№ 38
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Вера Цветкова
Десислав Л.ов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 НПК вр. глава 21- ва НПК.
С определение от 07.09.2022г., постановено по НЧД № 1713/2022г., СГС, НО, 31-ви състав
по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК е определил на осъдената Ц. П. Ц. едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените й по НОХД № 14073/15г. по описа на СРС, НОХД №
17981/2015г. на СРС, НОХД №2988/2017г. на СРС и НОХД № 2046/2016г. по описа на СГС,
а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 5 години, като е оставил без
уважение предложението на СГП за прилагане на чл. 24 от НК спрямо така определеното
общо най-тежко наказание.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от защитника на
осъдената Ц. Ц. - адв. К. К., в която са релевирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Сочи се, че в настоящия случай изпитателните срокове по част от тези
осъждания вече са изтекли към датата на постановяване на извършеното групиране, но
последиците от тяхното изтичане не могат да бъдат отчетени в полза на осъденото лице при
така определения изпитателен срок, който тепърва започва да тече. В този смисъл,
групирането не е извършено по най-благоприятния за осъдената начин, с оглед което се
настоява за отмяна на постановения първоинстанционен акт, като бъде извършено
групиране на наказанията по възможно най-благоприятния за осъдената Ц. начин.
1
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъдената Ц. Ц., редовно призована, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник – адв. К.. Последният настоява за уважаване на
жалбата по съображенията в нея, като счита, че първоинстанционният съд не е взел под
внимание принципа за по-благоприятно приложение за осъденото лице.
Осъдената Ц., в лична защита, поддържа казаното от процесуалния й представител. В
предоставената й последна дума, моли да й бъде изчистено съдебното минало, за да може да
работи и да си гледа детето.
Представителят на САП намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, с
оглед което настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че изпитателният срок
следва да тече от влизане в сила на акта, с който е извършено групирането, а не от влизане в
сила на която и да е от предходните присъди.
САС като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото намира за
установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК и е
имало за предмет въпросите по чл. 23-25 НК, свързани с определянето на общо най-тежко
наказание по влезлите в сила общо четири осъдителни присъди на осъдената Ц. Ц., а
именно:
1.По НОХД № 14073/2015 г. по описа на СРС, с което на осъдената е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено на 15.04.2014 г., а присъдата е влязла в
законна сила на 01.07.2016 г.
2.По НОХД № 17981/2015 г. по описа на СРС, с което на осъдената е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от 3 години. Деянието по това осъждане е извършено на 24.03.2014 г., а
присъдата е влязла в законна сила на 29.07.2016 г.
3.По НОХД № 2988/2017 г. по описа на СРС, с което на осъдената е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено през м. септември 2014 г., присъдата е
влязла в сила на 20.02.2017 г. и
4.По НОХД № 2046/2016 г. по описа на СГС, с което на осъдената е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от 5 години. Деянието е извършено в периода 10.07. 2014 - 27.07.2014 г., а
присъдата е влязла в законна сила на 15.05.2018 г.
Разглеждайки поредността на осъжданията и датите на изпълнителните деяния на
престъпленията, СГС формално правилно е счел, че са налице условията на чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК за поисканото от СГП групиране на наказанията по горепосочените
осъждания. Но при така описаната безспорна съвкупност от престъпления, неправилно и
незаконосъобразно е определено на осъдената Ц., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК едно общо наказание в размера на най-тежкото от тях, а именно наложеното по
2
НОХД № 2046/2016 г. на СГС от 2 години „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е
отложено по чл.66 от НК за нов изпитателен срок от 5 години. И това е така, доколкото при
определянето на общо наказание се групират наказания, които се търпят, предстои или е
възможно да бъдат търпяни, а вече изтърпяните се включват поради възможността срокът
им да бъде приспаднат от общото наказание. Отложените от изпълнение наказания също се
имат предвид при групирането, тъй като някое от тях може да се окаже най-тежко за
извършените в съвкупност престъпления и да определи размера на общото наказание
независимо от начина на изтърпяването му. Обратното на казаното означава, че е
безпредметно определянето на общо наказание само измежду изтърпяни наказания, тъй като
при това положение недопустимо би се утежнило положението на осъдения/та с
определянето на общо наказание не само след изтичането на изпитателните срокове, за
които изпълнението на отделните наказания е било отложено, но и да се определя нов
изпитателен срок, който да започне да тече от влизане в сила на съдебния акт, с който е
извършено групирането. В настоящия случай, изпитателните срокове по 3 от включените в
групата осъждания/ по НОХД №№ 14073/2015 г., №17981/2015 г. и № 2988/2017 г./ са
изтекли /две от които преди повече от 3 години/, а по последното НОХД № 2046/2016г.,
изпитателния срок изтича на 15.05.2023г. Така кумулирайки наказанията и определяйки нов
изпитателен срок, който несъмнено ще тече занапред, първата инстанция всъщност
недопустимо е утежнила положението на осъдената. Еднозначни в тази насока са поредица
от решения на ВКС, сред които и Решение №493 по н.д.№2334/2011г. на ВКС – 3то НО. При
тези обстоятелства, СГС единствено е следвало да остави предложението на СГП без
уважение, вместо да постановява групиране, което незаконосъобразно утежнява
положението на осъдената.
Гореизложеното налага извода, че следва да се уважи жалбата на осъдената Ц. Ц., подадена
чрез процесуалния й представител- адв. К., като се отмени обжалваното протоколно
определение на СГС, НО, 31-ви състав, с което е допуснато групиране на наложените й
наказания, както и да се прекрати производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК, Софийски
апелативен съд, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение на СГС, НО, 31 с-в. от 07.09.2022г., по НЧД №1713/22г., като
вместо него постановява
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на СГП за извършване на групиране по
постановените спрямо Ц. П. Ц. осъждания и
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство за определяне на Ц. П. Ц. на общо наказание
измежду наказанията, наложени й с влезлите в сила присъди по НОХД № 14073/15г. по
описа на СРС, НОХД № 17981/2015г. на СРС, НОХД №2988/2017г. на СРС и НОХД №
2046/2016г. по описа на СГС.
3
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4