№ 405
гр. Дупница, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100271 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу
С. М. М..
Ищецът твърди, че между страните било налице облигационно отношение, възникнало въз
основа договор за банков кредит № 000LD-R-061294 от 13.01.2020 г., по силата на който бил
предоставен в полза на ответника кредит в размер на 6000 лв. Кредитът следвало да бъде
върнат до 05.01.2030г., но ответникът не изпълнил задълженията си по договора. Моли да
бъде признато по отношение на същия, че дължи на ищеца следните суми, за които твърди,
че имало издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК: 5634,47
лв. – непогасена главница, 818,80 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2021 г. до
31.08.2022 г., 117,56 лв. – наказателна лихва (обезщетение за забава), дължима за периода от
06.01.2021г. до 31.08.2022г. съгласно раздел II, т. 14 от договора за кредит, 20,35 лв. –
законна лихва за периода от 01.09.2022г. до 13.09.2022г., 27,88 лв. – такси по застраховка
„спокойствие“, дължима съгласно т. 19, раздел IV от договора за кредит, 34 лв. – разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, дължима съгласно т. 18 от договора за
кредит.
Ответната страна е получила препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва ответникът да е получил уведомление от
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Намира за неясно как е
определена дължимата сума и от какви части се състои. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от приложения договор за банков кредит № 000LD-R-061294 от
13.01.2020 г. (л. 6-8) е видно, че банката-ищец е отпуснала в полза на С. М. М. кредит в
размер на 6000 лв. (чл. 1), който подлежи на връщане в срок до 05.01.2030г. (чл. 3) съобразно
уговорения погасителен план (чл. 7).
В случая ищецът се позовава на упражнено от него право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика се приема, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем (т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК), като връчването на изявлението може да се
извърши и в хода на исковото производство, в т.ч. на особения представител
(Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК,
Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г., I т.о., ВКС).
В случая по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на падежиралите до
момента вноски по кредита, поради което в полза на банката е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което същата е сторила видно от приложената покана (л.
41-43). Дори и да се приеме, че връчването на поканата не е извършено надлежно,
последното е сторено в хода на настоящото производство, поради което следва да бъде
съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл цитираната по-горе съдебна
практика).
Съгласно чл. 4 и сл. кредитополучателят дължи и заплащането на възнаградителна лихва,
равняваща се на лихвения процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), увеличен с
надбавка от 8,6802 пункта. Съгласно чл. 5 към датата на договора СЛП се равнява на 0,2198
%. Страните не са се позовали на обстоятелства, настъпили след сключването на процесния
договор, които да са довели до изменение на първоначално уговорения лихвен процент от
8,9 % (8,6802 + 0,2198), поради което следва да се приеме, че в тежест на ответната страна е
възникнало и задължение за заплащане на уговорената възнаградителна лихва съобразно
размерите, посочени в договора и разпределени по вноски съобразно приложения към
договора погасителен план.
От приложения погасителен план е видно, че през процесния период, за когото се
претендира възнаградителна лихва (05.01.2021 г. до 31.08.2022 г.) са настъпили падежите на
31 бр. погасителни вноски, по които общият размер на дължимата лихва се равнява на
1267,92 лв., поради което предявеният иск за сумата от 818,80 лв. се явява доказан по
основание и размер.
2
Съгласно чл. 19, раздел IV от договора за кредит кредитополучателят се задължава да
осигури сключването на застраховка върху живота, здравето, телесната цялост и
работоспособността му като застрахвателните премии са за сметка на кредитополучателя,
след като се превеждат от банката на застрахователя. Следователно като доказан следва да
се приеме и иска за сумата от 27,88 лв., представляващи такси по застраховка „спокойствие“,
дължима съгласно т. 19, раздел IV от договора за кредит.
Ето защо следва да се приеме, че в тежест на ответната страна е възникнало задължение да
заплати непогасения остатък от главницата в размер на 5634,47 лв., сумата от 818,80 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 31.08.2022 г., сумата от 27,88
лв., представляваща такси по застраховка „спокойствие“, дължима съгласно т.19, раздел IV
от договора за кредит. Предвид акцесорния характер на претенцията, в тежест на ответната
страна е възникнало и задължение да заплати законната лихва за забава за периода от
01.09.2022г. до 13.09.2022г. в размер на 20,35 лв.
С оглед служебно дължимата преценка за спазване на императивните норми на материалния
закон (чл. 7, ал. 3 ГПК), съдът намира, че ответникът не дължи претендираните от него суми
в размер на 117,56 лв. – наказателна лихва (обезщетение за забава), дължима за периода от
06.01.2021г. до 31.08.2022г. съгласно раздел II, т. 14 от договора за кредит и 34 лв. – разноски
за връчване на покана за предсрочна изискуемост, дължима съгласно т. 18 от договора за
кредит. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно цитирания раздел II, т. 14 от договора за кредит при неизвършени в срок плащания
кредитополучателят дължи лихва в размер на уговорения лихвен процент плюс надбавка в
размер на законната лихва (т.е. 18,9 %). Посочената клауза пряко противоречи на
императивното правило, предвидено в чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно което при забава
потребителят дължи само лихва върху неплатената сума за времето на забавата. В този
случай съдът не следва да приложи недействителната клауза, като в същото време не е
овластен да замести волята на ищеца като присъди вместо претендираната неустойка,
предвидената в закона мораторна лихва (Решение № 76 от 22.07.2020г. на ВКС по т.д. №
1011/2019г., I т.о. и цит. там практика на СЕС).
Недействителна е и клаузата, в която е предвидено заплащането на разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Връчването на покана за предсрочна изискуемост е свързано със събирането на
вземането по кредита. Последното пък е действие по управление на кредита, за което
уговарянето на отделна такса е в пряко противоречие с цитираната императивна норма.
Отделно от това, вземането за разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост
има и характеристиката на обезщетение за забава, а по арг. от чл. 33 ЗПК кредиторът не
може да претендира други вреди от забавата извън предвидената в закона лихва.
Уговарянето на каквито и да било други клаузи, независимо от тяхното наименование
(„такси“, „разходи“, „обезщетение“ и пр.), които по същество са предназначени да обезщетят
кредитора за вредите от забавата, са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не
3
пораждат правно действие.
По изложените съображения предявените искове следва да се уважат за следните суми:
5634,47 лв. – непогасена главница, 818,80 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2021 г.
до 31.08.2022 г., 20,35 лв. – законна лихва за периода от 01.09.2022г. до 13.09.2022г. и 27,88
лв. – такси по застраховка „спокойствие“, дължима съгласно т.19, раздел IV от договора за
кредит, като се отхвърлят като неоснователни претенциите за следните суми: 117,56 лв. –
наказателна лихва (обезщетение за забава), дължима за периода от 06.01.2021г. до
31.08.2022г. съгласно раздел II, т. 14 от договора за кредит и 34 лв. – разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, дължима съгласно т. 18 от договора за кредит
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл.
422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно ответникът следва да заплати в полза на ищеца следните разноски: 130,02 лв.
- държавна такса в заповедното производство, 48,86 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 130,02 лв. - държавна такса в исковото производство, 97,72 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 781,76 лв. – разноски за особен
представител. Ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са
ангажирани доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. М. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** ДължИ на „Първа инвестиционна банка“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
111 П, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 5634,47 ЛЕВА – непогасена главница по договор за
банков кредит № 000LD-R-061294 от 13.01.2020 г., 818,80 ЛЕВА – договорна лихва за
периода от 05.01.2021 г. до 31.08.2022 г., 20,35 ЛЕВА – законна лихва за периода от
01.09.2022г. до 13.09.2022г., 27,88 ЛЕВА – такси по застраховка „спокойствие“, дължима
съгласно т.19, раздел IV от договора за кредит, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумите от 117,56 лв. – наказателна лихва (обезщетение за забава), дължима за периода от
06.01.2021г. до 31.08.2022г. съгласно раздел II, т. 14 от договора за кредит и 34 лв. –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, дължима съгласно т. 18 от
договора за кредит, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1741/2022г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** да заплатИ на
„Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
4
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П сторените по делото разноски, както следва:
130,02 ЛЕВА - държавна такса в заповедното производство, 48,86 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 130,02 ЛЕВА - държавна такса в исковото
производство, 97,72 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
781,76 ЛЕВА – разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5