Решение по дело №550/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 708
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20217050700550
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2021г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав                   

в публично заседание на двадесет и осми април 2021г., в състав:

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                  

С участието на секретаря Виржиния Миланова,

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 550/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „ГЕРИ М 15“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Девня, ул.“Тодор Каблешков“ № 18, чрез управителя Г.Д.И., против Заповед № 62-ФК/08.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр.чл.118, ал.1 ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква а) от ЗДДС, на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект: пекарна, находяща се в гр.Девня, ул.Пазарска № 1, стопанисва от „ГЕРИ М 15“ ООД и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

В жалбата се подържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага се, че търговския обект, на който е разпоредено запечатване със същата, е единствен източник на прехрана на членовете на семейството на представляващия дружеството, като същите работят в обекта. Сочи се, че това обстоятелство, както и факта, че се касае за първо нарушение, не са отчетени от органа. В този смисъл се твърди, че наложената мярка за срок от 14 дни е нецелесъобразна, като твърде тежка. Изложените в акта мотиви за този срок са бланкетни. По наведените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощник - адв.С., жалбата се поддържа. Допълнително се излага, че и към момента не е издадено наказателно постановление за констатираното нарушение, с оглед възможността да се заплати глобата и да се избегне запечатване на обекта. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ София, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуален представител - ю.к.Т.А. жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения за законосъобразност на оспорената заповед, по мотивите изложени в нея и предвид обстоятелството, че се касае за нарушение засягащо утвърдения законов ред на данъчна дисциплина, при констатиране на което органът действа при условията на обвързваща компетентност. Твърди се, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с принципа на съразмерност, както и с целяната от закона превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта. Претендира се присъждане на разноски по делото – ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

На 05.03.2021г. органи на приходната администрация при ЦУ на НАП, ТД „ФК“ извършили проверка на търговски обект пекарна, находяща се в гр.Девня, ул.Пазарска № 1, стопанисва от „ГЕРИ М 15“ ООД. На посочената дата,  в 11.55ч. в обекта е извършена контролна покупка чрез плащане в брой на 2 бр. баници и 1 бр. боза на обща стойност 3.40 лв. Плащането е прието от продавача в обекта Г.И., като за покупката не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. В хода на проверката са събрани: Дневен финансов отчет; КЛЕН от ФУ в обекта, и опис на налични парични средства, всички към датата на проверката - 05.03.2021г.

Резултатът от проверката е обективиран в Протокол № 0434621/05.03.202., в който е посочено, че за извършената контролна покупка не е издаден касов бон.

Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява състава на чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС, поради което са налице основания за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.

В заповедта са изложени мотиви, че срокът на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект, като се налага за да се защитят важни обществени интереси и да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че същия е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и осигуряване необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.

С преписката е представен и АУАН F602944/12.03.2021г. за констатираното с Протокола за извършена проверка № 0434621/05.03.202. нарушение за неиздаден касов бон, квалифицирано в същия като такова по чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени: Приемо-предавателен протокол за наличната в обекта техника /пет камери за втасване, две фурни, фризер, посуда и др./ и 12 бр. фактури от доставчика „Болярска баница“ ЕООД и „Анет-1“ ООД, издадени в периода 25.03-05.04.2021г., за доставени на „Гери М-15“ ООД продукти /закуски/ и напитки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представените: Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната нищожност.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа фактически и правни основания, като е посочено, че се издава на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС  вр. чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.

Описаната по-горе фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаванена ФКБ, се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и не е издадена фискална касова бележка. Освен това, констатираното нарушение не се и оспорва с жалбата.

Предвид горното, съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не, без значение каква е стойността на покупката, за която не е издаден касов бон.

Фактът, че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед и понастоящем не е издадено наказателното постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съгласно т.1, б. „а“ на чл. 186, ал. 1 ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е издаден съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Липсва изискване дори да е налице съставен АУАН, какъвто в случая е налице. Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената разпоредба.

Административнонаказателното производство и административното по налагане на ПАМ макар да са породени от един и същ юридически факт, имат самостоятелно съществуване. С наказателното постановление се налага административно наказание. Това е акт по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния.

Независимо отгорното, съдът намира жалбата за основателна. Оспореният акт е немотивиран и незаконосъобразен по отношение на определения по целесъобразност от органа срок на ПАМ. Формално изложените мотиви изобщо не могат да бъдат обект на съдебен контрол по чл.169 от АПК, тъй като са изцяло бланкетни: „съобразно тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект, като се налага за да се защитят важни обществени интереси и да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.“.

В случая липсва анализ на конкретни факти и обстоятелства и техни характеристики, установени надлежно в хода на административното производство, формиращи съответни на тях фактически и правни изводи.

Не става ясно и каква „промяна в организацията на дейността в конкретния обект“ е необходима да се извърши и то за срок от 14 дни.

Съща тока бланкетно е посочено, че задълженото лице има изискуеми публични задължения, без да е конкретизиран техния размер и по какъв начин това обстоятелство обуславя налаганетонато на ПАМ именно за този срок.

Следва да се посочи и това, че доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването на търговския обект в случая не може да бъде оправдано единствено с мотива „за предотвратяване на други нарушения от същия вид“.

Отделно от горното, с оглед конкретната фактическа обстаноновка, съдът намира, че обжалвания акт е издаден в нарушение на един от основните принципи в административното правораздаване – принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК.

Вредите за наказаното лице, /а и за фиска/ от запечатване на обекта и преустановяване работата на дружеството за срок от 14 дни, ще са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Наличните в обекта хранителни стоки са с кратък срок на годност и подлежат на бърза развала. А местенето на същите в друго подходящо за съхранение място, с налични фризери, би създало затруднения на дружеството, повече от необходимото. При издаването на заповедта административният орган е дал привес на защита на обществените отношения, без да извърши преценка и да постанови акта си при наличието на баланс на личните и обществените интереси. Не е отчел конкретната фиктическа обстановка, в т.ч. и липсата на други констатирани от същото дружество нарушения от този вид, както и отношението на търговеца, който не отрича допуснатото такова.

 

Налагане на тази мярка за срок от 14 дни би било оправдано в случай на повторно констатиране на нарушение от същия вид, тъй като ще е налице индиция, че по-краткия срок не е довел до реализиране целите на ПАМ.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с принципа на съразмерност, уреден в чл.6 ал.5 от АПК и в ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването на процесния търговски обект, за срок от 14 дни, засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Тоест, дори да се приеме, че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по отношение на срока, то несъответствието с принципа на съразмерност влече материална незаконосъобразност на оспорвания акт.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена при  съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон е и не съответства на целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна – чл. 143, ал. 1 АПК и следва да му се присъди сумата в размер на 50 лева, представляващи заплатена държавна такса, предвид приложените доказателства за реалното й плащане.

Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 АПК,

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Заповед № 62-ФК/08.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр.чл.118, ал.1 ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква а) от ЗДДС, на „ГЕРИ М 15“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Девня, ул.“Тодор Каблешков“ № 18, чрез управителя Г.Д.И., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: пекарна, находяща се в гр.Девня, ул.Пазарска № 1, стопанисва от дружеството и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „ГЕРИ М 15“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Девня, ул.“Тодор Каблешков“ № 18, чрез управителя Г.Д.И., направените по делото разноски за държавна такса на 50 /петдесет/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: