци и такси" (МТД) при Община Сливен издадения срещу нея АУЗ № АУ003042-1 от 21.11.2023 г. с искане за цялостната му отмяна. За представителство при административното обжалване на АУЗ, С. е сключила договор за правна помощ, по-който е заплатила адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Съставено било съответното пълномощно за представителство в тази процесуална фаза. С подадената пред горестоящия орган на 08.12.2023 г. жалба против АУЗ пълномощникът е подал с искане за цялостната му отмяна, с която е представил договора за правна помощ, пълномощното и е я заявил претенция за направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева. С Решение по възражение срещу АУЗ № НОМ 29/01.02.2024 г. на директора на дирекция МТД при Община Сливен АУЗ № АУ003042-1/ 21.11.2023 г. е потвърден в частта, с която са установени дължими и неплатени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. в общ размер на 139,78 лева, от които главница 135,71 лева и лихви за просрочие към датата на издаване на акта в размер на 4,07 лева. Административният орган е приел, че в останалата част актът е отменен по служебен път от компетентен орган по приходите, в кръга на неговите правомощия, и директорът не следва да се произнася в качеството си на решаващ орган, а единствено да прогласи настъпилата промяна. Решаващият орган е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането за разноски. Ищецът С. е подала до съда жалба срещу АУЗ № АУ003042-1 от 21.11.2023 г. издаден от гл. експерт в Дирекция МДТ при Община Сливен в частта му установяваща задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, [жк], в общ размер на главница и лихви 65,87 лева, по която било образувано адм. дело №106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. С Решение 1405 от 19.07.2024 г. съдът отменил АУЗ № АУ003042-1 от 21.11.2023 г. в обжалваната част. Ищецът счита, че имуществото й е увредено със сума в размер на 400 лева, която е заплатила за адвокатски хонорар за задължителната фаза на административно обжалване на АУЗ, като същата е понесла имуществена вреда в този размер. Посочва, че предвид отмяната на АУЗ в обжалваната пред съда част е изпълнен фактическият състав на чл. 1, предл. 1 от ЗОДОВ, тъй като е понесла имуществени вреди, изразяващи се в заплатените разноски за адвокатски хонорар във фазата на административното обжалване на АУЗ. Счита, че предвид частичната незаконосъобразност на отменения от съда АУЗ, за сума 65,87 лева от пълния размер от 205,65 лева, Община Сливен следва да отговаря за част от сторените разноски, която е съразмерна на отменената от съда част от същия акт - в размер на 128,12 лева, представляващи част от заплатения от нея адвокатски хонорар от 400 лева. Претендира и направените в настоящото съдебно производство разноски.

По делото е постъпил отговор на искова молба от Община Сливен, подаден чрез пълномощник, в който с подробно изложени съображения се заявява допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва изцяло по основание предявения иск. Посочва, че не е задължително обжалването на АУЗ пред горестоящия административен орган да бъде осъществено чрез упълномощен адвокат, като АО не е предполагал, че ще се стигне до съдебно обжалване на процесния административен акт поради отпаднал правен интерес на жалбоподателя. Посочва, че: подадената пред директора на Дирекция МДТ жалба е бланкетна и не съдържа конкретни основания за отмяна на АУЗ; няма изискване жалбата срещу АУЗ да бъде приподписана от адвокат, което е във връзка с възникнали между страните облигационни правоотношения и свобода на договаряне; за предмет на сключения договор било посочено обжалване на АУЗ, без да е посочено пред кой орган следва да послужи договорът. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, считайки, че същото следва да бъде намалено до 200 лева, тъй като действията на пълномощника на ищеца се изразявали единствено до изготвяне на жалба до директора на Дирекцията. В случай, че исковата молба бъде уважена, моли размерът на имуществените вреди да бъде изчислен на база 200 лева, с оглед депозираното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като сумата възлизала на 64,06 лева. Оспорва претенцията за разноски поради неоснователност на предявения иск. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът – Б. А. С., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. С. Р. от АК-С., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи същата. Заявява, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ е налице и в този смисъл следва да бъде ангажирана отговорността на Общината. Посочва, че при изпълнение на административна дейност е бил издаден акт, който впоследствие е отменен от съда с влязло в сила решение. Претендираните в исковата молба вреди понесени от ищцата, изразяващи се в намаляване на нейното имущество със заплатен във фазата на административното обжалване адвокатски хонорар, са съразмерно на тази част, която е отменена от съда по подадената жалба. Счита, че искът е доказан по основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък. Посочва, че направеното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение като неоснователно не следва да бъде уважавано.

В открито съдебно заседание ответникът по исковата молба - Община Сливен, редовно и своевременно призована, се представлява от г. е. А. О., която оспорва исковата молба и поддържа представения отговор на искова молба. Моли съда да остави без уважение предявения иск като неоснователен и недоказан по съображенията, изложени в отговора на искова молба. Посочва, че още преди да се развие административното обжалване по процесния АУЗ, ищцата е постигнала благоприятния за нея изход, като е извършена корекция по нейната данъчна партида така, както е заявила в подаденото заявление. Същата е заличена като данъчно задължено лице за недвижимия имот, находящ се в [жк], гр. Сливен, като видно от приложените писмени доказателства това се е осъществило на 27.11.2023 г. Ищцата е сключила договор за правна защита и съдействие на 04.12.2023 г., като между страните по договора са възникнали облигационни правоотношения, резултат от свободата на договаряне. На 01.12.2023 г. ищцата е извършила успешно заплащане за своите текущи задължения за 2023 г. за деклариран от нея недвижим имот. Още на тази дата С. е знаела, че към нейната партида няма данъчни задължения за наследствения имот. Счита, че в настоящия съдебен процес за ищеца не е настъпил вредоносен резултат, понеже липсва причинно-следствена връзка между сключения договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023 г. и резултата от съдебното обжалване по адм. дело № 106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, доколкото в съдебния процес по същото дело ищцата е сключила друг договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по делото, който е от 24.02.2024 г. Присъдени са й били съответните разноски, които не се оспорват от ответника в настоящия съдебен процес. Посочва, че в процесния договор от 04.12.2023 г. не е упоменато пред кой орган да послужи.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за основателност на исковата молба. Предлага съдът да уважи изцяло исковата молба и да осъди ответника да заплати претендираното обезщетение в пълен размер.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1 от 21.11.2023 г., издаден от М. С. П. – К. на д. г. е. в Дирекция МДТ при Община Сливен, по отношение на ищеца Б. А. С. са установени задължения общо в размер на 205,65 лева, от които за данък недвижими имоти (ДНИ) общо главници в размер на 104,66 лева и лихви – 13,79 лева; за такса битови отпадъци (ТБО) общо главници в размер на 82,19 лева и лихви – 5,01 лева за периода 2018 г. – 2023 г. за процесния имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, кв. А. и за имот, находящ се на адрес гр. Сливен, [улица], ап. ....

На 08.12.2023 г. Б. С., чрез надлежно упълномощен представител – адвокат, е обжалвала пред компетентния горестоящ административен орган - директора на Дирекция МДТ при Община Сливен издадения срещу нея АУЗ № АУ003042-1 от 21.11.2023 г. с искане за отмяната му в цялост. С. е сключила договор за правна помощ за представителство при административното обжалване на АУЗ, по-който е заплатила адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Съставено било съответното пълномощно за представителство. Жалбата против АУЗ пред горестоящия орган е подадена на 08.12.2023 г., като пълномощникът е предявил искане за цялостната отмяна на акта. Представил е договора за правна помощ, пълномощното и е заявил претенция за направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева. С Решение по възражение срещу акт за установяване на задължение № НОМ 29 от 01.02.2024 г. на директора на дирекция МТД при Община Сливен АУЗ № АУ 003042-1/ 21.11.2023 г. е потвърден в частта, с която са установени дължими и неплатени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. в общ размер на 139,78 лева, от които главница 135,71 лева и лихви за просрочие към датата на издаване на акта в размер на 4,07 лева. Административният орган е приел, че в останалата част на 27.11.2023 г. актът е отменен по служебен път от компетентен орган по приходите, в кръга на неговите правомощия, поради което директорът не следва да се произнася в качеството си на решаващ орган, а единствено да прогласи настъпилата промяна. Решаващият орган е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането за разноски.

Ищцата е подала жалба срещу АУЗ № АУ003042-1 от 21.11.2023 г. издаден от гл. експерт в Дирекция МДТ при Община Сливен, в частта му установяваща задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, [жк], в общ размер на главница и лихви 65,87 лева, по която било образувано адм. дело № 106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. С Решение № 1405 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело №106/2024 г., Административен съд – Сливен е отменил АУЗ № АУ003042-1 от 21.11.2023 г. в обжалваната част. Съдът е приел, че може да се произнесе и да уважи претенцията за разноски в съдебното производство, които е присъдил. Искането за присъждане на разноски, направени в рамките на административното обжалване на процесния АУЗ, съдът е приел за неоснователно, тъй като в ДОПК не е предвиден ред за присъждането им в рамките на провелото се съдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че исковата претенция е процесуално допустима, като предявена от лице с активна процесуална легитимация, доколкото в резултат на отменения като незаконосъобразен акт за установяване на задължения заявява претенция на увредено от същия лице. Настоящият ответник разполага с пасивна процесуална легитимация по смисъла на чл. 205 от АПК, тъй като, съобразно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМДТ), Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Настоящият съд е местно и родово компетентен за валидно разглеждане на иска по смисъла на общите правила на чл. 133, ал. 5 от АПК, като исковата защита е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се реализира по реда на чл. 203 и сл. АПК. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в ЗОДОВ ред.

В случая първата от изискуемите предпоставки е налице: отменен административен акт, в случая - издаденият АУЗ, който съставлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, постановен е от длъжностно лице и представлява властнически акт на органите на администрацията, с който се засягат негативно законни интереси на неговия адресат. Издаването му е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Процесният АУЗ № АУ 003042-1/21.11.2023 г., с който са установени задължения на ищеца, е отменен като незаконосъобразен в обжалваната част с влязло в сила Решение № 1405 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело № 106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен.

В хода на административното производство интересите на Б. А. С. са отстоявани от адвокат Ст. Р., упълномощен с нарочно пълномощно за осъществяване на представителство и защита по обжалване на АУЗ № АУ 003042-1/21.11.2023 г. издаден от гл. експерт в Дирекция МДТ. Видно от представените доказателства, на 04.12.2023 г. между С. и адвокат Р. е сключен договор за правна защита и съдействие по повод издадения АУЗ. Договорено е възнаграждение в размер на 400 лева, платимо в брой. От договора се установява, че същото е платено в брой в пълен размер. Следователно налице е доказателство, частен документ - разписка с достоверна дата, за извършени разноски по повод на обжалване на АУЗ № АУ 003042-1/ 21.11.2023 г.

Ищецът Б. С. е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на АУЗ по административен ред. От извършените административни действия по издаването на АУЗ № АУ 003042-1 от 21.11.2023 г., с който са установени задължения на ищеца, отменен в обжалваната част като незаконосъобразен с Решение № 1405 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело №106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на акта. В процесния случай упълномощеният адв. Р. е депозирал жалба против АУЗ пред горестоящия административен орган. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, т.е. би липсвала вреда, ако не е бил издаден незаконосъобразният АУЗ № АУ 003042-1/21.11.2023 г. от гл. експерт в Дирекция МДТ. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита при атакуването на акта в този етап е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен административен акт. Намаляването на имуществото на ищеца С., вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение е провокирано от издаването на акта за установяване на задължения. Обстоятелството, че адвокатската защита при обжалването на акта за установяване на задължения по административен ред не е задължителна, не може да обоснове извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения акт.

Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. Извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на акта за установяване на задължения съставлява претърпяна вреда от лицето, по повод на което в издаден, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те са типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния АУЗ и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията.

Неоснователно е възражението на ответника, според което договорът за правна защита и съдействие от 04.12.2023 г. е с предмет – обжалване на АУЗ № АУ 003042-1/21.11.2023 г. от гл. експерт в Дирекция МДТ, като не е упоменато пред кой орган да послужи и същият би могъл да послужи и пред Административен съд – Сливен. Видно от представения към административната преписка договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023 г., същият е серия С №*********. По адм. дело № 106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен Б. С. е била представлявана отново от адв. Р.. Видно от представен договор за правна защита и съдействие, същият е серия С №**********, сключен на 23.02.2024 г.

С нормата на ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 88/2022 г.) законодателят е регламентирал изрично начина на определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществявано процесуално представителство в хода на административно производство. Според същата, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. В случая при материален интерес до 1000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е определен е размер на 400 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност, заявено и в хода на съдебното производство по адм. дело № 106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен и практиката на СЕС, следва да бъде посочено, че размерът на адвокатското възнаграждение от 400 лева се преценява от съда като съответен на извършените процесуални действия по защита правата и интересите на лицето, срещу което е бил издаден актът.

При изложените доводи настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана връзката между отменения акт за установяване на задължения и вредата, представляваща платени разноски за процесуални действия в производството за обжалването му по административен ред.

При горните съображения съдът намира, че в процесния случай са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи платените от него разноски за адвокат при обжалване на издадения АУЗ № АУ 003042-1/21.11.2023 г. от гл. експерт в Дирекция МДТ, с който са установени задължения на Б. А. С., отменен като незаконосъобразен в обжалваната част с Решение № 1405 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело № 106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. Исковата претенция се явява основателна и доказана.

Договореното между Б. С. и адв. С. Р. от АК-С. и заплатено възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 400 лева. Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 128,12 лева, т.е. частта от заплатения от ищеца адвокатски хонорар за фазата на административното обжалване на АУЗ, съразмерно с отменената с влязлото в сила решение на съда част. Както вече бе посочено е неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, според което същото следва да се намали от 400 на 200 лева, от която сума да се изчисли размерът на реално претърпените имуществени вреди, които според ответника възлизат на 64,06 лева.

Административен - съд Сливен счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, които са претендирани в размер на 128,12 лева. С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в претендирания от ищеца размер на 128,12 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото, с уважаване на исковата молба и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 410 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 400 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Следователно дължимото адвокатско възнаграждение, при направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да се определи съобразно обема на предоставената от адвоката правна защита и съдействие, както и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай от предмета на делото – иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди, договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвоката процесуална правна помощ. С оглед на това настоящият състав намира, че възнаграждението не е прекомерно по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК и на ищеца следва се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. При този изход на делото, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Б. А. С., [ЕГН], с адрес: гр. Сливен, [улица], ап. ..., обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 128,12 лева, представляващ част от заплатен адвокатски хонорар по обжалване по административен ред на АУЗ № АУ 003042-1/21.11.2023 г., издаден от гл. експерт в Дирекция МДТ, отменен в обжалваната част с Решение № 1405 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело №106/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Б. А. С., [ЕГН], с адрес: гр. Сливен, [улица], ап. ..., сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, представляващи направените в производството по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.