Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на трети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 727 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 16-002643/10.10.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. П., на „М.т.“ ЕООД, ЕИК ******** в качеството на
работодател, със седалище и адрес на управление-***, представлявано от Б.Т.М.,
на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лв. за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Недоволен
от наказателното постановление е останал представляващият дружеството-
жалбоподател и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения
7-дневен срок. Счита, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление, алтернативно за
изменение на същото с прилагане на минималната предвидената за нарушението имуществена
санкция. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Ответната
по жалбата страна- Дирекция „Инспекция по труда”, гр. П., представлявана от
упълномощен процесуален представител, счита атакуваното наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето
му в сила.
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и
допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като
свидетели на актосъставителя Б.Д. и приложените и приети писмени такива-
наказателно постановление № 16-002643/10.10.2019 г., АУАН № 16-002643/24.09.2019 г., декларация на
основание чл.402 ал.1 т.3, чл. 402 ал. 2 от КТ, договор № 34/30.04.2019 г. от
30.04.2019 г., обяснение, известие за доставяне, Заповед № З-0058/11.02.2014 г.
на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, гр. С.,
съдът установи следното:
На
12.09.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“- П. извършили проверка
в сечище, находящо се в землището на с. С., община К., от което добивало дървен
материал, съгласно сключен договор № 34 от 30.04.2019 г. между „М.Т.“ ЕООД и
ДГС „К.“. При проверката били установени на сечището шест работещи лица. Бил
проведен разговор с всяко лице и на всеки един от тях била предоставена
декларация по чл.402 от КТ, която лицата попълнили. При така извършената
проверка служителите на Д“ИТ“- П. установили, че лицата добивали дървесина за
„М.Т.“ ЕООД с определено работно време, работно място и трудово възнаграждение.
Лицата нямали обаче сключен писмен трудов договор. Едно от посочените лица бил
И.П.Н..
Във
връзка с установеното били поискани от управителя на дружество писмени
обяснения и след представените от същия документи, на 24.09.2019 г. свидетелят
Д. съставил процесния АУАН спрямо „М.Т.”
ЕООД, в качеството на работодател, в който отразил, че при извършената проверка
на 12.09.2019 г. на сечище в обект 1938 „С“ отдел 2186 „а“, в землището на с.
С., община К., където добива дървесина „М.Т.“ ЕООД, съгласно договор № 34 от
30.04.2019 г. с Териториално поделение Държавно горско стопанство „К.“, било
установено, че работи като извозвач И.П.Н., ЕГН **********, с установено
работно време от 8 часа до 16 часа, уговорено трудово възнаграждение в размер
на 14 лв. на кубик добит дървен материал и работно място сечището, обект на
проверката. Посочените обстоятелства Н. декларирал
в разговор и писмено в декларация по чл.402 от Кодекса на труда. От извършената
проверка на сечището и от представени на 24.09.2019 г. от управителя на „М.т.“
ЕООД документи, а именно- договор № 34 от 30.04.2019 г. и писмени обяснения,
било установено, че на 12.09.2019 г., в сечището в обект 1938 „С“, отдел 2186
„а“, в землището на с. С. работодателят „М.Т.“ ЕООД приел да работи И.П.Н. при
съществуващи елементи на трудово правоотношение- работно време, трудово
възнаграждение и работно място, без да е сключен с него трудов договор в
писмена форма, с което нарушен чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Въз
основа на така съставения акт, компетентният за това орган съгласно чл.416,
ал.5 от КТ и Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, гр. С. издал обжалваното наказателно постановление, с което на „М.Т.“
ЕООД била наложена на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Така
съставеното наказателно постановление било връчено на дружеството- жалбоподател
на 16.10.2019 г., а жалбата срещу него- депозирана на 23.10.2019 г.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42
от ЗАНН реквизити, съставен е в присъствието на свидетели при съставянето му,
посочени в него и е връчен на нарушителя, като е разяснено правото му на
възражение в 3- дневен срок. Обжалваното наказателно постановление съдържа
всички изискуеми реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН. Съгласно чл.416 ал.1 от КТ, редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до оборване на
изложеното в тях. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на датата
на процесната проверка И.П.Н., заедно с останалите пет лица е бил на сечището и
е полагал труд от 2018 година, при уговорено възнаграждение 14 лв. на кубик
добит дървен материал и последно получено възнаграждение от 300 лв., почивни дни-
събота и неделя. Същият е уведомил проверяващите, че няма сключен трудов
договор и е попълнил декларация по чл.402 КТ.
Съдът
като взе предвид отразените в процесния АУАН обстоятелства, както и че същият е
редовно съставен и се ползва от
доказателствена сила до доказване на противното, съгласно чл.416 ал.1 от КТ, както и доказателствата по делото, намира, че дружеството- жалбоподател е
осъществило нарушението, за което е санкционирано. Доказателствата по делото не
опровергават отразените в АУАН констатации, а и същите не се оспорват от
жалбоподателя. Контролните органи лично са констатирали, че И.П.Н. престира
работна сила. Същият им е обяснил, че работи на сечището като извозвач,
попълнил е предоставената му декларация, в която е посочил от колко време работи
там, работно време, почивни дни, както и следващото се трудово възнаграждение и
последното получено такова. Съдът ползва депозираните пред съда показания на
актосъставителя като безпристрастни- неповлияни от отношения с дружеството-
жалбоподател, последователни, пряко относими към предмета на доказване по
делото и подкрепени от писмените доказателства, събрани по делото.
При така
изложеното съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено.
В случая е налице нарушение на правилата, установени от разпоредбата на чл.62
ал.1 от КТ. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на датата
на проверката И.П.Н. е престирал работна сила при наличие всички елементи на
трудовото правоотношение, за което не е имало сключен писмен трудов договор.
Съгласно нормата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения и е недопустимо същите да се
уреждат без трудов договор.
При това положение дружеството- жалбоподател правилно
е санкционирано за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, в качеството в
качеството на работодател, каквото безспорно има, съгласно § 1 т.1 от КТ.
Правилно нарушението е съотнесено и към санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ. Законосъобразно административно-
наказващият орган е наложил имуществена санкция, съобразно вида на нарушителя-
юридическо лице. Липсват посочени обстоятелства обаче, които да обосновават
налагане на имуществена санкция над минималния, предвиден в чл.414 ал.3 от КТ
размер от 1500 лв. Не се установи до
настоящия момент дружеството- жалбоподател да е наказвано за неспазване
на трудовото законодателство, както и
липсват данни за настъпили съществени вредни последици за работника от това
нарушение. Изложеното обосновава извод за прекомерност на наложеното
имуществена санкция от 2500 лв., поради което, съдът счита, че следва да намали
размера на същата до минималната предвидена от 1500 лв. и в този смисъл следва
да измени наказателното постановление.
Процесното
нарушение не осъществява признаците на маловажен случай. Установи се, че на
мястото на проверката е имало още пет лица, които са престирали работна сила
без сключен трудов договор. Поведението на работодателя, с което са засегнати
обществени отношения, свързани със защита на трудовите права не е незначителен,
като в конкретния случая И.П.Н. е работил около година без трудов договор. В
случая е неприложима и нормата на чл.415в от КТ, доколкото ал.2 от същата
разпоредба изрично сочи, че нарушенията на чл.62 ал.1 от КТ не са маловажни.
Поради
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 16-002643/10.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”, гр. П., с което на „М.т.“ ЕООД, ЕИК ******** в качеството на работодател,
със седалище и адрес на управление-***, представлявано от Б.Т.М., на основание
чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за
нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500 лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд- П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ