Номер 115720.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:И.ка Д. Дрингова
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502061 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 47256/16.07.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Николай Банков,
срещу решение № 2595 от 24.06.2020г., постановено по гр.дело № 19662/2019г. на ВРС, 39-
ти състав с което е прието за установено, че Д. А. Д. , ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.
Б. №19, ет.1, ап.1 не дължи на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, сумата в общ
размер 887,17 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 22.11.2018г. до
19.02.2019г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в гр. Варна, ул.
Ц. И. Ш. № 13, офис № 1, кл. № **********, абонатен № **********, за която сума има
издадена фактура № **********/13.11.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на чл.200, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. При извършена
метрологична експертиза е установено, че в електромерът отчита с грешка -69,77% и че е
осъществен достъп до вътрешността му, като е добавено устройство за дистанционно
въздействие. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде
точно измерена е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на
доставената ел. енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Отправеното искане
е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
1
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Д. А. Д. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 887,17 лева,
представляваща стойността на начислена за периода от 22.11.2018г. до 19.02.2019г. без
правно основание електроенергия за обект на потребление в гр. Варна, ул. Ц. И. Ш. № 13,
офис № 1, кл. № **********, абонатен № **********.
Ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е
констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание
ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена посочената сума.
През периода на корекцията е заплащал дължимата ел. енергия. Излага се в исковата молба,
че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено
задължението на ответното дружество и свързаното с него „Електроразпределение Север”
АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното
доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на
извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на
предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Навежда доводи, че липсва нормативна
възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на
потребителите. Моли за положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че между страните е била налице облигационна връзка, като в
изпълнение на задълженията си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Ц. И. Ш. № 13, офис № 1, кл. № **********,
абонатен № **********. Твърди се, че фактурата е издадена за реално потребена ел. енергия
в периода от 22.11.2018г. до 19.02.2019г.. При извършената на 19.02.2019г. проверка СТЕ е
демонтирано и предадено за експертиза в БИМ, като на обекта е монтиран нов електромер.
При съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. При извършената от БИМ
експертиза е констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, следи
от отваряне на корпуса – добавено е устройство за дистанционно въздействие, чуждо за
схемата. СТИ отчита преминаващата електроенергия с грешка от -69.77 %. Твърди се
законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на неизмерена или
неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 48, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ДВ бр.98/12.11.2013г./.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно наличието на договорни отношения между страните по делото за
доставка на електроенергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Ц. И. Ш. № 13, офис № 1,
кл. № **********, абонатен № **********.
От представения по делото Констативен протокол № 1105496/19.02.2019г. се
установява, че на 19.02.2019г. длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са
извършили техническа проверка на електромер, монтиран на обект, находящ се в гр. Варна,
ул. Ц. И. Ш. № 13, офис № 1, кл. № **********, абонатен № **********. СТИ е
2
демонтирано и подменено с ново. В протокола не е посочена причината за извършената
подмяна на СТИ.
От Констативен протокол на БИМ № 2618/06.11.2019г. се установява, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера – следи от отваряне на корпуса,
добавено е устройство за дистанционнно въздействие, чуждо за схемата. Електромерът не
съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност
при измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на техническите
изисквания.
Въз основа на констатациите от проверката, „Електроразпределение Север” АД е
съставило справка за корекция на сметки от 12.11.2019г. за обекта за период от 22.11.2018г.
до 19.02.2019г. Въз основа на така направената корекция за посочения период е издадена
Фактура № **********/13.11.2019г. от „Енерго-Про Продажби”АД на обща стойност 887.17
лева.
Представен е Протокол № М 1001077/11.06.2015г., в който е отразено, че
електромерът е монтиран с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда в
с.з. на 05.06.2020г., се установява, че дължимото количество за доплащане на ел. енергия е
изчислено математически вярно, съобразно методологията.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 19.02.2019г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
3
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 887,17 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 22.11.2018г. до
19.02.2019г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2595 от 24.06.2020г., постановено по гр.дело №
19662/2019г. на ВРС, 39-ти състав с което е прието за установено, че Д. А. Д. , ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ул. Б. №19, ет.1, ап.1 не дължи на „Енерго-про продажби” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“,
бул.“Вл.Варненчик“ №258, сумата в общ размер 887,17 лева, представляваща стойността на
начислена за периода от 22.11.2018г. до 19.02.2019г. без правно основание електроенергия
за обект на потребление в гр. Варна, ул. Ц. И. Ш. № 13, офис № 1, кл. № **********,
абонатен № **********, за която сума има издадена фактура № **********/13.11.2019г., на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
Д. А. Д. , ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. Б. №19, ет.1, ап.1 сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4