Решение по дело №40/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №128

 

гр.ВРАЦА,22.05.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение,в публичното заседание на  04 март 2020 год. в състав:

 

 Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

                     Членове:М. ДОСОВ

                                                                                          НАДЯ ПЕЛОВСКА

           

при секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр. дело №40/2020 год. ,за да се произнесе,взе предвид следното:                 

       Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение №340/04.12.2019 год. по гр.дело №771/2019 год. на РС-Бяла Слатина състав на съда е отхвърлил предявения от М.М.Т. от гр. Кнежа в качеството му на ЕТ"М. Т. - М. Т."- гр.Кнежа, ЕИК204457087 против М.И.М. *** иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК  за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 17.03.2017 год. с нотариална заверка на подписите с рег.№1056/17.03.2017 год. на Нотариус Г.Х. с район на действие РС - Б.Слатина и вписан в Служба по вписванията - гр.Бяла Слатина с дв.вх.регистър №918, т.II, №298/17.03.2017 год. за нива с площ 11.781 дка, имот №095023, трета категория зем, в м."Краището" по плана за земеразделяне на с. Галиче, Област Враца и за нива с площ 20.000 дка, имот №095022, трета категория зем, в м."Краището" по плана за земеразделяне на с.Галиче, Област Враца, както и обусловеното искане  с правно основание чл.88 от ЗКИР във връзка с чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на извършеното вписване в Служба по вписванията при РС-Бяла Слатина под вх.№638/22.03.2019 год. с акт. №235,том 1 на едностранно прекратяване на договор за аренда, вписано по Заявление на М.М. за прекратяване на Договор за аренда на земеделска земя от 17.03.2017 год., вписан в Служба по вписванията -гр.Бяла Слатина с дв.вх.№ 918/17.03.2017год.,акт №298,т.2, поради несъществуване на вписаното обстоятелство.

              Със същото решение и на основание чл.78,ал.3 от ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.

Решение №340/04.12.2019 год. по гр.дело №771/2019 год. на РС-Бяла Слатина е обжалвано от  ищеца в първоинстанционното  производство М.М.Т. от гр.Кнежа в качеството му на ЕТ"М. Т. - М. Т."- гр.Кнежа, ЕИК204457087.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочи, че в конкретния случай ответницата-арендодател не е имала право и основание да прекрати едностранно договора за аренда, тъй като е налице хипотезата на чл.88,ал.4 от ЗЗД. При общ размер на дължимото арендно плащане от 1430.15 лева той като арендатор е заплатил на ответницата сумата от 1270.00 лева, при което дължимият остатък възлиза на сумата от 160.15 лева, която сума не е значителна с оглед интереса на кредитора. Изводът според въззивника е, че за арендодателя не е възникнало правото по чл.28,ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда. Развалянето не е породило целения правен ефект - прекратяване на облигационната връзка, поради което в отношенията между страните арендното правоотношение продължава да съществува.

Иска обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове / има  предвид и искането по чл.88 от ЗКИР във връзка с чл.537,ал.2 от ГПК/   уважени.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата  М.И.М. ***, в който подробно се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание страните чрез своите пълномощници поддържат заявените становища.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК против обжалваем съдебен акт.                                                         При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

              Гражданско дело №771/2019 год. по описа на РС-Бяла Слатина е образувано по искова молба на М.М.Т. от гр. Кнежа в качеството му на ЕТ"М. Т. - М. Т."- гр.Кнежа, ЕИК204457087,с която ищецът е предявил против М.И.М. *** иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК  за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 17.03.2017 год. с нотариална заверка на подписите с рег.№1056/17.03.2017 год. на Нотариус Г.Х. с район на действие РС - Б.Слатина и вписан в Служба по вписванията - гр.Бяла Слатина с дв.вх.регистър №918, т.II, №298/17.03.2017 год. за нива с площ 11.781 дка, имот №095023, трета категория зем, в м."Краището" по плана за земеразделяне на с. Галиче, Област Враца и за нива с площ 20.000 дка, имот №095022, трета категория зем, в м."Краището" по плана за земеразделяне на с.Галиче, Област Враца.С исковата молба ищецът е заявил и искане с правно основание чл.88 от ЗКИР във връзка с чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на извършеното вписване в Служба по Вписванията при РС-Бяла Слатина под вх.№638/22.03.2019 год. с акт. №235,том 1 на едностранно прекратяване на договор за аренда, вписано по Заявление на М.М. за прекратяване на Договор за аренда на земеделска земя от 17.03.2017 год., вписан в Служба по вписванията -гр.Бяла Слатина с дв.вх.№ 918/17.03.2017год.,акт №298,т.2, поради несъществуване на вписаното обстоятелство.

              В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор,с който е оспорила  иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,като неоснователен и недоказан,като е изложила своите съображения..

По делото са събрани писмени доказателства. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели по искане на ищеца.Допуснато е и изслушване на ответницата по реда на чл.176 от ГПК.

Събраните доказателства са обсъдени от районния съд подробно и е възприета фактическа обстановка, въз основа на която са направени обосновани  правни изводи за неоснователност на исковата претенция, съответно и на обусловеното искане  с правно основание чл.88 от ЗКИР във връзка с чл.537,ал.2 от ГПК  за отмяна на вписаното прекратяване на договора за аренда.

Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което  и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания и на основание чл.269,изр.2 ГПК  към мотивите на районния съд могат да бъдат добавени следните съображения:

Безспорно е налице забава в плащането на арендното плащане за стопанската 2017/2018 год. по договора за аренда от 17.03.2017 год., макар и частично, която надхвърля предвидената в чл.28,ал.1 от ЗАЗ. Наличието на забава в плащанията повече от три месеца е достатъчно основание за разваляне на договора от страна на арендодателя, съгласно договора  и ЗАЗ, без да се поставят други условия.

По повод изтъкнатите от ищеца-въззивник доводи, че правото да се развали едностранно договора не е надлежно упражнено от страна на ответницата, тъй като не са спазени изискванията на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, съдът счита, че същите са несъстоятелни. В Закона за арендата в земеделието в чл. 27,ал.1,т.2 е предвидено, че при неизпълнение на договора за аренда, същият се прекратява по общия ред, т.е. по реда на чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Но в същата тази разпоредба е регламентирано, че общият ред е приложим, ако в самия ЗАЗ не е предвидено друго. Чл.28,ал.1 от ЗАЗ съдържа специфично основание за прекратяване на договора за аренда – поради забавяне на арендното плащане повече от три месеца. В този случай прекратяването се извършва едностранно от арендодателя, без даване на допълнителен "подходящ" срок за изпълнение и предупреждение , тъй като общият ред по чл. 87,ал.1 от ЗЗД е изключен.

Видно е от данните по делото, че сумата, изплатена от ищеца като арендатор на ответницата като арендодател, за стопанската 2017/2018 год. е в размер на 1270.00 лева. Страните са уговорили арендно плащане от 45.00 лева за декар за първите пет години от договора и за отдадените под аренда 31.781 дка дължимото плащане за стопанската 2017/2018 год. възлиза на сумата от 1430.15 лева. Следователно, ищецът не е извършил пълно плащане на задължението си, а частично. Плащането е извършено в срока по  чл.28,ал.1 от ЗАЗ, защото същото е направено през месец март 2017 год.,т.е авансово,   но не е бил изплатен пълния размер на задължението. При това положение не може да се приеме, че от страна на ищеца е налице изпълнение на задължението му по договора. Съдът счита, че в този случай не следва да се обсъжда въпросът дали неизпълнената част е значителна, или не, защото е неприложима разпоредбата на  чл.87,ал.4 от ЗЗД, тъй като изцяло е дерогиран редът за прекратяване на договора по общия ред на чл.87 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното съставът на ОС-Враца счита, че в случая са били налице условията по  чл.28,ал.1 от ЗАЗ. В срока, посочен в тази разпоредба ищецът  не е изпълнил изцяло задължението си да извърши арендно плащане към ответницата по сключения договор за аренда, поради което съдът приема, че извършеното едностранно прекратяване на договора е произвело правни последици и договорът е валидно прекратен.

При тези съображения и при споделяне на изложените от РС- Бяла Слатина  такива,  настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има само въззиваемата.Доказателства за направени такива обаче не са представени,поради което и разноски в нейна полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд

 

                                                                    Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДА решение №340/04.12.2019 год. по гр.дело №771/2019 год. на Районен съд-Бяла Слатина.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.