Решение по адм. дело №583/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Я. Н. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4569-000096/14.08.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Две могили при ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата и в молба с вх.№ 4870/13.11.2025 г. се наведени твърдения за незаконосъобразността на оспорената заповед като издадена в противоречие на материалния закон и при липсата на фактическите предпоставки за това. Жалбоподателят, позовавайки се на резултатите от токсикохимичната експертиза, назначена в хода на воденото срещу него досъдебно (бързо) производство № 4569-БП-124/2025 г. по описа на РУ Две могили, твърди, че във взетите от него проби от кръв и урина не е било установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Твърди също, че при вземането на 14.08.2025 г. на проба от слюнка за изследването ѝ с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ полицейските служители, извършили проверката, нарушили указанията за работа с техническото устройство, тъй като не му разяснили, че минимум 10 мин. преди вземането на пробата не следва да е консумирал храна или да е пушил, а пробата бил взета непосредствено след като той изпушил цигарата си. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждането на направените в производството деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор към РУ Две могили при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, счита същата неоснователна. Възразява, че липсата на наркотични вещества в пробите кръв и урина, взети от жалбоподателя, не съставлява основание за отмяната с обратна сила на оспорения административен акт, а само за прекратяване занапред на неговото действие, тъй като самата принудителна административна мярка е наложена под предвиденото в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността, който ще бъде решен именно на базата на посочените отрицателни резултати. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗППАМ № 25-4569-000096/14.08.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Две могили при ОД на МВР – Русе.

Съдът намира, че административният акт е издадена от материално и териториално компетентен орган. Според чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция на текста, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представеното удостоверение рег. № 336р-27149/09.10.2025 г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе, издателят на оспорения административен акт заема длъжността младши автоконтрольор I-ва степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Две могили при ОД на МВР – Русе и като такъв разполага с компетентност да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. Нарушението, станало повод за налагане на ПАМ, е извършено на територията на общ.Иваново, която се обслужва от РУ Две могили, т.е. същото попада в териториалната компетентност на издателя на обжалвания акт.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване. Посочено е, че на 14.08.2025 г., около 09:35 ч., жалбоподателят управлявал МПС – „Фолксваген Крафтер“ с рег. № [рег. номер], по път I-ви клас № 5, в посока от [населено място] към [населено място], като при извършената му в 09:54 ч. на същата дата проверка с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ARLJ-0038, е отчетен положителен резултат за наличието на наркотични вещества (амфетамин).

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При издаването ѝ обаче е допуснато нарушение на материалния закон, а тя е издадена при отсъствието на фактическите предпоставки за това.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4354967/14.08.2025 г., за това, че на 14.08.2025 г., около 09:35 ч., като водач на товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № [рег. номер], е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ARLJ-0038, което в 09:54 ч. (проба № 029) отчело положителен резултат за наличие на амфетамин – нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. По делото (на л.29) на хартиен носител е представен и резултатът от изследването на посочената проба № 29/14.08.2025 г., 09:54 ч., от слюнката на жалбоподателя, в която е записано следното: „Амфетамин (AMP): positive”. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 137022/14.08.2025 г. като между страните няма спор, че същият дал в указаното в талона време и на посоченото място – в Спешно отделение на УМБАЛ „Медика Русе“ биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изследването било извършено в рамките на образуваното против жалбоподателя досъдебно (бързо) производство № 4569-БП-124/2025 г. по описа на РУ Две могили. Видно от изпратения от Районна прокуратура – Русе препис от протокол № 25/ТЛ-790 от 16.10.2025 г. за резултатите от извършената токсикохимична експертиза от специалисти в Химико-токсикологична лаборатория към МИ – МВР, в изследваните проби от кръв и урина, взети от жалбоподателя, в границите на чувствителност на използваните методи и апаратура, не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Протоколът отговаря на всички формални изисквания по чл.24, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Видно от неговото съдържание, за анализ на кръвната проба е използван методът на алкалната течно-течна екстракция и изследване с течен хроматограф с троен квадрупол масселективен детектор (LC-MS/MS), т.е. използван е метод, предвиден в закона – чл.23, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Според тази норма изследването на пробите за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвна проба, включително за техни метаболити, доказващи употребата им, се извършва чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS).

Както е изрично посочено в чл.171, т.1, б.“б“, in fine от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Редът по чл.174, ал.4 от ЗДвП е именно този, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която е издадена на основание посочената разпоредба (вж. § 2 от ПЗР на същата). В случая в протокол № 25/ТЛ-790 от 16.10.2025 г. са обективирани резултатите от изследването на дадената от жалбоподателя кръвна проба и те са отрицателни за наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Следователно именно отрицателният резултат от това изследване е определящ, а не положителния такъв от изследването на проба от орална течност (слюнка), съгласно § 1, т.4 от ДР на наредбата, чрез извършения на 14.08.2025 г. тест с техническото средство „Дрегер Дръгтест 5000“.

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че отрицателните резултати за наличието на наркотични вещества в кръвната проба не са основание за отмяната на оспорения административен акт, а само за прекратяване занапред на неговото действие.

Принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП действително се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Въпросът за наказателната, респ. административнонаказателната отговорност на последния обаче е комплексен и зависи от кумулативното наличие на всички обективни и субективни елементи от състава на съответното престъпление или нарушение, респ. отсъствието на законови пречки (процесуалноправни или материалноправни) за нейната реализация. Дали наличието на някое от тези обстоятелства ще съставлява основание за отмяната от съда на оспорената заповед за прилагане на ПАМ с обратна сила (ex tunc) или само за отпадане занапред на нейното действие е въпрос, който зависи от това дали съответното обстоятелство, което има значение за отговорността на водача, е съществувало към момента на издаване на административния акт или пък то е настъпило впоследствие (напр. изтекла давност за преследване, последващ по-благоприятен закон, водещ до декриминализиране на деянието, обявено за престъпление или административно нарушение, изпадане на дееца след неговото извършване в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта и др.под.). В първия случай, ако обстоятелството обективно е съществувало и е следвало да бъде взето предвид при издаване на административния акт, но поради различни причини е останало неизвестно за органа, то ще е налице основание за отмяната на този акт с обратна сила, а във втория – когато обстоятелството е настъпило впоследствие, но въпреки това е от значение за отговорността на водача, то ще представлява основание за отпадане на отговорността му занапред. В този смисъл установеното ново обстоятелство, а именно липсата на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя към датата на проверката – към 14.08.2025 г., следва да бъде взето предвид при решаване на делото съгласно чл.142, ал.2 от АПК. И това е така, защото макар резултатите от токсохимичната експертиза да са нови – същите се съдържат в протокол № 25/ТЛ-790 от 16.10.2025 г., съставен след издаването на оспорения административен акт на 14.08.2025 г., то обект на изследването са проби от кръв, взети от водача на последната дата и отразяващи наличието на наркотични вещества в кръвта му към момента на управление на МПС. Отсъствието на такива вещества в кръвта на жалбоподателя към релевантния за административния акт момент – към 14.08.2025 г. е обективен факт, макар и по-късно установен чрез прилагане на надлежния метод за изследване на кръвните проби по чл.23, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Този обективен факт е останал неизвестен за административния орган поради различната степен на точност на използваните методи за определяне на употребата на наркотични вещества - имуноаналитичен метод чрез изследването на проба от орална течност (слюнка) с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, респ. високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS) на кръвна проба, което лабораторно изследване се явява определящо – чл.171, т.1, б.“б“, in fine от ЗДвП.

По изложените съображения оспореният административен акт се явява издаден при отсъствието на фактическите предпоставки за това и в противоречие на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 26.08.2025 г., жалбоподателят е заплатил в брой на своя процесуален представител договореното възнаграждение от 500 лева. Съдът съобрази, че липсва каквато и да било правна и фактическа сложност на делото, поради което и с оглед задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, направено с решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, определя възнаграждението, което следва да бъде присъдено в тежест на ответника по жалбата, в размер на 300 лева. Според § 1, ал.2, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа, свързана с процесуално представителство в съдебната фаза, за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид коефициентите за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите (ПОНС), приети от ВСС, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Видно от т.18 от Приложение № 1 към чл.8, ал.2 от ПОНС, за делата по ЗДвП, с код 491, каквото е и настоящото дело, е определен коефициент за тежест от 0,6, т.е. един от най-ниските сред административните дела. Делото е приключило в две съдебни заседания като еднократното му отлагане се е наложило за изискване на обсъдения протокол за извършена токсикохимична експертиза от Районна прокуратура – Русе.

По изложените съображения в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски от общо 310 лева, от които 10 лева – държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР – Русе, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Я. Н. В., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.7, ап.1, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4569-000096/14.08.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Две могили при ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес [населено място], [улица], да заплати на Я. Н. В., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.7, ап.1, сумата от 310 лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно.