ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260016
гр. Перник, 08.07.2020
г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено осми юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова въз.ч.гр.д. № 79 / 2020 по описа на Окръжен съд Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ НА
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК
Образувано по подадена частна жалба от
1.
Й.Г. Й. ***, ЕГН **********,
2.
Т.К.Т. ***, ЕГН **********,
3.
Т.К.Л. ***, ЕГН **********,
4.
М.Б.Г. ***, ЕГН **********,
5.
Р.М. Д. ***, ЕГН **********,
6.
К.С.Г. ***, ЕГН **********,
7.
Л.М.М. ***, ЕГН **********
8.
Л. М. В. ***
,ЕГН **********,
9.
В.Г.К. ***, ЕГН **********
ЧРЕЗ адвокат - пълномощника им К.Б. ***
СРЕЩУ: Определение № 416 от
02.12.2019 г. постановено по гр.дело № 302 / 2019 г. по описа на РС
Брезник, с което е прекратено производството по делото поради процесуална
недопустимост на предявените искове.
Жалбоподателите, считат обжалваното определение
за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и молят вместо него да бъде постановено
ново определение, с което да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав
на Брезнишкия районен съд, като бъдат присъдени и направените разноски пред
настоящата инстанция.
Извода на съда, че ищците нямат правен интерес от
предявените от тях главни и евентуални искове, бил изяло неоснователен и постановен
в разрез с представените писмени доказателства и изложени твърдения в исковата
молба. Твърдят, че в качеството си на съсобственици по наследство, земеделска
реституция и делба - извършена с влязло в сила решение, на земеделските имоти, описани
в исковата молба, за тях бил налице правен интерес от предявяването на
установителен иск за собственост и постановяване на решение, с което да се
приемело за установено спрямо ответниците, че са собственици на повече от
половината идеални части от имотите паднали се в техен дял при делбата и че
арендния договор сключен между Р.С.К. и А.М.Б., не бил породил правно действие
по отношение на тях и не ги обвързвал по никакъв начин, в което се състояло и
искането им по предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. С оглед
на извършеното прехвърляне на част от имотите им по време на висящо делбено производство,
след вписването на исковата молба за делба и извършването на делбата, имали
правен интерес да установят правата си на собственост по отношение на
ответниците за да се установи, че ищците, които не били съгласни със сключения
аренден договор, притежават повече от половината идеални части от имотите
паднали се в техен дял при делбата. С вписването на посочения в исковата молба
аренден договор в служба по вписванията при БРС, регистриран в ОСЗ-гр.Брезник и
вписан в КККР на с.*** в СГКК-гр.Перник били лишени от едно от основните им
права съдържащо се, като елемент от правото им на собственост, а именно да вземат
решение - като болшинство, относно управлението на общата вещ и да получават
плодове от нея и да се разпореждат с нея в интерес на болшинството от
съсобствениците, поради което за тях бил налице правен интерес от предявяването
на иска по чл.124 ал.1 от ГПК, че договора за аренда нямал правно действие по
отношение на тях - ищците, тъй като бил сключен
със съсобственик, който притежава незначителна част от правото на собственост и
не можел да извършва сам действия на управление на имотите им, като по този
начин с влязло в сила решение щяло да бъде признато, че тази договор нямал сила
по отношение на тях - болшинството от съсобствениците.
В условията на евентуалност бил предявен иск по чл. 76
от ЗН за обявяване на относителна недействителност на сделката за замяна на
недвижим имот с движими вещи, сключена с нотариален акт № 88 том III рег.№ 4185
дело № 308/2016 г. на Нотариус И.М. с район на действие БРС по отношение на
имотите възложени в дял на ищците при делбата, тъй като съделителят
- сънаследник Г.П.Г. бил разпоредил с идеални части от съсобствените
наследствени земеделски недвижими имоти, без тези имоти да се били паднали в изключителен негов дял, при
делбата. След влизане в сила на решението за извършване на делбата договора се
валидирал само за имотите възложени в дял на прехвърлителя
Г.П.Г., а същият бил собственик само на 1/28 идеална част от тях. Тъй като
договорът бил сключен преди постановяване на решението по извършване на делбата,
то същият се бил разпоредил с идеални части от сънаследствения съсобствен имот
в полза на трето лице извън кръга на наследниците, без тези имоти да са се паднали
в негов дял при делбата. С оглед недействителността на договора за замяна по
отношение на имотите предмет на делото за делба към момента на извършената
замяна - 18.11.2016г., той не могъл да породи вещно - прехвърлително действие
по отношение на правото на собственост върху имотите възложени в дял на ищците,
в лицето на приобретателя Р.С.К.. След като Р.С.К. не
бил станал собственик на недвижими имоти по силата на сключения договор за
замяна, то същият не бил имал право да сключи договор за аренда за тези имоти,
а сключеният договор не бил породил правно действие по отношение на собствените
им имоти. Тъй като договора за аренда ограничавал правата на ищците на ползване
и разпореждане с имотите - тяхна собственост, то за тях бил налице правен
интерес от прогласяване на относителната недействителност на нотариален акт №
88 том III рег.№ 4185 дело № 308/2016 г. на Нотариус И.М. с район на действие
БРС и липсата на правно действие на договора за аренда по отношение на имотите
тяхна собственост.
Бил налице и правен интерес от предявения евентуален
иск за разваляне на договора за аренда, ако съдът приемел, че прехвърлителната сделка между Р.С.К. и Г.П.Г. била
действителна и била породила правно действие и че договорът за аренда бил
действителен и породил действие и по
отношение на ищците, тъй като ищците не били получавали арендни плащания по
същия до датата на предявяването на иска - 2019 г. въпреки, че договора бил сключен през 2016г. и в този правния интерес
от развалянето му бил на основание чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ във вр. с чл.87 от ЗЗД
във вр. с чл.28 ал.1 и 2 от ЗАЗ, тъй като по договора нямало извършени плащания
за повече от три месеца след изтичането на стопанската година, а неплащането за период от три години да датата на
предявяването на иска за договора за аренда сключен за срок повече от десет
години, подлежал на разваляне само по съдебен ред. Изводът, че договора не бил
породил правно действие по отношение на ищците бил преждевременно направен от
съда, тъй като производството пред него не се било развило и не били събирани
каквито и да било други доказателства освен представените с исковата молба.
В срока по
чл. 276 от ГПК е депозиран отговор, с който във връзка с дадената възможност се
изразява становище, че подадената жалба макар допустима била недоказана и
неоснователна. Постановеното от съда определение били правилно и
законосъобразно, поради което и се моли да бъде оставено в сила / потвърдено
изцяло / и да бъде отхвърлена подадената частна жалба срещу него. Ответниците
не били оспорили правото на собственост на ищците, поради което за ищците
липсвал правен интерес от търсената защита. Правилно районния съд бил приел, че
приобретателя е обвързан от решение за извършване на делба, независимо дали е встъпил
в производството, заместил е прехвърлителя или е участва в производството, чрез
своя процесуален субституент, а собствеността ще се счита за прекратена на
отношение на него, независимо в чий дял се падне имота, за който била допусната
делбата. Подробно изложените мотиви в подадената жалба не били основания за
отмяна на постановеното от районния съд определение.
Моли да бъде
оставена без уважение, подадената частна жалба.
Настоящият съдебен състав, след
като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 248, ал. 3
от ГПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима,
поради което и след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени и приложимото
право, за да се произнесе взе предвид следното:
Първоинстанционното
гр. д. № 302 / 2019 г. по описа на РС Брезник е образувано по искова молба
подадена от Й.Г.Й., Т.К.Т., Т.К.Л., М.Б.Г., Р.М.Д., К.С.Г.,
Л.М.М., Л.М.В. и В.Г.К., чрез адвокат – пълномощника
им К.Б. *** срещу Р.С.К., А.М.Б. и Г.П.Г. с искане:
- да бъде признато за установено със силата на
присъдено нещо по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
основание земеделска реституция и делба на 5. 5/7 идеални части на подробно описаните
в исковата молба недвижими имоти, предмет на договор за аренда сключен от
първия ответник с втората ответница на 18.11.2016г.
- в условията на евентуалност, ако съдът не уважи
предявения иск да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена относителната
недействителност на нотариален
акт № 88 том III рег.№ 4185 дело № 308/2016г. на Нотариус И.М. с район на
действие БРС на осн. 76 от ЗН, тъй като собственика сънаследник Г.П.Г. се е
разпоредил с идеална част от имотите предмет на делбата, без да се паднали в
негов дял при окончателното извършване на делбата, както и да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че договора за аренда от 18.11.2016 вписан в
служба по вписванията на БРС вх. № 1473 / 18.11.2016, акт № 108, том 2, дело №
671/2016г., сключен от ответниците не е породил правно действие по отношение
собствените идеални части на ищците от недвижимите имоти предмет на иска;
- в
условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявения иск и първия
евентуален, да бъде постановено решение, с което да бъде развален договора за
аренда от 18.11.2016 вписан в служба по вписванията на БРС вх. № 1473 /
18.11.2016, акт № 108, том 2, дело № 671/2016г., сключен между Р.С.К. и А.М.Б.
на осн чл. 87, ал.1 ЗЗ вр. чл.28, ал.2 ЗЗД поради
пълно неизпълнение на договора, тъй като за периода от 18.11.2016г. до
05.11.2018г. не били изплатени арендните вноски за имотите предмет на договора
за аренда, като предявената искова молба да се считал за уведомление за
развалянето на договора.
За да прекрати производството, районният съд в
срока за насрочване по чл. 140 от ГПК намерил, че искът с правно основание чл.
124 от ГПК бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищците се
легитимирали, като съсобственици на посочените в исковата молба имоти по силата
на наследство, реституция и извършена съдебна
делба.
Предявения евентуален
иск за прогласяване относителната недействителност на нотариален акт № 88 том
III рег.№ 4185 дело № 308/2016г. на Нотариус И.М. с район на действие БРС, с
правно основание осн.76 от ЗН бил недопустим, тъй като, разпоредбата
предвиждала заличаване на последиците от недействителността на сделката, с
която съсобственика – сънаследник се е
разпоредил преди предявяване на иска за делба на наследство със съсобствен –
сънаследствен имот.
Предявения
евентуален иск за разваляне на договора за аренда от 18.11.2016 вписан в служба по вписванията на БРС вх.
№ 1473 / 18.11.2016, акт № 108, том 2, дело № 671/2016г. сключен между Р.С.К. и
А.М.Б. бил лишен от правен интерес, тъй като бил непротивопоставим на
останалите съсобственици и производството по него било процесуално недопустимо.
Настоящия
съдебен състав, след като се запозна с подадената искова молба
констатира, че са предявени четири субективно съединени в условията на
евентуалност искове, главния от които с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, с
искане за признаване на установено спрямо ответниците, че ищците са собственици,
тъй като единия от съсобствениците се бил разпоредил с идеална
част от имотите предмет на делбата, без да са се паднали в негов дял, при
окончателното извършване на делбата и това
разпореждане не било породило правно действия спрямо ищците.
С
разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Република България,
намиращи проява в предвиденото в чл. 124, ал. 1 ГПК, признато правото на иск
(на съдебна защита) в полза на всеки правен субект (гражданин, юридическо лице
и държава), чието гражданско право е нарушено се акцентира върху правния
интерес при установителните искове като предпоставка (условие) за тяхната
допустимост, за да се разграничи надлежно легитимирания ищец от всички останали
правни субекти. Само надлежният ищец (този, които е правосубектен и има правен
интерес от отнасянето на спора пред съда) има гарантираното от закона право на
съдебна защита, когато субективното му гражданско право е нарушено. Надлежната
легитимация изведена, като абсолютна процесуална предпоставка, придава също
смисъл на съдебното решение, защото обективно провежда целите на неговата
правна последица – силата на пресъдено нещо.
Съсобствеността е особеност в титулярството на правото
на собственост върху конкретна вещ, когато тя е общо притежание на два или
повече правни субекта (чл. 30, ал. 1 ЗС). Поради съвместното притежание на
вещта между съсобствениците възникват и вътрешни отношения, които гражданско
право регулира. Законосъобразното им развитие предполага всеки съсобственик да
зачита правата на другия, а гражданският исков процес е призван да даде съдебна
защита при незаконосъобразното развитие на вътрешните (между съсобствениците)
правоотношения. Следователно правен спор между тях е налице, тогава когато
съсобственик е предприел конкретно действие, чрез което накърнява правата на
другия съсобственик върху общата вещ до степен на тяхното отрицание. Тогава чл.
124, ал. 1 ГПК признава на засегнатия съсобственик право на иск за нарушеното
негово субективно право – притежаваните в общата вещ идеални части. За
съсобственика (надлежно) възниква право на установителен иск: положителен - за
притежаваните от ищеца идеални части от общата вещ или отрицателен – за
отричане на правата на другия съсобственик върху чуждите (на ищеца) идеални
части. Предявеният иск следва обективно да обслужва правния интерес от дирената
защита. Което означава, че когато съсобственикът, който притежава по-малко от
половината идеални части е отдал под наем/съответно аренда/ общата вещ, а с
това не са съгласни останалите съсобственици, притежаващ повече от половината
идеални части, сключеният (между други) договор за наем/ съответно договора за
аренда му е непротивопоставим. Съгласието на мажоритарния съсобственик или
решението на мажоритарните съсобственици законът допуска да предхожда,
съпровожда или да следва договора за наем. Това съгласие/ решение не е елемент
от фактически му състав, но неговото наличие, каквото е изискването от чл. 32,
ал. 2 ЗС, е „предвиден в закона случай“ по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Тогава
договорът за наем съответно аренда, сключен между други – миноритарният
съсобственик и третото за съсобствеността лице, - поражда действие и за
мажоритарния съсобственик/ мажоритарните съсобственици. За мажоритарния
собственик/ за мажоритарните съсобственици, които не са наемодатели всякога
възниква вземане за част от дохода от възмездно отдаденото ползване на общата
вещ, съразмерно на дела в съсобствеността (аргумент от чл. 59 ЗЗД и от
изричния, но излишен текст на чл. 30, ал. 3 ЗС). Длъжник по него е наемодателят
- миноритарен съсобственик. Ако съгласие/ решение за договора няма,
мажоритарният съсобственик разполага и с иск по чл. 108 ЗС или с установителен
иск в защита на своите права в общата вещ. По него надлежен ответник обаче е
наемателят/арендатора (третото за съсобствеността лице); не и наемодателят
(миноритарният съсобственик). Анализът на правния режим изключва извода, че
сключеният договор за наем/съответно договор за аренда с обект общата вещ от
съсобственика, който притежава по-малко от половината идеални части, засяга
чуждите (на другите съсобственици) права до степен да ги отрече.
Наличието на правен интерес е положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно,
както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото
приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според
твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в
исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли
правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен
интерес от търсената защита. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се
преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и
обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по
тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно
липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за
правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от
предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а
съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото по отношение на всеки
един ищец и ответник, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес,
съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца право.
Преценката доколко такъв интерес е налице и иска може и следва да се разгледа в
отделно производство, зависи от
обстоятелствата, на които ищеца основава претенцията си. В случай, че от
фактическите обстоятелства не може да се прецени наличието на правен интерес,
следва на ищеца да се даде възможност да изложи конкретните факти и
обстоятелства по предявените искове, с
оглед преценката на правния интерес от предявяването на иска и предвид определяне на правното му
основание.
Такава възможност първоинстанционния съд не е
предоставил на ищците, като не е
констатирал и не е дал възможност за отстраняване на нередовности на исковата
молба в хода на първоинстанционното производство.
Настоящия
съдебен състав констатирани нередовности на подадената исковата молба изразяващи
се в следното:
В
обстоятелствената част на исковата молба, по отношение на имотите предмет на
делбата не е обоснован интереса от предявяване на установителен иск спрямо ответниците и Г.П.Г. и А.М.Б., с оглед силата на присъдено нещо, което решение по
допускане и реално извършване на делбата има и по отношение на тях.
Посочен е
математически непрецизно изчислен размер на идеална част от дяловете
собственост на ищците, които не водят до изчисляване на равен знаменател и
получаване стойност на цялото, поради което остава неясно защо претендираните
идеални части са различни от тези посочени в решението за допускане на делба,
поради което следва да се посочи размера на притежаваната идеална част от
правото на собственост на процесните имоти на всеки един от собствениците придобита
въз основа на наследство, реституция
и извършена съдебна делба предмет на
договор за аренда от 18.11.2016г.
Не е обоснован и правния интерес от предявяване на иск
за установяване по отношение на ответниците, че договора за аренда от
18.11.2016г. вписан в служба по вписванията на БРС вх. № 1473 / 18.11.2016, акт
№ 108, том 2, дело № 671/2016г. няма вещно прехвърлително действие по отношение
на правото на ползване и плодоползване върху процесните имоти собственост на
ищците, тъй като предмет на иска за собственост е именно разпореждането с чужди
части и ако се приеме наличието на такова, то последицата е липсата на вещно
прехвърлителен ефект, а поначало арендния договор няма вещо прехвърлителен
ефект.
На следващо място, с така подадената искова молба,
остава неясно иска за разваляне на договора за аренда сключен на 18.11.2016г.
спрямо кой иск се предявява в условията на евентуалност, тъй като няма предявен
иск с който да се иска признаване за установявано спрямо ответниците, че
договора за аренда не е породил правно си действие по отношение на процесните
имоти.
Иск, с правното основание чл. 76 от ЗН, не е посочено
срещу кого се предявява, не е обоснован и правния интерес от предявяването му в
условията на евентуалност с оглед правната му характеристика, доколкото същия е
допустимо да бъде предявен само в производство по делба на този имот или в
производство по иск за собственост за този имот съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 1 / 2004 на ОСГК на ВКС
По отношение иск за разваляне на договора за аренда не е
обоснован правния интерес от предявяването му, с оглед разпоредбата на чл.3,
ал.4 от ЗАЗ препраща конкретно към текста на чл.30, ал.3 от ЗС доколкото е допустимо
да бъде предявен за търсене на уговорената престация или отговорност за
неизпълнение на поетите договорни задължения само от страните по договора, не е
обосновано и защо е предявен в условията на евентуалност с оглед неговата
правна характеристика – облигационен иск.
Районния съдът е следвало да даде на
ищеца указания за отстраняване констатираните
нередовности, да извърши обективна преценка сезиран ли е или не с допустима
искова молба на всеки един от исковете, в условията на евентуалност и едва след
неотстраняване на нередовността в указания срок е следвало да приложи
последиците на чл.130 от ГПК. /В този
смисъл Определение № 725 / 11.11.2015 г. по дело №3241/2015 на ВКС, ГК, IV
г.о./
В случая
първоинстанционния съд, се е произнесъл преждевременно, като е прекратил
производството по делото, без да отстрани констатираните нередовностите, поради
което определението с което е прекратено производството по гр.д. № 302/2019 г.
по описа на РС Брезник, следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След връщане на делото районният съд
следва да даде точни и конкретни указания на ищците, с оглед преценката за
допустимост на предявените искови претенции и наличие на правен интерес, като:
-
обосноват правен интерес от предявяване на
установителен иск спрямо ответниците и Г.П.Г. и А.М.Б.,
с оглед силата на присъдено нещо, което
решение по допускане и реално извършване на делбата има и по отношение на тях;
-
посочат размера на притежаваната идеална част от
правото на собственост на процесните имоти на всеки един от съсобствениците,
придобита въз основа на наследство,
реституция и извършена съдебна делба предмет на
договор за аренда от 18.11.2016г.;
-
обосноват правен интерес от предявяване на иск за
установяване по отношение на ответниците, че договора за аренда от 18.11.2016г.
вписан в служба по вписванията на БРС вх. № 1473 / 18.11.2016г., акт № 108, том
2, дело № 671/2016г. няма вещно прехвърлително действие по отношение на правото
на ползване и плодоползване върху процесните имоти собственост на ищците;
-
посочат размера на притежаваната идеална част от
правото на собственост на процесните имоти на всеки един от съсобствениците,
придобита въз основа на наследство,
реституция и извършена съдебна делба предмет на
договор за аренда от 18.11.2016г.;
-
обосноват правен интерес от предявяване на иск за
установяване по отношение на ответниците, че договора за аренда от
18.11.2016тг. вписан в служба по вписванията на БРС вх. № 1473 / 18.11.2016,
акт № 108, том 2, дело № 671/2016г. няма вещно прехвърлително действие по
отношение на правото на ползване и плодоползване върху процесните имоти
собственост на ищците;
-
посочат иска за разваляне на договора за аренда
сключен на 18.11.2016г. спрямо кой иск се предявява в условията на
евентуалност;
-
посочат иск с правното основание чл. 76 от ЗН, по
отношение на кого се предявява, като обосноват правен интерес от предявяването
му в условията на евентуалност с оглед правната му характеристика;
-
обосноват правен интерес от предявяване на иск за
разваляне на договора за аренда от 18.11.2016г. с оглед правния характер на
договора за аренда и защо е предявен в
условията на евентуалност с оглед неговата правна характеристика – облигационен
иск.
Съгласно константната практика на
ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по
искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те самите
слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива,
след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи,
когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни
производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия
полза е решението по материалния спор. Поради което в настоящото производство
съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в настоящото
производство / в този смисъл и
Определение №234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./
Водим от изложеното,
след съвещание СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 416 от 02.12.2019 г.
по гр.д. № 302 / 2019г. по описа на РС Брезник.
ВРЪЩА делото на РС Брезник за продължаване
на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от постановеното от съда определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.