Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 560
13.04.2021 година
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХIII-ти състав, на тринадесети април
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И. Г. и в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията Русева административно дело № 269 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203 и сл. от АПК
във вр. с чл. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по искова молба, подадена от ищеца Б.К.Б. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адв. И., против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ - София, с която се претендира
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по анд №
129/2019 г. по описа на РС Кубрат, ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. –
датата на влизане в сила на решението по анд № 129/2019 г. на РС Кубрат, до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че с влязло в сила
съдебно решение по адм.наказателно дело № 129/2019 г. по описа на РС Кубрат е
било отменено НП
№ 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр. Разград за налагане на
ищеца на наказание „глоба“. Ищецът твърди, че вследствие издадения от ответника
незаконосъобразен акт е претърпял вреди във връзка с воденето на делото за
отмяна на НП, изразяващи се в заплащане на хонорар в размер на 500 лв. на
адвокат, който да го представлява по анд № 129/2019 г. по описа на РС Кубрат. С
оглед на това, ищецът претендира присъждане на обезщетение за причинените
му от ответника имуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП – 11.11.2019 г.,
както и присъждане на разноските в настоящото производство.
Правното основание на предявения
иск е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се
представлява от адвокат, който моли за уважаване на иска
и за присъждане на разноските в настоящото производство.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозиран писмен отговор оспорва исковата претенция, като заявява, че не са налице предпоставките
на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че по делото
липсват доказателства реално да е била осъществена адвокатска защита от
упълномощения по анд № 129/2019 г. на РС Кубрат адвокат, както и че липсват
доказателства реално да е бил заплатен договореният адвокатски хонорар за тази
защита, т.е. реално да е настъпила имуществена вреда за ищеца. Претендира се
отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност – намаляване на претендирания
по настоящото дело хонорар до размера от 100 лв., който се явява минимален
такъв по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. №
14384/2019 г. на ВАС, 5-чл.състав, с което е оставено в сила решение на
3-чл.състав на ВАС, отменящо измененията от 2014 г. във въпросната наредба.
Участващия по делото като контролираща страна прокурор от ОП Бургас счита,
че исковата молба е основателна и следва да се уважи изцяло, като се присъди на ищеца
претендираната сума.
Административен съд Бургас, след
като се запозна с исковата молба, становището на ответника и на контролиращата
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
С НП № 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр.
Разград, отговорността на ищеца е била ангажирана за нарушение на
чл. 36, §1, т.i от Регламент /ЕС/ № 165/2014, за
което и на осн.чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца като незаконосъобразно пред Районен съд – Разград, който с протоколно
определение от 04.06.2019 г. е прекратил образуваното пред него анд № 333/2019
г. и го е изпратил по подсъдност на РС Кубрат, където производството е било
образувано като анд № 129/2019 г. С
Решение № 56/11.10.2019 г. по анд № 129/2019 г. на РС Кубрат е
изцяло отменено обжалваното от ищеца НП
№ 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр. Разград. Решението не е обжалвано и видно от извършеното
върху него отбелязване, същото е влязло в сила на 11.11.2019 г.
НАХД № 129/2019 г. на Районен съд – Кубрат, ведно с образуваното
по-рано пред РС Разград анд № 333/2019 г. по
описа на този съд, са приложени към настоящото и от същите е видно, че за правна защита и съдействие във връзка с изготвянето на жалбата срещу горното
наказателно постановление и за процесуално
представителство в съдебните производства по отмяна на акта, ищецът е упълномощил адв. С.И. от БАК и е заплатил
на същия изцяло и в брой договорената сума от 500 лева хонорар, за което са представени пред съда
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, и двата от 15.04.2019
г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват
искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на
административния акт по съответния ред.
В настоящия случай НП № 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр.
Разград, от което се твърди, че са произтекли вреди за ищеца, е отменено с влязлото в сила на 11.11.2019 г. Решение № 56/11.10.2019 г. на Районен съд
- Кубрат по НАХД № 129/2019 г. Поради това съдът намира, че са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е и
ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /ДВ бр.94/2019 г./,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове. Обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината
за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая всички предвидени от
законодателя предпоставки са налице.
Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания представлява форма на административна дейност,
свързана със защита на реда в областта на държавното управление, извършва се по
административен ред, чрез властнически метод и въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност.
Наказателните постановления, като резултат от
упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се
издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това обаче, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените във връзка в административното наказание действия
или бездействия не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно поле и да се ограничи само до административните актове, издавани
по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния
им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е
и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и
ВАС. Ето защо, след като наказателното постановление, от което се твърди, че са
претърпени вредите, е отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки.
В хода на съдебното обжалване на
горепосоченото наказателно постановление, ищецът, в качеството си на
жалбоподател, е направил съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева, съставляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор
за правна защита. Неоснователно е възражението на ответника, че няма доказателства реално
ищецът да е претърпял този разход, тъй като сключеният договор за правна защита
и съдействие не е на бланка от кочан. В случая е безспорно, че с този договор
страните са уговорили възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв., за която
сума изрично в същия документ е отбелязано, че е заплатена в брой. В тази част
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка и надлежно
удостоверява извършеното плащане на сумата от 500 лв., поради което съдът
приема, че ищецът действително е извършил този разход, който за него
представлява претърпяна имуществена вреда.
На следващо място, упълномощеният адвокат С.И. е участвал в проведените на 03.07.2019 г.
и на 18.09.2019 г. съдебни заседания по анд № 129/2019 г. на
РС Кубрат, изисквал е писмени доказателства
с молба преди с.з. /л.20 от анд № 333/2019 г. на РС Разград/, депозирал е
писмени бележки по делото след приключване на съдебното дирене, т. е. осъществил е процесуалното представителство на ищеца съобразно сключения договор. Поради това, съдът приема, че договорената правна
услуга действително е била осъществена.
Налице е и третата,
предвидена в закона предпоставка, а именно - наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно
постановление от орган, част от администрацията на ответната ИА „АА“ София, и направените от ищеца разноски по неговото обжалване. Тази причинна връзка е
пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда
са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност.
Действително, процесуалното представителство в производството по обжалване на
наказателните постановления не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска
помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и
непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление, тъй като, ако то не беше издадено, ищецът не би имал нужда и съответно не би заплатил
адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато
създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална
възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска
защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и
интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по
т. д. № 2/2016 г.
С исковата молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетението за имуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението на Районен съд - съд Кубрат за отмяна на наказателното постановление, а именно – от 11.11.2019
г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на
ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на
администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е
влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите административни
актове. В случая Решение № 56/11.10.2019 г. по НАХД № 129/2019 г. по описа на РС - Кубрат, с което се отменя наказателното постановление, е влязло в сила на 11.11.2019 г. и именно оттам насетне се дължи
законната лихва върху обезщетението за вреди. В този
смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС на РБ, обективирана в решенията по
адм. д. № 10945/2017 г., адм. д. № 9403/2017 г. и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в
пълният му размер от 500 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и разноските, които същият е направил по настоящото производство. Последните възлизат на общо 310
лева, от които 10 лева - държавна такса по подадената
искова молба, и 300 лева - договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатения в настоящото производство
хонорар на ищцовия представител от 300 лв. Същият е изцяло съобразено с
минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за защита по
административни дела с материален интерес до 1 000 лв., възнаграждението
да е в минимален размер от 300 лв.
Мотивиран от
горното, Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Ген.Й.В.Гурко“ № 5,
представлявана от изпълнителния директор Бойко Рановски, да заплати на Б.К.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно НП № 37-0000148/29.03.2019
г. на началник ОО „АА“ гр. Разград, ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Ген.Й.В.Гурко“ № 5,
представлявана от изпълнителния директор Бойко Рановски, да заплати на Б.К.Б. с ЕГН ********** ***, сумата
от 310 лева разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на касационно
обжалване от страните в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Върховен административен съд на РБ.
СЪДИЯ: