№ 376 / 19.9.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 19.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 743 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-004886/28.11.2018г. на Началник Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР Монтана е наложено на Т.М.Т. с посочен съдебен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП в редакция след изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Т. лично и чрез пълномощник, моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР Монтана сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 03.11.2018г. около 23:49 часа на общински път MON – 1150 с посока на движение от гр.Монтана към с.Николово в района на км 2 + 300 при управление на л.а. „ОПЕЛ АСТРА” с рег. № М 31 99 ВН, собственост на водача Т., възникнало ПТП вследствие на извършено нарушение от водача Т. по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП – вследствие на несъобразена скорост с релефа на местността и след десен завой изгубил контрол над управляваното мпс-во, излязъл в ляво от пътното платно, ударил се в дърво и реализирал ПТП. На мястото на ПТП пристигнали дежурните мл. авто-контрольори в сектор ПП при ОДМВР – Монтана – св.А.П.Д. и св.В.М.В.. След установяване на причините за възникване на ПТП, св.Д. съставил АУАН № 4886/071161/04.11.2018г. спрямо водача Т.. Последният според св.Д. и св.В., отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. Според Т., същият не бил отказвал проверка за употреба на алкохол, а здравословното му състояние не позволявало да бъде проверен с техническо средство, тъй като по спешност постъпил на лечение в отделение по хирургия с болки в дясната гръдна половина. Видно от представеното копие на епикриза, Т. е бил на лечение в отделение по хирургия при МБАЛ АД гр.Монтана за времето от 04.11. - 08.11.2018г. В АУАН било отразено, че Т. е отказал да подпише и получи препис от АУАН, който отказ бил удостоверен с подпис на св.М.В.П.. Т. твърди, че не е бил налице отказ, а заради състоянието му е постъпил на лечение в болница, а след това не е получавал препис от АУАН.
Административнонаказващия орган, оправомощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, издал обжалваното НП, като в същото е посочена 04.11.2018г. като дата на извършване на нарушението.
В рамките на съдебното следствие пред настоящия съд дадоха показания св.А.П.Д., св.В.М.В., св.М.В.П., а жалбоподателя Т. дава обяснения.
По искане на жалбоподателя е назначена, изготвена и приета съдебно – почеркова експертиза, съгласно, чието заключение подписите положени в съставения АУАН № 4886/071161/04.11.2018г., на съответните места, са изпълнени от лицата А.П.Д., В.М.В. и М.В.П.. В идентичния смисъл е и представения по инициатива на защитата на жалбоподателя Протокол № 250/14.08.209г. за извършена съдебно – почеркова експертиза, приобщен като доказателство по Адм. д. № 203/2019г. на АС – Монтана.
След анализ на непосредствено събраните доказателствата по делото – писмени и гласни, съдът намира, че наказващия орган правилно е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП с автор жалбоподателя Т.. Настоящият съд обсъди обясненията на Т., а също и показанията на св.Д., св.В. и св.П.. След разбора на посочените гласни доказателства се извежда извода, че ПТП възникнало на 03.11.2018г. с участник в него водача Т. е причинено именно поради неспазване изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Впоследствие не е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в не връчване на АУАН на Т., тъй като съгласно свидетелските показания на св.Д., св.В. и св.П., които съдът кредитира, жалбоподателя е отказал да получи АУАН, което е било удостоверено с подпис на св.П..
Отказът на водача е надлежно документиран върху издадените актове, като същият, съгласно българското законодателство, удостоверява надлежно връчване. Доколко в оспореното НП е посочена като дата на извършеното нарушение 04.11.2018г., то това, с оглед на всички доказателства и описани факти и обстоятелства, които напълно съответстват на съставения и цитиран в НП, АУАН, водят до извод за допусната печатна грешка в датата, която не може и не се отразява върху цялостното съдържание, а от там не може да бъде самостоятелно основание сочещо на незаконосъобразност на издаденото НП. Няма друго ПТП на дата 03.11.2018г., а грешката е резултат на близкия час 23:49 ч., когато е констатирано нарушението на 03.11.2018г., а самият акт, предвид необходимото технологично време за това и имайки предвид показанията на св.В., св.Д. и св.П. относно поведението на жалбоподателя по време и след установяване на нарушението, е написан във време, когато вече е настъпил следващият ден - 04.11.2018г. В посочения смисъл е Решение № 410/12.09.2019г. по Адм.д № 203/2019г. на АС – Монтана, постановено по повод оспорена от жалбоподателя Заповед за ПАМ № 18-0996-000614/05.11.2018г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР Монтана, с която на жалбоподателя, въз основа на съставен АУАН № АА71160 от 04.11.2018г., временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Установява се от събраните в рамките на съдебното следствие гласни доказателства, че повлияното му поведение от употребен алкохол съгласно свидетелските показания, не е позволявало на Т. адекватно присъствие при извършване на полицейска проверка, присъствие на мястото на ПТП при установяване на причините на ПТП и че е отказвал да подпише АУАН, респ. да го получи. При тези изводи не е налице процесуално основание за отмяна на обжалваното НП поради не връчване на АУАН на Т., с което да е нарушено основно право на нарушителя – да узнае какво нарушение е извършил. В НП е допусната неточност относно датата на извършване на нарушението, като е посочена датата 04.11.2018г., която е дата на съставяне на АУАН, а не на извършване на нарушението, която правилно е посочена в АУАН – 03.11.2018г., но имайки предвид изложеното по–горе, това също не е основание за отмяна на НП на процесуално основание. Настоящият съд не споделя доводите изложени от защитата на жалбоподателя в тази насока, като намира, че правото на защита на Т. не е нарушено или ограничено. Напротив, видно е, че е узнал за какво нарушение е бил съставен АУАН, запознат е бил с обстоятелствата посочени в АУАН и НП, обжалвал е Заповедта за прилагане на ПАМ и процесното НП, с което в пълнота, по разбиране на настоящия съд е упражнил правото си на защита.
Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че наказващия орган не е нарушил чл.28 от ЗАНН като въз основа на данните за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, неговата тежест и личността на водача Т., законосъобразно е отказал приложение на чл.28 от ЗАНН. Събраните непосредствено доказателства по делото навеждат на извода, че в случая не се касае за маловажен случай на нарушение по чл.20, ал.2, респ. чл.179, ал.2 от ЗДвП. Съдът преценява тежестта на нарушението, имайки предвид показанията на св.Д., св.В., св.П., като го намира за такова с висока тежест, по отношение на което е не е бил приложим чл.28 от ЗАНН, най – вече заради наличните свидетелски показания относно повлияното от употребен алкохол поведение на водача Т., заради което е настъпило и ПТП. Вземайки предвид личността на Т. и обстоятелствата посочени по–горе, при които е извършено нарушението, справедливо Т. ще е да понася тежест чрез заплащане на глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Съдът преценява тежестта на всяко отделно нарушение като има предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено, съобразявайки ТР № 1/12.12.2007г. по т. н. д. №1/2005г. на НК на ВКС.
Тъй като обжалваното НП се потвърждава, направените разноски за изготвяне на съдебно – почеркова експертиза в размер на 209 лева по сметка на НТЛ при ОД МВР – Монтана, следва да се присъдят в тежест на жалбоподателя Т.. Експертизата е изготвена по искане на защитата на жалбоподателя и тъй като НП се потвърждава, разноските за извършването й се възлагат в тежест на жалбоподателя Т., който следва да ги заплати по сметка на ОД МВР - Монтана.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0996-004886/ 28.11.2018г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на Т.М.Т. с посочен съдебен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП в редакция след изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.
ОСЪЖДА жалбоподателя Т.М.Т. да заплати по сметка на ОД МВР – Монтана сумата 209 /двеста и девет/ лева – разноски за изготвяне на съдебно – почеркова експертиза.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: