Решение по дело №1295/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 275
Дата: 17 декември 2019 г.
Съдия: Даниел Нанев Марков
Дело: 20192100601295
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р    Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

 

205                               17.12.2019 год.                              град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският окръжен съд,

На седемнадесети декември                        две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав:

                                                    

           

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниел Марков                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Ангел Гагашев           

                                                                                   Диана Асеникова

 

Секретар: Галина Драганова

Прокурор: Манол Манолов

като разгледа докладваното от съдията  Даниел Марков

ВНЧ дело  № 1295 по описа за 2019 година,

за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

С решение № 1435 от 21.11.2019 г. по ч. н. д. № 5089/2019г.,  Районен съд, гр.Бургас е постановил задължително настаняване и лечение на  А.Г.Д., ЕГН ********** ***, определил е стационарна форма на лечението му за срок от 6 месеца и назначил определено от кмета на Община Раднево лице  да изразява информирано съгласие  за лечението му.

Решението е обжалвано от  служебния защитник адв.И. Найденов. Според въззивната жалба решението е неправилно,  тъй като не са налице посочените в Закон за здравето предпоставки за настаняване за стационарно лечение. Твърди се, че здравословното състояние на лицето, чието настанавяне се иска е нормално, според мнението на двамата му племеници. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, което искане поддържа и във въззивно заседание. Освидетелстваното лице не се явява, редовно призован.

Представителя на БОП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде потвърдено.

 Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваното решение, приема следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна и в законно установения срок .

        Разгледана по същество е неоснователна.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, изцяло се подкрепя от доказателствения материал, събран в хода на проведеното съдебно следствие.

Установено е по делото, че А.Д. не е постъпвал на лечение в ЦПЗ-Бургас до настоящия момент. Не се води се на отчет в картотеката на ЦПЗ гр.Бургас. Хоспитализиран е в ЦПЗ Бургас на 07.11.2019 година, когато е бил доведен от органите на МВР с постановление на БРП, след като е бил намерен самонастанил в държавен имот, където живеел без ток и вода.

При постъпването му в психиатричното заведение е направена оценка на критериите за риск и са отчетени  46 точки, което наложило настаняването му в стационара за 24 часа, което е било  продължено с още 48 часа с разрешение на съдия от БРС. Поставена е диагноза налудно разстройство. Д. е отказала  да се лекува доброволно.

В производството пред БРС е допусната, изслушана и приета СПЕ, която е дала заключение, че освидетелстваният А.Г.Д., е с диагноза налудно разстройство, съпоставимо с качествено разстройство на съзнанието, препятстващо способността да се разбира свойството и значението на извършеното и да се ръководят постъпките, включително да изразява информирано съгласие за лечението си. Според вещото лице д-р Зъбов, поведението му е изключително рисково и представлява опасност както за него самия и за околните, защото са възможни както агресивни прояви , така и нелогични налудни действия, който биха могли да навредят както на самото  освидетелствано лице, така и на околните.  В тази връзка е необходимо  Д. да бъде настанен в психиатричен стационар от затворен тип - ДПБ гр.Раднево, където ще бъде под постоянен надзор и би могло да се очаква, че редовният прием на медикаменти за срок от 6 месеца в посоченото заведение ще подобри критичността и и съзнанието му за болест.

Първоинстанционният съд е провел разпит в две заседания на А.Д. и обсъдил обясенията на А.Д., които потвърждават безкритичното му отношение  към своето състоянието и липсата на желание да се лекува.

Установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствените материали, събрани по делото, като първоинстанционният съд е обсъдил изчерпателно събраните доказателства и е изложил аргументирано съображенията си за единствено правилния и обоснован от тях извод, че по отношение на А.Д.  са налице двете кумулативни предпоставки по чл.155 от ЗЗ за задължителното му настаняване и лечение Правилно районният съд е преценил, че освидетелстваният страда от психично заболяване, следствие което които заболяване може да извърши деяние, представляващо опасност за околните или сериозно да застраши здравето си.

По делото е безспорно установено, че лицето страда от сериозно психично заболяване и въпреки положените до момента терапевтични усилия, у него липсва критичност и негавистичен към хоспитализацията си.

Твърдяните от защитата обстоятелства, че освидетелстваното лице разполага с имущество и има двама племеника,  по никакъв начин не може да промени преценката на БРС.Същите обстоятелства  са били налице и до момента и очевидно не са повлияли на начина  на живот на Д., на здравословното му състояние и на самооценката му и на отсъствието на желание за тяхната промяна и необходимо лечение. Констатираните безкритичност у А.Д.,    необходимост от продължително лечение в условия, различни от съществуващите в ЦПЗ -Бургас, налагат   единствения възможен извод, че това лечение би могло да се осъществи само, ако той бъде настанен в стационарна форма на лечение в посоченото от вещо лице лечебно заведение - ДПБ – Раднево. Това е и  най-близкото до местоживеенето на лицето здравно заведение измежду  посочени в приложение № 3 към Постановление № 20 на МС от 22.02.2000 г. за определяне на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на техните специфични функции.

По изложените съображения въззивният съд приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, правилно и обосновано.

Воден от горното и на основание чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд 

 

 

Р       Е       Ш       И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1435, постановено на  21.11.2019 г. по ч. н. д. № 5089/2019г. по описа на   Районен съд, гр.Бургас

Решението е окончателно.

 

     

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            

                                                                          2.