РЕШЕНИЕ
№ 18173
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110114918 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено, че
Б. С. Б. дължи сумата 2984,12 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за
имот в ***********, за периода 01.05.2019-30.04.2021 г., и сумата 523,61 лева - мораторна
лихва за периода 15.09.2020-24.10.2022 г.; сумата 25,52 лева - главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019-30.04.2021 г., и сумата 05,72 лева -
мораторна лихва за периода 01.12.2019-24.10.2022 г., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 28.11.2022 г. до окончателното им изплащане; и К. Д. Б. дължи
сумата 2984,12 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
***********, за периода 01.05.2019-30.04.2021 г., и сумата 523,60 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2020- 24.10.2022 г.; сумата 25,52 лева - главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.10.2019-30.04.2021 г., и сумата 05,72 лева - мораторна
лихва за периода 01.12.2019-24.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците,
считано от 28.11.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №64824/2022 г. по описа на СРС. Твърденията
на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда
на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято
стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Прави се искане по чл. 219 от ГПК. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от
ЗА.
Ответната страна оспорва исковете по основание по съображения за липса/недоказана
на облигационна връзка между страните. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност. Счита исковете за лихва за недоказани и неоснователни.
Третото лице-помагач – „Т.“ ООД на страна на ищеца не взима становище и не
1
представя доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ
от 17.12.1996 г., от чието предметно съдържание се установява, че ответниците К. Д. Б. и Б.
С. Б. придобиват правото на собственост върху апартамент №13, в ********* , който адрес е
идентичен на процесния ап. 13 в **********, съгласно приетото и неоспорено
Удостоверение от ГИС-София от 12.12.2019 г. Не се твърди и не се доказва друго, поради
което съдът приема, че всеки един купувач-ответник е станал на ½ ид.ч. от правото на
собственост. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ При това, потребителят
на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота. Ето защо съдът приема, че ответниците отговарят за неплатените суми към ищеца,
съразмерно на притежаваните ид.ч. от правото на собственост, вкл. по арг. от чл. 64 от ОУ,
доколкото не се представя нотариално заверено съгласие на някой от съсобствениците, че
ползването на имота е изключително само от единия. Не се твърди и доказва изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с
трето лице. Ирелевантно е дали ответник фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период 01.05.2019-
30.04.2021 г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 5771,90
лв. (исковата претенция се заявява за общо 5968,24 лв.), като в нея не са включени лихви
или стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на
абонатната станция. Следва да се отбележи, че топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че собствениците на апартамент в
сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
2
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства не се установи, че са
предоставени услуги за дялово разпределение, доколкото третото лице-помагач не
представи главни и индивидуални отчети за извършената услуга. Поради неоснователност
на главния иск, подлежи на отхвърляне и акцесорния иск за лихва, вкл. по арг. от чл. 36, ал.
2 от ОУ не се установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и
въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не
се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане
съдът приема, че не е възникнало.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответник не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница
за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
28.11.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода 01.05.2019-
30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 28.11.2019
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила
на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане
за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Следва да се съобрази, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май
2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13
от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С
оглед на спирането на давността през 2020 г. на това обективно основание в конкретния
случай покрито е с давностен срок вземането за главница за периода 01.05.2019-31.07.2019 г.
Правото на парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия е
възникнало за периода 01.08.2019-30.04.2021 г. в размер на сумата 5095,38 лева, определен
от Съда, съобразно изчисленията, дадени в табличен вид за дължимите суми по месеци на
вещото лице по СТЕ и ССчЕ, и правомощието му по чл. 162 от ГПК. От тази сума всеки
един ответник дължи 2547,69 лв., с 413,99 лв. за мораторна лихва за периода 15.09.2020-
24.10.2022 г., който размер съдът определи чрез ССчЕ и на осн. чл. 162 от ГПК. В
останалата част исковите претенции по размер и период като недоказани и неоснователни
подлежат на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -28.11.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
3
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка страна има
право на съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство. Ищцовото дружество, съразмерно на уважената част
от исковете, има право на съдебни разноски за исково и заповедно производство за сумата
общо 864,58 лева за платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсулт,
последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП; която се ответниците следва да
заплатят поравно. Ищецът трябва да заплати на процесуалния представител на всеки
ответник, съразмерно на отхвърлената част от исковете, възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, като въпреки указанията, дадени му по реда на чл. 146, ал.2 от
ГПК, страната не опроверга хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, при която са сключени
договорите за правна помощ. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя дължимото
възнаграждение, което за заповедното производство възлиза на сумата 30,90 лв., а за исково
производство -61,81 лв., или общо по 92,71 лв., платими на всеки един – адв. И. Н. и адв. С.
К..
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. С. Б., с ЕГН:**********, с адрес: *********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: **********, на
основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2547,69 лева
за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в *********, за периода
01.08.2019-30.04.2021 г., и сумата 413,99 лева за мораторна лихва за периода 15.09.2020-
24.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №64824/2022 г. по описа на СРС; като иска за
главница над уважения размер от 2547,69 лева до пълния предявен размер от 2948,12 лева и
за периода 01.05.2019-31.07.2019 г., иска за мораторна лихва над уважения размер от 413,99
лева до пълния предявен размер от 523,61 лева; иска за сумата 25,52 лева - главница за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019-30.04.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане, и
за сумата 05,72 лева - мораторна лихва за периода 01.12.2019-24.10.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Д. Б., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 2547,69 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
*************, за периода 01.08.2019-30.04.2021 г., и сумата 413,99 лева за мораторна лихва
за периода 15.09.2020-24.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
28.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №64824/2022 г. по описа
на СРС; като иска за главница над уважения размер от 2547,69 лева до пълния предявен
размер от 2948,12 лева и за периода 01.05.2019-31.07.2019 г., иска за мораторна лихва над
уважения размер от 413,99 лева до пълния предявен размер от 523,60 лева; иска за сумата
25,52 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.10.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г.
до окончателното й изплащане, и за сумата 05,72 лева - мораторна лихва за периода
01.12.2019-24.10.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б. С. Б., с ЕГН:**********, и Виолета Г. Пеева, с ЕГН:**********, и
двамата с адрес: **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и
4
адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 864,58 лева или
всеки един 432,29 лева – съдебни разноски по ч.гр.дело №64824/2022 г. и гр. дело
№14918/2023 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на адвокат И. А. Н. – САК, с личен №*******, с адрес на
упражняване на дейността: *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2,
вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 92,71 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по ч.гр.дело №64824/2022 г. и гр. дело №14918/2023 г., и двете по описа на
СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на адвокат С. К. К. – САК, с личен №********, с адрес на
упражняване на дейността:***********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38,
ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 92,71 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по ч.гр.дело №64824/2022 г. и гр. дело №14918/2023 г., и двете по описа на
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.“ ООД на страната
на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5