№ 102
гр. Провадия, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Д. Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20243130200449 по описа за 2024 година
Постъпила е жалба от Д. Х. Х., ЕГН ********** против наказателно
постановление № 449/14.11.2024 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна,
РУ-Провадия, с което му е наложена Глоба в размер на 200 лв. на основание
чл. 179, ал. 2 пред. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, като се изтъкват обширни доводи в тази насока.
В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата на
посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява от процесуален представител.
Провадийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 05.11.2024 г. около 18:45 часа, в с.Я., въззивника управлявал лек
автомобил, „Фолксваген Пасат“ с рег.№***, собственост на Х.Д. Х. с ЕГН:
********** с адрес село Я., като поради движение с несъобразена скорост
спрямо релефа на пътя /ляв завой/ загубил контрол над автомобила, излизайки
извън пътното платно в ляво и се блъснал в металната профилна ограда на
църквата. Настъпило пътно-транспортно произшествие с материални щети,
като водачът след настъпилото пътно-транспортно произшествие не останал
на място за да установи, какви са последиците от пътно-транспортно
произшествие и го напуснал.
На местопроизшествието пристигнали служители на РУ-Провадия.
Св.Х. М. Х. приел, че с действията си по управление на автомобила
въззивника е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поради това и съставил АУАН. В графата
"възражения" по акта, жалбоподателят вписал, че нява такива и подписал акта.
От същия на същата дата били снети сведения в които обяснил, че при
движение с автомобила му, волана засякъл и се блъснал в оградата на
църквата в с.Я.. понеже се уплашил, си тръгнал. В същото сведение посочил,
че не е пострадал от възникналото ПТП и нямал нужда от лекарски преглед.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал
писмени възражения.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна
страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
Заповед на Министъра на вътрешните работи.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му
задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление
и АУАН констатира следното:
Съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при
спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение
спазването на процесуалните правила и при съставянето на акта за
2
установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП,
като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е
дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.
Съдът кредитира показанията на актосъставителят Х. М. Х., който
сочи, че е посетил произшествието установил е участващия в произшествието
автомобил, както и щетите които са били причинени, но водача на автомобила
липсвал. Установил от разпитите на свидетелите, че автомобила причинил
ПТП е на въззивника, който по-късно бил намерен в домът му. Не си личало
да е пострадал и поради липсата на такова оплакване, АУАН е бил съставен за
причинени материални щети. Според актосъставителя причината за
настъпилото ПТП е рязко навлизане в завой, което е довело до блъскането на
оградата на църквата и влизането в двора на същата, като автомобила бил
спрян на сантиметри от стената на църквата. На место била една жена, която
отговаряла за църквата и още няколко човека, като някой от тях споделил, че
цял ден въззивника е бил в центъра на селото и е употребявал алкохол.
В хода на делото до разпит бе допуснат св.М.С. Х., познат на
възззивника, който разказва, че един ден Д. Х. го потърсил с молба да го
закара до болницата в гр.Варна, като това се случвало през зимата в края на
2024г. Обяснил му, че като се прибирал с колата към дома, волана му заял и се
блъснал в оградата на църквата в с.Я.. понеже се уплашил, оставил колата на
место и се прибрал. Споделил, че го боли лявата ръка, главата и десния крак.
Когато били на лекар, даже не можел да си вдига ръката. Посещението на
лекар в гр.Варна било именно заради травми вследствие на ПТП-то. Това
наложило няколко пъти да посещава лекар.
Съдът кредитира показанията на този свидетел досежно
здравословното състояние на въззивника, което се потвърждава и от
приложената по делото медицинска документация.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата, съдът констатира
тяхната неоснователност, предвид следното:
3
В жалбата си въззивника сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление.
По така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да
отбележи единствено, че при служебна проверка на АУАН и НП не констатира
да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон,
водещи до отмяна на НП. Анализът на доказателствата по делото извежда
фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради
което и правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на
въззивника.
Въззивникът сочи още, че при постановяване на НП е допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
Съдът, противно на изразената позиция, намери, че както в АУАН,
така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не
затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са датата и
мястото на извършване на нарушението, както и факта на извършеното
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с което се изчерпват елементите от състава
на нарушението.
Съдът счита, че жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му
нарушение. Знаейки, че в отворените за обществено ползване пътища водачите
са длъжни при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с
характера и интензивността движението, съгл. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
движейки се с несъобразената за пътната обстановка и интензивността на
движението скорост е допуснал ПТП, с което е осъществил състава на
посоченото по-горе нарушение.
Съдът, счита, че правилно наказващият орган е определил, че
жалбоподателя е допуснал ПТП с материални щети, т. к. събитието е
възникнало в процеса на движението на МПС и е предизвикало материални
щети, съобразно &6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, от ЗДвП задължава водачите на ППС при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. По отношение скоростта на движение на
4
автомобила следва да бъде отчетено, че въззивника се е движел в населеното
място и разрешената скорост за движение на автомобила до 50 км. ч, но тя не
е абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с множество фактори,
както в настоящият случай с характера със състоянието на пътя и навлизането
в кръговото движение, скоростта следва да позволи на водача да спре, пред
всяко едно препятствие. Именно затова скоростта не е съобразена. Скоростта
не му е позволила да намали преди завой, с което е настъпил вредоносния
резултат.
Законосъобразното налагане на административно наказание за
неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на
факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на
скоростта на движението не се е съобразил със състоянието на пътя.
Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи
възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е.
следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС
със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо
препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка.
По делото не са ангажирани безспорни доказателства за
непредвидими обстоятелства.
Правилно административнонаказващия орган е приложил
материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Въззивникът не е изпълнил вмененото му в тази законова разпоредба
задължение да се движи със скорост, съобразена с пътните условия, за да
може да спре при всяко видимо препятствие. В случая безспорно е
установено, че въззивника в следствие на движението си с несъобразена
скорост, е допуснал настъпването на пътно-транспортното произшествие, като
при движение в по пътен участък в населено място с.Я. е излязъл извън пътя и
се е блъснал в оградата на църквата в селото. Безспорно това не би се случило,
ако автомобила бе управляван със скорост от съобразена с интензивността на
движението даваща му възможност да спре пред всяко препятствие, но в
настоящият случай съда не следва да установява действителната скорост на
движение на автомобила управляван от въззивника. От писмените и гласни
5
доказателства по делото безспорно се установява описаната причинно-
следствена връзка между допуснатото от въззивника нарушение на ЗДвП и
възникналия съставомерен резултат. В случая причината за неговото
управление с тази несъобразена скорост са ирелевантни, доколкото същият в
качеството си на водач на МПС е бил длъжен да съобрази поведението си с
императивните изисквания на ЗДП.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и
санкционната норма- чл. 179, ал. 2 от ЗДП, тъй като именно в нея е
предвидена санкцията за водач на МПС, който поради движение с
несъобразена скорост, причини пътно-транспортно произшествие, каквото
именно виновно поведение от страна на въззивника е налице.
Предвиденото в тази законова норма наказание е „глоба“ във
фиксиран размер от 200 лв. Поради това съдът намира, че размера на
наказанието „Глоба“ правилно е бил определен в размер от 200 лв.
В случая не е необходимо да се посочат данни, каква е била
конкретната скорост на движение на тъжителят. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр.
посл. ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, т. е. нормата
предписва поведението, което следва да имат водачите на ППС с цел
осигуряване безопасността на движението. След като скоростта, с която се е
движел е направила невъзможно спирането на управляваното от него ППС и
от това е настъпило пътнотранспортно произшествие, то същата е била
несъобразена.
Съдът намира, че правилно АНО е приел, че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия,
като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да управлява
автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г.
6
по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на
движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но
и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от
пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото
състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като
намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността, колкото
опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при
пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава
опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре.
Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа примерно,
а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на
скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка,
толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с
максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДвП.
Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от
конкретните пътни и атмосферни условия. Предвид изложеното, скоростта на
въззивника се явява „несъобразена“, тъй като е била неподходяща и на другите
обективно посочени в чл. 20 от ЗДвП неблагоприятни фактори, независимо от
конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на
ПТП с причиняване на материални щети.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН и др. писмени
документи приложени по делото.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на
свид. Х. Х. кореспондират с констатациите в съставения акт.
7
Съдът не установява от събраните по делото доказателства допуснати
от наказващия орган процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП при съставяне на акта и издаване на НП за липса на
описание на нарушението досежно факта, че не е посочена конкретната
скорост на движение на автомобила. Описаната в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка, както и дадената правна квалификация
дават възможност на нарушителя да разбере по категоричен начин кое е
поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои
законови текстове е ангажирана административно наказателната му
отговорност.
Липсва каквато и да е неяснота, относно времето и начина на
настъпването на вредните последици от конкретно описаното
незаконосъобразно поведение на въззивника, които в своята съвкупност са
дали основание за търсене на отговорност от водача по реда на ЗАНН.
По точка 2 от НП:
При описание на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се
съдържа нужната фактическа детайлизация, изпълняваща критериите за
пълнота, яснота и изчерпателност, касаеща разбираемо очертаване на - датата
и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, с конкретно структуриране на фактите относно проявената
форма на изпълнителното деяние, свързана с неизпълнение на задължението
за оставане на място за установяване на щетите. Разпоредбите на закона (чл.
123, ал. 1 от ЗДвП) ясно и недвусмислено сочат какви действия следва да се
извършат от водачите, които са участници в пътно произшествие, като
напускането на произшествието не е сред тези действия, доколкото на първо
място, без да създава опасност за движението по пътя, водачът следва да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието – има ли пострадали
или наличие на щети (чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП); В сферата на дължимия
анализ по приложимия материален закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието“. Санкционната норма на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
8
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
В нормата на§ 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на
понятието „Пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателят е причинил
пътнотранспортно произшествие, по смисъла на дадената от законодателя
легална дефиниция, тъй като е нанесъл материални щети на църквата в село
Я., след което е напуснал местопроизшествието, вместо да остане на място, за
да бъдат установени щетите, поради което правилно е бил санкциониран на
посоченото правно основание.
В случая подробно описаните при доказателственото обсъждане по
делото обстоятелства, обуславят извода на настоящия състав за
осъществяване на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП в неговите
обективни и субективни измерения. Налице е очертаната в особената норма
форма на административно нарушение, като на посочените дата, място и
време, жалбоподателят Х. е осъществил състава на административно
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като се установява безспорно и
категорично, че същият е напуснал мястото на настъпилото пътно
произшествие, въпреки че при произшествието са били причинени
имуществени вреди, с което на практика не е оказал съдействие вредите да
бъдат установени.
При съобразяване на диапазона на размера на наказанието в
санкционната част на приложимата административно-наказателна разпоредба
на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и с общите правила за определяне на
наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО е
индивидуализирал кумулативните административни наказания „глоба“ и
наказание „лишаване от право да управлява МПС в абсолютния
законоустановен максимум, предвиден за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са предвидени
две кумулативни административни наказания: лишаване от право за
управление на МПС от 1 до 6м. и глоба от 50 лв. до 200 лв., като наложените
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок 6 месец подлежат на корекция в насока по-нататъшна редукция.
Обяснението на въззивника, че е напуснал мястото на произшествието
поради уплаха не кореспондира със събраните по делото доказателства
9
предвид показанията на актосъставителя. Отделно от това са налице и
непотвърдени данни, че напускането на мястото на произшествието е поради
това, че през деня въззивинка е употребявал алкохол в центъра на селото,
които данни няма как да бъдат проверени.
По отношение на наказанието, наложено за нарушението по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът намира, че не са изложени мотиви за механизма за
определяне на неговия размер. Видно от справката за наложени наказание по
ЗДвП на въззивника, към датата на нарушението, същият не е бил наказван.
Поради гореизложеното съдът намира, че наказанието в тази му част следва да
бъде намалено към минимума определен в закона, а именно на лишаване от
право за управление на МПС от 1 м. и глоба от 50 лв. .
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с
оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, е свързано с демонстративно незачитане
принципите на добросъвестност и установения ред за регулиране на
обществените отношения при осъществяване на транспортната дейност, в т. ч.
при настъпване на автопроизшествия, изискващ активно подпомагане на
полицейските служители при установяване на вредите от ПТП. С оглед на тези
обстоятелства е изключена възможността за третирането на случая като
маловажен на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН. Нещо повече, ЗДвП в настоящата
си редакция - чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от
Закона за административните нарушения и наказания, която забрана е
непреодолима в контекста на относително високата обществена опасност на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
По искането на въззивника.
С оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива му се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. и като съобрази, че в случая по
делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 600,00 лв.,
по които съдът дължи произнасяне съобразно нормата на чл. 226, ал. 3 от
АПК), както и това, че жалбата е била частично уважена (за сумата от 150 лв.),
10
то след аритметични изчисления се получава сумата от 450,00 лв., която сума
следва да му бъде присъдена. Възражение за прекомерност на разноските е
направено. Посочената сума следва да бъде заплатена на въззивника от ОД на
МВР-Варна.
Поради това и процесното НП следва да бъде частично изменено. С
оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 449/14.11.2024 г. на Началник група към ОД
на МВР-Варна, РУ-Провадия, с което на Д. Х. Х., ЕГН ********** е наложена
Глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 пред. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП .
ИЗМЕНЯ НП № 449/14.11.2024 г. на Началник група към ОД на МВР-
Варна, РУ-Провадия, с което на Д. Х. Х., ЕГН ********** на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на наказанието „Глоба“ на
50/петдесет/ лева и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на
1/един/ месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Д. Х. Х., ЕГН **********
сумата от 450,00/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
11