№ 2698
гр. Варна, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110102075 по описа за 2025 година
Предявен е иск от ЗД Е.И. АД срещу О.В. с правно основание чл.410 от КЗ вр. с л. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сума от
366.75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по застрахователна полица
00500100330417 от 14.10.2019год., в резултат на настъпило ПТП на 02.06.2020 год. в
гр.Варна на ЮПЗ - железен мост, при управление на „Ауди А 6", с ДК № ****, след
навлизане на МПС в неравност на пътя - дупка, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска-19.02.25г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.06.2020 год. в гр.Варна на ЮПЗ – железен мост е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил „Ауди А 6", с ДК № ****,
управляван от Й. М. И., при движение по процесния участък попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. Съставен е от органи на сектор „Пътна полиция" при
ОД на МВР - Варна , протокол за ПТП № 1736470 от 02.06.2020год., в който са описани
видимите материални щети, нанесени на МПС. Вследствие на ПТП са нанесени щети на л.а.
„ Ауди А 6", с ДК № ****, който е бил застрахован по застраховка „Каско на МПС" в "ЗД
ЕВРОИНС" АД със застрахователен договор № 00500100330417 от 14.10.2019год., със срок
на действие от 16.10.2019 год. до 15.10.2020год. Образувана е преписка по щета под №
********** от 03.06.2020 год. Извършен е оглед и опис на вредите, които са пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП. Тъй като настъпилото събитие е покрит
риск по сключената застраховка, ЗД „ЕВРОИНС" АД е изплатило сумата за извършен
ремонт в размер на 366.75 лева на 11.06.2020г.
Ищецът сочи, че с изплащане на застрахователното обезщетение по ликвидационна
преписка по щета № ********** ЗД Е.И. АД е погасило задължението си по
застрахователния договор и встъпва в правата на застрахования срещу О.В.. Ищецът сочи,
че на О.В. е изпратена регресна покана с изх. № РК-001-1310/4/ от 03.01.2025год. за
възстановяване на изплатеното от ЗД Е.И. АД застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски, с приложени копия на документите по преписка. Поради
неизпълнение предявява претенцията си пред съда.
Претендира и съдебно-деловодни разноски.
1
В едномесечния срок за отговор ответникът представя писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Ответникът прави възражение за съпричиняване, съобразно нормата на чл.51 от
Закона за задълженията и договорите, тъй като увреденият сам е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. Сочи, че с неспазване на дължимата грижа водачът е улеснил
механизма на увреждането. Счита, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП, тъй като не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
поради което не е възприел твърдяната необезопасена дупка, респективно не е реагирал
адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила.
Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача е основание за намаляване
отговорността на ответника.Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото увреждане и противоправно бездействие на ответника. Оспорва изплатеното
обезщетение като прекомерно високо.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че застрахователят е заплатил на ищцата по
застрахователна полица договор № 00500100330417 от 14.10.2019 год. за л.а. „Ауди А 6", с
ДК № **** обезщетение за сума от 366.75 лева.
Щетата е заведена при застрахователя под № **********/03.06.2020г.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните САТЕ се установява,
че на 02.06.2020 г., около 21:00 часа, процесния автомобил е бил управляван от Й. И. в
Южна промишлена зона – гр. Варна. При преминаване по железния мост в промишлената
зона, предна дясна гума на автомобила попада в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно. В резултат на инцидента са увредени предна дясна гума и предна дясна
алуминиева джанта. На база на приложените по делото материали и показанията на Й. И.,
експертизата приема, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди. По процесния автомобил са увредени предна дясна гума, която подлежи
на подмяна и предна дясна алуминиева джанта, която подлежи на ремонт и боядисване.
Стойността на щетите е в общ размер на щетите: 350.00 лева.
От показанията на разпитания по делото като свидетел Й. М. И. се установява, че при
управляването на л.а. Ауди А6 Олроуд в района на металния мост, под Аспаруховия мост,
т.е. Стария мост, който е бил навремето, във Варна, в района на Южна промишлена зона или
Островна промишлена зона, в тъмното не видял дупка и колата попадна в нея, вследствие на
което се спукала гума. Размерът на дупката е голям, дълбока около педя. Случилото се е
по-скоро в тъмната част на денонощието. Свидетелят не е я забелязал тази дупка. Там не
може да се кара много бързо. В момента няма вече дупки, отремонтирани са, но към
момента имало доста. Там не може да се кара бързо, защото има и релсов път в едната част
на платното.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят, който е платил
обезщетение по имуществена застраховка за причинените вреди, встъпва в правата на
увредения спрямо възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски за определянето му. За да е основателен искът на ищеца, той следва да
докаже по категоричен начин наличието на следните три кумулативни предпоставки:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и третото лице,
собственик на увреденото имущество; настъпването на застрахователно събитие, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност и
2
заплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и експертиза, преценени във връзка
едно с друго се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието. Вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени
доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена връзка между
механизма на произшествието и щетите.
В този смисъл са показанията на свидетеля Й. М. И., непосредствен участник в ПТП
и заключението на назначената по делото авто-техническата експертиза, което съдът
възприема, тъй като експертът обективно и безпристрастно съобразно притежаваните от
него специални знания е дал отговор на поставените му задачи и протокол за ПТП. От
събраните доказателства се установява, механизма на причиняване на ПТП.
Не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и Джия 2001 ООД, собственик на увреденото имущество към момента на ПТП.
Ответникът не оспорва, че застрахователят е платил на увреденото лице дължимото
обезщетение. Това обстоятелство се установява и от представено преводно нареждане за
сумата от 366,75 лв. на Джия 2001 ООД /л. 30 от делото/. Ответникът не оспорва и, че на
пътя е имало дупка, както и че ПТП се е случило на общински път.
Ето защо съдът, приема, че като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за
движението по пътищата, О.В. е длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка
и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона
за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото
участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да го
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДв. П), а и не е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага
изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая
ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водача
да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно и съответно
да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек автомобил,
причинени от попадането му в такъв участък.
Съдът намира за несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване от страна на
водача на МПС за настъпилото ПТП, тъй като въпреки разпределението на
доказателствената тежест с доклада по чл. 146 от ГПК ответника при главно и пълно
доказване не установи наличието на това обстоятелство- по делото липсват доказателства,
от които следва извод, че в резултат на негово виновното поведение е настъпил процесния
инцидент.
Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказване
по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
3
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване / в този смисъл, Решение № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т.
о. , Решение № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС
по т. д. № 44/2012 г., II т. о./. Тук съдът съобразява и че не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест обаче, ответникът е този, който следва да
ангажира доказателства за конкретно обоснованото твърдение за съпричиняване.
Установено е по делото, че процесното ПТП е в резултат на проявеното от ответника
бездействие по осигуряване на необходимите условия за безопасно движение, като
поддържа пътищата изправни с необходимите маркировки и сигнализация. Няма данни, от
които да се направи извод, че водачът на МПС е управлявал същото със скорост над
допустимата.
Още повече ответникът не установява различен механизъм на произшествието, нито
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това
са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Установените по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на
служители на ответника, което по своя характер е противоправно. След изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, за ищеца възниква и регресно вземане срещу
ответника. По изложените съображения съдът намира, че искът е доказан по основание.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане на
застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, като
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът кредитира изцяло
приетото по делото заключение на САТЕ, като следва да се уважи претенцията до
претендирания размер. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования,
ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата
(ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен до
заявения размер с искова претенция. Претенцията следва да бъде уважена в съответствие
със заключението по СТЕ за сумата от 350 лв. и отхвърли за горницата над тази сума до
претендираните 366,75 лв.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница считано от датата на предявяване иска в съда-19.02.25г.
По разноските: Предвид изхода на делото разноски се дължат и на двете страни
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, за дж.такса 50 лв., за
САТЕ 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно
чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или съразмерно с уважената част от исковете, сумата от 429,45
лв. Разноски за свидетел не се присъждат, предвид не изплащане такива на явилият се
свидетел.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника съразмерно с
отхвърлената част от исковете се присъждат разноски за сумата от 0,50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В. с адрес гр.В. да заплати на ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК **** със седалище
гр.София, на основание чл.410 от КЗ, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева),
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увреден
лек автомобил л.а. „ Ауди А 6", с ДК № **** по застрахователна полица 00500100330417 от
14.10.2019 год., в резултат на настъпило ПТП на 02.06.2020 год. в гр.Варна на ЮПЗ -
железен мост, след навлизане на МПС в неравност на пътя - дупка, ведно със законната
лихва върху главницата от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за
горницата над 350 лв. до претендираните 366,75 лв.
ОСЪЖДА О.В. с адрес гр.В. да заплати на ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК **** със седалище
гр.София сумата от 429,45 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща направените разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК **** със седалище гр.София да заплати на О.В. с
адрес гр.В.сумата от 0,50 лв. (петдесет стотинки), представляваща направените разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5