Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 18.07.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на девети
юли две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1772/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, с която са предявени обективно съединени
искове по чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В
исковата молба се излагат твърдения, че между
страните са възникнали облигационни отношения, съгласно които на 09.01.2019г.
и на 28.01.2019г. ищецът е доставил на ответника стоки, подробно описани във
фактури с №********** на стойност 2040,12 лв. с ДДС и с №********** на стойност
2040,12 лв. с ДДС. Изтъква се, че след доставката на стоките ответникът не е
заплатил тяхната цена, поради което е изпаднал в забава като за ищеца е
възникнало правото да претендира от него заплащане на обезщетение от 47,60 лв.
за периода от 10.01.2019г. до 05.04.2019г. върху вземането по фактура №**********,
както и обезщетение от 36,84 лв. за периода от 29.01.2019г. до 15.04.2019г.
върху вземането по фактура №**********. С оглед гореизложеното, се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 4080,24 лв. за главница, 84,44 лв. за обезщетение за забава
върху главницата за периода от 10.01.2019г. до 05.04.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски както и тези направени в
производството по частно гражданско дело *за обезпечение на исковете.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор, в който признава дължимостта на претендираните
суми.
По делото е направено искане от процесуалния
представител на ищеца за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на исковете и
становището на ищеца за произнасяне на съда с решение с оглед признанието, намира че са налице предпоставките
на чл. 237 от ГПК, поради което претенциите по
чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъдат уважени.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1068,20 лв.,
представляващ сбор от направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение както и тези за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за производството по чл. 390 от ГПК по частно гражданско дело *.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, да заплати на *, сумите от
4080,24 лв. /четири хиляди и осемдесет лева и двадесет и четири стотинки/ -
главница, представляваща цена за продажба на стоки по фактури с №********** от
09.01.2019г. и с №********** от 28.01.2019г., 84,44 лв. /осемдесет и четири
лева и четиридесет и четири стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 10.01.2019г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 723,20
лв. /седемстотин двадесет и три лева и двадесет стотинки/ - направени по делото
разноски както и 345 лв. /триста четиридесет и пет лева/ - разноски по частно
гражданско дело *.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: