№ 15368
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110146128 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „*************”ЕАД е предявил установителни искове да
бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните суми :
2 813,10 лв, представляващи сбор от стойността на електроенергията, служебно начислена
от ответното дружество на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ поради установена
по надлежния ред неизправност на електромера на обекта – къща, находяща се в град
************, както следва : 650,92 лв за периода от 19.02.2021г. до 18.05.2021г. по
фактура № 3371637/30.06.2021г., 340,62 лв за периода от 06.07.2021г. до 06.08.2021г. по
фактура № 3379369/10.08.2021г. и 1 821,56 лв за периода от 07.03.2022г. до 06.06.2022г. по
фактура № 3422736/09.06.2022г., и 264,47 лв, представляващи сбор от мораторни лихви
върху всяка от трите главници – 101,66 лв върху сумата по фактура № 3371637/30.06.2021г.
(650,92 лв) за периода от 12.07.2021г. до 31.01.2023г., 49,33 лв върху сумата по фактура №
3379369/10.08.2021г. (340,62 лв) за периода от 23.08.2021г. до 31.01.2023г. и 113,48 лв върху
сумата по фактура № 3422736/09.09.2022г. (1 821,56 лв) за периода от 20.06.2022г. до
31.01.2023г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК- 20.02.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 8851/2023г. по описа на СРС,
68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в
настоящото исково производство).
1
В хода на съдебното производството пълномощниците на ищеца поддържа исковете.
При устните състезания в заседанието на 16.07.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
Ответникът П. С. Б. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в
представените на 30.10.2023г. и на 31.10.2023г. два отделни отговора на исковата молба ,
депозирани в срока по чл.131,ал.1 ГПК. Оспорва се законността на извършените от
служители на ищцовото дружество проверки на електромера в процесната сграда , като се
твърди , че ответникът не е бил уведомен за тези проверки по надлежния ред и по-конкретно
на адреса му, който е различен от адреса на процесната къща , и за който ищецът е
уведомен. Посочва се , че ищецът е собственик на електромера и затова само той е
отговорен за неговата изправност. Сочат се доводи , според които общите уславия на
ищцовото дружество не са задължителни за ответника , тъй като той не е търтовец и не е
заявил писмено , че ги приема , поради което е неприложим чл.298,ал.1,т.2 ТЗ. В
приложената към отговора на исковата молба от 30.10.2023г. писмена молба с искане за
конституиране на подпомагаща страна е посочено , че от 2017г. процесният обект се ползва
от лицето Р. Е. Т. на основание Предварителен договор от 09.05.2017г. , по който тя е
купувач , но не е изплатила цялата продажна цена , поради която е заведен иск по чл.19,ал.3
ЗЗД , по което има решения на първя и втора инстанция , с които се уважава иска , но
делото не е приключило на третата инстанция пред ВКС. Посочва се , че ответникът е
депозирал искания за прекъсване на електрозахранването на процесния обект съответно на
22.07.2021г. и на 07.09.2021г. , като е заплатил дължимата за това такса в касите на
ищцовото дружество , и видно от посоченото в писмо на служители на ищеца към
04.11.2021г. обекът е бил с преустановено електрозахранване.
В хода на съдебното производството пълномощнииците на ответника поддържат
оспорването на исковете. В заседанието на 16.07.2025г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника.
Подпомагащата страна Р. Е. Т. (конституирана на основание чл.219 ГПК с протоколно
определение в откритото заседание на 05.07.2024г. по искане на ответника , предявено с
писмена молба , представена заедно с отговора на исковата молба от 30.10.2023г. , в
качеството й на ползвател на процесния имот през процесния период -б.с.) е призована по
реда на чл.47,ал.6, предл.1 ГПК във връзка с чл.47,ал.5 ГПК и чл.47,ал.7 ГПК според
посоченото с протоколно определение в откритото заседание на 21.05.2025г. във връзка с
удостоверяванията в предходното заседание на 21.02.2025г., не е изразила становище по
исковете , не е изпратила представител в хода на ъдебното производство , включително и в
заседанието на 16.07.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , и не е
представитела доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
2
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
8851/2023г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По настоящото дело е представен Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот , сключен на 09.05.2017г. между П. С. Б. (ответникът) и Е. Х. Б.а като
продавачи и Р. Е. Т. (подпомагащата страна) като купувач , по силата на който ответникът и
втората съсобственичка са се задължили да прехвърлят правото на собственост върху
процесната къща на Р. Е. Т., която се е задължила да заплати уговорената прадожна цена.
Видно от изрично посоченото в мотивите на съдебното решение № 987/17.07.2023г.
по в.гр.д. № 3288/2022г. на САС , 4-ти граждански състав (представено по настоящото дело
– б.с.) „владението на имота е било предадено на Р. Е. Т. в края на 2017г.”. С това
въззивно съдебно решение е потвърдено първоинстанционното съдебно решение на СГС , с
което е обявен за окончателен предварителния договор за продажба на процесната къща от
09.05.2017г. между П. С. Б. и Е. Х. Б.а като продавачи и Р. Е. Т. като купувач. Не е спорно по
делото , че двете съдебни решения на СГС и на САС са обжалвани пред ВКС, като няма
представени доказателства за приклюване на касационното съдебно производство.
С отговора на исковата молба по насотящото дело е представено и Постановление за
образуване на наказателно производство на СРП от 09.06.2022г. по пр.пр. № 6972/2022г. , с
което са дадени указания да се установи Р. Е. Т. „на какво правно основание пребивава на
адрес гр. *************** , „собственик ли е на имота , находящ се на този адрес и на какво
правно основание извършва значителни ремонтни дейности, водещи до промяна в
конструкцията на жилището и дали същите са съгласувани със собствениците на въпросния
имот”, както и „какви ремонтни действия е извършвала”.
Като писмено доказателство по настоящото дело е прието и заверено копие от
писмено Споразумение от 08.02.2024г. между Р. Е. Т. от една страна и П. С. Б. и Е. Х. Б.а
от друга страна. В чл.4, ал.1 от това споразумение е уговорено изрично , че
задълженията, възникнали по повод ползването на процесната къща през периода от месец
ноември 2107г. до месец февруари 2024г., включително и за ползвана , но неправилно
изчислена електрическа енергия към „**********”ЕАД (ищецът- б.с.) ще бъдат изцяло
платени от Р. Е. Т..
От гореустановените факти е видно , че през процесните периоди от 19.02.2021г. до
18.05.2021г., от 06.07.2021г. до 06.08.2021г. и от 07.03.2022г. до 06.06.2022г. ответникът П. С.
Б. не е бил единствен собственик на процесната къща , а един от двамата съсобственици ,
3
като няма представени писмени доказателства за квотите на съсобственост.
Същественото е , че въпреки че е бил съсобственик на имота, П. С. Б. не е упражнявал
правомощието ползване (както и втората съсобственичка Е. Х. Б.а) , защото от месец
ноември 2017г. фактическата власт върху имота е била предоставена на трето лице – Р.
Е. Т. на основание сключения предварителен договор за продажба на имота от
09.05.2017г. , като Р. Е. Т. не само е ползвала процесния имот, но и е извършвала
съществени ремонтни дейности , във връзка с които е образувано наказателно
производство.
Според изричната разпоредба на чл.4,т.2 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа на ********** „клиент”– страна по
договор за използване на ЕРМ е „собственик или титуляр на вещно правно на ползване на
обект , който е присъединен към ЕРМ съгласно действащото законодателство и е приел
общите условия за продажба на крайния снабдител”. От тази разпоредба се установява , че
потребител на електрическа енергия е лице , което упражнява правомощието ползване ,
включено във вещно право относно съответния обект, присъединен към ЕРМ.
По настоящото дело по отношение на ответника е доказано , че той е бил лишен от
ползването на процесния имот през процесния период.
Предвид изложеното , тъй като ответникът не е бил потребител на електрическа
енергия за процесния имот през процесния период , той не е материално-правно
легитимиран да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материално-
правна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Независимо от гореизложеното следва да се отбележи , че по настоящото дело е
доказано , че след първата проверка на 18.05.2021г. ответникът е подал на 22.07.2021г.
заявление до ищеца за преустановяване на електрозахранването на имота , а на 07.09.2021г.
е подал второ такова заявление, като е платил и таксите за това. Преустановяването на
електрозахранването на обекта е признато и в писмото, изх. № **********/04.11.2021г. от
пълномощник на ищцовото дружество до ответника. Това са самостоятелни основания за
освобождаването на ответника от отговорност за дължимите суми поради корекцията на
стойността на електронергията след втората проверка (от 06.08.2021г.) и третата проверка
(от 06.06.2022г.), тъй като тези проверки са извършени след подаването на зявлението от
ответника за преустановяване на електрозахранването в имота, който при това не се е
ползвал от него.
4
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявените от него установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени изцяло.
На ответинка с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско възнаграждение (700
лв съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 0204355/ 01.10.2023г.).
На подпомагащата страна не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като няма
доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство , тъй като исковете са
отхвърлени.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи във
връзка със заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „*************”ЕАД , ЕИК:
*********, гр. ******************* , *********** против П. С. Б. , ЕГН: **********,
гр.************, със съдебен адрес : град *************, чрез адв. М. Ц. , обективно
съединени установителни искове чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че
ответникът дължи на ищеца следните суми : 2 813,10 лв (две хиляди осемстотин и
тринадесет лева и десет стотинки), представляващи сбор от стойността на
електроенергията, служебно начислена от ответното дружество на основание чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ поради установена по надлежния ред неизправност на електромера на
обекта – къща, находяща се в град ************, както следва : 650,92 лв за периода от
19.02.2021г. до 18.05.2021г. по фактура № 3371637/30.06.2021г., 340,62 лв за периода от
06.07.2021г. до 06.08.2021г. по фактура № 3379369/10.08.2021г. и 1 821,56 лв за периода от
07.03.2022г. до 06.06.2022г. по фактура № 3422736/09.06.2022г., и 264,47 лв (двеста
шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки), представляващи сбор от
5
мораторни лихви върху всяка от трите главници – 101,66 лв върху сумата по фактура №
3371637/30.06.2021г. (650,92 лв) за периода от 12.07.2021г. до 31.01.2023г., 49,33 лв върху
сумата по фактура № 3379369/10.08.2021г. (340,62 лв) за периода от 23.08.2021г. до
31.01.2023г. и 113,48 лв върху сумата по фактура № 3422736/09.09.2022г. (1 821,56 лв) за
периода от 20.06.2022г. до 31.01.2023г., заедно със законната лихва върху главниците от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.02.2023г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
8851/2023г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „*************”ЕАД , ЕИК: *********, гр. ******************* ,
************, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. Б. , ЕГН: **********, гр.************, със съдебен
адрес : град *************, чрез адв. М. Ц. , на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 700
лева (седемстотин лева), представляващи направените от ответника разноски по
настоящото исково производство– платеното адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна Р. Е. Т. , ЕГН:
**********, с регистриран постоянен адрес : ************, и с регистриран настоящ адрес :
град ************.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6