Определение по дело №54704/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 735
Дата: 7 януари 2024 г. (в сила от 7 януари 2024 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20231110154704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 735
гр. София, 07.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110154704 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 276099/05.10.2023г., по която е
образувано настоящото гр.д. № 54704/2023 г. на СРС, подадена от ищеца Г.
Ф. Г. срещу ответника М. Ж. В., с която е предявен иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК - за предоставяне на родителските права по отношение на
малолетното дете на страните - Елина Г.а Г.а, родена на 10.06.2021г., на
ищеца, за произнасяне на съда по въпроса за местоживеенето на детето, за
определяне на режим на лични отношения с ответника, както и за осъждането
на ответника да заплаща месечна издръжка в законоустановения минимален
размер.
С исковата молба с вх. № 276152/05.10.2023г., по която е образувано гр.д.
№ 54707/2023 г. на СРС, съдът е сезиран предявен от М. Ж. В. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК- за предоставяне на родителските права по
отношение на детето Елина Г.а Г.а на майката, за определяне местоживеенето
на детето и съответен режим на лични отношения с ответника по иска - Г. Ф.
Г., и присъждане на издръжка в размер на 500 лева, както и иск с правно
основание чл. 149 СК за осъждането на ответника да заплати месечна
издръжка в претендирания размер за минал период- от 16.09.2023г. до
плащането, ведно с лихва за забава.
С Определение № 36727/16.10.2023 г. на по гр.д. № 54704/2023 г. на СРС
на основание чл. 213 ГПК поради индентитет на страните и връзка между
делата двете производства са съединени, като гр.д. № 54707/2023 г. на СРС е
присъединено към настоящото гр.д. № 54704/2023 г. на СРС.
1
Съдът констатира, че исковата молба в частта относно предявения от с
правно основание чл. 149 СК ответникът Г. Ф. Г. да бъде осъден да заплаща
на дъщеря си Елина Г.а Г.а издръжка за минало време за периода от
16.09.2023 г. е нередовна.
Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за
защита на имуществени права, но това право се упражнява при условията и по
реда, предвиден в процесуалния закон. Съдът следи служебно за наличието на
абсолютните процесуалните предпоставки за водене на делото. Доколкото
разпоредбите на процесуалния закон са императивни, процесуалната
легитимация на страната е задължителна за да бъде редовно упражнено
правото на иск. Известно е, че субект на процесуалното правоотношение
(процесуално легитимирана страна) е този, който е правоспособен по
материалното право чл. 27, ал. 1 ГПК. Правото на издръжка е лично право на
детето и само последното е процесуално легитимирано да иска присъждането
й. С оглед на това исковата молба следва да бъде уточнена, като се посочи
дали искът е предявен от Елина Г.а Г.а, чрез нейната майка и законен
представител – М. Ж. В., или от М. Ж. В. в лично качество.
Съдът намира, че за процесуална икономия, за да не става това
допълнителна причина за забавяне на делото, е необходимо да бъде даден
срок за отстраняване на нередовността и едновременно с това делото
насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Като при неизпълнение на
указанията в срок производството ще бъде прекратено единствено в частта
относно посочения иск.
Следва да се укаже на страната да посочи и конкретен размер на
издръжка, която претендира за минал период - от посочената в претенция
дата 16.09.2023 г., както и период (дата), до която се претендира издръжката.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Приложените към гр.д. № 54707/2023г. по описа на СРС, 117 състав,
писмени доказателствени средства следва да бъдат приети по като
доказателства в настоящото производство.
Основателно е искането на ищеца Г. Ф. Г. и на ответника М. Ж. В.,
2
обективирано в искова молба с вх. № 276152/05.10.2023г., за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
Искането за разпит на втори свидетел на страните е неоснователно, като при
наличие на основанието по чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК определението в тази
част може да бъде ревизирано.
Следва служебно да бъдат изискани справки от НАП и НОИ относно
наличието на трудови договори и работодатели по отношение на двамата
родители за период от 24 месеца преди издаване на справките.
На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗдет. следва да бъде изготвен социален
доклад след среща с родителите във връзка с инициираното производство.
На основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 6 СК следва служебно да бъде
допуснато изслушване на двамата родители - страни по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото, поради което на чл.
140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ ответникът Г. Ф. Г. да бъде осъден да
заплаща на дъщеря си Елина Г.а Г.а издръжка за минало време за периода от
16.09.2023 г. на основание чл. 149 СК.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 149 СК в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с
писмена молба, с препис за насрещната страна, да:
1./ посочи дали искът за издръжка за минало време с правно основание
чл. 149 СК е предявен от Елина Г.а Г.а, чрез нейната майка и законен
представител – М. Ж. В., на основание чл. 28, ал. 4 ГПК или от М. Ж. В. в
лично качество;
2./ да посочи и конкретен размер на издръжка, която претендира за
минал период - от посочената в претенция дата 16.09.2023 г., както и период
(дата), до която се претендира издръжката.
УКАЗВА на ищеца по иска по чл. 149 СК, че при неизпълнение на
указанията в срок искът ще бъде върнат.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за разпит на втори
свидетел.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за период от 24 месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и работодатели на страните за период от 24 месеца преди
издаване на справката.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на страните чрез
директора, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят
представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност - писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Докладът
следва да съдържа какви са условията за живеене, които предлага всеки от
родителите за отглеждане на детето, родителският капацитет, привързаността
на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на родителите,
наличие на подкрепяща среда по отношение на всеки от родителите и др.
следва да бъде изготвен социален доклад, съобразно указанията, дадени в
обстоятелствената част на определението.
ДОПУСКА изслушване на двамата родители.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай, че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
НАСРОЧВА делото за 20.03.2024 г. от 13.30 часа, за когато да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение, както и отговорите на исковата
молба да се връчи на съответния ищец.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД както следва:
Обстоятелства, на които се основават предявените искове и наведените
възражения:
В исковата молба, депозирана от Г. Г., се твърди, че страните са родители
на малолетната Елина Г.а Г.а, родена на 10.06.2021г. Живели във фактическо
съжителство в дома на ищеца от месец януари 2018 г. до 16.09.2023г. На
16.09.2023г. ответницата заедно с детето напуснала дома им в гр. София и се
преместила да живее в своето жилище. Между страните било налице
разбирателство, като възниквалите между тях конфликти били разрешавани
чрез взаимните им усилия, поради което за ищеца била неясна причината за
4
раздялата. Твърди се, че от 18.09.2023 г. детето не е посещавало детска
градина и от тази дата ответникът и детето са се установили в с. Ново Лески,
в близост до гр. Гоце Делчев, където живеят при майката на ответника.
Ищецът нямал възможност да вижда детето в значителен период от време
след тази дата, тъй като не бил уведомен за местонахождението му, а след
като установил къде се намира ответницата, контактите му с детето се
осъществявали по предварителна уговорка и единствено в присъствие на
последната.
Поддържа се, че ищецът е силно привързан към детето, както и че по
време на съвместното съжителство с ответницата е прекарвал ежедневието си
вкъщи заедно с детето, грижил се е за нуждите му и е поемал финансови
разходи по издръжката му, включително е заплащал такси за посещаваната от
детето детска градина. Твърди се, че между страните не е постигнато съгласие
относно въпросите, свързани с родителските права по отношение на детето,
местоживеенето и режима на лични отношения на бащата с него. По
изложените съображения се отправя искане родителските права да бъдат
предоставени на ищеца, при когото да бъде определено местоживеенето на
детето, като бъде определена издръжка в законоустановения минимален
размер, която да заплаща неотглеждащият родител, а при евентуалност
спрямо заявеното искане- в случай, че родителските права бъдат
предоставени на майката, съдът да определи съответен разшИ. режим на
лични отношения на ищеца с детето, съобразно предложения такъв в исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва твърденията в исковата молба с доводи за липса на
родителски капацитет на ищеца по първоначалния иск сам да отглежда детето
на страните Елина Г.а Г.а. Твърди се, че са налице конфликтни отношения
между страните, както и че поведението на ищеца е в ущърб и на детето.
Сочи се, че още преди раждането на детето отношението на ищеца към
ответницата било агресивно и лишено от грижа и подкрепа, а по време на
бременността й ищецът изисквал от нея да извършва тежки физически
усилия, които не били съобразени със състоянието й. След раждането на
детето той не отделял необходимото внимание на дъщеря си, не общувал
пълноценно с нея и не познава навиците й, а към ответницата бил избухлив и
5
отправял обиди, като това му поведение било вредно и за детето. Твърди се,
че грижи за детето са полагани изключително от ответника, а понастоящем
ответникът получава помощ от своята майка. Ищецът търсел контакт с детето
инцидентно и по настояване на ответника общувал с дъщеря си единствено в
нейно присъствие. Сочи се за случай, при който ищецът пресрещнал с
автомобила си ответника, която била с детето, и поискал да го взема въпреки
несъгласието й, вследствие на което ответникът се изплашила и избягала с
детето. Заявява се, че след раздялата между страните детето е по-спокойно и
предвид възрастта и пола на детето е неподходящо същото да бъде
отглеждано от бащата, тъй като се нуждае от непрекъсната майчина грижа и
внимание.
В отговора на исковата молба от името на ответника по първоначалната
искова молба се заявява, че същата поддържа исканията си и фактически
твърдения, изложени в предявената от нея искова молба с вх. №
276152/05.10.2023г., по която е образувано гр.д. № 547072/023г. В исковата
молба от М. Ж. В. се твърди, че от раждането на детето Елина Г.а Г.а грижите
по отглеждането и възпитанието на детето изцяло са поети от нея, както и че
притежава собствено жилище и е в състояние да осигури необходимите
условия за правилното отглеждане и възпитанието му.
Ответникът Г. Г. по иска, депозиран от М. В., е депозирал отговор на
насрещната искова молба, с който оспорва твърденията в искова молба с вх.
№ 276152/05.10.2023г. Поддържа заявените в сезиращата съда първоначална
искова молба искания, като при евентуалност – в случай, че съдът не уважи
същите и родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на
майката, заявява искане за определяне на режим на лични контакти с детето,
който е близък съобразно определения от съда като привременни мерки.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявени са искове с правно основание по чл. 127, ал. 2 СК и иск с
правно основание и чл. 149, ал. 1 СК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание по чл.
127, ал. 2 СК в тежест на всяка страна, доколкото всяка страна има качеството
на ищец по заявената претенция и ответник по насрещната претенция, е да
6
установи, че 1) че страните са родители на детето, 2) че живеят разделено, 3)
всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от
поисканите конкретни мерки относно родителската отговорност, 4) че има
родителски капацитет, качества и условия да се грижи и отглежда детето, 5)
нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на
другия родител да я предоставя в този размер.
Уважаването на иска по чл. 127, ал. 2 СК има като законна последица
определяне на размер на издръжка, съобразен с нуждите на детето.
По иска с правно основание чл. 149 СК в тежест на ищеца по този иск е
да докаже нуждата си от издръжка за процесния период. Също така
основателността на този иск се предпоставя и от доказване на конкретен
размер на потребностите, както и за чия сметка са били покрити направените
разходи. В тежест на ответника е да докаже, че е престирал издръжка за
релевантния период в размер, достатъчен да задоволи нуждите на детето. В
случай, че не бъдат ангажирани такива доказателства се приема, че
обичайните нужди на ищеца, които могат да се презюмират за възрастта му,
са били задоволени без участието на ответника в издръжката му.
Ответникът следва да докаже твърденията си за положителни факти.
УКАЗВА на страните, че предвид естеството на производството, при
което се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да
събира доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства
от предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са
скрепени със срок.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ
НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
7
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените
ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го
определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички
или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най- доброто
съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а
в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
Мариана Н.а на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна
поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
8
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9