№ 14178
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110100567 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца
срещу двама ответника.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т...., със седалище и адрес на управление гр.С..., срещу двама ответника Е. С. Д.,
ЕГН **********, представлявана от упълномощен адвокат С. К.К. със съдебен адрес гр.С....,
и И. С. Н., ЕГН **********, представляван от упълномощен адвокат Д. Цв.С., със съдебен
адрес гр.С.... с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено между страните, че ответниците дължат на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ
- обща сума от 1384,21 лева/лв./, от които сумата от 1147,48 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна
лихва от 5.10.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху ТЕ в размер на 197,75 лв. за период 15.9.2021г.-
18.9.2023г., както и сумата от 31,97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период 1.8.2020г.- 30.4.2022г., ведно със законна лихва от 5.10.2023г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за ДР в размер на 7,01 лв. за период 16.10.2020г.-
18.9.2023г., както сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.С...., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 31283/20.10.2023 г. издадена по ЧГД№ 55019/2023г.
по опис на СРС.
Сумите се разделят между двамата ответника при разделност както следва:
1/ За Е. С. Д. за дял от 3000/16324 - обща сума от 254,39 лева/лв./, от които цена на
1
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 210,88 лв. (двеста и десет лева и 88
стотинки) за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 18.09.2023 г. в
размер на 36,34 лв. (тридесет и шест лева и 34 стотинки), и цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ в размер на 5,88 лв. (пет лева и 88 стотинки) за период 1.8.2020г.- 30.4.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва
върху ДР за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г. в размер на 1,29 лв. (един лев и 29 стотинки);
2/ За И. С. Н. за дял от 13324/16324 - обща сума от 1129,82 лева/лв./, от които цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 936,60 лв. (деветстотин тридесет и
шест лева и 60 стотинки) за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от
05.10.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до
18.09.2023 г. в размер на 161,41 лв. (сто шестдесет и един лева и 41 стотинки), и цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 26,09 лв. (двадесет и шест лева и 09 стотинки) за
период 1.8.2020г.- 30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху ДР за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г. в размер на 5,72
лв.(пет лева и 72 стотинки).
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че
двамата ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ за периода описан в ЗИ№ 31283/20.10.2023г. и в ИМ, за процесния топлоснабдения имот
посочен в ЗИ и ИМ, с аб.№ ... Посочва, че съгласно действащите през този период общи
условия/чл.32 и чл.33 ОУ на ищеца/ срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия е
45-дневен от датата на публикуването на прогнозните фактури на интернет страницата на
Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е
след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е
заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение. Твърди се, че двамата ответника са изпаднали в забава, затова са начислени
и лихви за това.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото разноски за
двете производства – заповедно и исково.
ОТВЕТНИКЪТ И. С. Н. е подал отговор на ИМ, чрез упълномощен адвокат, като по същество
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ИМ е недопустима. Оспорва всичко изложено в
ИМ. Прави искане за това, че съда следва да поиска образуване на Конституционно дело и да
отправи преюдициално запитване до СЕС. Иска се спиране на производството по делото. Правят се
док.искания. Оспорва се че исковете са погасени по давност.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции предявени срещу него изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ Е. С. Д., чрез упълномощен адвокат, е подал отговор на ИМ, като по същество
оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва, че до процесния имот е доставяна услуга от
ищеца. Оспорва се, че този ответник не е в облигационни отношения с ответника. Оспорва сумите
2
като погасени по давност.
Поради оспорванията се иска отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание/о.с.з./, ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговорите на
ответниците. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца
сторените разноски в заповедната и исковата част от производството/което е едно общо
производство/.
В о.с.з. ответник И. С. Н. се явява лично, представлява се от адвоката по пълномощно
към ОИМ. Поддържа подадения отговор/ОИМ/ и моли съда да се произнесе с решение, с
което да отхвърли исковете предявени срещу него.
В о.с.з. ответник Е. С. Д. не се явява лично, не се представлява от адвоката си по
пълномощно, не изразява становище.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т..., редовно призовано, не се
представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като
съобрази правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на писмени документи, като доказателства представени от
страните, както следва – Заявление за издаване на заповед за изпълнение/ЗИ/ по чл.410 ГПК
с вх.№ 276462/5.10.2023г. по което е образувано предходното заповедно по ЧГД№
55019/2023г. по опис на СРС /л.10-14/; Документ за внесена държавна такса за заявление за
издаване на ЗИ/л.15/; Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
държавно място от 9.7.1987г. придобито от отв. И. С.Н./л.16-17/; Писмо от С...“ от 13.5.219г.
за подадена декларация по чл.14 ЗМДТ за процесен апартамент от двамата ответника/л.18/;
Договор между СЕС и „Т... за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия от 15.8.2002г./л.19-20/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната
собственост/СЕС/ от 25.7.2002г. за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
етажните собственици, в последния за ап.16 е вписан отв. И. С.Н. и има положен
подпис/л.21-22/; Съобщения към Общи фактури от 31.7.2021г. и 31.7.2022г./л.23-26/;
Извлечение от сметки за дължими суми за процесния период за аб..../л.27/; Договор при ОУ
от 3.6.2020г. сключен между ищец „Т... и “Т...л.28-35/; Общи условия/ОУ/ за продажба на
топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди от “Т... на потребители в гр.София/л.36/;
Пълномощно за юр.к.на ищец/л.37/, доказателства за доплатена ДТ за исковата част на
производството/л.42/, пълномощно от отв.Д./л.85/, ДПЗС от 19.3.2024г., декларация и списък
по чл.80 ГПК от отв.Д./л.86-88/.
По делото е прието като доказателство предхождащото настоящото дело – заповедното
3
по ЧГД№ 55019/2023г. по опис на СРС.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
/СТЕ-л.117-126/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено от третото лице
– помагач е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи. В
спорния имот, за спорния период е изчислена консумация за топла вода и за щранг лира в
банята, като не е имало монтирани отоплителни уреди нито топлоразпределители към тях.
Има водомер за топла вода. Общата сума за потребената топлинна енергия е 1177,39 лева.
Дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за абоната са в съответствие с
изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период.
В общата дължима сума не са включени изравнявания от предходни периоди или начислени
лихви за забава.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ-л.107-1115/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния
период. Общият размер на неплатените от двамата ответника суми за процесния период
възлизат на 1384,21 лева за главници ТЕ и ДР, и за лихви. Вещото лице е дало заключението
си съгласно периодите посочени от съда с определението по чл.140 ГПК.
По делото е приета молба с вх.№197197/14.6.2024г. на трето лице помагач с приложени
към нея доказателства /л.145-150/, от която е видно, че са извършени реални отчети за аб.№
.... за процесен период. Партидата за клиент е на името на отв.И. С.Н.. Отчетите са
направени в присъствието на представител на ответника на 18.5.2021г. и на 4.5.2022г. като
са положени подписи за клиент.
Други относими и допустими по спора доказателства не са ангажирани по делото от
страните.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.422 във вр. чл.415, ал.1,
т.1 ГПК от заявителя-ищец срещу двама длъжника-ответника в преклузивния месечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение по чл.414 ГПК в заповедната част от
производството по ЧГД № 55019/2023г. по опис на СРС.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
двамата ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през
процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и
размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай,
че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и
4
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената
топлинна енергия за процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
ответника И. С.Н. е придобил процесния ап.16 като собственост още през 1987г., като по
отношение на втория ответник липсват доказателства дали е собственик или ползвател на
процесен апартамент. За ответнците са изготвяни справки за адреси в заповедната част на
производството, като се установява, че само отв.Ил.С.Н. е с регистриран адрес на
административния адрес на процесния апартамент. Самия отв.Ил.С.Н. е посочил същия
адрес за свой адрес в подадения ОИМ.
Ответниците твърдят, че не са абонати, но по делото са събрани доказателства, че
единия от тях е собственик и абонат/клиент за процесния обект, поради което при ползване
на ТЕ и ДР дължи заплащане.
В разглеждания конкретен случай отв.Ил.С.Н., в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот, има качеството „потребител“ по смисъла на чл.153 ЗЕ,
поради което следва да се приеме, че само той е бил във валидни облигационни отношения
по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период с ищеца.
Няма спор между страните за собствеността на процесния апартамент.
Само възраженията на отв.Е.Д., че не е била във валидно облигационно отношение с
ищеца е доказано, защото по отношение на нея няма каквито и да било събрани
доказателства да е абонат/клиент, затова по отношение на нея всички искове са
неоснователно предявени и следва да се отхвърлят.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР/старо
название ДКЕВР/. Няма спор между страните, че Общите условия/ОУ/ са влезли в сила по
отношение на отв.Ил.С.Н., следователно са породени облигационни отношения между
топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и
съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или
ползвател на съответния топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
5
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този преглед
на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че предвид
установеното право на собственост на единия ответник върху жилищен имот, находящ се
в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и обстоятелствата досежно откриване на
партида на името на този ответник и начисляването на суми за топлоенергия по тази
партида през продължителен период от време и в исковия период, водят до извода за
качеството на потребител на отв.Ил.С.Н.. Отделно от това няма спор за откриване на
партида за абонат за процесния имот на името на този ответник. В този смисъл ТР № 2/
25.5.2017г. постановено по ТД № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Направено е възражение от страна на двамата ответника за изтекла погасителна
давност на задълженията /главница и лихви/ с отговора на исковата молба, което следва да
се разгледа. Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на иск от ищеца
пред съда, в настоящия случай заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 5.10.2023г.,
в който момент е била прекъсната давността. Давността следва да се изчисли за три години
назад. В този смисъл и вземането на ищеца за доставена ТЕ на ответника е погасено за
дължими суми с падеж на плащания преди 1.8.2020г., т.е. обхваща период на доставена
услуга 1.5.2020г. – 31.7.2020г. С оглед изложеното съдът достига до извод, че погасена по
давност е главница за доставена ТЕ в размер на обща сума от 111,09лв. съгласно приетото
заключение на ССЕ.
При така установеното съдът намира исковете са частично основателни за само срещу
отв.Ил.С.Н. за сумата 845,92лв. за главница ТЕ, лихва върху ТЕ от 141,46лв., а главницата за
ДР и лихва за забава към нея в предявен размер, съответно – 26,09лв. и 5,72лв.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период, но част от сумите са погасени по давност, а по отношение на единия
ответник не са ангажирани доказателства да е собственик или ползвател на процесния имот
6
за спорния период.
Същевременно, доколкото ответниците, в чиято тежест е било, не са провели доказване
за плащане на дължимите суми, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва,
чиято стойност съответства на тази посочена в заключението на приетата по делото ССЕ.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
срещу ответниците са частично основателни и подлежат на частично уважаване, и частично
отхвърляне.
Останалите възражения наведени с ОИМ от отв.Ил.С.Н. са напълно неоснователни и
опровергани от доказатеслтавта събрани по делото, затова съдът не ги взема предвид при
крайните си изводи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е направил възражения за прекомерност на адв.хонорари на двамата ответника
по реда на чл.78, ал.5 ГПК, като съдът следва да ги съобрази при определяне на размера на
разноските и да ги намали до размер от 50лв. за заповедна част на производство и до 300лв.
за искова част на производство, като не намира основания да присъжда минималните
размери на адв.възнаграждения по Наредба, защото същата не е задължителна за съда, а
съобразно положен труд от адвокатите посочения размер за възнаграждения е достатъчен с
оглед свършения труд по подадени ОИМ и възражения по чл.414 ГПК, особено като се вземе
предвид, че са в хипотезата на чл.38 ЗАдв.-безплатно представителство.
Ищецът е направил разноски в производството общо от 950лв./за заповедно и за
исково/. От тях така както са предявени исковете 775,41лв. са в тежест на отв.Ил.С.Н., като
съразмерно с уважената част от исковете той дължи разноски на ищеца в размер на сумата
699,48лв.
В полза на отв.Ил.С.Н. следва да се присъдят разноски 300лв. за адв.хонорар по
исковото производство, като съразмерно с отхв.част от искове се получава сумата 29,38лв.
За заповедното на адв.Д.Ц.С. следва да се присъдят 50лв. по реда на чл.38 ЗАдв., като
съразмерно с отхв.част от искове се получават разноски в размер на 4,90лв.
За отхвърлените искове предявени срещу отв.Е.С.Д. за заповедно и за исково на
адвоката й по реда на чл.38ЗАдв. следва да се присъдят 350лв.
Списък по чл.80 ГПК са представили и двете страни по делото, т.е. ищец/л.151/,
отв.Ил.С.Н./л.152/ и отв.Е.С.Д./л.88/, като съдът ги е приел по делото като доказателства.
Само в допълнение следва да се посочи, че самото дело не се отличава с фактическа и
правна сложност, за да се обоснове присъждане на адв.хонорари в размер искан от двамата
ответника, като съдът ги приема за неоснователно завишени, както за заповедната част на
производството, така и за исковата част. Следва да се отбележи също така, че съдът не е
7
законово задължен да прилага Наредбата за минималните размери на адв.възнагражднения, а
също така съдът следва да се съобрази при присъждане на разноските и с решение от
25.1.2024г. постановено по дело № С-438/2022г. на СЕС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т...., със седалище и адрес
на управление гр.С..., и ответник И. С. Н. с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.С.... че
ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – за дял от 13324/16324 от обща сума
1384,21лв. - обща сума от 1019,19 лева/лв./, от които цена на доставена от дружеството
топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 845,92лв. за период 1.8.2020г.-30.4.2022г., ведно със
законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва
върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 18.09.2023 г. в размер на 141,46лв., и цена на
извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 26,09 лв. за период 1.8.2020г.-
30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва върху ДР за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г. в размер на 5,72 лв.,
като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.С...., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 31283/20.10.2023 г. издадена по ЧГД№ 55019/2023г.
по опис на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, и поради
погасяване по давност исковете за главница ТЕ за разликата над уважените от 845,92лв. до
предявените 936,60лв. и за период от 1.5.2020г. до 31.7.2020г. и за лихва върху главница ТЕ
за разликата над уважените 141,46лв. до предявените 161,41лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец Т...., със
седалище и адрес на управление гр.С..., срещу ответник Е. С. Д., ЕГН **********,
представлявана от упълномощен адвокат С. К.К. със съдебен адрес гр.С.... - за дял от
3000/16324 от обща сума 1384,21лв. - обща сума от 254,39 лева/лв./, от които цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 210,88лв. за период 1.5.2020г.-
30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 18.09.2023 г. в размер на 36,34лв., и
цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 5,88лв. за период
1.8.2020г.- 30.4.2022г., ведно със законна лихва за периода от 05.10.2023г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху ДР за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г. в размер
на 1,29лв., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.С...., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 31283/20.10.2023 г. издадена по ЧГД№
55019/2023г. по опис на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с
чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
8
ОСЪЖДА И. С. Н. с ЕГН: **********, да заплати на Т...., със седалище и адрес на
управление гр.С..., СУМАТА от 699,48 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по настоящото исково производство и по заповедното по ЧГД№
55019/2023г. по опис на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Т...., със седалище и адрес на управление гр.С..., да заплати на адвокат С.
К. К., СУМАТА от 350,00 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни
разноски по настоящото исково производство и по ЧГД№ 55019/2023г. по опис на СРС за
възражение по чл.414 ГПК, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА Т...., със седалище и адрес на управление гр.С..., да заплати на адвокат Д.
Ц. С., СУМАТА от 4,90 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни
разноски по ЧГД№ 55019/2023г. по опис на СРС за възражение по чл.414 ГПК, съразмерно с
отхвърлена част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА Т...., със седалище и адрес на управление гр.С..., да заплати на И. С. Н.,
ЕГН **********, СУМАТА от 29,38 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски от ответник по настоящото исково производство, съразмерно с
отхвърлена част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.... ЕООД, ЕИК ...., като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на третото лице помагач, по
възможност по електронен път, със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9