№ 1716
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502265 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 290336/10.06.2021г., подадена от „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу решение №261589/12.05.2021г., постановено по
гр.д. № 14416/2020г. на ВРС, 9 съдебен състав, в частта, с която са отхвърлени предявените
от въззивника искове срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
928.87 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020г., до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 792.20 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 25.09.2018 г. до 28.08.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 3445/13.07.2020г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6086 по описа за
2020 г. на РС-Варна, 11 съдебен състав.
В жалбата се поддържа, че изводът на съда, че недоказан остава размерът на
отпуснатата сума от 991.38лв., е неправилен. Сочи се, че с оглед желанието на
кредитополучателя да бъде рефинансирано друго задължение към „Профи кредит България“
ЕООД, сумата е отнесена по друго задължение с вътрешнобанкова транзакция, за която
липсва документ. Настоява се, че ответната страна не е оспорила действителното
1
предоставяне на сумата. Оспорва се и изводът за недължимост на претендираното
договорно възнаграждение, като се поддържа, че то не е заплатено в цялост. В заключение,
се излага, че отпуснатата главница е в общ размер от 2350лв., като след прихващане на
платената главница от 578.32лв. и възнаграждение от допълнителни услуги от 842.81лв., то
остава неизплатено задължение за главница в размер от 928.87лв., а дължимото договорно
възнаграждение възлиза на 792.20лв. Претендират се и сторените в двете инстанции
разноски. В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. Б. Д., с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ****, обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1 771.68
лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., до окончателното погасяване на
задължението; 792.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2018 г. до
28.08.2019 г.; 262.31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2017 г. до
28.08.2019 г., при твърдение всички суми да са дължими по Договор за потребителски
кредит № ********** от 22.02.2017 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
№ 3445/13.07.2020 г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6086 по описа за 2020 г. на
РС-Варна, 11 съдебен състав, както и
- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
2
заплати на ищеца сумата от 1 489.27 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен
пакет за услуги въз основа на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договора от 22.02.2017 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е постъпило
възражение, в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви
установителните искове. Сочи се, че на 22.02.2017г. е сключен посоченият договор за
потребителски кредит между ищеца, като кредитор и Д. Б. Д., като кредитополучател, при
следните параметри: сума на кредита 2350.00 лева; срок на заема 36 месеца; размер на
вноската от 114.67 лева; ГПР 49.89%; ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%. Договорът
бил подписан при Общи условия и при предоставяне на разбираема преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Ответникът е избрал и
закупил пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 2332.08 лева при вноска от
64.78 лева. Поддържа се, че пакетът от допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускането на кредита. Сочи се, че с част от заетата сума ответникът е пожелал да погаси
друго свое задължение, а именно по договор за кредит № ********** в размер на 991.38
лева. Ищецът твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора, като на
23.02.2017г. превел остатъчната парична сума в размер от 1358.62 лева по банкова сметка на
ответника. На 24.07.2017 г. между страните е подписан Анекс №1 към договора, с който е
отложена погасителна вноска № 5, с което погасителните вноски били изменени от 36 на 37
броя. На 26.02.2018 г. между страните е бил подписан Анекс № 2, с който са били отложени
погасителни вноски № 12, 13 и 14, като отново е бил коригиран погасителния план от 37 на
40 броя погасителни вноски. На 11.07.2018г. е подписан и Анекс № 3, идентичен на
предходните два, с който е отложено плащането на погасителна вноска № 17, а
погасителният план бил изменен от 40 на 41 броя погасителни вноски. Крайният срок за
погасяване на кредита бил 25.07.2020г. Сочи се, че ответникът е изплатил само 13 пълни
погасителни вноски и една частична, последната от която на 24.08.2018 г., чийто общ размер
възлиза на 2335.75 лева. Твърди се, че падежът на първата неизплатена вноска бил настъпил
на 25.09.2018 г., а предсрочната изискуемост е обявена на 28.08.2019г., като бил надлежно
уведомен за последното обстоятелство. Твърди се, че непогасени останали претендираните
суми. По същество се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
оспорват предявените искове по основание и размер. Ответникът сочи, че по ч. гр. д. №
6086/2020 г. по описа на РС-Варна е представил препис от вносните бележки,
удостоверяващи извършените плащания по кредита. Счита, че с направените плащания на
обща стойност от 2154.50 лева е изплатил претендираната главница. Поддържа, че е погасил
заетата сума предсрочно, тъй като сумата е изплатена за срок приблизително от 14 месеца, а
не за 36 месеца, поради което не дължи и лихвите до края на срока. Счита, че добросъвестно
е изпълнявал задълженията си по договора. Изрично оспорва претенциите както за
3
договорна, така и за мораторна лихва. Ответникът изрично възразява срещу
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, като навежда доводи за това, че
не е давал съгласие за сключването на процесното споразумение. Твърди, че клаузите,
уреждащи отношенията между страните по повод на допълнителния пакет са
неравноправни. Не оспорва твърдението на кредитора, че е заплатил 13 пълни и една
частична погасителна вноска, чийто общ размер възлизал на 2335.75 лева, но счита че с тези
плащания вземанията на ищеца са удовлетворени напълно.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 6086 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 11-
ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която в срок е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
От представения писмен договор за потребителски кредит № ********** от
22.02.2017 г. се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД се задължил да предостави
паричен заем /кредит/ в размер на 2 350.00 лева на Д. Б. Д.. Уговореният годишен лихвен
процент е 41.17%, а ГПР – 49.89%. Срокът на договора е 36 месеца, като размерът на
месечната вноска възлиза на 114.67 лева. Страните са уговорили и закупуване на
допълнителен пакет от услуги срещу цена от 2 332.08 лева при месечен размер на вноската
64.78 лева. Общият размер на задължението по договора възлиза на 6560.20 лева, а общия
размер на месечната погасителна вноска – 179.45 лева с падеж всяко 25-то число от
съответния месец. Видно е от съдържанието на договора за кредит, че същият е подписан
при програма „настоящ клиент“ с опция „рефинансиране“ при сума на рефинансиране
991.38 лева към кредитор „Профи кредит България“ ЕООД. Прието е по делото и искане, с
което ответникът е кандидатствал за кредит в размер на 2 350.00 лева, от което е видно че Д.
Д. е страна и по други договори за кредит, а именно с „Банка ДСК“ ЕАД със заета сума от
25 000.00 лева и с „Профи Кредит България“ ЕООД със заета сума от 1 000.00 лева.
Съобразно преводно нареждане за кредитен превод, ищецът на 23.02.2017 г. е превел
по банков път на ответника сумата в размер от 1 358.62 лева с основание за плащане номера
на договора за кредит, а именно **********.
Видно от приобщените анекси към договора, първоначалният погасителен план е
изменян през времето, като падежът на последната вноска е изменен на 25.07.2020г.
По делото е прието за безспорно, че ответникът към настоящия момент е изплатил
сумата в общ размер от 2335.75 лева.
Приобщено е и извлечение по сметка към договора за потребителски кредит, от което
са видни датите и размера на извършените плащания по кредита от кредитополучателя.
Ангажирани са от ищеца като писмени доказателства и уведомително писмо до
ответника, което обективира изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, считано от 28.08.2019г., ведно с известие за доставяне, в което е отбелязано
4
получаване на пратката от съпруг на адресата.
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Съдебният състав счита, че ангажирайки описаните по-горе във фактическата
обстановка писмени доказателства, дружеството – кредитор, чрез пълно и главно доказване
е установило в първоинстанционното производство, че между него и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, по
силата на който на кредитополучателя е реално предоставена сумата от 2350лв. Тази сума
включва и сумата от 991.38лв. рефинансиране на задължение по друг договор за кредит
между Д.Д. и „Профи кредит България“ ЕООД. Последното се установява от самия
неоспорен писмен договор за кредит, подписан на всяка страница от кредитополучателя и
удостоверяващ неизгодния за ответницата факт на рефинансиране. Както беше посочено по-
горе, в договора изрично е посочено сума в какъв размер и към кой кредитор се
рефинансира. Че ответницата е имала и друго задължение, предхождащо процесния договор
за кредит, към същия кредитор, се установява и от подписаното от нея искане за отпускане
на процесния кредит. Ведно с изложеното, от изявленията на ответницата в отговора на
исковата молба може да се направи извод, че тя не оспорва да е получила сума в общ размер
от 2350лв. Предаването на сумата от 1358.62лв. се установява от представено платежно
нареждане.
Подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за
потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за
неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК,
договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на
конкретизирана информация по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговорна
информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент
на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия,
подписани на всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК и стандартен
европейски формуляр. ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения размер в
нормата на чл.19, ал.5 ЗПК. Няма данни и ангажирани доказателства договорът да е на
шрифт по-малък от 12, като всички условия са ясно и четливо написани.
Ищецът в исковата молба се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора към 28.08.2019г. Ответницата не е оспорила представеното
извлечение от сметка, от което е видно, че е преустановила плащането на вноски по
кредита, считано от 25.09.2018г., както и твърдението, че уведомлението за предсрочна
изискуемост е достигнало до нея, чрез съпруга й. По този начин са удовлетворени дадените
указания с т.18 от ТР 4/2013г. ОСГТК на ВКС, и следва да се приеме, че се е осъществила
хипотезата на чл.12.3 от Общите условия, респективно предсрочна изискуемост е
настъпила.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата, представляваща
5
възнаграждение по допълнителен пакет за услуги. С решението е прието, че посоченото
споразумение е нищожно, респективно събраната въз основа на него сума от ответницата е
недължима. Последното се признава от самия кредитор, който определяйки предмета на
въззивното производство, във въззивната си жалба е посочил, че приспада заплатените
842.81лв. за възнаграждение за допълнителни услуги.
Съгласно т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Това разрешение е съответно и на императивната разпоредба на чл.33
ЗПК, което въззивният съд следва да приложи служебно. Поради това, въззиваемата страна
има право на договорна лихва само до момента на настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита. Или, съобразно представеното от ищеца извлечение от сметка, останалата
дължима договорна лихва след преустановяване на плащанията – 25.09.2018г., до датата на
предсрочната изискуемост – 28.08.2019г., е в размер от 467.27лв. по вноските, падежирали
за периода 25.09.2018г. до 25.08.2019г. Предсрочно изискуемата главница съобразно
извлечението, възлиза на 1771.68лв.
По този начин и съобразно правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД, при липса на уговорено
друго, с недължимо платената сума от 842.81лв. погасено се явява задължението за
договорна лихва до датата на предсрочна изискуемост от 467.27лв. и част от главницата в
размер от 375.54лв. При това положение, вземането за договорна лихва е изцяло погасено, а
заемодателят разполага с неудовлетворено парично вземане за главница в размер на 1396.14
лева /1771.68лв. – 375.54лв./.
Респективно, искът за главница подлежи на уважаване в рамките на заявената във
въззивната жалба част от 928.87лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението, а искът за договорна лихва в размер от 792.20лв. подлежи на
отхвърляне.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен искът за главница в размер от 928.87лв., като вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният установителен иск за тази сума да бъде уважен.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за сумата от 792.20лв. договорна лихва за периода от 25.09.2018г. до
28.08.2019г.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, съразмерно с уважената част от иска за главница, и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемата Д.Д. следва да бъде осъдена да заплати на въззивното
дружество сторените в производството разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 171.95лв., от които 29.27лв. разноски за заповедното
производство, 63.71лв. разноски за първата инстанция и 78.97лв. разноски за въззивното
6
производство. Следва да се посочи, че за база за изчисление на разноските за всяка
инстанция, съставът на въззивния съд на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25 и чл.26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на дружеството въззивник, както следва: за заповедното
производство - 50лв., за първа инстанция - 150лв. и 100лв. за въззивна инстанция.
От въззиваемата страна не се претендират разноски, поради което и съдът не
присъжда такива.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261589/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 14416/2020г. на
РС - Варна, 9 съдебен състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ****, иск да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 928.87 лева /деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
22.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.06.2020г., до окончателното погасяване на задължението, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 3445/13.07.2020 г., по реда на чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 6086 по описа за 2020 г. на РС-Варна, 11 съдебен състав, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. Б.
Д., ЕГН **********, с адрес **** дължи на ищеца „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, сумата от 928.87лв. /деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
22.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.06.2020г., до окончателното погасяване на задължението, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 3445/13.07.2020 г., по реда на чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 6086 по описа за 2020 г. на РС-Варна, 11 съдебен състав, на основание чл.422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261589/12.05.2021г., постановено по гр.д. №
14416/2020г. на РС - Варна, 9 съдебен състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес
****, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 792.20лв. /седемстотин деветдесет и два лева и двадесет стотинки/,
представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит № ********** от
7
22.02.2017 г. за периода от 25.09.2018г. до 28.08.2019г., за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение № 3445/13.07.2020 г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6086 по описа
за 2020 г. на РС-Варна, 11 съдебен състав.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 171.95лв. /сто седемдесет и един лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8