Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
14,08,20г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното
заседание на втори юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Хр. Велчева , като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА анд № 602/20. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТСТ Т.О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., местност „…“, комплекс „ТСТ Ойл“, представлявано
от управителя А.С. против наказателно постановление № 33-0000026 от 30.01.2020
г. на директора на ОО "АА", гр.Пазарджик, с което на дружеството на
основание чл. 105, ал.2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв.
С жалбата се релевират доводи за
процесуално- правна и материално-правна незаконосъобразност на постановлението,
чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание дружеството ,
чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и искането с нея.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Към 29,11,2019г. от инспектори на
ОО“АА“ Пазарджик била извършена проверка на дружеството- жалбоподател, притежаващо лиценз № 15362/02.06.2016 г. на
Общността за международен автомобилен превоз на товари. В рамките на проверката
св. инспектор Р. установил, че управителят
не е подал в срок до 28.02.2019 г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“
Пазарджик копие от доклада на консултанта по безопасността за 2018 г.
Поради това и съставил в присъствието на
надлежен пълномощник ( л.10) против дружеството процесния акт за нарушение на чл.7,ал.
2, изрІІ от Наредба №40 / 14.01.2004г.
на МТС, МВР и МОСВ. Актът е надлежно предявен и е връчен препис ( виж разписка
в долната част), а въз основа на него е издадено и процесното НП.
Последното се атакува с основен
довод за процесуална порочност, дължи според
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, на неспазване на
срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и липсата на ясна дата на
извършване на нарушението. И двата довода са неоснователни.
На първо място - вярно е, че в
акта и в НП ( чиято описателна част дословно приповтаря тази на акта) е
посочена и дата 29,11,19 г. , но това съвсем ясно е описано, че е датата на
която е извършена проверка. наред с това
се сочи, че проверката е извършена в ОО“АА“ Пазарджик и независимо, че това е
посочено в бланковия акт на „мястото на извършване на нарушението“ , при
наличие на описание, че това е мястото на проверка - не възниква съмнение относно това
обстоятелство на извършване на нарушението и по този начин не е засегнато
правото на защита.
Що се отнася до претенцията, че
не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН - неправилно се счита , че този срок следва да стартира от датата, на
която не е изпълнено задължението, доколкото информацията не е подадена именно
до институцията, към която принадлежат контролния и наказващия орган.
Нарушението е осъществено чрез бездействие по отношение задължението в срок „ до
края на февруари на следващата година“ да се подава до ООАА Пазарджик копие от доклада на консултанта
по безопасността.Това , че тази информация е следвало да бъде подадена до ООАА
Пазарджик, респ. че този местен орган на ИААА е имало, чрез съответните си
служители, обективна възможност да узнае за липсата на такава информация не
означава автоматично, че е липсата й е стигнала до знанието на компетентен за
състави акт за това нарушение орган. Липсват доказателства в тази посока.
Нарушението е установено в хода на проверката, чиято дата ( както се посочи
горе) е отразена и в акта и в НП - 29,11,19г. и до датата на съставяне на акта
07,01,20г. не е изтекъл тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН.
Налице е обаче трето претендирано
съществено процесуално нарушение то е такова, каквото бе заявено и обосновано
от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател : в акта се сочи, че
крайният срок за подаване на процесния доклад е до 28,03,19г. , докато при
описание но обстоятелствата по извършване на нарушението в НП този срок е посочен „до 28,02,19“. Такова
разминаване е недопустимо, тъй като то създава непреодолима неяснота по
отношение на вменените обстоятелства и осуетява възможността за реализиране на
правото на защита в гарантирания от закона обем. От друга страна това създава
непреодолима неяснота и за Съда при определяне на волята на наказващия орган,
който следва да се проконтролира .
На следващо място - налице е и непретендирано нарушение- при описание на нарушението и в акта , и в НП
се сочи , че извършител е „управителят“ - но като субект на нарушението е отразено
самото дружество, идентифицирано чрез наименование, седалище адрес на управление и законов представител. Не
се сочи нормата, която определя като субект на нарушението по чл. 7, ал.2 , изр.ІІ
от Наредба 40/04 именно управителят на предприятието по чл. 6, ал.1 ( каквото
предприятие е всъщност дружеството- жалбоподател). Управителят е физическо лице
и дори и това да е законовият представител на дружеството, последното е
различен правен субект.
В пълномощното на л.10 по делото
законовият представител на дружеството- жалбоподател се е представил като
„управител и представляващ“ и като „управител“ той е бил установен в хода на
процесната проверка, поради което е посочен с това си качество в КП на м. 7 и
сл. Тоест, административните органи са приели, че управител е А.С. и че в това си качество той следва да
изпълни задължението си по чл. 7, ал.2, езрІІ от наредба 40/04г., но неясно
защо са възприели като субект на отговорността за неизпълнение на това
задължение представляваното и управлявано от него дружество - жалбоподател по
делото.
Горното обсъждане обоснова
решението за отмяна на НП.
Това, на свой ред, води до
присъждане в тежест на ИААА на заплатения от дружеството адвокатски хонорара
съгласно чл. 63, ал.4 т ЗАНН вр. чл. 144 АПК и чл. 78 ГПК , който е в минимално
предвидения размер 300 лева ( при интерес
до 1000- чл. 7 на Наредбата за минималните адв. възнаграждения, виж и на л.
40-41)
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000026 от
30.01.2020 г. на директора на ОО "АА", гр.Пазарджик, с което на „ТСТ Т.О.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., местност
„Чукур Савак“, комплекс „ТСТ Ойл“, представлявано от управителя А.С. на
основание чл. 105, ал.2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв.
ОСЪЖДА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛА АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на „ТСТ Т.О.“ ЕООД,
ЕИК ********* сторени разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на
съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: