РЕШЕНИЕ
№ 1725
гр. Велико Търново, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110100413 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.42 б „б” от ЗН
вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът и ответникът са синове на З. Б. Ф.,
починала на 02.02.2020г. Ищецът сочи, че на 19.02.2020г по искане на ответника, И. П.,
пом.нотариус по заместване при нотариус Г. С. е обявила саморъчно завещание на З. Б. Ф.,
като на същия ден завещанието е вписано в имотния регистър. Съгласно завещанието З. Б.
Ф. е завещала на ответника „всичкото си недвижимо имущество, движими вещи, пари,
влогове, ценности“. Ищецът счита, че саморъчното завещание не е написано и подписано от
З. Б. Ф. и поради това е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН.
Ищецът отправя искане за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание на З. Б. Ф. На
следващо място ищецът твърди ,че той е наследник със запазена част и универсалното
завещание в полза на ответника накърнява запазената част на ищеца. В случай, че се
установи, че завещанието е действително, ищецът отправя искане в условие на евентуалност
да се намали извършеното от З. Б. Ф. саморъчно завещание до размера на запазената част на
ищеца от наследството на Зорка Ф.а. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковете са
оспорени. Особеният представител оспорва твърденията на ищеца относно нищожност на
завещанието и накърняване на запазената част от наследството. Оспорва твърденията,че
поземлените имоти, описани в молба от 11.02.2025г. са собственост на наследодателката. В
1
случай, че имотите са собственост на З. Ф., особеният представител прави възражение за
изтекла кратка придобивна давност в полза на ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото в заверен препис удостоверение за наследници,
ищецът Х. Д. Ф. и ответникът Р. Д. Ф. са синове на З. Б. Ф., починала на 02.02.2020г.
Със саморъчно завещание от 17.01.2020г. З. Б. Ф. завещава на сина си Р. Д. Ф. цялото
си движимо и недвижимо имущество, пари, влогове, ценности и други, които ще се окажат
към момента на смъртта на завещателя.
Видно от представения по делото заверен препис от протокол от обявяване на
саморъчно завещание, на 19.02.2020г., по искане на Р. Д. Ф. е обявено от И. П.-пом.
нотариус по заместване при нотариус Г.С.саморъчното завещание със завещател З. Б.Ф..
По делото са представени заверени преписи от скици и данъчни оценки на имотите,
включени в наследството на З.Ф..
По делото е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че ръкописният текст на завещанието не е изпълнен от лицето З. Б. Ф. и
подписът под името срещу „завещател“ не е положен от лицето З. Б.Ф.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.42 б „б” от ЗН вр.чл.124 ал.1 от ГПК е
допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си когато е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съдът намира, че искът, с който е сезира е процесуално допустим, тъй като за ищеца е
налице правен интерес от предявяването му, предвид на това, че той е наследник по закон на
завещателя.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Съгласно чл.42 б „б” от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при
съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно на чл.25 ал.1 от
ЗН.
Съгласно чл.25 ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е
подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че лицето З. Б.
Ф. със саморъчно завещание от 17.01.2020г. се е разпоредила в полза на ответника с цялото
си движимо и недвижимо имущество, което е налично към момента на смъртта на
наследодателя-завещател. За да произведе обаче действие саморъчното завещание, то следва
2
същото да отговаря на изискванията на закона за неговата действителност, визирани в чл.25
ал.1 от ЗН, които са относно неговата форма и съдържание. Неспазването на което и да е от
визираните в цитираната разпоредба изисквания за завещанието, прави завещателното
разпореждане нищожно.
От допусната и приета по делото съдебно-графическа експертиза по безспорен начин се
установи, че целият ръкописен текст на завещанието не е изписан от завещателя З. Б. Ф. и
подписа на „завещател“ не е положен от завещателя З. Б. Ф. Съдът кредитира заключението
на вещото лице като обосновано и компетентно изготвено, неоспорено от страните по
делото, като в съдебно заседание вещото лице поясни, че при изготвяне на заключението е
ползвал сравнителен материал от почерка на завещателя от различни източници.
С оглед на заключението на експертизата по делото, съдът намира, че завещанието,
чийто текст не е изпълнен ръкописно от завещателя и подписа не е положен от завещателя,
е нищожно, тъй като при съставянето му не са спазени всички изисквания на чл.25 ал.1 от
ЗН, сред които са изискването за саморъчното написване от завещателя на текста на
саморъчното завещание и завещанието да е подписано от завещателя.
С оглед изложеното предявеният иск за обявяване на нищожността на завещателното
разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 17.01.2020г. със завещател З. Б.Ф., се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск по чл.42б “б“ от ЗН съдът не следва да се произнася
по съединения в условие на евентуалност иск по чл.30 ал.1 ЗН.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 168,07лв. за държавна такса, 800лв. за възнаграждение за
особен представител, 400лв. за възнаграждение за вещо лице и 1500лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО завещателно разпореждане, извършено във формата на
саморъчно завещание от 17.01.2020г със завещател З. Б. Ф. с ЕГН **********, починала
на 02.02.2020г, което завещателно разпореждане е извършено в полза на Р. Д. Ф. с ЕГН
********** и което саморъчно завещание е обявено на 19.02.2020г., с протокол рег. №***. на
пом.нотариус по заместване И. П. при нотариус Г.С., поради това, че текстът на завещанието
не е изпълнен ръкописно от завещателя З. Б. Ф. и подписът на „завещател“ не е положен от
3
З. Б. Ф.
ОСЪЖДА Р. Д. Ф. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. Ф. с ЕГН
**********, с постоянен адрес *** сумата от общо 2868,07 лв./две хиляди осемстотни
шестдесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща направени от ищеца в
настоящото производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4