Р Е Ш Е Н И Е
№76
гр.Силистра, 22.10.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,
в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова
Светослав Славов
при
секретаря Индира Занова и с
участието на прокурор при ОП гр.Силистра Михаил Папазов, като разгледа
докладваното от съдия Маргарита Славова КАНД
№81 по описа за 2009 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №285/09.07.09г., постановено
по АНД №162/2009г., Силистренският районен съд е изменил Наказателно
постановление №26/13.01.2009г. на Началника на РПУ гр.Силистра,като е намалил
размера на наложените наказания на А.И.Х. ***, както следва:по т.1- за
нарушение на чл.174 ал.ІІІ ЗДвП наказанието „глоба” от 700 лева на 500 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” от 15 месеца на 12 месеца; както и по т.2-
за нарушение на чл.175 ал.І т.3 ЗДвП наказанието „глоба” от 100 лева на 50 лева
и „лишаване от право да управлява МПС” от 6 месеца на 1 месец.
Производството е образувано по касационна жалба на А.И.Х., подадена
чрез представител по пълномощие адвокат Р.Н. ***,с искане да бъде отменено
решението на СРС,след което да се реши делото по същество като бъде отменено и първоначално
оспореното НП №26 от 13.01.09г. на Началника на РПУ/тогава/ гр.Силистра изцяло.
Ответникът по касация– Районно
управление на МВР гр.Силистра не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура счита,че
обжалваното решение на РС гр.Силистра е законосъобразно,а жалбата
неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на атакуваното съдебно решение.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.
Силистренският административен съд,
след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационно основание по смисъла на чл.348 ал.І т.2 НПК, приложим по силата
на препращането от чл.63 ал.І ЗАНН, жалбоподателят е заявил и поддържа пред
настоящата съдебна инстанция, твърдейки, че незаконосъобразно СРС е отказал
разпит на воден от него свидетел /макар и неочевидец на случая/, с което е
ограничил правото му да докаже възражението си, че не той е управлявал процесното МПС, който факт е от важно значение за изхода на
делото.
Касационният съд се произнася по приложението
на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията
по същество по аргумент от чл.220 АПК.Следователно, предметът на настоящия съдебен
контрол е сведен до твърдяното процесуално нарушение допуснато от СРС, както и
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на
постановеното от него и обжалвано пред АС гр.Силистра решение, за които последният
следи служебно /чл.218 ал.ІІ АПК/.
По касационния довод за допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила от СРС:
Жалбоподателят счита, че ако в съдебното заседание, проведено на 15.04.2009г. /л.24-л.26/,
СРС не му беше отказал разпита на воден от него свидетел,за който е изяснено,
че не е бил очевидец при проверката, тъй като изобщо не се е намирал в
автомобила–обект на пътния полицейски контрол, е можел да убеди решаващия съд в
главното си възражение, че не той е управлявал МПС. Доводът е неоснователен,
тъй като не издържа критиката на редовно събраните доказателства по делото,
както и тази на приложимия закон. Ангажираните доказателства в процеса
установяват наличието на възприетите при произнасянето на АНО юридически факти,
при което процесуално законосъобразно са кредитирани при формиране на правните
изводи в обжалваното съдебно решение. Правнозначимите
факти и конкретно оспореният – кой е управлявал автомобила към релевантния
момент на установяване на административните нарушения, не са опровергани от
показанията на допуснатата и изслушана свидетелка *** /живееща на съпружески
начала с жалбоподателя/, както правилно е приел и решаващият съд. След
извършена преценка на всички годни писмени и гласни доказателства в процеса, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, следвайки стриктно правилата на формалната
логика, съдът е извел еднозначния извод,че жалбоподателят е управлявал
автомобила и в съответствие с материалния закон е ангажирана неговата
административно наказателна отговорност. Този резултат се споделя от настоящата
инстанция напълно, тъй като показанията на св.*** не са в състояние да го
разколебаят, а още по-малко биха могли да сторят това показанията на свидетел,
който не е бил на мястото на проверката и обективно не е могъл да знае кой
точно управлява МПС в процесния момент. Недопуснатият
свидетел би могъл в подкрепа на тезата на жалбоподателя да каже например, че е
видял кой е седнал зад волана при потеглянето на автомобила от х-л”***”, или да
възпроизведе чужди впечатления, което не може да повлияе по никакъв начин на
решаващия извод относно авторството на деянията. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че не е налице нарушение на съдопроизводствените
правила по смисъла на чл.107 НПК,а още по-малко то може да бъде от категорията
на съществените, щом не е в състояние да се отрази на резултата по делото. При
решаване на административнонаказателния спор съдът не
се е отклонил от основните принципи на процеса, възведени с нормите на чл.13 и
чл.14 от НПК, поради което и крайният му акт е законосъобразен.
Правилно Силистренският РС е
установил и възприел фактическата обстановка по делото и е изградил съответни
на нея и закона решаващи изводи относно формата на вина, авторството на деянията
и тяхната съставомерност по приложените норми от ЗДвП.
По компетентността на органа, постановил оспорения правораздавателен акт /НП №26/13.01.09г./,
както и по спазването на предписаната от закона форма /чл.57 ЗАНН/, не е бил
повдигнат спор от касатора, а съдът законосъобразно е
приел, че процесното НП не е засегнато от пороци от
горната категория. Обжалваното решение на СРС е валидно постановено и
допустимо, при правилно приложение на закона. Това е така защото, с него е даден законосъобразен отговор на
повдигнатото от жалбоподателя възражение относно авторството на санкционираните
деяния. При обективиране на юридическите факти,
визирани в хипотезите на приложените правни норми – чл.174 ал.ІІІ ЗДвП и чл.175
ал.І т.3 ЗДвП, правилно съдът е приел, че е възникнало задължение за
административно-наказващия орган да проведе производството по ЗАНН, довело до
ангажиране отговорността на касационния жабоподател. И
двете санкционирани деяния, които очевидно не са идентични, са насочени към
осуетяване на правнорегламентирана дейност на
контролните органи по ЗДвП. Адекватно са квалифицирани като нарушения по чл.174
ал.ІІІ ЗДвП и по чл.175 ал.І т.3 ЗДвП, с което дейността по субсумирането
на установените факти под хипотезите на законовите норми е приключила в
съответствие със закона. При индивидуализиране на административните наказания,
което винаги е дейност по прилагане на материалния закон, съдът е отчел
обстоятелствата, визирани в нормата на чл.27 от ЗАНН и предвид липсата на
предходни нарушения по ЗДвП, извършени от касатора, е
изменил размера на наложените в условията на законо-установена
кумулация наказания и по двата приложени нормативни
състава.
С оглед на изложеното, Административният съд
гр.Силистра, в настоящия състав счита, че не са налице отменителни
основания по отношение на обжалваното решение на СРС, поради което същото
следва да бъде оставено в сила изцяло. Воден от тези съображения и на основание
чл.221 ал.ІІ пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №285/09.07.2009г., постановено по АНД №162/2009г. на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.