Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 9 4 3
гр. Пловдив, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието
секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД №
4598/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано срещу наказателно постановление (НП) №
НП-117 от 30.04.2019 г., издадено от Министъра на земеделието, храните и
горите, с което на И.Д.К. с ЕГН **********, на основание чл. 49а от Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП.
В жалбата се излагат съображения, че НП е незаконосъобразно. Те са
свързани с възражение за допускане на съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващо се в отсъствието на ясно и конкретно описание на
нарушението на жалбоподателя. Сочи се още от материалноправна страна
неустановяване на авторството на нарушението, както и неизвършването на проверка
за законосъобразност и обоснованост на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) от страна на административнонаказващия орган (АНО). Твърди се,
че жалбоподателят не е бил уведомен за съставянето на одобрен доклад с рег. №
93-7179 от 27.09.2018 г. Моли се НП да се отмени.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Министерство
на земеделието, храните и горите, чрез своя процесуалния представител, счита
подадената жалба за неоснователна. Излага съображения за законосъобразното
съставяне на АУАН и НП от правна и фактическа страна. Моли НП да бъде
потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна
съдът установи следното:
Жалбоподателят И.Д.К. е осъществявал дейност като земеделски производител.
За 2018 г. и 2019 г. обработвал земеделски земи в землището на с. Маноле, общ.
Марица, обл. Пловдив. За същия период заявил за ползване и подпомагане пред
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) към Община
Марица имот № ****. Същият имот бил с обща площ от 0,3932 ха с начин на трайно
ползване по КВС/КККР „Естествена ливада“, собственост на наследниците на
Т.Т.Д.. Същият имот попадал в специализиран слой „Постоянно затревени площи“ по
чл. 33а от ЗПЗП.
В процеса на ежегодни обновявания на СИЗП – дешифрация на актуална
ортофотокарта и теренни проверки възникнали съмнения за неспазване на забраната
да бъдат разоравани или преобразувани площи от специализирания слой по чл. 33а
от ЗПЗП. По този повод е издаден доклад с изх. № 93-9267 от 12.1.22018 г. на
зам.-министъра на земеделието, храните и горите (ЗХГ) с предложение с издаване
на заповед за осъществяване на проверка на място. Със заповед №
РД46-503/12.12.2018 г. на МЗХГ е назначена такава проверка. Теренната проверка
била осъществена от ** ОСЗ Г.П. и екип от служители. П. извършила предварителна
проверка в информационните масиви на ДФЗ и ОСЗ, в която установила, че имотът с
№ **** е заявен за подпомагане от И.К., т.е. за него се получават субсидии за
единица площ, като насрещното задължение на стопаните било заявените площи да
се поддържат в добро състояние и да се полагат грижи за тях.
До масива заявен от жалбоподателя – имот № ****, свидетелката П. била
придружена и от друг земеделски ползвател - В.Б., който също подлежал на
проверка. С И.К. обаче не успяла да се свърже и затова той не присъствал на
проверката. Тя била извършена чрез специализирана техника – GPS устройство „Topcon“, посочващо точните
координати на поземления имот и чрез него успели да идентифицират точното му
местоположение и граници. Установили, че процесният имот е дискован, т.е.
повърхността на почвата е обработена и разорана, като по този начин се
разрохква, което служи за почистване от плевели и предсеитбена подготовка.
Целият масив бил обработен, а частта от имот № ****, която била дискована, е
установена с площ 0,33 ха. По време на проверката не протичал процес на
обработване на земите. Проверяващите забелязали, че в земеделския блок имотите,
обработвани от жалбоподателя, били дисковани напречно на дисковането на имотите
на другите ползватели.
В деня на проверката, 05.02.2019 г., е съставен и АУАН с № 35, с който е
констатирано, че жалбоподателят е преобразува/разорал земеделска земя без
разрешение, като е дисковал в имот № **** по КККР (№ 008081 по КВС) в землището
на с. Маноле, с НТП „Естествена ливада“, Община Марица, върху 0,33 ха
земеделска земя с обща площ на имота 3,932 ха, собственост на наследниците на
Т.Т.Д., с което е нарушил чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП. Понеже актосъставителката П.
не успяла да се свърже с нарушителя за деня на проверката и съставянето на
акта, тя сторила това по телефон на следващия ден след съставянето му и го
уведомила, че има съставен АУАН. Покана за извършване на теренна проверка и
съставяне на АУАН не е връчвана на нарушителя. Затова АУАН е връчен на
11.02.2019 г. на жалбоподателя, който възразил писмено в него.
С оглед установеното и въз основана посочения АУАН е издадено
обжалваното НП. С последното на жалбоподателя била наложена на основание чл.
49а от ЗПЗП глоба в минимален размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33б, ал. 1
от ЗПЗП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г.П. – актосъставител. Съдът кредитира нейните
показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Тя е присъствала лично на проверката, възприела е
пряко последиците от преобразуването/разораването на процесния имот, който е установен
чрез специализирана техника. Няма основание да не бъде дадено доверие на
показанията ѝ. Единствено в частта относно направеното предположение за
лицето, дисковало процесния имот, съдът не може да ползва показанията ѝ.
В тази част те представляват личен извод/заключение въз основа на събрани
доказателства и възприети обстоятелства, т.е. оценката им и извеждането от тях
на съществуването на определен факт, с което правомощие свидетелят не
разполага. Те не са преки впечатления за възприети факти, какъвто само характер
могат да имат свидетелските показания. Изводите и заключенията могат да
участват по делото единствено чрез надлежно приобщена по делото експертиза.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, доклад с изх. № 93-9267/12.12.2018 г. на
зам.-министъра на земеделието, храните и горите, заповед № РД46-503/12.12.2018
г. на МЗХГ, ведно с приложение № 1 към нея, доклад изх. № РД-101-6/11.02.2019
г. по описа на ОСЗ Марица, доклад изх. № 93-2981/30.04.2019 г. на
зам.-министъра на земеделието, храните и горите, писмо за издадено НП и обратна
разписка.
Връчването на НП, заявяването за ползване и подпомагане от страна на
нарушителя, характерните белези на поземления имот и дисковането му не се
оспорват от жалбоподателя и въззиваемата
страна.
Относно приложението
на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от закона.
Въпреки това в хода на административно наказателното производство при
съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното юридическо лице.
АУАН е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН. За да може да бъде съставен АУАН в отсъствието на засегнатото лице,
законът изисква нарушителят да е известен и да не може да се намери или след
покана да не се яви за съставяне на акта. Последната хипотеза следва да се
разбира като целенасочена покана за явяване за съставяне на АУАН, т.е. от
съдържанието ѝ недвусмислено да се извлича волята на актосъставителя за
намерението му да състави определен АУАН за установено вече нарушение и
предупреждение до засегнатото лице за последиците от неизпълнение на
задължението да се яви при съставяне на акта. Това изявление следва да достигне
до знанието на субекта, който ще бъде привлечен към административнонаказателна
отговорност, за което да бъде съставен съответният документ или да се приложи
доказателство за получаването на поканата от лицето. Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в присъствието на засегнатото лице е императивно изискване.
Съгласно приложените по преписката доказателства покана до жалбоподателя
за съставяне на АУАН не е била съставена. Актосъставителят изрично посочва, че
нарушителят не е бил уведомен и по телефон за деня на проверката и за
съставянето на акта. АУАН е съставен на 05.02.2019 г. в отсъствие на нарушителя
и му е връчен на 11.02.2019 г. Следователно към датата на съставяне на АУАН
жалбоподателят не е бил известен за правото му да се яви при съставяне на акта
за установяване на нарушението от административнонаказателното производство.
Това му е станало известно едва след съставяне на АУАН и той е бил поставен в
невъзможност да присъства на съставянето му.
Следователно не са налице основанията за съставяне на АУАН в отсъствието
на нарушителя, тъй като не се доказа последният да е бил уведомен своевременно
за времето и мястото на съставянето му, така че да може да упражни в пълнота
правата си.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието
на нарушителя има своите корени в охраняване на правото му на защита, като от
самото начало следва да му се гарантира в пълен обем непосредствената
възможност да участва в действията на администрацията, която разполага с
властовите елементи да търси, установява и санкционира лицата, извършващи
нарушения. В този смисъл нарушителят има право непосредствено да възприема
действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите
действително са присъствали при съставянето му и верността на посочените в акта
обстоятелства. Нарушаването на обсъжданото правило ограничава правата на
нарушителя да направи възражения по неспазване на процедурата, които биха били
установими именно при неговото присъствие. То нарушава и правото му в последващ
момент да организира и осъществи в пълен обем защитата си в образуваното против
него производство, включително и пред съда чрез обжалване. Тази нередовност не
може да бъде отстранена по ред на института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не може
да бъде и санирана в производството пред съда. След като правото му не е
гарантирано в пълен обем във всички стадии на производството, а
административнонаказващият орган не е констатирал нарушението и е издал
обжалваното НП, последното се явява незаконосъобразно и това предизвиква
отмяната му.
В допълнение следва да се посочи, че макар от доказателствата да се
установява обективната страна на състава на нарушението по чл. 33б, ал. 1 от
ЗПЗП, доколкото с дисковането е преобразувана и разорана площ, включена в слой
„Постоянно затревени площи“, не се установява авторството на деянието. Нито
едно от събраните доказателства нито пряко, нито косвено може да наведе към
личността на жалбоподателя и извършването именно от него на разораване/преобразуване
чрез дисковане на тази площ. Изложените в тази връзка показания на
актосъставителката за авторството на деянието съдът намира за извод от
заявяването за подпомагане и ползване, в каквато връзка са и показанията
ѝ, и по тази причина, както вече се изложи, не могат да бъдат съобразени.
От всичко изложено следва, че по категоричен
начин бе установено спрямо жалбоподателя да е проведено
административнонаказателно производство, в което са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които неправомерно са ограничили правото му
на защита още от самото начало. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени на
този етап от развитието на административнонаказателния процес, което влече след
себе си и незаконосъобразността на цялото производството. Обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-117 от 30.04.2019 г.,
издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което на И.Д.К. с ЕГН
**********, на основание чл. 49а от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) е наложено административно наказание – глоба в размер на
500 лева за нарушение на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и
по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
И. Й.