Решение по дело №269/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 560
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20217040700269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     560                                    13.04.2021 година               гр. Бургас                                

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, ХХIII-ти състав, на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

                                              Председател: Галя Русева

 

при секретаря И. Г. и в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 269 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по искова молба, подадена от ищеца Б.К.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адв. И., против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по анд № 129/2019 г. по описа на РС Кубрат, ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. – датата на влизане в сила на решението по анд № 129/2019 г. на РС Кубрат, до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение по адм.наказателно дело № 129/2019 г. по описа на РС Кубрат е било отменено НП № 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр. Разград за налагане на ищеца на наказание „глоба“. Ищецът твърди, че вследствие издадения от ответника незаконосъобразен акт е претърпял вреди във връзка с воденето на делото за отмяна на НП, изразяващи се в заплащане на хонорар в размер на 500 лв. на адвокат, който да го представлява по анд № 129/2019 г. по описа на РС Кубрат. С оглед на това, ищецът претендира присъждане на обезщетение за причинените му от ответника имуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП – 11.11.2019 г., както и присъждане на разноските в настоящото производство.

Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат, който моли за уважаване на иска и за присъждане на разноските в настоящото производство.

          Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозиран писмен отговор  оспорва исковата претенция, като заявява, че не са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че по делото липсват доказателства реално да е била осъществена адвокатска защита от упълномощения по анд № 129/2019 г. на РС Кубрат адвокат, както и че липсват доказателства реално да е бил заплатен договореният адвокатски хонорар за тази защита, т.е. реално да е настъпила имуществена вреда за ищеца. Претендира се отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност – намаляване на претендирания по настоящото дело хонорар до размера от 100 лв., който се явява минимален такъв по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. № 14384/2019 г. на ВАС, 5-чл.състав, с което е оставено в сила решение на 3-чл.състав на ВАС, отменящо измененията от 2014 г. във въпросната наредба.

             Участващия по делото като контролираща страна прокурор от ОП Бургас счита, че исковата молба е основателна и следва да се уважи изцяло, като се присъди на ищеца претендираната сума.

           Административен съд Бургас, след като се запозна с исковата молба, становището на ответника и на контролиращата страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            С НП № 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр. Разград, отговорността на ищеца е била ангажирана за нарушение на чл. 36, §1, т.i от Регламент /ЕС/ № 165/2014, за което и на осн.чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

             Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца като незаконосъобразно пред Районен съд – Разград, който с протоколно определение от 04.06.2019 г. е прекратил образуваното пред него анд № 333/2019 г. и го е изпратил по подсъдност на РС Кубрат, където производството е било образувано като анд № 129/2019 г. С Решение № 56/11.10.2019 г. по анд129/2019 г. на РС Кубрат е изцяло отменено обжалваното от ищеца НП № 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр. Разград. Решението не е обжалвано и видно от извършеното върху него отбелязване, същото е влязло в сила на 11.11.2019 г.

            НАХД № 129/2019 г. на Районен съд – Кубрат, ведно с образуваното по-рано пред РС Разград анд № 333/2019 г. по описа на този съд, са приложени към настоящото и от същите е видно, че за правна защита и съдействие във връзка с изготвянето на жалбата срещу горното наказателно постановление и за процесуално представителство в съдебните производства по отмяна на акта, ищецът е упълномощил адв. С.И. от БАК и е заплатил на същия изцяло и в брой договорената сума от 500 лева хонорар, за което са представени пред съда пълномощно и договор за правна защита и съдействие, и двата от 15.04.2019 г.

             Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на  чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.

В настоящия случай НП № 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр. Разград, от което се твърди, че са произтекли вреди за ищеца, е отменено с влязлото в сила на 11.11.2019 г. Решение № 56/11.10.2019 г. на Районен съд - Кубрат по НАХД № 129/2019 г. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е и ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /ДВ бр.94/2019 г./, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая всички предвидени от законодателя предпоставки са налице.

Дейността на администрацията по налагане на административни наказания представлява форма на административна дейност, свързана със защита на реда в областта на държавното управление, извършва се по административен ред, чрез властнически метод и въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това обаче, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените във връзка в административното наказание действия или бездействия не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно поле и да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето защо, след като наказателното постановление, от което се твърди, че са претърпени вредите, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки.

В хода на съдебното обжалване на горепосоченото наказателно постановление, ищецът, в качеството си на жалбоподател, е направил съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита. Неоснователно е възражението на ответника, че няма доказателства реално ищецът да е претърпял този разход, тъй като сключеният договор за правна защита и съдействие не е на бланка от кочан. В случая е безспорно, че с този договор страните са уговорили възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв., за която сума изрично в същия документ е отбелязано, че е заплатена в брой. В тази част договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка и надлежно удостоверява извършеното плащане на сумата от 500 лв., поради което съдът приема, че ищецът действително е извършил този разход, който за него представлява претърпяна имуществена вреда.

              На следващо място, упълномощеният адвокат С.И. е участвал в проведените на 03.07.2019 г. и на 18.09.2019 г.  съдебни заседания по анд № 129/2019 г. на РС Кубрат, изисквал е писмени доказателства с молба преди с.з. /л.20 от анд № 333/2019 г. на РС Разград/, депозирал е писмени бележки по делото след приключване на съдебното дирене, т. е. осъществил е процесуалното представителство на ищеца съобразно сключения договор. Поради това, съдът приема, че договорената правна услуга действително е била осъществена.

Налице е и третата, предвидена в закона предпоставка, а именно - наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление от орган, част от администрацията на ответната ИА „АА“ София, и направените от ищеца разноски по неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително, процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателните постановления не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако то не беше издадено, ищецът не би имал нужда и съответно не би заплатил адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г.

С исковата молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението на Районен съд - съд Кубрат за отмяна на наказателното постановление, а именно – от 11.11.2019 г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите административни актове. В случая Решение № 56/11.10.2019 г. по НАХД № 129/2019 г. по описа на РС - Кубрат, с което се отменя наказателното постановление, е влязло в сила на 11.11.2019 г. и именно оттам насетне се дължи законната лихва върху обезщетението за вреди. В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС на РБ, обективирана в решенията по адм. д. № 10945/2017 г., адм. д. № 9403/2017 г. и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълният му размер от 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските, които същият е направил по настоящото производство. Последните възлизат на общо 310 лева, от които 10 лева - държавна такса по подадената искова молба, и 300 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения в настоящото производство хонорар на ищцовия представител от 300 лв. Същият е изцяло съобразено с минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за защита по административни дела с материален интерес до 1 000 лв., възнаграждението да е в минимален размер от 300 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас

 

 

                                                         Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Ген.Й.В.Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния директор Бойко Рановски, да заплати на Б.К.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП № 37-0000148/29.03.2019 г. на началник ОО „АА“ гр. Разград, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Ген.Й.В.Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния директор Бойко Рановски, да заплати на Б.К.Б. с ЕГН ********** ***,  сумата от 310 лева разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на РБ.

 

                                                                               СЪДИЯ: