Р Е Ш Е Н И Е
№261116/30.3.2021г.
гр. Варна, 30.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на първи март през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Д.
при участието на секретаря С. Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7584 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ.
В исковата молба ищецът „Т.” ООД
твърди, че на 03.02.2020г. между него и „Е.Е.Д.Т.“
ЕООД, представлявано от С. Д. Д., бил сключен неформален договор за
покупко-продажба на акумулаторни батерии с наименование 3XGBA PROCORE 18V 4.0AH+GAL188Z и означение 0615 990 L1R, с продажна цена от 449
лева. За извършената продажба е издадена фактура № 39454/03.02.2020г. и
фискален бон, в който е отразено, че плащането е извършено с дебитна карта.
Стоката е получена от купувача на 03.02.2020г. Излага, че купувачът е извършил
плащане с карта „***” на сума в размер на 4.49 лева,
погрешно въведена в ПОС устройството. След установяване на грешката се излага,
че дружеството се е свързало с купувача, който обещал да заплати разликата от
444.51 лева, но плащане не е извършено. Поради това и ищецът депозирал
заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
3301/2020г. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника, поради което и поддържа, че за
дружеството-ищец е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането за сумата от 444.51 лева, представляваща незаплатена цена по горния
договор. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество „Е.Е.Д.Т.“
ЕООД, депозира отговор на
исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Поддържа, че е заплатил дължимата продажна цена , за
което търговецът е издал фактура № 39454/03.02.2020г. и фискален бон, с които фактът наплащането е
установен. Отделно от това е издаден разходен касов ордер, какъвто е необходим
съгласно ЗСч при плащане в брой от касата на търговец.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 1444/12.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3301/2020г., по описа на ВРС,
42-ри състав, е разпоредено длъжникът „Е.Е.Д.Т.“
ЕООД да заплати на „Т.”
ООД сумата от 444.51 лева, представляваща непогасена главница по фактура
№ 39454/03.02.2020г. на стойност
449.00 лева, издадена въз основа на неформален договор за покупко-продажба,
сключен между „Т.” ООД и „Е.Е.Д.Т.“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът „Е.Е.Д.Т.“ ЕООД е депозирал възражение срещу
задължението по заповедта за изпълнение.
С изготвения по делото доклад между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на
03.02.2020г. между тях е сключен договор за покупко-продажба на акумулаторни
батерии, за което е издадена фактура № 39454/03.02.2020г. и фискален бон от същата дата. От цитираната
фактура, приложена на л. 7 от делото се установява, че стойността на
акумулаторните батерии е 449.00 лева, която е посочено, че ще бъде заплатена в
брой. Към фактурата е издаден фискален бон (л. 8) от 03.02.2020г., 15:05:48ч.,
за сумата от 449 лева, като е посочено, че плащането е извършено с дебитна
карта. Представено е и извлечение от ПОС устройство, от което се установява, че
на 03.02.2020г., 15:05:04ч., е извършено плащане с *** в полза на „Т.” ООД на сумата от 4.49 лева (л. 9).
По повод процесната
продажба ответното дружество „Е.Е.Д.Т.“ ЕООД представя издадено от него разходен касов
ордер № 116/03.02.2020г., в който е посочено, че Стефан Добрев е заплатил сума
от 449 лева, като липса подпис на получател на сумата. Плащането на същата е
отразено в хронологичния регистър, воден от дружеството-ответник.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. С.
С.и И. П. А., водени от ищеца. От показанията на свидетеля С.се
установява, че представител на ответното дружество е закупил два броя
акумулаторни батерии, като е пожелал да заплати продажната цена с карта. При
въвеждане на сумата на ПОС устройството, свидетелят С.излага, че е допуснал
механична грешка, въвеждайки стойност 449 без стотинки. От показанията и на
двамата свидетели се установява, че при въвеждане в терминала на суми за
плащане е необходимо да бъде въведена и величина за стотинки, тъй като
автоматично последните две цифри се отчитат за такива. Свидетелят С.излага, че
грешката е установено още в деня на продажбата, като въпреки проведените
телефонни разговори с управителя на ответното дружество, разликата в продажната
цена не е заплатена.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предмет на установителния
иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване дължимостта на
сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в
тежест на ищцовото дружество е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице сключен
договор за продажба, по който ищецът е изпълнил поетите задължения и размера на
дължимата продажна цена. В тежест на ответното дружество е да установи, че е
изпълнил задължението си за заплащане на уговорената цена.
Между страните не е спорно, а и въз основа на коментираните по-горе писмени
доказателства, се установи, че между
страните е сключен договор за покупко-продажба на акумулаторни батерии с наименование
3XGBA PROCORE 18V 4.0AH+GAL188Z и означение 0615 990 L1R, с продажна цена от
449.00 лева. Не се спори и че ищцовото дружество е
предало на представляващия стоките, предмет на договора. При това положение и
за ответното дружество се е породило задължението да заплати уговорената
продажна цена, като именно в това се свежда и спорния по делото въпрос.
При възникнал правен спор по
търговска сделка плащането на цената на стоката в исковото производство се
удостоверява с фискална касова бележка, разходен касов ордер, приходен касов
ордер или банков документ. Представеният в настоящото производство фискален бон
обаче не е от естество да установи факта на плащането на продажната цена в
пълния й размер, доколкото в същия е посочено, че заплащането на цената е
осъществено с карта, а от коментираното извлечение от ПОС устройство се
установи, че е заплатена сума в размер на 4.49 лева. Не е от естество да
установи и факта на плащането на пълния размер на уговорената продажна цена
представения от ответника разходен касов ордер. Същият е едностранно съставен
от „Е.Е.Д.Т.“
ЕООД и не съдържа подпис за получил сумата, поради което и съдът не може да
приеме, че удостоверява факта на плащане на разликата в незаплатената част от
продажната цена. С оглед изложеното и претенцията на ищеца по отношение
непогасения остатък по процесната сделка е
основателна и като такава следва да бъде уважена в рамките на предявения
размер, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.03.2020г.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
150 лева.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на „Т.“ ООД сторените в хода на настоящото
производство разноски за заплатена държавна такса от 25.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от
горното съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е.е.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
дължи на „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 441.51 лева (четиристотин четиридесет и
един лева и петдесет и една стотинки), представляваща незаплатена цена на акумулаторни батерии с наименование
3XGBA PROCORE 18V 4.0AH+GAL188Z и означение 0615 990 L1R, за което е издадена
фактура № 39454/03.02.2020г. на стойност 449.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 10.03.2020г.
до окончателното заплащане на задължението, за която е издадена заповед №
1444/12.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 3301/2020г., по описа на ВРС, 42-ри състав, на основание чл. 415 ГПК,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Е.е.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 175.00 лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 175.00
лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща сторените в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: