№ 3453
гр. Варна, 22.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501337 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 36463/23.04.2025г.
подадена от „П...“ АД, чрез процесуалния му представител срещу решение №
1030/24.03.2025г. постановено по гр.д.№ 4050/2023г. по описа на ВРС, с което Е
ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателя за осъждане на М. Т. К. да му плати сумата 13 647,78
лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди по
договори за заявка, заявени от ищеца „П... - Т“ АД, ЕИК ... с номера: 38570, 38751, 39023,
39263, 39301, 39314, 39457, 39459, 39465, 39467, 39478, 39479, 39500, 39536, 39699, 39711,
39713, 39802, 39807, 39813, 39843, 39852, 39863, 39876, 39932, 39980, 40099, 40153, 40155,
40156, 40174, 40203, 40314 и 40338, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.03.2023г. до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл. 211 от КТ, вр. чл. 203 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД и Е ОСЪДЕН
да заплати на М. Т. К. съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът – „П...“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва решението с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва изводът на съда, че
вредоносното поведение на ответника не е било умишлено като противоречащ на събраните
по делото доказателства и направен в следствие на неустановена в цялост фактическа
обстановка. Счита, че доказателствената тежест да установи, че изпълнението на дадена
заявка от списъка на превозвачите с по-добри ценови оферти е било невъзможно, е за
ответника по иска. Позовава се на липса на проведено в този смисъл насрещно доказване от
ответника, че конкретни транспортни дружества, от избрани от работодателя такива, не са
разполагали с камиони, с които да реализират заявките на ищеца. Излага, че от
ангажираните свидетелски показания се установява, че ответникът не е изпълнявал
1
указанията на работодателя за събиране на 2 и повече оферти по всяка заявка с цел
намиране на най-добрата цена, което счита че е проява на умисъл от страна на работника.
Счита, че по делото са установени всички елементи на предявения иск – настъпила
имуществена вреда за работодателя, противоправно и умишлено поведение на служителя и
наличие на причинно-следствена връзка между вредата и действията на ответника, поради
което предявеният иск за обезвреда е следвало да бъде уважен. На това основание моли да
бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и да се постанови ново, с което
предявеният иск бъде уважен. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. Т. К., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за
правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, респективно за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че с исковата претенция по същество
работодателят претендира пропуснати ползи от твърдяното недоговаряне от ответника на
по-добра цена, за които обаче работникът не отговаря имуществено. Посочва, че
първоинстанционният съд е извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства и
е достигнал до правилен извод за липса на доказано умишлено и вредоносно поведение на
служителя. Излага, че решенията за това на кой превозвач да се разпредели съответната
заявка е съобразявано с редица показатели – техническа обезпеченост, изпълнение на
транспортната услуга в срок, качество на същата и лоялност на партньора и те са вземани
или одобрявани от прекия ръководител на ищцата – свидетеля Алтан Алиосман. Поддържа,
че ответницата е спазвала утвърдената процедура за избор на доставчици съобразявайки
всички заложени критерии включително и заложената цена, която счита, че не е единствен и
определящ критерий при избор на транспортен съконтрагент. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
представител на ответника, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и
приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо и следва да бъде насрочено
разглеждането му в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени
искания. По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 36463/23.04.2025г. подадена
от „П...“ АД, чрез процесуалния му представител срещу решение № 1030/24.03.2025г.
постановено по гр.д.№ 4050/2023г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1337/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.09.2025г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се
изпрати копие от депозирания писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3