О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1382
гр.Плевен, 07.07.2023 год.
Административен съд - гр.Плевен, втори състав, в
закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 545/2023 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството първоначално е образувано
от Окръжен съд-Ловеч, след което делото е изпратено по подсъдност на настоящия
съд.
Образувано е въз основа на искова молба от
л.св. Г.В., изтърпяващ наказание в Затвора – Ловеч, с която е предявен иск
срещу Бойко Владимиров, служител на ГДИН в НОС към Затвора Плевен за присъждане
на обезщетение в размер на 60 000 лева за периода от 01.01.2022 г. –
28.07.2022 г.
От направена справка в деловодната система
на Административен съд – Плевен е видно, че Г.В. е подадал искова молба срещу
АС-Плевен, с която е предявил иск за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, във
връзка с което е образувано адм.дело № 667/2021г.. Същото е прекратено и
изпратено по подсъдност на РС-Плевен, където е образувано гр. д.№ 20214430105586
по описа на съда. Производството по същото е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на ОС Плевен поради изменение на цената на иска. Производството по
въпросното дело към днешна дата не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Ето защо съдията-докладчик намира, че са налице
обстоятелства, които могат да породят съмнение в обективността и безпристрастността
на съда при разглеждане на делото.
Разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните
правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът
изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и
постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица,
напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под
съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на
Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл.6 (1) от
Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката
между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани,
докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по
делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е
предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе и да основава съдебния си акт на база фактите,
установени преди и по време на процеса.
В конкретния случай принадлежността на
съдията към състава на Административен съд - Плевен, срещу който е
предявен от същия жалбоподател иск по
ЗОДОВ, може да породи съмнение у страните относно неговата обективност и
безпристрастност, поради което съдията следва да се отведе от разглеждане на
делото. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ
(решение от 10.07.2008г. по
иск №67719/01 по делото „Михалков срещу България“, решение от 05.04.2018.
по иск № 28417/07 по делото „Боян Господинов срещу България“, решение от 25.02.1997г. по делото Файндлей cрещу
Великобритания, решение от 03.05.2007г.
по иск № 7577/02 по делото Бочан cрещу Украйна пo иск 7577/02 и др.),
в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез
гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл.6 §1 от Конвенцията.
Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са
задължителни за спазване от всички държави-членки и правораздавателните им
органи.
Водим от изложеното и на основание чл.144
от АПК вр. чл. 22, ал. 1 т.6 от ГПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Съдия Николай Господинов се отвежда от разглеждането
на административно дело № 545 по описа на Административен съд- Плевен за 2023
година.
Делото да се докладва на адм.
ръководител на Административен съд- Плевен за определяне на друг
съдия-докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/