№ 17803
гр. С., 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110174787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД срещу З. П. - Д.а, Д. Л. Д. и Ф. Л.
Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с искане
да се признае за установено, че:
- З. П. - Д.а дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 1619,65 лв., представляващ цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането,
сумата от 305,11 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 27.06.2024 г., сумата от 34,88 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 8,56 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до
27.06.2024 г.;
- Д. Л. Д. дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 809,83 лв., представляващ цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането,
сумата от 152,56 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 27.06.2024 г., сумата от 17,44 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 4,27 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до
27.06.2024 г.;
- Ф. Л. Д. дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 809,83 лв., представляващ цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането,
1
сумата от 152,56 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 27.06.2024 г., сумата от 17,44 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 4,27 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до
27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 40887/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.
В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответниците в качеството на
собственици и титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот находящ,
се на адрес: гр. С., бул. „В. Л." ет. * надпартерен, апартамент, с аб. №******,
инсталация ********** са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период
за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима
месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните
приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в
края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота – „Т. С.“ ЕООД. Посочва, че ответниците не са изпълнили
задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата
дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и
мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответниците, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Излагат подробни съображения във връзка с обстоятелството кой е страна по
облигационното правоотношение, доколкото се твърди, че ответниците Ф. и Д. Д.и са
собственици на процесния недвижим имот на основание дарение, осъществено от
родителите им ответницата З. П. и Л. Д., при което ответницата П. – Д.а си е запазила
правото на ползване върху ½ идеална част от имота. Оспорват наличието на
облигационни отношения между ищеца и „Т. С.“ ЕООД, както и между етажната
собственост и „Т. С.“ ЕООД. Оспорват в имота да е реално доставена топлинна
енергия в обем на претендираната от ищеца. Оспорват истинността на приложеното
към исковата молба Приложение № 1 Списък „Етажни собственици“ към Протокола от
проведеното на 19.02.2002 г. ОС на ЕС. Оспорват този списък да е подписан от някой
от ответниците, респективно от лицето, сочено от ищеца като автор. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни, недоказани и процесуално
недопустими.
Третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД поддържа становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По отношение на възраженията за нищожност на заповедта за изпълнение,
съдът приема, че доколкото е налице персонален идентитет в състава на съда, издал
процесната заповед по чл. 410 ГПК, и съдебния състав, пред който са приключили
устните състезания по исковете по чл. 422 ГПК, то е налице процесуална пречка за
обсъждане на наведените възражения за нищожност на заповедта от страна на
ответниците.
На 01.11.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40887/2024г. по описа на СРС, 182-ри състав, в полза на „Т.
2
С.“ ЕАД срещу срещу З. П. - Д.а, Д. Л. Д. и Ф. Л. Д. за заплащане разделно на исковите
суми, като в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от
длъжниците, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е
депозирана в едномесечния срок, поради което и настоящото производство е
допустимо.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - наличието на облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално
доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава..
При установяване на горните факти в тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга, както и фактите, на които основават всички свои
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно ТР № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на
топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства –
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т. I, рег. № **** дело № **/2002г.,
се установява, че С. Й. Д.. и Л. Д. Д. даряват на синовете си Д. Л. Д. и Ф. Л. Д.
собствения си недвижим имот – апартамент без посочен номер, находящ се в гр. С., на
бул. В. Л. № *, на първи надпартерен етаж, като С. Д. си запазва правото на ползване
върху ½ идеална част от недвижимия имот. Последното не се оспорва и от
3
ответниците. Следователно ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д., доколкото не е посочено в
приложения документ за собственост са собственици на по ½ идеална част от имота в
съответствие с нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че през исковия период
ответницата З. П. – Д.а (С. Й. Д..) има учредено вещно право на ползване върху ½
идеална част от процесния имот. При пораждането на ограничено вещно право на
ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй
като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно
право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от
друг правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по предназначение и да
извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради
което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено
ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият
носител, т.е. вещният ползвател. Според посоченото по-горе, по силата на закона – чл.
153, ал. 1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота, като при конкуренция
на тези вещни права превес има правото на ползване, а не „голата собственост“, в
следствие на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а
не „голият собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради запазването на
такова ограничено вещно право на друго лице. В настоящия случай се установява, че
З. П. – Д.а е вещен ползвател само за ½ от имота, но по отношение на останалата ½
част от имота не е учредено ограничено вещно право на ползване, поради което и не
следва да се прилага посочената по-горе конкуренция на вещни права, а за тази част
следва да отговарят ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д., като съсобственици при равни
квоти по ½ от ½ ид. части или по ¼ ид. част.
Следователно в случая през исковия период потребител на ТЕ са З. П. – Д.а в
качеството й на вещен ползвател за ½ от имота, както и ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д.
като собственици за останалата ½ част при равни квоти или за по ¼. Ето защо същите
са страна по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови
нужди и са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията към ищцовото
дружество за доставка на топлинна енергия при следните квоти: З. П. – Д.а за ½, както
и ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д. - за по ¼.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Т. С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му
на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за
4
защита на потребителите.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се
установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното
заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно,
ясно и компетентно изготвено, се установява, че начислената ТЕ за отопление на
имота за исковия период е за четири броя отоплителни тела с монтирано ИРРО и един
водомер за топла вода. Начислена е и ТЕ отдадена от сградната инсталация, съобразно
действащата нормативна база, както е начислявана и ТЕ за битово гореща вода по
отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1. въпреки, че
водомерът е бил с изтекъл срок на годност. Вещото лице е констатирало, че при отчета
на показанията са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на лице осигурило
достъп. Сочи, че показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Вещото лице е посочило, че топломерът, монтиран
в АС на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две години,
относими към исковия период, като от ежемесечните му отчети са приспадани
технологичните разходи на абонатната станция. От заключението се установява, че за
исковия период сумите от изравняване за потребена топлинна енергия възлизат общо
на 3239,31 лв. Експертът е посочил, че не може да установи какво е реалното
количество потребена топла вода за исковия период, доколкото е констатирало, че на
23.06.2023г. с контролен лист № 0288537 издаден от „С. в.” е установено, че
монтираният в жилището водомер за топла вода с фабр. №******* и пломба №***** е
с последна метрологична проверка от 2004г. и няма данни същият да е преминавал
последваща метрологична проверка, а е посочил, че индивидуалните водомери имат
срок на годност 10г.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед ангажираните доказателства по
делото, представени от ответниците и от третото лице-помагач контролни отчети за
проверка за отоплителен период – 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024, контролен лист
от 23.06.2023 г. за извършена проверка от „С. в.“ АД, съдържащо констатация за
последна премината метеорологична проверка на водомер за топла вода с фабр.
№******* и пломба №***** от 2004 г. с предписание водомерите подлежат на тест с
даден срок 90 дни, както и талон за пломбиране на водомери от 02.09.2023 г., както и
от приетата СТЕ се установява, че водомерът за топла вода в имота на ответниците
през исковия период, въз основа на който е извършвано отчитането на потребената
топла вода е с изтекла метеорологична проверка. В тази връзка съдът приема, че с
оглед действаща нормативна уредба приложима в настоящата хипотеза на ответниците
не е следвало да се начислява потребена ТЕ за битово гореща вода по отчетни данни,
нито по реда на т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1, както
е констатирало вещото лице инж. С., а на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. В случая, като не е спазил този
ред на начисляване на суми за потребена битово гореща вода, ищецът е начислил на
ответниците суми за БГВ без основание, позовавайки се на данни от реален отчет без
да е имал основание за това с оглед констатациите, че процесният водомер през
исковия период не е годно средство за измерване, доколкото последната преминала
метеорологична проверка е от 2004 г., а монтираните водомери подлежат на подмяна
на всеки 10 години, съответно е приложил отчети по реда на т.5.2. от Приложението
към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 отново без да има основание. С оглед на
горното съдът приема, че за исковия период за ищеца не е съществувало основание за
начисляване нито на база реален отчет (показания на водомера), нито на отчет по реда
на т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлинна
енергия за битово гореща вода – поради липсата на доказани от него обстоятелства,
обуславящи начисляването на същата по този ред, доколкото не може да се направи
извод за реално доставеното количество на топла вода в имота и наличието на уред за
5
отчитане с изтекла метеорологична проверка, тъй като не се били предпоставките за
това. Изложеното обосновава извод, че начислената сума за битово гореща вода за
процесния период се явява недължима, поради което възприетата от вещото лице обща
дължима сума от изравняването 3239,31 лв., от заключението, следва да са намали със
сумата от 1601,37 лв., отразена в колона 4 от таблица № 3 от заключението, т.е. реално
доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия (за ТЕ за
отопление и за сградна инсталация) за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза
общо на 1637,94 лв. за целия имот. От посочената сума З. П. дължи ½ или сумата от
818,97 лв., за ответника Д. Л. Д. - 409,49 лв. и за Ф. Л. Д. или 409,48 лв.
По делото не се твърди, а не се и установи ответниците да са заплатили
дължимите суми.
Предвид изложеното предявеният срещу З. П. иск за главница за доставена ТЕ
следва да бъде уважен за сумата 818,97 лв., като над тази сума и до пълния предявен
размер от 1619,65 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, съответно
предявеният срещу ответника Д. Л. Д. иск за главница за доставена ТЕ следва да бъде
уважен за сумата 409,49 лв., като над тази сума и до пълния предявен размер от 809,83
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, респективно по отношение на Ф. Л.
Д. искът за главница за доставена ТЕ следва да бъде уважен за сумата 409,48 лв., като
над тази сума и до пълния предявен размер от 809,83 лв. същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „Т. С.“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период. Установява се от представените по делото доказателства, че
сградата, в която се намира жилището, описано в исковата молба, е била присъединена
към топлопреносната мрежа, както и че услугата е извършвана през процесния период
от „Т. С." ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Ответниците оспорват взето решение на ОС от 19.02.2002 г. за избор на фирма за
дялово разпределение и сключване на договор с нея с оглед твърдението, че същото е
нищожно. В случая не са ангажирани доказателства, че конкретно решение взето на
общо събрание е атакувано по съответния ред и отменени – по реда на ПУРНЕС /отм./
сега ЗУЕС, като оспорване незаконосъобразността им в настоящото производство е
заобикаляне на закона и злоупотреба с права и е недопустимо /както отменения
ПЕРНС, така и ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС,
но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните
или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може
да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС/ респ. чл. 13-15
ПУРНЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат
тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в
настоящото производство. Целта на нарочния иск, лимитиран във времето, е да
стимулира етажният собственик активно да участва и контролира провеждането на
общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй
като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера
на конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на
последния, отчитайки интересът на общността. Недопустимо е последващ инцидентен
съдебен контрол, какъвто ответниците целят да бъде осъществен в настоящото
6
производство. Наред с това следва да се посочи, че решенията на общото събрание са
особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени
към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав,
представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила
е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални
основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост.
Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и
многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на
етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а
не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на
сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,
ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и
тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието -
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. (в този симсъл решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г.
на ВКС, решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС). Следователно
изложените от ответниците аргументи относно действителността на оспорения
Протокол на ОС на ЕС са неотносими в конкретния случай, като съдът намира, че
взетото решение обвързва всички етажни съсобственици. Ето защо съдът намира за
неоснователно възражението на ответницата за липса на облигационни отношения
между ЕС и ФДР от една страна, както и между ФДР и ищцовото дружество от друга
страна.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот
е сключила договор с „Т. С.” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. По делото се установява, че за процесния период дяловото
разпределение в сградата – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач, като видно от приетите по делото изравнителни сметки и формуляри
за отчет страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите
са допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което
фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и
след изтичане на уговорения в него срок.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Доколкото съдът достигна до извод, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а от
доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. В случая се претендира вземане за
периода 01.07.2021г.- 30.04.2023г., а съгласно представената от ищеца справка на л. 28
от делото дължими са вземания за периода 31.07.2021-04.2022 г. в общ размер на 69,76
лв. От посочената сума З. П. дължи ½ или сумата 34,88 лв., а всеки от ответниците Д.
Л. Д. и Ф. Л. Д. по ¼ или 17,44 лв., с оглед на което исковите претенции за дялово
разпределение следва да бъдат уважени в цялост.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия съдът намира следното.
Съдът формира извод за главен дълг за потребена ТЕ през исковия период в
размер общо на 1637,94 лв. за целия имот.
7
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период. Съдът изчисли размерът на
дължимата мораторна лихва върху приетия за основателен размер на главничното
задължение /1637,94 лв./ по реда на чл. 162 ГПК на сумата от 272,12 лв. за целия имот
през исковия период. С оглед претендираната от ищеца по отношение на ответницата
З. П. дължи ½ или сумата 136,06 лв., а всеки от ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д. по ¼
или 68,03 лв.
Предвид изложеното предявеният срещу З. П. иск за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 136,06 лв.,
като над тази сума и до пълния предявен размер от 305,11 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, съответно предявените срещу всеки от ответниците Д.
Л. Д. и Ф. Л. Д. искове за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
следва да бъде уважен за сумата от 68,03 лв., като над тази сума и до пълния предявен
размер от 152,56 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорните
претенции срещу всеки от ответниците са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от, както следва: за исковото производство разноски в размер общо на
350,18 лв. за платена държавна такса, депозит за съдебна експертиза и за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лв., а
за заповедното производство – сумата от общо 64,74 лв. за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 50 лв., от
които в тежест на З. П. 175,09 лв. за исковото производство и 32,37 лв. за заповедното
производство, а за ответника Д. Д. – 87,55 лв. за исковото производство и 16,18 лв. за
заповедното производство, за ответника Ф. Д. – 87,45 лв. за исковото производство и
16,19 лв. за заповедното производство.
Ответниците не претендират разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул. „Я.” №
23Б, срещу З. П., с ЕГН **********, адрес: гр. С., бул. В. Л., е. * надпартерен
апартамент, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че З. П., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 818,97 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. В. Л., е. * надпартерен апартамент с аб.
№******, инсталация ********** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва за периода от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
136,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 27.06.2024
г., сумата от сумата от 34,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40887/2024 г. по описа на СРС, 182 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1619,65 лв., иска за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 305,11 лв., както и иска за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 8,65 лева за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул. „Я.” №
23Б, срещу Д. Л. Д., с ЕГН ********** , с адрес: гр. С., бул. В. Л., е. * надпартерен
апартамент искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Д. Л. Д., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 409,49
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. В. Л., е. * надпартерен апартамент
с аб.№******, инсталация ********** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 68,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
27.06.2024 г., сумата от сумата от 17,44 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40887/2024 г. по описа на
СРС, 182 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 809,83 лв., иска за
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 152,56 лв., както и иска за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 4,27 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
27.06.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул. „Я.” №
23Б, срещу Ф. Л. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. В. Л., е. * надпартерен
апартамент искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Ф. Л. Д., ЕГН: ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 409,48
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. В. Л., е. * надпартерен апартамент
с аб.№******, инсталация ********** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 68,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
27.06.2024 г., сумата от сумата от 17,44 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40887/2024 г. по описа на
СРС, 182 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
9
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 809,83 лв., иска за
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 305,11 лв., както и иска за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 4,27 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
27.06.2024 г.
ОСЪЖДА З. П., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата 32,37 лв. – представляваща разноски в
заповедното производство и сумата 175,09 лв., представляваща разноски в исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН **********да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата 16,18 лв. – представляваща разноски в
заповедното производство и сумата 87,55 лв., представляваща разноски в исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ф. Л. Д. с ЕГН: ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата 16,19 лв. – представляваща
разноски в заповедното производство и сумата 87,54 лв., представляваща разноски в
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т. С.“ ЕООД
на страната на „Т. С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10