Р Е Ш Е Н И Е
НОМЕР 260028; 22.06.2021 г., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-
Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДЕСАДЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР : Женя Иванова
След като разгледа
докладваното от Председателя гр.д.№ 629/20 по описа на Районен съд- Търговище,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.33, ал.2 от
ЗС, както и насрещен иск с правно основание чл.72, ал.3 от ЗС.
Ищците твърди в
исковата си молба, че с ответника Р.Я.В. са наследници на Я. В. Я. . Ищцата Д.В. е негова съпруга, а
другите двама – негови синове. На
06.07.1999 година, наследодателят им закупил с предварителен договор недвижим
имот в с.Б. , общ.Търговище. Твърдят, че от тогава до днес тяхното семейство
владее имота. След смъртта на наследодателя през 2009 година, те тримата
продължили да владеят имота необезпокоявано и непрекъснато и са го придобили по
давност. С предварителен договор от 01.09.2010 година третият от тях Р.В. е
продал имота им на другите ответници, като с влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№ 1653/11 г. по описа на РСТ, този договор е бил
обявен за окончателен. Твърдят, че към този момент имотът не е бил собствен на
ответника Р., той е притежавал от него само 1/6 ид.ч.,
поради което и не е могъл да го продаде целия. Въпреки това те продължили да
владеят имота, а ответниците никога не са упражнявали
фактическа власт върху него. Поради горното молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на всички ответници,
че те са собственици на 5/6 ид.ч. от имота. Доколкото
съществува съсобственост между ищците и ответника Р.В. по отношение на имота,
преди да го отчужди, той е следвало да им предложи първо на тях, да изкупят
неговия дял. Не е сторил това и го е продал на останалите. Поради горното при
условията на евентуалност след като ги признае за собственици, ищците молят
съда да постанови решение, с което да признае правото им на изкупуване на,
притежаваната от ответника Р.В., идеална част от имота, при условията, при
които той е продал имота на другите трима ответници.
Претендират и разноски по делото.
Ответникът Р.В.,
не упражни правото си на отговор и не изрази становище по предявените против
него искове.
Ответниците Р. К., представлявана от нейната майка и
законен представител В.Ч., В.Ч. и Т.Т., оспорват
предявените искове, за собственост на процесния имот
и иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Твърдят, че ищците не са владели
имота никога. Имота е бил във владение на ответника Р.В. от 1999 година, поради
което към момента на сключване на предварителния договор на 01.09.2010 година
той е бил негов изключителен собственик. Към момента на обявяване на договора
за окончателен не е съществувала съсобственост между него и ищците, поради
което за тях не съществува правото по чл.33 от ЗС, да изкупят имота при същите
условия по предварителния договор. Поради горното молят за отхвърляне на
исковете. При условията на евентуалност предявиха насрещен иск за сумата от
8 950 лв., представляваща сумата, с която се е повишила стойността на процесния имот, в следствие на извършени от тях подобрения
в него. Излагат твърдения, че след постановяване на решението, с което е обявен
за окончателен, сключения между тях и ответника Р.В. предварителен договор, са
извършили множество подобрения в имота, които са повишили неговата
стойност. С оглед на горното, в случай
че исковете на ищците бъдат уважени, то молят последните да бъдат осъдени да им
заплатят сумата от 8 950 лв., представляваща сумата, с която се е повишила
стойността на процесния имот, в следствие на
извършени от тях подобрения. Претендират разноски по делото.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници, ищците Б.В. и Д.В., както и
ответникът Р.В. са наследници на Я. В. ***,
починал на 17.05.2009 година. Б. и Р. Владимирови са негови деца, а Д.В.-съпруга.
С предварителен договор за покупко – продажба от
06.07.1999 година, наследодателят е закупил дворно място с площ от 900 кв.м.,
заедно с построените в него къща и стопански постройки, за което по плана на с.Б.
, общ.Търговище е отреден парцел VIII- 253, в кв.5, при съответните граници и празно дворно място
от 700 кв.м., за което по плана на с.Б. , общ.Търговище е отреден парцел IX – 253, при съответните граници.
От приложеното по
делото Решение № 37 от 27.01.2012 година, постановено по гр.д.№ 1653/11 по
описа на РСТ, ответникът Р.В. е сключил предварителен договор за покупко продажба на процесния
имот, на 01.09.2010 година, с ответниците Р.К., действаща
чрез нейната майка и законен представител В.Ч.. Със това решение, сключения
договор е обявен за окончателен, като с него е учредено и пожизнено право на
ползване, в полза на останалите ответници В.Ч. и Т.Т..
В хода на производството за установяване на твърдените от
страните факти, бяха събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Славян
С. , Любомир Стойнев и Милчо Златанов сочени от ищците, както и показанията на
свидетелите Р. Ч. , П.Е. и Н.Я., сочени от ответниците.
От показанията на
свидетелите, сочени от ищците се установява следното: Бащата на Р.В. е купил на сина си Р. ***. Брат му Б. тогава
е бил по-малък и живеел с родителите си в друга тяхна къща, в същото село.
Двата имота били съседни, но новата къща е била закупена за Р.. Той се
установил да живее в имота. Бащата на Р., заедно със съпругата си и сина си Б.
останали да живеят в техния дом, а този имот бил за Р. и той се нанесъл в него.
Тогава той е живеел на семейни начала със свидетелката Р. Ч. и тя също
посещавала имота. Родителите на ответника Р.В. обработвали двора на къщата.
През годините съгласно показанията на тези свидетели, ответникът Р.В. и много
рядко с помощта на брат му Б.В. са извършвали редица ремонти в имота. Никой от
останалите наследници тогава ищцата Д.В. и ищеца Б.В., не са възразили и не
се противопоставили на владението,
установено от ответника Р.В.. Съгласно показанията на свидетелите, ищците никога
не са осъществявали фактическа власт върху имота, още по-малко с намерението да
го своят. Според свидетелите, бащата на ответника Р.В. е закупил този имот
именно, за да го даде на сина си и последният винаги го е владял с
намерението да го свои, като дори е
живял в имота на семейни начала със свидетелката на ответниците
Р. Ч.. Дори наследодателят не е осъществявал фактическо владение върху имота.
По отношение
показанията на свидетелите Р. Ч., П.Е. и Н.Я., съдът намира следното: Свидетелката Р. Ч. е майка на ищцата В.Ч. и
баба на Р.К.. Съгласно показанията на тези свидетели, спорния имот е бил на ответника
Р.В.. Това всъщност са единствените факти, които се потвърждават и от двете
групи свидетели. По-нататък в
показанията си свидетелите на ответниците, твърдят че в имота са извършени редица подобрения
от страна на другите трима ответници, като те са
започнали да ремонтират имота, след като с влязло в сила съдебно решение,
договорът, с който Р.В. е обещал на Р.К., представлявана от нейната майка В.Ч.,
да и продаде имота, е бил обявен за окончателен. Ответниците
В.Ч. и Т.Т. са заплащали стойността на извършените, в
имота ремонти. Основно от показанията на
Р. Ч. се установява, че след сключването на предварителния договор от страна на
наследодателя на ищците през 1999 година, имота се владее през години от
ответника Р.В., с когото тя е живяла повече от десет години на семейни начала.
Той е упражнявал владение върху имота, като противопоставяне от страна на другите
наследници- ищците никога не е имало. Те също са знаели, че имота е на Р.В., а
не на неговия баща. Към момента отношенията между нея и Р.В. са лоши, те се
разделили, като това е причината за настоящото производство и оспорванията, от страна на ищците. В тази им част
показанията на свидетелката изцяло се подкрепят и от показанията на свидетелите
на ищците. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда забрана да
бъдат разпитани заинтересовани свидетели, какъвто безспорно е свидетелката Р. Ч.,
и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят
се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но
преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото
доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността
заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията
му. Съдът обаче е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да
съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази
също при какви обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое
време в хода на развитието на правоотношенията между страните се отнася той,
като има предвид, че заинтересоваността на свидетеля и неговата предубеденост
може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на
неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията
пред съда, като това може да се отнася за всички факти или само за някои от
тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези
показания и в каква степен. Когато правнорелевантни
факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по
който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им,
имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните
факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), паметови и интелектуални способности на свидетеля, както и
способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си и не на последно място
волята на свидетеля да каже истината. Заинтересоваността на свидетеля може да
се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата
оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда.
В тази насока са Решение
№312/11.01.2018г. по гр.д.№191/2017г. на четвърто ГО на ВКС; Решение № 297 от
22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г. на ВКС; Решение №159 от 22.02.2016г. по
т.д.№1871/2014г. на второ ТО на ВКС; Решение №141/11.10.2019 по дело №3719/2018
на ВКС, ГК, I г.о. Отчитайки добросъвестността и волята на този свидетел да каже
истината, като и преценявайки и съпоставяйки показанията и с показанията на
другите незаинтересовани свидетели на ищците, съгласно чл. 172 ГПК, съдът
приема, че показанията и са достоверни и въпреки заинтересоваността и от спора,
тази свидетелка е възприела вярно правнорелевантните
факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си. Въз основа на
изложеното съдът кредитира тези
показания.
За установяване на
извършените от ответниците подобрения в имота, беше
назначена съдебно техническа експертиза. Експертизата не беше оспорена от
страните и напълно се възприема от съда. Та съгласно тази експертиза,
подобренията, които ответниците Р.К., представлявана
от нейната майка В.Ч., самата В.Ч. и Т.Т., твърдят че
са извършили в спорния имот, са на стойност 5 132.12 лв., като тези
подобрения са увеличили стойността на имота със сумата 5 132.00 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Съдът е сезиран с
положителен установителен иск за собственост, с който
ищците претендират да бъде признато за установено, че са собственици на 5/6 ид.ч. от спорния имот, на основание наследяване и придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно владение повече от 10 години. Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения положителен установителен иск за
собственост, за която съдът следи във всеки момент от развитието на
производството, е наличието на правен интерес. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице,
когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на
ищеца. Доколкото по отношение на спорния имот е учредено и ограничено вещно
право на ползване, в полза на В.Ч. и Т.Т. и то е противопоставимо на
собственика на имота, то съгласно това и изложените и заявените от всяка от
страните твърдения и оспорвания, съдът намира, че ищците имат правен интерес от
предявеният иск против всички ответници.
На първо място
релевантен за настоящия спор е въпросът относно принадлежността на правото на
собственост върху имота към момента на установяване на владението от страна на
ищците, както и дали такова владение от тяхна страна е установено. С оглед
представения предварителен договор от 1 999 година, следва извода, че
наследодателят на ищците е получил обещание, че ще му бъде продаден спорния
имот. При спор за придобиване по давност на съсобствен
имот от един от съсобствениците, в случая трябва да се установи, че
наследодателят първоначално е установил владение върху имота, продължителността
на това владение, а след неговата смърт това следва да бъде установено по
отношение на неговите наследници. В случаите,
в които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да
владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В този смисъл са задължителни разяснения на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В
последния случай, за да придобие по давност чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия следва да са от такъв
характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане на
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на
владението, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите собственици и
е започнал да държи за себе си с намерението да ги свои, като тези действия
следва да бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици.
При положителен установителен иск за собственост ищеца следва да докаже
правото си на собственост, породено на твърдяното основание в частност
наследство и давностно владение на процесния недвижим имот. Ищците следва да докажат и
фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответниците. Предявявайки
положителен установителен иск, ищците се стремят и целят да получат по-пълна
по обем защита, тъй като в случай, че претенцията им бъде уважена, едновременно
с признаването на претендираното от тях право на
собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на ответниците. Тежестта на доказване при този иск е на
ищците по делото, които следва да установят правата си, които претендират върху
имота. От своя страна ответниците по предявения
положителен установителен иск могат само да отричат
правото на ищците, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да
сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно
основание, като изключват възникването на правото. Но ищците не могат да се
позовават на факта, че ответниците в този процес не
са успели да проведат пълно и главно доказване на своите възражения и
твърдения. По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, доказателствената тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване, че праводателят
им е притежавал правото на собственост върху процесния
имот, както се твърди в исковата молба, както и, че те след неговата смърт са
упражнявали владението и са своили имота. В настоящия случай се установи и то
преди всичко от показанията на свидетелите, сочени от ищците, че процесният недвижим имот е бил във владение на ответника Р.В..
Той е установил владение върху имота през още през 1999 година, като
намерението му е било да свои. Упражнявал е фактическата власт върху целия
имот, за което говорят и действията му. Това негово намерение ясно и недвусмисленно е показало на останалите съсобственици- ищците,
че той владее имота като свой и отрича владението им. Ето защо следва да се
приеме, че този ответник не е губил или прекъсвал владението си върху имота.
През тези години, никой от останалите съсобственици не е показал несъгласие с
действията и поведението на ищеца, не е предприел действия да преустанови или
да прекъсне това владение. Ето защо и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема, че ответикът Руемен В. е придобил
по давност процесния имот. Събраните доказателства
сочат, че ищците не са установявали владение върху имота, никога назад във
времето. Никога не са демонстрирали собственически намерения по отношение на
имота. В тяхна полза никога не е започвала да тече придобивна
давност, за да могат те да се позоват на нея и да претендират права върху
имота. Такава давност не е започнала да тече и по отношение на техния
наследодател, за да могат те да черпят права от наследството му.
Поради това предявеният
от ищците положителен установителен иск за
собственост е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Искът предявен от
ищците, с правно основание чл.33 от ЗС, както и насрещният иск, предявен от ответниците Р.К., В.Ч. и Т.Т., с
правно основание чл.72, ал.3 от ЗС, са предявени в условията на евентуалност от
главния иск. Поради изхода на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне
по тези, предявени в условията на евентуалност.
С оглед изхода на
спора, ищците следва да понесат отговорността за сторените в настоящото производство
разноски от страна на ответниците Р.К., В.Ч. и Т.Т., които са в размер на 1 365.32 лв., от които 362.35
лв., внесена държавна такса по насрещния иск, 202.97 лв., разноски за вещо лице
и 800 лв., адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Б.Я.В. ЕГН ********** и Д.Б.В. ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес ***, офис 5, адв. А.Н. против Р.Я.В.
ЕГН ********** ***, Р.Т.К. ЕГН **********, представлявана от нейната майка В.Г.В.Г.Ч.,
В.Г.Ч. ЕГН ********** и Т.К.Т. ЕГН **********
и тримата със съдебен адрес ***, адв. Т.Д. установителен иск за собстевност
на следния недвижим имот: ДВОРНО място с площ от 990 кв.м., заедно с
построените в него къща и стопански постройки, за което по плана на с.Б. ,
общ.Търговище е отреден парцел VIII- 253, в кв.5, при граници: VII-268; XIII- 254 и IX- 253 и празно дворно място от 700 кв.м., за което по плана
на с.Б. , общ.Търговище е отреден парцел IX – 253, при граници: X-251; XIII-254; VIII- 253, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.Я.В. ЕГН **********
и Д.Б.В. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, офис 5, адв. А.Н., да заплати на Р.Т.К. ЕГН **********,
представлявана от нейната майка В.Г.В.Г.Ч., В.Г.Ч. ЕГН ********** и Т.К.Т. ЕГН ********** и тримата
със съдебен адрес ***, адв. Т.Д., направените по
делото разноски, в размер на 1 365.32 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-
Търговище.
СЪДИЯ: