Решение по дело №2169/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20227180702169
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2442

гр. Пловдив,19.12.2022 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                                                ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдията Златанова к.а.н.д.2169 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр.Пловдив, против Решение № 1296/23.06.2022 г., постановено по АНД № 3125/2022 г. по опис на Районен съд Пловдив, I н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 628251-F642419/16.03.2022 г., издадено от директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което „Мейсу България“ ООД, с ЕИК ********* е санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, във вр. с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът „Мейсу България“ ООД, редовно призован не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

 Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред районен съд е обжалвано Наказателно постановление № 628251-F642419/16.03.2022 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „Мейсу България“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, във вр. с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

От фактическа страна е установено, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП на 17.01.2022 г. било установено, че „Мейсу България“ ООД с БУЛСТАТ *********, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП за данъчен период 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г. до 14.01.2022 г. включително. Отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС била подадена на 01.02.2022 г. в ТД на НАП-Пловдив по електронен път с вх. № 16004934235/01.02.2022 г.

За да отмени НП, районният съд е приел,че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило административно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че справка – декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може при условията на чл. 18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на отчетни регистри е самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е обосновал, че санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения- неподаване на справка – декларация и отделно на отчетни регистри води до непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя. Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ЗДДС, районният съд е формирал извод за липса на основания за прилагане на чл. 18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне административно – наказателната отговорност поради това, че за едно и също административно нарушение са определени и наложени две самостоятелни административни наказания. Затова съдът е направил извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си въззивния съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.  Разгледаната от касационния жалбоподател задължителна съдебна практика касае казуси различни от процесния случай, отличаващи се с различни конкретни фактически обстоятелства.

Районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1296/23.06.2022 г., постановено по АНД № 3125/2021 г. по опис на Районен съд Пловдив, I н.с.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                    

                                                                                     2.