Р Е Ш
Е Н И Е
№ 699/ 06.12.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седми ноември през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Гергана Докузлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1204 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр.
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********
/правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК *********/, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно
от А.В.Д. и от М.М.; против Н.С.А. с ЕГН ********** ***.
Ищецът
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било
образувано ч.гр.д № 119/2018 на ХРС, като в срок постъпило възражение от него
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Затова ищецът
предявявал настоящия си иск, въз основа на договор за далекосъобщителни услуги
№ М****** от 15.01.2015 г., сключен с ответника. Доколкото установителният иск
бил продължение на заповедното производство, обстоятелствената част на исковата
молба била съобразена с обстоятелствата по заявлението. В т.9 б.“в“, вр. т.12
от заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът описал, че ответникът дължал сума
представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на
което неизпълнение се претендирала и неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги. По цитирания договор, на ответника се
предоставяли далекосъобщителни услуги, като следвало да се има предвид чл. 26
от Общите условия /ОУ/. В срока на действието на договора, ищецът издал на
абоната-ответник следните фактури:
- фактура №
*********/12.02.2015 г., с падеж 27.02.2015 г., за отчетен период 09.01.2015 г.
– 08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 9,35 лв.;
- фактура №
*********/12.03.2015 г., с падеж 27.03.2015 г., за отчетен период 09.02.2015 г.
– 08.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 6,95 лв.;
- фактура №
*********/23.07.2015 г., с падеж 23.07.2015 г., за отчетен период 09.06.2015 г.
– 08.07.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги в размер на 196,86 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни
услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни
услуги. Претендираната сума, след частичния отказ от иска и прекратяване
производството в тази част, в размер на 196,86 лв. представлявала неустойка за
предсрочно прекратяване на посочения договор. Ищецът имал право да получава в
срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги,
както и имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от ОУ.
Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната,
била отразена в представените фактури. Клаузата за неустойка била
регламентирана в договора при подписването му и приложението към него, както и
в ОУ. Основанието за прекратяване на договора следвало и от т.27.2. и чл.54 от
ОУ, а клаузата за прекратяване на договора била регламентирана както в договора
за мобилни услуги при подписването му, така и в ОУ. Ответникът се съгласил и
приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги и действие имали неговите чл. З7а, чл. 37б, чл. З4а-З4в, чл. 26.5., чл.
22.3.5., чл.23 б, чл. 26.4, чл.27, чл.54. В случая ответникът подписал договор
за мобилни услуги и ползвал предоставените му такива, но не изпълнил
задълженията си да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение
изпаднал в забава. Издадени били фактури, които не били заплатени в срок. Така
налице било договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си не
били основание за плащане, но ответникът сключил договор и ползвал съответната
услуга, които не заплатил и бил в неизпълнение.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 196,86 лв. представлявала
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с
номер М****** от 15.01.2015 г.; като му присъди направените по делото разноски.
В
допълнителна молба по делото, ищецът сочи още, че между него и ответника
съществувал и валидно действал договор с индивидуален потребителски номер М******
от 15.01.2015 г. и ИД на клиента *********, с който му били предоставяни услуги
за посочен мобилен номер по избран тарифен план Мтел Мобилен интернет промо с
месечна абонаментна такса от 13,90 лв. за срок от 24 месеца. С номер М******
абонатът фигурирал в системата на оператора, като услугите които ползвал били
свързани към един или към няколко такива номера, като чрез тях се издавали
месечните сметки/фактури. Според ОУ на един клиентски номер можело да се
предоставят множество услуги, респ. под него да се завеждат всички договори за
услуги, сключени от абоната, обективирани с клиентски номер в случая №
*********, по който били издавани фактурите на абоната за договора за услуги,
от които произтичала претенцията на ищцовото дружество. В открито съдебно
заседание ищецът не изпраща свой процесуален представител, но поддържа иска си
изцяло в допълнителни молби по делото.
Ответницата не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор
№ *********/ 15.01.2015 г., сключен между ищцовото дружество, като оператор,
и ответника, като абонат. Предмет на договора е предоставянето и ползването на електронни
съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи на оператора, при
условията на договора и ОУ за взаимоотношенията между дружеството и
потребителите на съответната услуга или мрежа /т.3.1/. Договорът урежда
условията, валидни за всички услуги,ползвани от абоната, като всяка избрана от
него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок за ползване, ценови и други
условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора
/т.3.2./, със съответно приложими ОУ /т.3.3./. Влизането в сила, срокът и
условията на договора се посочват в съответно приложение /т.6.1./. Операторът
има право едностранно да прекрати договора, според условията на съответното
приложение и в случаите, посочени в приложимите ОУ /т.6.3./. Договорът е в
сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване
на услуги, подписано към него /т.6.2./. С подписване на договора, абонатът е
декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ и с действащия
ценоразпис на оператора, относим към ползваните услуги /т.5.5./. Договорът
съдържа имена и подписи на представителя на ищцовото дружество и на ответника.
Такива съдържа и представеното приложение № 1 към този договор – активиране и условия
за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел Мобилен интернет Промо, подписано също на 15.01.2015 г. В него са цитирани конкретните данни за
предоставената SIM карта и за ценовия пакет, в т.ч. цена на трафика, включен в
месечния ценови пакет – месечна такса от 13,90 лв., с възможност от допълнителен
пакет с трафик за 5 лв. За услугите по приложението, приложими са ОУ за
взаимоотношенията между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на
обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /т.4.9./. По
отношение на описаните в приложението услуги, договорът влиза в сила след
изтичане на 7 дни от подписването на приложението, освен ако абонатът не пожелае
писмено незабавното му влизане в сила /т.5.1.1./. Срокът на ползване на
услугите по това приложение е 24 месеца, считано от датата на активирането им
при отложено действие или датата на подписване на приложението при незабавно
действие – до 15.01.2017 г. /т.5.2.1. б. „а“ и „б“/. Преди изтичане на този
срок, абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да
прекратява договора по отношение на посочените в приложението услуги, освен
след заплащане на дължимата неустойка /т.5.2.2./. В случай, че в рамките на
последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми
писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на
услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването им за нов
срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава
за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време
с едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки /т.5.2.3/. В случай,
че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако
по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване /т.5.3.1/. Ответникът е декларирал желание и съгласие за незабавното
влизане в сила на приложението от датата на подписването му. Към горепосочения
договор № *********/15.01.2015 г. е и
подписаното между страните и приложение № 3 от същата дата – ценоразпис на
дружеството за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, както и
допълнение към приложение № 1 – допълнителни декларации по ЗЗП.
По делото се представиха ОУ за взаимоотношенията между
ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни
наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE; съгласувани с решение на ДКД от
2001 г., с последно изменение и допълнение, във връзка с ИД на ЗЗП от ДВ бр.
57/28.07.2015 г.
Като писмени доказателства по делото ищецът представи и се приеха процесните
фактури, всяка със съответно приложение А към нея, всички на името на ответника, като потребител с № М******, а именно:
- фактура № *********/12.02.2015
г., с падеж 27.02.2015 г., за отчетен период 09.01.2015 г. – 08.02.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 9,35 лв.;
- фактура №
*********/12.03.2015 г., с падеж 27.03.2015 г., за отчетен период 09.02.2015 г.
– 08.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 6,95 лв.;
както и
- сметка №
*********/23.07.2015 г., с падеж 23.07.2015 г., за начислена неустойка в размер
на 196,86 лв.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 519/ 10.01.2018 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 119/2018
г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 41 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 11.01.2018 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът
в настоящото производство сумата от 16,30 лв. главница за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги № М****** от
15.01.2015 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 196,86
лв. за предсрочно прекратяване на същия договор, както и 4,56 лв. лихва за
забава за периода 28.03.2015 г. – 18.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски. Горепосоченият договор е единственият, въз
основа на който заявителят е основал вземането си. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на
13.04.2018 г. на заявителя е било указано, да предяви иск за установяване на
вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 9396/
16.05.2018 г., изпратена по куриер на 14.05.2018 г. /понеделник/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на настоящия специален
установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието
на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к.
подаденото срещу нея възражение или връчването й при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото производство
подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между заповедното и
исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се
отнася до техния предмет. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да
опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2, вр. чл.127 ал. 1 и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно
описание на вземането, като целта е, длъжникът
да може да формира виждане, кое вземане се претендира, за
да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да
бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването
на проверка, целяща да установи, дали заявителят по
заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда
заявителят е основал вземането си на сключен с
длъжника един договор за далекосъобщителни услуги № М****** от 15.01.2015 г. и
издадени въз основа на него описани фактури, включващи главници за незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойки за предсрочното прекратяване на договора.
Въз основа на тези му фактически твърдения, респ. въз основа на така цитирания
един договор, е и издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК. В настоящото
производство обаче ищецът сочи, че предявява
иска си, въз основа на договор с индивидуален потребителски номер М****** от
15.01.2015 г. и ИД на клиента *********, с който му били предоставяни услуги за
посочен мобилен номер по избран тарифен план Мтел Мобилен интернет промо с
месечна абонаментна такса от 13,90 лв. за срок от 24 месеца. Така той навежда
допълнителни доводи и изцяло нови фактически твърдения. Номер М****** бил
индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на
оператора, под който номер можело да се предоставят множество услуги. Клиентски
номер бил и *********, по който били издавани фактурите, от които произтичала
претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които била издадена заповедта
за изпълнение. Изложената ищцова позиция се различава от тази му като заявител
в заповедното производство. Това даде основание на съда, в определението по
чл.140 ал.1 от ГПК, да даде допълнителни изрични указания на ищеца - на
основание чл.145 ал.2 и чл.146 ал.2 от ГПК, частично изпълнени от него. В този
смисъл, процесуалното поведение на ищеца не е последователно от момента на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните
състезания в настоящото производство. Това е достатъчно основание за
отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен. Същевременно съдът
се съобразява със задължителната съдебна практика, че въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес
/решение № 281/06.01.2016 г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр.
т.11.б. от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този
смисъл, произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по
установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да
изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до неговото
основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно
чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Ищецът в настоящото производство не проведе пълно и главно доказване на
соченото от него обстоятелство, че съществува вземането по издадената заповед
за изпълнение, и това е следващо основание за отхвърляне на предявения иск
изцяло.
Преди всичко, ищецът не доказа съществуването на сочения от него договор № М****** от 15.01.2015 г. Въпреки
допълнителните изрични указания на съда по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не
представи по делото договор с такъв номер. Той не доказа още твърдението си, че
всъщност номер М****** бил индивидуален клиентски номер, с който ответникът
фигурирал в системата на оператора, под който номер са му се предоставяли
услугите по процесния договор. Ищецът изпада в собствено противоречие, като
твърди още, че клиентски номер на ответника бил и *********, по който били
издавани фактурите /каквото обстоятелство не се установява/, от които
произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които била
издадена заповедта за изпълнение. В тази връзка, само по себе си наличието
на фактури, дори и удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове
извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен
писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за
удостоверените в нея вземания. В тежест на ищеца е да докаже основанието на
обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия
процес не стори. Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа твърденията си, че
между него и ответника е съществувало соченото от него договорно отношение по
договор № М****** от 15.01.2015 г., въз
основа именно на които били издадени процесните фактури за задължения на
ответника. Изцяло недоказана по основание и размер остана претенцията относно
неустойката. Твърденията относно нея са, че е за предсрочното прекратяване на
договора, какъвто по делото, както се посочи, не се представи, респ. недоказана
остана възможността по него за начисляване на сочената неустойка. Ищецът не
изпълни указанията на съда по чл.146 ал.2 от ГПК, да посочи доказателства за
твърденията си, че начислената неустойка е в размер, определен по описания от
него начин. По делото липсва сочената от него фактура за неустойката – №
*********/23.07.2015 г. Вместо това, той представи копие от сметка от същата
дата, издадена от него на името на ответника за посочената сума за неустойка,
без да става ясно, към кой именно договор се отнася тя, както и бил ли е
действително прекратен той. Аналогични на гореизложените за фактурите, са
съображенията на съда относно обвързващата съда доказателствена сила на посочената
сметка за удостовереното в нея вземане за неустойка, предвид на което това
единствено писмено доказателство не може да обоснове извод за дължимостта на
неустойката по основание и размер.
Независимо от горните съображения, в случай че се приеме,
че претенцията на неустойка се основава действително на сочения от ищеца
договор между страните – съдът намира за нищожна процесната клауза за
неустойка, като противоречаща на добрите нрави, според критериите по
задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили - в
случай, че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в
т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок за ползване, операторът да има право да прекрати договора
и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като съществено нарушава принципа
на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя за неустойката. Това противоречие е налице още при
сключването на договора, при което не е налице валидно неустоечно съглашение,
според чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, и в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение по нея. Клаузата от процесния договор относно неустойката е нищожна
и на още едно основание - като неравноправна и неиндивидуално уговорена,
съобразно чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, които
разпоредби са приложени и за настоящия случай. В тази връзка, съдът има
предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице
противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011
г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.)
е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело №
С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г.
на ВКС, I т. о., и др./.
Що се отнася до многократното позоваване на ищеца на ОУ, следва да се има
предвид, че той представи по делото ОУ за взаимоотношенията между ищцовото
дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи
по стандарти GSM, UMTS и LTE; съгласувани с решение на ДКД от 2001 г., с
последно изменение и допълнение, във връзка с ИД на ЗЗП от ДВ бр. 57/28.07.2015
г. Така същите са представени в актуална редакция, в т.ч. след съществените
изменения на ЗЗП, а не в действалата към момента на сключване на договора.
Според представената редакция на ОУ, през 2013 г. са отменени т. З4.а-З4.б.2.,
на които ищецът неоснователно се позовава за процесния договор, сключен далеч
след отмяната им.
Предвид изложените съображения, предявеният иск, като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло. С оглед на това, не е
налице изискването на чл.239 ал.1 т.2 пр.І от ГПК, за да се постанови исканото
от ищеца неприсъствено решение, предвид на което и на основание ал.3 от същия,
съдът постановява настоящото си решение.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
заедно от А.В.Д.и от М.М.; против Н.С.А. с ЕГН ********** ***;
да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 196,86 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор № М****** от 15.01.2015 г., начислена с фактура
№ *********/23.07.2015 г.;
за която сума е била издадена
заповед № 41 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.01.2018
г. по ч.гр.дело № 119/2018 г. на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Д.С.