Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 205 17.12.2019
год. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд,
На седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниел Марков ЧЛЕНОВЕ: Ангел Гагашев
Диана Асеникова
Секретар: Галина Драганова
Прокурор: Манол Манолов
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНЧ дело № 1295 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение
№ 1435 от 21.11.2019 г. по ч. н. д. № 5089/2019г., Районен съд, гр.Бургас е постановил задължително
настаняване и лечение на А.Г.Д., ЕГН **********
***, определил е стационарна форма на лечението му за срок от 6 месеца и назначил
определено от кмета на Община Раднево лице
да изразява информирано съгласие
за лечението му.
Решението
е обжалвано от служебния защитник адв.И.
Найденов. Според въззивната жалба решението е неправилно, тъй като не са налице посочените в Закон за
здравето предпоставки за настаняване за стационарно лечение. Твърди се, че
здравословното състояние на лицето, чието настанавяне се иска е нормално,
според мнението на двамата му племеници. Моли обжалваното първоинстанционно
решение да бъде отменено, което искане поддържа и във въззивно заседание.
Освидетелстваното лице не се явява, редовно призован.
Представителя
на БОП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва
да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите
на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваното решение,
приема следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е от надлежна страна и в законно установения срок .
Разгледана по същество е неоснователна.
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите
на обжалвания съдебен акт, изцяло се подкрепя от доказателствения материал,
събран в хода на проведеното съдебно следствие.
Установено
е по делото, че А.Д. не е постъпвал на лечение в ЦПЗ-Бургас до настоящия
момент. Не се води се на отчет в картотеката на ЦПЗ гр.Бургас. Хоспитализиран е
в ЦПЗ Бургас на 07.11.2019 година, когато е бил доведен от органите на МВР с
постановление на БРП, след като е бил намерен самонастанил в държавен имот,
където живеел без ток и вода.
При
постъпването му в психиатричното заведение е направена оценка на критериите за
риск и са отчетени 46 точки, което наложило
настаняването му в стационара за 24 часа, което е било продължено с още 48 часа с разрешение на съдия
от БРС. Поставена е диагноза налудно разстройство. Д. е отказала да се лекува доброволно.
В
производството пред БРС е допусната, изслушана и приета СПЕ, която е дала
заключение, че освидетелстваният А.Г.Д., е с диагноза налудно разстройство,
съпоставимо с качествено разстройство на съзнанието, препятстващо способността
да се разбира свойството и значението на извършеното и да се ръководят
постъпките, включително да изразява информирано съгласие за лечението си. Според
вещото лице д-р Зъбов, поведението му е изключително рисково и представлява
опасност както за него самия и за околните, защото са възможни както агресивни
прояви , така и нелогични налудни действия, който биха могли да навредят както
на самото освидетелствано лице, така и
на околните. В тази връзка е необходимо Д. да бъде настанен в психиатричен стационар
от затворен тип - ДПБ гр.Раднево, където ще бъде под постоянен надзор и би
могло да се очаква, че редовният прием на медикаменти за срок от 6 месеца в
посоченото заведение ще подобри критичността и и съзнанието му за болест.
Първоинстанционният
съд е провел разпит в две заседания на А.Д. и обсъдил обясенията на А.Д., които
потвърждават безкритичното му отношение към своето състоянието и липсата на желание да
се лекува.
Установената
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствените материали,
събрани по делото, като първоинстанционният съд е обсъдил изчерпателно
събраните доказателства и е изложил аргументирано съображенията си за
единствено правилния и обоснован от тях извод, че по отношение на А.Д. са налице двете кумулативни предпоставки по
чл.155 от ЗЗ за задължителното му настаняване и лечение Правилно районният съд
е преценил, че освидетелстваният страда от психично заболяване, следствие което
които заболяване може да извърши деяние, представляващо опасност за околните
или сериозно да застраши здравето си.
По делото
е безспорно установено, че лицето страда от сериозно психично заболяване и
въпреки положените до момента терапевтични усилия, у него липсва критичност и негавистичен
към хоспитализацията си.
Твърдяните
от защитата обстоятелства, че освидетелстваното лице разполага с имущество и
има двама племеника, по никакъв начин не
може да промени преценката на БРС.Същите обстоятелства са били налице и до момента и очевидно не са
повлияли на начина на живот на Д., на
здравословното му състояние и на самооценката му и на отсъствието на желание за
тяхната промяна и необходимо лечение. Констатираните безкритичност у А.Д., необходимост от продължително лечение в
условия, различни от съществуващите в ЦПЗ -Бургас, налагат единствения възможен извод, че това лечение
би могло да се осъществи само, ако той бъде настанен в стационарна форма на
лечение в посоченото от вещо лице лечебно заведение - ДПБ – Раднево. Това е
и най-близкото до местоживеенето на лицето
здравно заведение измежду посочени в
приложение № 3 към Постановление № 20 на МС от 22.02.2000 г. за определяне на
лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на техните
специфични функции.
По
изложените съображения въззивният съд приема, че решението е постановено в
съответствие с материалния закон, правилно и обосновано.
Воден от
горното и на основание чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1435, постановено на 21.11.2019
г. по ч. н. д. № 5089/2019г. по описа на
Районен съд, гр.Бургас
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.