№ 148
гр. Ихтиман, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Росица Ст. Д.а
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200404 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. „Т.“ ***, чрез адв. С. С. против Наказателно постановление ***-1204-
001599/03.12.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – С., Сектор
„Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени на С. С. административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
С жалбата се оспорва се съставомерността на нарушението от
субективна страна, тъй като жалбоподателят не е знаел за това, че
управляваното от него МПС е дерегистрирано. Моли да бъде отменено
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответната по жалбата страна – Началник сектор в ОДМВР – С., Сектор
„Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител по делото. От
същия има депозирана писмена защита, с което моли съдът да приеме за
неоснователни възраженията на жалбоподателя и да постанови решение, с
което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Моли се да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 06.03.2024 г. бил сключен договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите, с който св. В. П. Т., ЕГН **********,
прехвърлил собствеността върху лек автомобил „О. А.“, с рег. № СА****ХС
на жалбоподателя С. С. С..
На 30.06.2024 г. около 11:41 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „О. А.“, с
рег. № СА****ХС в района 54 км на автомагистрала „Т.“ с посока на движение
към гр. С., когато бил спрян за полицейска проверка от свидетеля В. П. В. и от
А. Л. М. - служители на ОДМВР - С.. Св. В. и А. М. извършили проверка на
документите на водача и на автомобила и след справка в базата данни на МВР
чрез отдалечен достъп, било установено, че автомобилът е с прекратена
регистрация. За констатираното нарушение на водача бил съставен АУАН,
серия GA № ******* от 30.06.2024 г. от св. В. В. на длъжност младши
автоконтрольор към ОДМВР – С., Сектор „Пътна полиция“ и в присъстието на
свидетеля по акта А. Л. М.. Жалбоподателят е подписал посочения АУАН без
възражения като препис от АУАН му е връчен на същата дата – 30.06.2024 г.
Преписката била изпратен на РП – Ихтиман, ТО - Ихтиман за преценка
за образуване на досъдебно производство във връзка с извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 19.11.2024 г. РП
Самоков, ТО - Ихтиман се произнесла с отказ да образува досъдебно
производство, като прокурорът е приел, че осъщественото деяние е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въз основа на постановлението за отказ за образуване на досъдебно
производство е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя били наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП в
условията на кумулативност административни наказания „глоба“ в размер на
200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца
за това, че: „На 30.06.2024 г. в 11:41 ч. на АМ Т. 54 км посока С. е управлявал
л.а. „О. А.“, с рег. № СА****ХС, като предстоящ собственик по договор за
покупко-продажба от 06.03.2024 г. Като автомобила не е регистриран по
надлежен ред. Служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП от
дата 08.05.2024 г. поради непререгистрирано в законоустановения срок МПС.
Предстоящия собственик е водача на автомобила“.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелите В. В. и В. Т., както и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че свидетелските показания на св. В. в пълна степен
изясняват фактическата обстановка по случая. Същият е запазил ясен спомен
за случилото се и пресъздаде случилото се, като в показанията му се съдържат
всички правнорелевантни факти. Съдът изцяло кредитира показанията на
полицейския служител. В показанията си дадени пред съдебния състав св. В.
беше категоричен, като точно и подробно описа нарушението и поведението
на жалбоподателя, както и механизма, по който той е извършил проверката.
Показанията на св. В. намират пълна подкрепа в съставения АУАН.
2
Съдът кредитира АУАН като писмено доказателство, което удостоверява
извършена проверка на 30.06.2024 г. от компетентен орган за контрол на
спазването правилата за движение по пътищата. Установената в него
фактическа обстановка безспорно се потвърждава от показанията на свидетеля
В..
От приобщената по делото като писмено доказателство справка за
регистрацията на МПС от АИС КАТ, като собственик на процесния автомобил
е вписан св. В. П. Т., ЕГН **********, а като предстоящ собственик –
жалбоподателя С. С. С., тоест автомобилът не е пререгистриран след
прехвърлянето собствеността на жалбоподателя.
Съгласно приетата по делото справка от ОДМВР - С. в базата данни на
МВР по отношение на автомобила бил регистриран договор № **** от
06.03.2024 г. от нотариус с рег. № ***, като на 08.05.2024 г. в 18:32 часа след
изтичане на законоустановения двумесечен срок за пререгисрация на МПС от
новия собственик, автомобилът бил дерегистриран.
От справка за нарушител/водач се установяват предходните нарушения
на жалбоподателя по Закона за движението по пътищата.
С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи.
Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат
изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и
ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са
били извършени/установени нарушенията.
АНО правилно и законосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Въз основа на
установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си предвидено в разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани
и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това
места. От обективна страна се установи, че на посочените в НП дата, час и
място С. С. е управлявал лек автомобил „О. А.“, с рег. № СА****ХС, който
автомобил не е бил надлежно регистриран.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина
евентуален умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че управлява МПС без
необходимата регистрация, но се е отнасял безразлично към настъпването на
общественоопасните последици. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя,
че не е знаел за дерегистрацията. Съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани в цялост показанията на св. В. Т., от който жалбоподателят е
3
придобил собствеността на автомобила и който изрично е предупредил
жалбоподателя, че не следва да управлява автомобила след изтичането на
срока за регистрация на автомобила.
По отношение на субективната страна на нарушението и наличието или
не на знание у водача, за прекратената регистрация на МПС следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП има предвид прекратяване
на регистрацията автоматично, по силата на закона. След като собствеността
на МПС бъде променена, информация, за което се получава по електронен път
в КАТ, и същото не бъде представено от новия собственик в КАТ за
извършване на пререгистрация в двумесечен срок, то автоматично се
прекратява регистрацията на МПС. При прекратяване на регистрацията на
МПС собственикът не се уведомява, нито се издава заповед, с която да се
налага принудителна административна мярка. Според чл. 18б, ал. 1, т. 10 от
Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.) , основание за
служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице,
когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б,
ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика
или ползвателя на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1,
т. 10. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно
прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния
резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната
информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно
съобщаване.
В настоящия случай не са приложими постановките на Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на
Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175,
ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП без да е уведомен собственикът на моторното превозно
средство. В конкретния случай, с оглед предмета на горното тълкувателно
дело, в мотивите върховните съдии възприемат, че уведомяването на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния
елемент на административното нарушение, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона
при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, за разлика от настоящия случай, а се извършва след
автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба №
54 от 30.12.2016г. Собственикът на моторно превозно средство обективно
няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство в хипотезата на прекратяване на основание чл.
143, ал. 10 ЗДвП. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. В процесния случай, механизмът
4
на извършеното нарушение е различен, което прави неприложимо
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3
от 2022 г. на ОССНК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Очевидна е разликата в
съставите на нарушения по чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Във
втория случай, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Началният
момент, от който тече срокът, след който се извършва прекратяването е ясно
определен, а по отношение на него не следва да се извършва уведомяване.
Задължението, което е пропуснал да изпълни собственикът на автомобила –
жалбоподателя не изключва умисъла му, тъй като той е знаел на коя дата е
прехвърлена собствеността на МПС, следователно е знаел, че след изтичането
на два месеца от тази дата - в случая след 06.05.2025 г. в случай, че не бъде
представен автомобила за регистрация, същият ще бъде автоматично
дерегистриран.
По изложените съображения съдът приема, че вмененото
административно нарушение се явява съставомерно и от субективна страна
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното
нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и
лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Цитираната разпоредба предвижда административни наказания „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и
„глоба“ от 200 до 500 лева за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. И двете кумулативно предвидени
административни наказания са определени от административнонаказващия
орган в минималния предвиден от закона размер.
В случая според съда няма основание да се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Описаното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от същия вид. В случая се установява да е
осъществено нарушение, с извършването на което формално може да се
поставят в опасност останалите участници в движението. Ето защо и предвид
изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението не
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай.
По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, искането на ответната по жалбата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150
лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление ***-1204-
001599/03.12.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – С., Сектор
„Пътна полиция“, с което на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.“
***, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.“ ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР – С., сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6