РЕШЕНИЕ
№ 675
гр. Добрич, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230101823 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99
във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.“България“ №81,
вх.В, ет.8, представлявано от управителя ***, срещу С. В. Л. с ЕГН
********** от гр. Добрич, ж.к.“*** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.99 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79 и
сл. от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена
дължимостта на сумата от 210.61 лева (двеста и десет лева и шестдесет и една
стотинки), представляваща незаплатена сума по договор за
далекосъобщителни услуги от 16.04.2018 г. (сключен между СТ. В. Л. и
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на
16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя
страна то го е прехвърлило на заявителя на 01.10.2019 г.; неплатеното
задължение в размер на 210.61 лева е част от общото вземане в общ размер на
233.52 лева, за което са издадени фактура №**********/22.05.2018 г. за
1
сумата от 27.96 лева, от която претенцията е за сумата от 5.05 лева; фактура
№**********/22.06.2018 г. за сумата от 172.02 лева, фактура
№**********/22.07.2018 г. за сумата от 28.62 лева и фактура
№**********/23.08.2018 г. за сумата от 4.92 лева за периода от 22.04.2018 г.
до 22.08.2018 г.), а също и за направените в настоящото и заповедното
производство разноски. В исковата си молба „ЮБЦ“ЕООД - гр. София
заявява, че на 16.04.2018 г. между „БТК“ЕАД – гр. София и С. В. Л. е бил
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги; по този договор са
останали неплатени посочените по-горе фактури и поради неплащане на
задълженията на 16.10.2018 г. вземането е било прехвърлено на
„С.Г.ГРУП“ООД, а от своя страна последното дружество го е прехвърлило на
ищеца на 01.10.2019 г.; ответникът е бил уведомен за извършените цесии;
настоява за уважаването на предявения иск.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът е посочил, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен по основание и размер; не са посочени точно
фактите и обстоятелствата, от които произтича спорното право; твърди
недължимостта на претендираната сума поради непредоставянето на
договорените далекосъобщителни услуги; единствено на базата на
едностранно подписани и формулирани от ищеца фактури не може да бъде
прието за основателно твърдението за реално предоставена и потребена
услуга по договора; настоява за цялостното отхвърляне на иска.
В писмената си молба от 15.12.2021 г. ищцовото дружество е отбелязало,
че представя исканите от ответника писмени доказателства; съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС цесията е надлежно съобщена
на длъжника, след като изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; такава е и настоящата
хипотеза; затова двата договора за цесия са произвели своето прехвърлително
действие; доказано е, че ответникът е бил потребител на електронна
съобщителна услуга; по отношение на вземанията по процесните фактури е
приложима кратката 3-годишна давност и същата не е изтекла; настоява за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски,
включително тези по заповедното производство.
2
В съдебното заседание ответникът чрез назначения особен представител е
заявил, че с допълнително постъпилата молба от ищцовото дружество е
дадена подробна разбивка на дължимите суми и според нея се претендират
само потребени далекосъобщителни услуги, а не неустойки, като няма
неравноправни клаузи; не оспорва задължението като размер и с оглед на
спестяването на разноски настоява да не бъдат допускани експертизи.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Предмет на претенциите е установяването на дължимостта на вземанията
на ищцовото дружество за неплатени суми по договор за далекосъобщителни
услуги от 16.04.2018 г. (сключен между СТ. В. Л. и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на 16.10.2018 г. е
прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя страна то го е
прехвърлило на заявителя на 01.10.2019 г.; неплатеното задължение в размер
на 210.61 лева е част от общото вземане в общ размер на 233.52 лева, за което
са издадени фактура №**********/22.05.2018 г. за сумата от 27.96 лева, от
която претенцията е за сумата от 5.05 лева; фактура №**********/22.06.2018
г. за сумата от 172.02 лева, фактура №**********/22.07.2018 г. за сумата от
28.62 лева и фактура №**********/23.08.2018 г. за сумата от 4.92 лева за
периода от 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г.). Ищцовото дружество е ангажирало
доказателства както за валидното съобщаване на договорите за цесия на
длъжника, така и относно обстоятелството какво точно вземане срещу
ответника е прехвърлено. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№3/16.04.2014 г. по търговско дело №1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС
относно поставения въпрос за значението на уведомяването на длъжника за
цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата
молба от цесионера като настъпил в хода на производството по предявен от
цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане факт, е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, представлява
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1-во от Закона за
3
задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и
договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235 ал.3 от
ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело
№12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към
исковата молба (на лист 16 - 21 от делото за първия договор за цесия и на
лист 14 - 15 за втория договор за цесия) са представени процесните договори
за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.; изрични
пълномощни, с които цедентите упълномощават цесионерите да изпратят
уведомленията до длъжниците във връзка със сключените договори за цесия
(на лист 13 и лист 21); потвърждения за сключените цесии и извлечения от
приложение №1 към договорите (на лист 9 и 10 от делото) за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) с изрично посочване на конкретните
прехвърлени вземания; уведомление за извършените прехвърляния на
вземания от представител на упълномощения цесионер (на лист 11). В този
случай според съдебната практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в
Решение №16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело №6/2016 г. и Решение
№115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело №177/2016 г., депозирането на
исковата молба, която е придружена с документите, обективиращи цесиите,
следва да се счита за съдебна форма на предявяване на цесиите спрямо
длъжника и трябва да бъде съобразено от съда. Между страните не се спори,
че стойността на доставените на потребителя далекосъобщителни (мобилни)
услуги е посочената от ищеца. В съдебното заседание с оглед на спестяването
на допълнителни разноски на страните ответникът е заявил, че не оспорва
предявения иск. Следователно същият е изцяло основателен и трябва да бъде
уважен за търсената сума от 210.61 лева, представляваща незаплатена сума по
договор за далекосъобщителни услуги от 16.04.2018 г.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №120/2021 г.
по описа на ДРС съразмерно на предявената част от исковете (в настоящото
производство се търси сумата по един от двата заявени в заповедното
4
производство иска), т.е. половината, която е в размер на 102.50 лева (от 25
лева заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение). На
основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските
по настоящото производство в размер на 505 лева (в това число 25 лева
внесена държавна такса, 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 300
лева внесен депозит за назначаването на особен представител на ответника на
първоначални разноски на ищеца).
Водим от горното и на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и
договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че С. В. Л. с ЕГН
********** от гр. Добрич, ж.к.***има следното неплатено парично
задължение към „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8,
представлявано от управителя ***, (за което е издадена Заповед за
изпълнение №260043/20.01.2021 г. по частно гр. дело №120/2021 г. по описа
на ДРС) – в размер на 210.61 лева (двеста и десет лева и шестдесет и една
стотинки), представляваща незаплатена сума по договор за
далекосъобщителни услуги от 16.04.2018 г. (сключен между С. В. Л. и
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на
16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя
страна то го е прехвърлило на заявителя на 01.10.2019 г.; неплатеното
задължение в размер на 210.61 лева е част от общото вземане в общ размер на
233.52 лева, за което са издадени фактура №**********/22.05.2018 г. за
сумата от 27.96 лева, от която претенцията е за сумата от 5.05 лева; фактура
№**********/22.06.2018 г. за сумата от 172.02 лева, фактура
№**********/22.07.2018 г. за сумата от 28.62 лева и фактура
№**********/23.08.2018 г. за сумата от 4.92 лева за периода от 22.04.2018 г.
до 22.08.2018 г.).
5
ОСЪЖДА С. В. Л. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к.*** да заплати на
„ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район „Триадица“, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от
управителя ***, направените разноски по гр. дело №1823/2021 г. по описа на
ДРС в размер на 505 (петстотин и пет) лева, както и направените разноски по
частно гр. дело №120/2021 г. по описа на ДРС съразмерно на предявената в
настоящото производство част от исковете в размер на 102.50 лева (сто и два
лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6