№ 214
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602390 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С протоколно определение от 20.05.2021 година, СРС, НО, 108 състав на осн. чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода
за срок от две години на осъдения Х.А.Х., ЕГН ********** измежду наказанията, наложени
му по НОХД № 4733/2014 година по описа на СГС, НОХД №12931/2013 година по описа на
СРС, НОХД № 76/2016 година по описа на Пловдивски районен съд, НОХД № 2972/2014
година по описа на СРС, НОХД № 16621/2016 година по описа на СРС, НОХД №
14350/2015 година по описа на СРС, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е постановил да
се изтърпи при първоначален общ режим. На осн. чл. 25, вр. чл. 23, ал. 2 НК СРС е
присъединил към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, наложено на
осъдения по НОХД № 4733/2014 година, като на осн. чл. 25, ал. 2 НК е приспадната
изтърпяната част от наказанието лишаване от право да се управлява МПС.
Срещу определението е постъпила въззивна жалба от осъдения Х., в която се излагат
съображения за неправилност на първоинстанционния акт. Поддържа се, че СРС не е отчел
принципа за най-благоприятно за дееца съчетание на присъдите, като се отправя искане за
отмяна на определението на първата инстанция.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е
преценил, че определението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание, а за
правилното изясняване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът претендира отмяна на
определението на СРС. Счита за неправилен извода, че са налице основания за ефективно
изтърпяване на наказанието.
Осъденият моли да се отмени определението на първоинстанционния съд, релевира
1
като основания за това влошено здравословно състояние и необходимост от полагане на
грижи за възрастен родител.
Прокурорът в съдебно заседание намира определението на СРС за правилно, предвид
множеството осъждания на дееца за разнородни престъпления.
В последната си дума осъденият моли да се отмени обжалваният съдебен акт.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата и тези, изложени от
страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна и или изменение, поради което намира, че същото следва да бъде
потвърдено, по следните съображения:
Жалбоподателят Х.А.Х., ЕГН ********** е осъждан както следва:
1.По НОХД №4733/2014 година по описа на СГС, с влязла в сила на 10.12.2014
година присъда, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години и ЛПУМПС
за срок от две години. Деянието е извършено на 10.05.2013 година-престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
2.По НОХД № 12931/2013 година на СРС, с влязло в сила на 13.07.2015 година
определение му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Деянието е
извършено на 30.04.2010 година-престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
3.По НОХД № 76/2016 година на РС-гр. Пловдив, с влязла в сила на 21.07.2017
година присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което е отложено за срок от четири години на осн. чл. 66, ал. 1 НК.
Деянието е извършено в периода месец март 2014-22.04.2014 година. Престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
4.По НОХД № 2972/2014 година на СРС, с влязла в сила на 06.12.2017 година
присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението
на което е отложено за срок от три години. Деянието е извършено на 24.05.2013
година.Престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК
5.По НОХД № 16621/2016 година на СРС, с влязла в сила на 18.12.2018 година
присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, изпълнението на което е отложено за срок от четири години. Деянието е извършено
на 06.07.2011 година. Престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
6.По НОХД № 14350/2015 година на СРС, с присъда в сила от 14.08.2020 година му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е
отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. Деянието е извършено в периода
12.09.2012 година до 06.03.2013 година.Престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата е извършено групиране на наказания по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК
измежду наказанията, наложени на осъдения по НОХД №4733/2014 на СГС и по НОХД №
12931/2013 година на СРС, като е определено общо наказание две години лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години и на
осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 НК е присъединено наказанието ЛПУМПС за срок от две
години.
При правилно отчетени фактически положения, първоинстанционният съд,
основавайки са на датата на извършване на деянията и влизане в сила на съдебните актове;
вида и размера на наложените наказания и принципа за най-благоприятно за осъдения
групиране на наказанията е констатирал, че са налице основания за определяне на едно общо
най-тежко наказания, измежду наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 4733/2014
година по описа на СГС, НОХД №12931/2013 година по описа на СРС, НОХД № 76/2016
година по описа на Пловдивски районен съд, НОХД № 2972/2014 година по описа на СРС,
НОХД № 16621/2016 година по описа на СРС, НОХД № 14350/2015 година по описа на
СРС. Този извод е правилен, тъй като лицето не е било осъждано с влязъл в сила съдебен акт
по което и да е от тях.
При това положение в съответствие с доказателствата по делото и материалния
2
закон, СРС е констатирал, че най-тежко наказание се явява наказанието лишаване от свобода
за срок от две години, което е наложено както по НОХД №4733/2014 година по описа на
СГС, така и по описа на НОХД № 76/2016 година на РС-гр. Пловдив, което последно
наказание, следва да бъде определено като общо най-тежко такова.
Правилни са изводите на СРС на следващо място, че на осн. чл. 25, ал. 4 НК така
определеното общо най-тежко наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, като на осн.
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален общ режим. Настоящата
съдебна инстанция отчитайки личността на дееца, броя на присъдите, включени в
съвкупността, вида и размера на наложените наказания, престъпленията и периодът на
престъпна деятелност, намира, че в случая не са налице основания за отлагане изпълнението
на наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години по реда на
чл. 66, ал. 1 НК, тъй като за постигане на индивидуалната и генерална превенция последното
следва да се търпи ефективно. В този смисъл бе съобразено, че престъпната деятелност на
осъдения е продължила в значителен период от време-30.04.2010 година-22.04.2014 година.
В така посочения период лицето е осъдено шест пъти, като пет от осъжданията са тежки
умишлени престъпления, престъпленията са с широк спектър на засягане на обществените
отношения от престъпления по транспорта, през престъпление против личността и
престъпни посегателства против собствеността-измама, като се установява по отношение на
последните трайна престъпна нагласа, значителен размер на причинени вреди на голям брой
граждани, като последното осъждане по НОХД № 14350/2015 година на СРС е за
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с дванадесет на брой деяния. Съвкупната
преценка на тези обстоятелства мотивира и настоящата съебна инстанция да приеме, че се
касае до личност с висока степен на обществена опасност и трайно изграден престъпен
мироглед, с оглед на което за постигане целите по чл. 36 НК наказанието следва да се
изтърпи ефективно при общ режим по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Правилно на следващо място СРС е отчел, че за постигане в пълнота целите на
наказанието, на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 НК към определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода следва да се присъедини и наказанието лишаване от права,
наложено на осъдения по НОХД № 4733/104 година на СРС, а именно ЛПУМПС за срок от
две години, като са налице основанията за прилагане на чл. 25, ал. 2 НК и приспадане
изтърпяната част от присъединеното наказание.
Доводите за влошено здравословно състояние на осъдения не са доказани с надлежни
доказателства и нямат отношение към решаване на въпроса относно приложимостта на
закона в случая, нито пък наличието на близки, за които следва да полага грижи.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд, НО, IX-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 22.05.2021 година на СРС,
НО, 108-състав по НЧД № 15678/2020 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4