Решение по дело №602/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 514
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 5 септември 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200602
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

14,08,20г

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

       Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       

                                                                          

                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Хр. Велчева , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 602/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на  „ТСТ Т.О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., местност „…“, комплекс „ТСТ Ойл“, представлявано от управителя А.С. против наказателно постановление № 33-0000026 от 30.01.2020 г. на директора на ОО "АА", гр.Пазарджик, с което на дружеството на основание чл. 105, ал.2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. 

С жалбата се релевират доводи за процесуално- правна и материално-правна незаконосъобразност на постановлението, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание дружеството , чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и искането с нея.  

Въззиваемата страна,  редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Към 29,11,2019г. от инспектори на ОО“АА“ Пазарджик била извършена проверка на дружеството- жалбоподател,  притежаващо лиценз № 15362/02.06.2016 г. на Общността за международен автомобилен превоз на товари. В рамките на проверката св. инспектор Р. установил, че  управителят не е подал в срок до 28.02.2019 г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик копие от доклада на консултанта по безопасността за 2018 г.

 Поради това и съставил в присъствието на надлежен пълномощник ( л.10) против дружеството процесния акт за нарушение на чл.7,ал. 2, изрІІ  от Наредба №40 / 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ. Актът е надлежно предявен и е връчен препис ( виж разписка в долната част), а въз основа на него е издадено и процесното НП.

Последното се атакува с основен довод за процесуална порочност, дължи според  процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, на неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и липсата на ясна дата на извършване на нарушението. И двата довода са неоснователни.

На първо място - вярно е, че в акта и в НП ( чиято описателна част дословно приповтаря тази на акта) е посочена и дата 29,11,19 г. , но това съвсем ясно е описано, че е датата на която е извършена проверка.  наред с това се сочи, че проверката е извършена в ОО“АА“ Пазарджик и независимо, че това е посочено в бланковия акт на „мястото на извършване на нарушението“ , при наличие на описание, че това е мястото на проверка -  не възниква съмнение относно това обстоятелство на извършване на нарушението и по този начин не е засегнато правото на защита.

Що се отнася до претенцията, че не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН - неправилно се счита , че   този срок следва да стартира от датата, на която не е изпълнено задължението, доколкото информацията не е подадена именно до институцията, към която принадлежат контролния и наказващия орган. Нарушението е осъществено чрез бездействие по отношение задължението в срок „ до края на февруари на следващата година“ да се подава до ООАА Пазарджик копие от доклада на консултанта по безопасността.Това , че тази информация е следвало да бъде подадена до ООАА Пазарджик, респ. че този местен орган на ИААА е имало, чрез съответните си служители, обективна възможност да узнае за липсата на такава информация не означава автоматично, че е липсата й е стигнала до знанието на компетентен за състави акт за това нарушение орган. Липсват доказателства в тази посока. Нарушението е установено в хода на проверката, чиято дата ( както се посочи горе) е отразена и в акта и в НП - 29,11,19г. и до датата на съставяне на акта 07,01,20г. не е изтекъл тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН.

Налице е обаче трето претендирано съществено процесуално нарушение то е такова, каквото бе заявено и обосновано от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател : в акта се сочи, че крайният срок за подаване на процесния доклад е до 28,03,19г. , докато при описание но обстоятелствата по извършване на нарушението в НП  този срок е посочен „до 28,02,19“. Такова разминаване е недопустимо, тъй като то създава непреодолима неяснота по отношение на вменените обстоятелства и осуетява възможността за реализиране на правото на защита в гарантирания от закона обем. От друга страна това създава непреодолима неяснота и за Съда при определяне на волята на наказващия орган, който следва да се проконтролира .

 На следващо място - налице е и  непретендирано нарушение-  при описание на нарушението и в акта , и в НП се сочи , че извършител е „управителят  - но като субект на нарушението е отразено самото дружество, идентифицирано чрез наименование, седалище  адрес на управление и законов представител. Не се сочи нормата, която определя като субект на нарушението по чл. 7, ал.2 , изр.ІІ от Наредба 40/04 именно управителят на предприятието по чл. 6, ал.1 ( каквото предприятие е всъщност дружеството- жалбоподател). Управителят е физическо лице и дори и това да е законовият представител на дружеството, последното е различен правен субект.

В пълномощното на л.10 по делото законовият представител на дружеството- жалбоподател се е представил като „управител и представляващ“ и като „управител“ той е бил установен в хода на процесната проверка, поради което е посочен с това си качество в КП на м. 7 и сл. Тоест, административните органи са приели, че управител е  А.С. и че в това си качество той следва да изпълни задължението си по чл. 7, ал.2, езрІІ от наредба 40/04г., но неясно защо са възприели като субект на отговорността за неизпълнение на това задължение представляваното и управлявано от него дружество - жалбоподател по делото.

Горното обсъждане обоснова решението за отмяна на НП.

Това, на свой ред, води до присъждане в тежест на ИААА на заплатения от дружеството адвокатски хонорара съгласно чл. 63, ал.4 т ЗАНН вр. чл. 144 АПК и чл. 78 ГПК , който е в минимално предвидения размер 300 лева  ( при интерес до 1000- чл. 7 на Наредбата за минималните адв. възнаграждения, виж и на л. 40-41)

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                         

                            Р  Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 33-0000026 от 30.01.2020 г. на директора на ОО "АА", гр.Пазарджик, с което на „ТСТ Т.О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., местност „Чукур Савак“, комплекс „ТСТ Ойл“, представлявано от управителя А.С. на основание чл. 105, ал.2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. 

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛА АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на „ТСТ Т.О.“ ЕООД, ЕИК ********* сторени разноски в размер на 300 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                    

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: