РЕШЕНИЕ
№260318/17.6.2022г.
Гр.Варна, 17.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 6490 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба, депозирана във ВРС на дата 16.06.2020 год. от ищеца В.Н.П.,
ЕГН:**********
с **** против ответника А.А.А.,
ЕГН ********** с адрес: ***.В уточнителната си молба ищецът е посочил,
че предявява исковата си молба на първо
място против ответницата М.С.И., ЕГН **********,
поради което исковете предявени от В.Н.
са насочени както против ответницата И., така и против отв.Ал.А..В исковата
си молба ищецът В.Н. твърди, че е наследник на Н.Т.П., ЕГН **********,
поч. на *г., който на *г, чрез М.С.И., ЕГН:********** с
пост. ****, като негов пълномощник, продал на ответника собствения си
поземлен имот с ид. № *, в м-ст „*“, в землището на гр.*, община *, с площ
от 3195м2, за сумата от 100 (сто) лв. Приживе продавачът
(и същевременно наследодател на ищеца) твърди ищецът, че бил освидетелстван
като страдащ от „Мозъчно съдова болест-съдова деменция“; бил ответник по
заведено от В.Н.П. гр.дело № 626/2019г. за поставяне под запрещение. С Решение
№ 1313 от 12.11.2019 г., сочи ищецът, че Н.П., следвало да бъде поставен под
ограничено запрещение поради неспособност да се грижи сам за интересите си.
Причината за смъртта на Н.Т. П. била голям кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, мозъчна атеросклероза, генерализирана атеросклероза, хипертонична
болест-хипертрофия и дилатация на миокарда, аортна аневризма, венозен застой
във вътрешните органи, отоци по подбедриците, артериолосклеротична нефроцитоза,
мускатов черен дроб, коронаросклероза и миокардиосклероза, която причина
следвало да бъде ценена като приживе предобуславяща неговия психиатричен
статус. Съгласно нотариален акт за продажба, продажната цена на имота
била договорена между страните /неизвестно кога и къде/ и била получена
от продавача напълно /неизвестно кога и къде/ преди подписването
на договора. По аргумент от гореизложеното твърди ищецът, че продавачът (същевременно родител и
наследодател на ищеца) Н.Т.П., към *г (когато продал на ответника
процесния имот) страдал от старческо
слабоумие; бил в обективна невъзможност да се самоконтролира и да
разбира значението на това, което върши, тъй като бил болестно лишен от
съответния интелектуален и волеви потенциал, с който разполагат нормалните
хора, при извършването на подобни правни действия; не бил в състояние да
прецени адекватно в какво се изразява неговият материален интерес и как същият
следва да бъде защитен; реално плащане на договорената цена от 100 лв. нямало,
тъй като изпълнението на това задължение още преди сключването
на договора било признато пред нотариуса от пълномощника на продавача М. Ст. И.,
а не пряко от самия отчуждител, който лично не присъствал при
изповядването на сделката; сред представените по сделката документи, нямало
разписка за предварително
получени от продавача 100 лв.; размерът на договорената цена сам по себе си бил доказателство за
недееспособността на продавача да извършва подобни разпоредителни действия,
по смисъла на чл.31, ал.2 от изр. поел.
от ЗЗД. Ищецът В.Н.П. твърди в исковата си молба, че процесният договор за покупко-продажба, сключен на 08
май 2018 г., между неговия наследодател, като продавач, и ответника бил или нищожен,
поради липса на съгласие, по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД; или
унищожаем, поради недееспособност и измама, кумулативно или при
условията на алтернативност, по смисъла на чл.
27, във вр. с чл. 29 и чл. 31 ал. 2 от ЗЗД; или развалим, поради
неизпълнено от страна на купувача задължение за плащане, по смисъла на чл.87,
ал.1 и 2 от ЗЗД.
При тези твърдения в сезиращата искова молба
ищецът е формулирал искането си по см. на чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде
постановено съдебно Решение, по силата на което при условията на
алтернативност, или да бъде прогласен за нищожен
договора за покупко-продажба, изповядан с нот. акт вх.рег.№*от *г, *,
том *, н.дело №*, на недвижим имот с ид.№*, в м-ст „*“ в землището на гр.*,
община *, с площ от 3195м2, за сумата от 100 (сто) лв., сключен с
ответника А.А.А., ЕГН: ********** с пост. ****, като купувач, поради липса на съгласие, изхождащо
от човек с нормална психика, на осн. чл. 26 ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД,
или да бъде унищожен същия този договор, като сключен от недееспособен и в следствие на измама, кумулативно или при условията на
алтернативност на тези две хипотези, в който упомената цена е очевидно
ниска, договорена е неизвестно кога и къде между страните и е
заплатена, според твърдения на пълномощника на продавача при изповядването на
сделката, неизвестно кога и къде, преди подписването на договора, на осн. чл.27
във вр. с чл.29 и чл.31 ал.2 от ЗЗД; или да бъде развален
гореупоменатия договор поради реално неизпълнено от страна на купувача (ответник по делото) задължение
за плащане, доколкото твърдението, че плащането е направено предварително,
нанесено в текста на нотариалния акт, няма характер на лично признание,
изхождащо от получателя на сумата, а представлява изявление, изхождащо от
неговия пълномощник, на осн. чл. 87 ал. 2 и 3 от ЗЗД, в едно с всички
материално-правни последици от прогласяването на нищожността, унищожаването или
развалянето на договора.Обективирано е
искане и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца всички сторени по делото
съдебно-деловодни разноски. (Във връзка с
неизяснените обстоятелства относно договарянето и плащането на посочената
продажна цена, ищецът е обективирал доказателствено искане да бъде разпоредено
на нотариус Д.Б., изповядал сделката, да предостави на съда заверено копие от
пълномощното, с което М.С.И., ЕГН:***********, л.к.№*, изд. от МВР-Варна на
26.11.2010г, с пост. **се е
легитимирала на 08 май * пред него и пред купувача същевременно ответник в
настоящия процес А.А.А., ЕГН:***********, с пост. ****, като представител на Н.Т.П..)
В изпълнение на
дадените от съда указания ищецът е депозирал писмена уточнителна молба в която
е допълнил фактическите си твърдения.
В уточнителната си
молба ищецът В.Н.П. сочи, че пороците на
процесната сделка, подробно описани и обосновани както в Исковата молба,
така и в предходните, 1-ви в хронологичен ред, Допълнения и Уточнения, са производни
от пороците на пълномощното, с което посочената в уточнителната молба за ответник М.С.И. се
легитимирала пред нотариуса и купувача като представител
на продавача. Основният порок на изразената от упълномощителят воля
се материализирал в обстоятелството, че човек с диагноза „съдова деменция“ е в обективна
невъзможност да състави текста на посочения документ; да го
осмисли при неговото слухово/зрително възприемане. Твърди се по същество,
че в делото за поставяне под запрещение (гр.д.626/2019г по
описа на ВОС-ХI с-в) лично и чрез своя процесуален представител адв.
Й., упълномощителят поддържал тезата, че е психически здрав; в състояние е сам
да се грижи за себе си; имплицитно и по подразбиране включваща тезата, че
сключените от него сделки, (вкл. процесното
упълномощаване)
са напълно редовни, като
ищецът изключително подробно се спира на събраните по това дело доказателства и
ги анализира. Ищецът не отрича, че гр.д.№626 приключва със смъртта на ответника,
след обявяване на съдебното решение, но в срока за обжалване на същото. Не
по-малко вярно било обаче, че в някои отношения същото това дело било „доста
необичайно“, като ищецът навежда своите правни, фактически и житейски доводи
затова.
На следващо място
ищецът твърди и конкретизира, че процесното
пълномощно не съдържа конкретни изявления относно времето,
мястото и начинът, по който упълномощителят следва да получи уговорената от М.
цена на продавания от нея, като негов пълномощник, имот. От съпоставителният
анализ на двата цитирани текста, следвало за ищеца, че упълномощената на 8
май 2018г, когато е изповядана сделката, не е упражнила предоставените
й от упълномощителя права да получи договорената цена „в брой или по банков
път по банкова сметка" ***. Упълномощителят упражнил лично
правото си да получи уговорената цена, в качеството си на продавач и собственик.
Същевременно обаче упълномощителят не декларирал лично пред нотариуса
този факт, защото не участвал лично в изповядването на сделката. Точно наличието
на пълномощно създавало заблудата, че формата на плащане е производна от
волята на упълномощителя. Реално обаче, след по-задълбочен прочит на двата
текста (този - на пълномощното и този - на нот. акт), се виждало съвсем ясно и
се установявало по безспорен начин, че липсва изрично изразена воля от
страна на упълномощителя -продавач плащането да бъде направено в брой,
лично на него, в присъствието на упълномощената, в качеството на
свидетел на продавача, че последният наистина е дал спомената в нот. акт сума
от 100лв. Точно избраната от упълномощената форма на плащане доказвала,
че тя съвсем СЪЗНАТЕЛНО и ПРЕДНАМЕРЕНО ползвала в личен интерес психическото
състояние на упълномощителя, който бил „тотално оглупял и лишен на памет“. Такъв
човек, обобщава ищеца, че не бил нито в състояние да разбере, че от продажбата
при условията, определени от упълномощената, той е на загуба, тъй като
определената от нея цена на продавания имот е много под пазарната; нито е в
състояние да запомни кога и къде е се е срещал с купувача, за да получи някакви
пари за своята собственост, която също не помни, че притежава. Наведени са
твърдения свързани с цената, която в
пълномощното не била конкретно посочена. Посочена била само с удебеляване
(болт) нейната долна граница - „за продажна цена не по-ниска от половината от
данъчната оценка“ Налице
твърди ищецът, че било и противоречие между двете цитирани
клаузи, доколкото в предварителното договаряне упълномощената би могла съвсем
правомерно да определи цена по-малка от половината от данъчната оценка на
имота (в нот. акт било посочено, че данъчната оценка е в размер на 28.80лв).
По-малка в смисъл безкрайно по-малка; почти нулева. Същевременно при изповядването
на покупко-продажбата в нотариална форма същата тази цена според ищеца би
могла да бъде по-малка от половината от данъчната оценка (по-малка
от 14.40лв). Обявяването на цена,
по-малка от въпросната половина, би представлявало злоупотреба с представителна
власт, твърди ясно още ищецът. Твърди се още, че са налице пороци
свързани с плащането като физическо действие, като счита пълномощното за нищожно,
тъй като не е било изразено плащането в изискуемата от закона писмена
форма. Индиректното плащане (като физическо
действие)
от купувача на упълномощената също не можело да се смята за редовно, след
като в нотариалния акт било записано, че получател е бил самият продавач.
Отделно от всичко изложено по-горе ищецът подчертава, че в пълномощното никъде
не пишело, че упълномощената може да задържи получената в брой или по банков
път цена лично за себе си. Отсъствието на подобна клауза не пораждало за
упълномощената правото да я трансформира в собствен приход от сделката; не я
освобождавало от задължението да я предаде своевременно на упълномощителя. В
този вариант, сочи ищецът, че купувачът оставал с измамното
впечатление, че е извършил редовно плащане, след като дал
договорената сума на редовно упълномощено от продавача лице, в рамките на
предоставените му пълномощия, без да разбира правната стойност, смисъла и
значението на обстоятелството, че лично не се е срещал с продавача, както
било записано в нот. акт, и че поради тази именно причина - нямало как да знае
дали наистина той получил даденото на упълномощената в пълен размер. Вариантът не изключвал
вероятността, по предварителна устна уговорка с упълномощената, да се е срещнал
лично с продавача (някъде някога, преди подписването на нот.акт) и
да му е дала някаква нищожна част от цената, остатъкът от която приела да плати пряко на упълномощената, в
брой. В този вариант купувачът, твърди
ищецът, че действа като съучастник в измама, без да е наясно с
противоправния характер на деянието, защото от негова субективна гледна
точка плащането изглежда съвсем редовно. М. имала доверието на
упълномощителя, по арг. от представеното пълномощно, сл. действал по отношение
на него напълно добросъвестно. За съжаление, от формално логическа гледна точка
наличието на доверие не доказвало наличие на добросъвестност у довереника.
В уточнителната си молба на следващо място ищецът е навел
под твърдения свързани със субекта (т.е упълномощителя
по едностранната сделка и продавач по сделката покупко продажба),
като препраща отново към предходното дело за поставяне на праводателя си под
запрещение , твърдейки че: процесната продажба, така да се каже „минала“ без
последствия.“ И М. си направила съответните изводи,а именно, че може лично
(като купувач) да придобие собственост от своя безпаметен доверител-продавач,
по гореописаната схема - като просто уговори с него плащане, след сключването
на сделката, неизвестно къде, но обезателно скришом и в брой. Фиктивното
плащане преди изповядването на сделката (в
нотариална форма)
според ищеца било „ творчески доразвито в голословно обещание за плащане след
изповядване на сделката в нотариална форма.“
С оглед тези подробни
трърдения и анализи ищецът желае съдът да приеме уточнението към исковата
молба, да конституира М.И. като ответник по делото/първи ответник/. Обективирано е искането съдът да приеме за разглеждане
по същество като 1-ви предявените с 2-ро в хронологичен ред Допълнение и
Уточнение искове, от които :
1.като I-ви приоритетно бъде разгледан иска
за нищожност на извършеното на 19.04.*
от Н.Т. ЕГН **********, в полза на М.С.И.
ЕГН:**********, упълномощаване, с което на същата предоставил правото
от негово име и за негова сметка да продаде нива с площ 3195м2, с
ид.№*, в землището на село *, община *, Варненска област, в месността „*“, при
граници и съседи №*, №*, №*, №*, на цена не по-ниска от половината от нейната
данъчна оценка, поради липса на валидно изразено съгласие
- такова, изхождащо от човек, който е със здрав разум (не страда от
психическо заболяване) и който е в състояние сам да се грижи за интересите си -
по смисъла на текстовете от ЗЗД,
свързани с недействителност на сделките.
2. като II-ри, при
условията на евентуалност, да бъде
разгледан по същество иска за унищожаване на същото това упълномощаване, поради измама -
като извършено от дееспособно лице,
което не е могло да разбира и да ръководи действията си; лице, въведено умишлено в заблуждение, че
упълномощаването е в негов интерес, за което лице още преди неговата смърт е
било поискано поставянето му под запрещение, с индикация за неговата
недееспособност, съдържаща се в самото пълномощно (клаузите свързани с определянето на
цената на продавания имот) - по смисъла на текстовете от ЗЗД, свързани с унищожаемостта,
3.след което съдът
да пристъпи към разглеждане по същество на първоначално предявените с Исковата
молба искове, при условията и в хронологичния ред, посочен в предл.,
1-во Допълнение и Уточнение,
при условията на
съподчиненост, в
смисъл, че произнасянето по I-вия иск (за
нищожност
на упълномощаването) бъде обвързано с произнасяне по III-тия
иск (за нищожност на продажбата),
който е посочен като 1-ви в хронологичен ред в Исковата молба,
4.при условията на алтернативност
спрямо следващите два иска; произнасянето по II-рия иск за
унищожаемост на упълномощаването, да бъде обвързано с произнасяне по IV-тия
иск за унищожаемост на продажбата поради измама,
който е посочен като 2-ри в хронологичен ред в Исковата молба, при условията на
алтернативност спрямо другите два иска;
5.след което, съобразно произнасянето по горепосочените
искове –се желае съдът да разгледа по същество и се произнесе по V-тия иск -за
разваляне на сделката поради липса на платена цена, който
е посочен като 3-ти в хронологичен ред в Исковата молба, ведно с всички
материално правни и процесуално правни последици от обявяването на пълномощното
и последващата сделка за нищожни; от унищожаването на пълномощното и
последващата сделка поради факта, че упълномощителят-продавач обективно не бил
в състояние да разбира смисъла и значението на това, което е направил; бил е
жертва на измама; бил е приживе страна по дело за поставяне под запрещение;
видно от клаузите за цената в пълномощното и нотариалния акт не е бил в
състояние да се ориентира в реалната пазарна цена на имота; от развалянето на
договора за продажба поради неплатена цена. Гледането на делото по същество
ищецът желае да започне от I-вия иск (с който се иска
обявяване на пълномощното за нищожно; предявен с настоящото 2-ро в хронологичен
ред Допълнение и Уточнение), след което съдът
да се произнесе по III-тия иск (с
който се иска обявяването на продажбата за нищожна, предявен като 1-ви в хронологичен
ред, в Исковата молба); след което съдът да се произнесе по II-рия
иск (с
който се иска унищожаване на упълномощаването поради измама, поради факта, че
упълномощителят не е разбирал смисълът и значението на това, което е извършил,
макар да е бил към този момент дееспособен; бил е приживе ответник по дело за
поставяне под запрещение и от самите клаузи относно цената се разбира, че не е
бил в състояние сам да се грижи за интереса си - не е бил ориентиран за
пазарната цена на имота), след което съдът да се произнесе по IV-тия
иск (с който се иска унищожаване на договора за
покупко-продажба, тъй като е сключен при условията на измама - упълномощителят
не е разбирал смисълът и значението на това, което е извършил, макар да е бил
към този момент дееспособен; бил е приживе ответник по дело за поставяне под
запрещение и от самите клаузи относно цената се разбира, че не е бил в
състояние сам да се грижи за интереса си - не е бил ориентиран за пазарната
цена на имота);
след което съдът да се произнесе по V-тия иск (за
разваляне на договора поради неплащане).
В подкрепа на
твърденията ищецът е направил доказателствени искания, като от подаване
на исковата молба до края на съдебното дирене под формата на допълнения,искания
и уточнения по същество е поддържал твърденията си за недействителност на
атакуваните сделки – упълномощаване и покупко-продажба, излагайки обстойни
фактически , правни а и житейски доводи в подкрепа на исканията си .
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са
изразили становище по исковете както следва:
Ответникът А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.Д.Т. - ВАК, личен № *, с *на
кантората: *, със
съдебен адрес:*** /партер-вътрешен
двор/ намира исковете за нередовни и
недопустими. Отв. А. сочи, че не разбира колко и какви искове са предявени и в
какво съотношение, което нарушавало правото му на защита.
Твърди, че липсвала квалификация на исковете,
както и че такава не е направена от съда( без да отчете факта,
че доклада по делото се извършва след депозиране и на отговори на искова молба).
По основателността на исковете ответникът намира
предявения иск за неоснователен. В отговора си на искова молба отв. А. сочи, че
през * му се обадил негов личен приятел, който се
казвал Н.. От него разбрал, че Агенция за недвижими имоти продава процесния
имот, описан в Нотариален акт *, *, рег.№*, дело №*от *, находящ се в град *. А.
решил да закупи имота, тъй като бизнеса му бил свързан със земеделски земи -
препродажба и обработване, а освен това предложения имот бил съседен на друг
негов имот, което привлякло вниманието му. Н., пояснява ответника А., му казал,
че може направо да изповядат сделката, като реално тя щяла да се сключи от
пълномощник. Уговорили среща за изповядване на сделката за *г. при нотариус Д.
Б. - район на действие Районен съд Варна.
На посочената дата (*г.)
на място при нотариуса А. се срещнал с пълномощника по сделката М.С.И., която
видял за пръв път. Там изготвили документите за сделката и ги подписали. След
това А. твърди, че не бил виждал пълномощничката и нямал контакт с нея.
Ответникът А. счита, че сключената сделка не страда от пороци, не страдала от
пороци и упълномощителната сделка.
Продажбата на
недвижим имот, обективирана в Нотариален акт *, *, рег.№*, дело №*от * била
сключена от пълномощник, като оспорва, че изявлението на пълномощника страда от
пороци и това да рефлектира върху нейната действителност.Видно било,твърди отв.А.,
от нотариалния акт, че данъчната оценка
на имота е 28.80 лева, като сделката била изповядана три пъти и половина
над данъчната оценка, което отричало увреждането на упълномощителя Н.Т.П..
Процесния имот бил
земеделска земя: нива последна категория:
10, като цената по сделката отразявала обективно нейната стойност. Към
момента на сделката, възразява още в срока по чл. 131 ГПК отв.А., Н.Т.П. не бил
поставен под запрещение, като било видно от представените доказателства а сделката
била изповядана една година преди това.
Отв. А. оспорва, че
към момента на изготвяне на нотариално завереното пълномощно от 19.04.* при нотариус К. К.,
рег.№*на НК, наследодателя на ищеца не е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, както е бил в състояние да не
разбира действията си.
Наследодателя Н.Т.П., подчертава отв.А., че бил поставен
под запрещение с Решение №1313 от 12.11.2019г. по гр.д.№626/2019г., като това Решение не било влязло в сила поради
настъпила смърт на наследодателя на ищеца и прекратяване на делото. Поради
тази причина Решението нямало СПН и
нямало задължителна сила за съда, държавните органи и всички други лица спрямо които
се проявява задължителната сила на решението. Възражението, че не била получена
продажната цена, както и че получаването не можело да се извърши в брой и на
пълномощника лично, сочи ответника А., че не намира упора в представените
доказателства и нормативната уредба относима към случая. От пълномощното бил видно, че М.С.И., ЕГН ********** е била
упълномощена да продаде процесния имот, както и да получи продажната
цена в брой - последен абзац от пълномощното. Освен това имала пълномощно да продаде имота за цена не по ниска от
половината от данъчната им оценка. Напротив, в случая продажната цена с
която страните се съгласили била близо 4 пъти данъчната оценка на имота. М.И.,
твърди отв.А., че е действала точно в рамките на дадените й пълномощия и не
била извършвала действия извън кръга на упълномощаването. Видно било от
Нотариален акт *, *, рег.№*, дело №*от * , че цената била платена на продавача
/т.е пълномощника М.И./ „преди подписване на настоящия договор“. Пълномощника
и купувача декларирали с това изявление действителното плащане на цената. В
случай, че ищецът имал претенция за отчетна
сделка спрямо него, то тогава, възразява ответникът А., че ищецът следвало
да си потърси правата по друг ред. Нотариалния акт в тази си част имал
материална доказателствена сила, тъй като съдържал неизгодно за Продавача
изявление /чрез неговия пълномощник/ че е платена цената. Отв.А. е възразил, че
такава уговорка и начина на плащане довеждат до порочност на сделката. В
този смисъл пълномощника действал от името и за сметка на продавача. Възразява,
че за действителността на сделката за покупко – продажба било нужно
пълномощника да се е отчел на продавача.
При тези възражения
ответникът желае ВРС да отхвърли иска ведно с присъждане на разноските по
делото съгл.списъка по чл.80 ГПК.
В подкрепа на
възраженията си отв. А. е направил и доказателствени искания.С отговора на
искова молба отв.А. изрично е направил
искане при невъзможност да се яви в първото по делото съдебно заседание,
делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Моли в случай, че в същото
заседание бъде допуснато доказателствено искане на отсрещната страна, да му
бъде даден срок за становище по него. Моли правото на ищеца да оспори факти, да
представя или изисква доказателства извън оспорените и изискани с исковата
молба, да бъде преклудирано. Изрично на основание чл. 78, ал. 5 ГПК още
в срока по чл. 131 ГПК отв.А. е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай, че
същото надвишава минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г.за минималните
адвокатски възнаграждения.
В СРОКА по чл. 131 ГПК ответницата М.С.И., с ЕГН **********, чрез адвокат П.Д.И., член на Варненска адвокатска колегия, действаща като
процесуален представител на М. И., със съдебен ****, * е депозирала писмен
отговор на Искова молба с вх. № 37706/
Действително, както
посочвала ищцовата страна, по занятие М.И. била брокер на недвижими имоти, като
считано от 2005 г. упражнявала посредническа дейност при покупка или наемане на
недвижими имоти, чрез
дружество с ограничена отговорност, в което била съдружник и управител.
С Н.Т.П., се
познавала от началото на 2017 година, когато заедно с неговите роднини - М. Т. Г., ЕГН **********,
З.Д. Т., ЕГН ********** (чрез дъщеря й Д.Т. Г., ЕГН **********) и Д. Г. М., ЕГН
**********, се свързали с М.И. й и възложили да продава техни общи наследствени
имоти, находящи се в село *, обл.Варна, за което подписали нарочен договор за
посредничество от 10.01.2017 г., който представя с отговора. Преди това, през месец
февруари 2016 г., с Договор от 11.02.2016 г., З.Д. Т., съпруга на Т. Г. Т.,
племенник на Н.Т.П. и двете й дъщери М. Т. Г. и Д.Т. Г., с които И. била
далечна братовчедка, твърди И., че й възложили посредничество при
продажбата на техен собствен имот в село *, обл. Варна. Известно било на И.,
че посочените лица, притежавали и други недвижими имоти в съсобственост, като
били започнали да уреждат помежду си имуществените си отношения и да продават
имотите. Продадените имоти представлявали предимно земеделски земи и по
информация на посочените лица, за тези продажби ползвали услугите и на други
брокерски агенции.
Тъй като се касаело
за придобити чрез наследство земеделски земи, за целите на обезпечаването на
продажбата им, следвало да бъдат предприети действия по снабдяване с редица
документи, за което М.И. била упълномощена, както от Н.Т.П. по силата
на процесното Пълномощно с нотариално удостоверени подписи и съдържание на
страната с peг. № *, *, *, акт № * г. на Нотариус К. К., с peг. № *на НК и с
район на действие PC Варна, с което се учредява и представителна власт за
разпореждане с изброените имоти, така и от другите наследници: Д. Г. М.,
съгласно Пълномощно с нотариално удостоверен подпис на страната с peг. № *от *г.
на Нотариус К. К., с peг. № *на НК и с район на действие PC Варна, а
впоследствие и от Д.Т. Г. и М. Т. Г., с Пълномощно с нотариално удостоверени
подписи и съдържание на страната с peг. № *, *, том *, акт № *.
на Нотариус В. Я., с peг. № *на НК и с район н действие PC София, отново
включващо право на разпореждане с недвижими имоти.
При общуването с
изброените по-горе лица и в частност от Д.Т. Г., твърди М.И., че разбрала,
че с Н.Т.П. имали по-близки отношения, като след смъртта на нейния баща
и предвид, че нейната майка живеела в чужбина, същата поддържала чест
контакт с него и му помагала при необходимост, доколкото отношенията със
сина му, настоящ ищец, били влошени от години, най-вече поради възникнали
спорове досежно притежавани недвижими имоти, като последното се установявало и
от множеството вписани искови молби помежду им и водени производства за подялба
на имущество. Впоследствие, когато през 2019 година Д.Т. Г. се установила
да живее в град София, се обърнала към М.И. с молба да помага на чичо й Н.Т.П.,
като при необходимост последният сам търсел контакт и съдействие от отв. И.,
понякога при посещение на лекар, банка и т.н., още повече, че офисът на
агенцията на И. бил в близост до жилището му. За обичайните ежедневни
нужди,твърди И. , че Н.П. сам полагал грижи за себе си.
Ответницата не
оспорва обстоятелството, че на * г., в качеството си на пълномощник по силата на Пълномощно
с нотариално удостоверени подписи и съдържание на страната с peг. № *, *, *,
акт № * г. на Нотариус К. К., с peг. № *на НК и с район на действие
PC Варна, продала от името и за сметка на Н.Т.П., негов собствен
недвижим имот на купувача А.А.А., при условията посочени в
Нотариален акт за покупко-продажба *, *, дв.вх.рег. № */* г. на Служба по
вписванията град Варна, при съобразяване пределите на учредената й
представителна власт и при изпълнение на задължението й по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Не оспорва и
обстоятелството, че през месец февруари 2019 г., лично, в качеството си на
купувач, придобила в собственост идеални части от три недвижими
имота, находящи се в село *, обл. Варна от продавача Н.Т.П., като при нотариалното
изповядване на сделките, осъществено на следните дати - 07.02.2019 г., 15.02.2019 г. и 27.02.2019 г. при Нотариус Ж.
Т., с peг. № *при НК и с район на действие PC Варна, продавачът се явил
лично и собственоръчно и четливо изписал имената си, както и подписал актовете.
В рамките на инициираното от В.Н.П., с Искова молба с
peг. № 10564/04.04.2019 г. по описа на Окръжен съд град Варна, въз основа на което
е образувано гр.д. № 626/2019 г.,
производство по чл. 5 от ЗЛС за поставяне под пълно запрещение на Н.Т.П.,
сочи М.И. , че взела участие и била разпитана, в качеството си на свидетел на
ответната страна.
Вън от горното, отв. И.
оспорва изцяло фактическата обстановка,
изложена от ищеца, в обстоятелствената част на исковата и уточняващите молби
„базираща се изключително на житейските му предположения, че определени факти
са се осъществили, без изобщо да са подкрепени доказателства и наподобяваща
художествена измислица“.
Отв. И. обръща внимание,
че е виждала ищеца В.Н.П. само един път и то в съдебна зала при разпита й като
свидетел по гр.д. № 626/2019 г. по описа на Окръжен съд Варна, но никога при
баща му, а контактите й с Н.Т.П. имали регулярен и постоянен характер,
най-малко два пъти в седмицата.От другите роднини, а и от самия Н.Т.П., И.
сочи, че имала информация, че ищецът В.Н.П. не е в добри отношения с Н.Т.П.,
между тях нямало изградена трайна емоционална връзка като между син и баща.
От правна страна
ответницата е направила в срока по чл.131 ГПК следните възражения: С оглед
противоречието и неяснотата на формулирания от ищеца петитум, съгласно
изложеното на стр. 15-та от Молба от
30.07.2020 г. и смесването на процесуалните способи за съединяване на
исковете, при условия на евентуалност
и алтернативност и доколкото
последното по правило е недопустимо, Моли отв.И. ВРС да оставите исковата молба
без движение и да задължи ищцовата страна ясно
и недвусмислено да заяви поредността,
в която желае да бъдат разгледани исковете, предмет на депозираната искова
молба с вх. № 37706/16.06.2020 година, след което да й бъде дадена възможност
за изразяване на становище по допустимостта им.
Становището на
ответницата И. по основателността на предявените искове е следното: счита, че заведените
искове са неоснователни и недоказани,
и следва да бъдат оставени без уважение от съда по следните съображения:
1/. Относно предявените искове с правно основание по чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл. 44 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с нотариално удостоверени
подписи и съдържание на страните с рег. № *, *, *, акт № * г. на Нотариус К. К.,
с рег. № *на НК и с район на действие PC Варна, поради липса на валидно изразено съгласие от страна на
упълномощителя Н.Т.П.: Съгласно направеното в Молба от 30.07.2020 г.
уточнение, ищцовата страна, констатира отв. И., че ищецът твърди, че Н.Т.П., в
качеството си на упълномощител, поради тежко увредено здравословно състояние,
свързано с „поставената“, с Медицинско удостоверение № *г., издадено от д-р И.
В., психиатър при ДКЦ „*“ ЕАД, град Варна, диагноза „Мозъчносъдова болест - съдова
деменция“, към дата на упълномощителната сделка - *г., е бил в невъзможност да преценява адекватносвоите постъпки и
да формира действителна, осъзнавана от него воля за извършване на правни
действия, свързани с разпоредителни сделки, поради което и ищецът намирал, че упълномощителната сделка е
нищожна в хипотезата на чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД. В допълнение, ищецът се позовавал на
мотивите на постановеното Решение № 1313/12.11.2019 г. по гр.д. № 626/2019 г.
по описа на Окръжен съд град Варна, на приетото и приобщено към
доказателствения материал по същото дело заключение съгласно което, към дата
01.09.2019 г., на лицето Н.Т.П. е поставена диагноза -„Последици от
МСБ.Мозъчна атеросклероза.Умерен дементен синдром“, както и на изслушаните
в хода на производството свидетелски показания.
На първо място, ответницата И.
отбелязва, че обективираните в посочените документи факти и обстоятелства,
касаят един последващ датите на упълномощителната и разпоредителни сделки период
от повече от една година, поради което и не съставлявали способ за
установяване състоянието на Н.Т.П. към месеците април и май 2018 г. Представеното
Медицинско удостоверение № *г., издадено от д-р И. В., психиатър при ДКЦ „*“
ЕАД, град Варна, диагноза „Мозъчносъдова болест - съдова деменция“, не
съдържало достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и не било
противопоставимо на трети лица.
Оспорва се от отв. И.
обстоятелството, че удостоверението / частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК/, било издадено по искане на Н.Т.П., както било отбелязано. При анализ на
съдържанието на анамнезата, следвал извода, че се касаело за пресъздаване на
факти, за чието съществуване не били налице данни, не били налице изводи
вследствие добити лични и непосредствени впечатления от страна на лицето,
издало удостоверението, нито в документа се обективирал действително осъществил
се факт, а именно - поставена по надлежен ред диагноза. Поради това,
документът, макар и наименован удостоверение, според отв. И. нямал характер на
официален документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на неговите
компетенции. Касаело се за частен документ, същият се ползвал единствено
с формална доказателствена сила - че материализираното в него писмено изявление
било направено и че то изхождала от лицето, сочено за негов автор. В тази
връзка изцяло отв. М. И. оспорва
верността на съдържанието му и намира, че същото не отговаря на
действителното правно и фактическо положение.Оспорва се ответницата И. и обстоятелството,
че на посочената дата лицето се е явило лично за извършване на преглед в
„Отделението за диспансерно наблюдение на психично болни“ в ДКЦ „*“ ЕООД, град
Варна, както и че диагнозата е поставена вследствие на непосредствени и лични
впечатления на лицето, издало удостоверението. Твърди се, че нямало
данни лицето да се води на диспансерен
отчет, поради което било неясно как поведението му и настъпилата в него
промяна през последните години било проследено от д-р В.. В издаденото удостоверение,
не се съдържали медицински показатели, от които да се направи извод за
интелектуалното състояние на лицето и в
частност на липсата на възможност лицето да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Описанието в анамнезата не съдържало
информация за психотичните или дементни симптоми, както и обусловеното от тях
неадекватно поведение, което да застрашава личните интереси на
лицето.Удостоверението за отв. И. не съставлявало доказателство за извършен на
посочената дата медицински преглед, както и за поставена по надлежния ред
медицинска диагноза, доколкото съгласно действащата нормативна уредба
доказателство за горните факти биха могли да бъдат единствено амбулаторен лист,
медицинско направление или епикриза. Недоумение буди у ответницата И. и липсата
на предписана специфична медикаментозна терапия за лечение на деменция, въпреки
поставената диагноза. По отношение на „поставената“ с удостоверението диагноза
„Мозъчно-съдова деменция“, същата сама по себе си, доколкото била неуточнена, с
оглед множеството й форми и проявления, също не съставлявала за И.
доказателство за това, че лицето в първата половина на 2018 г. не е можело да
дава свободен израз на волята си и ръководи постъпките си.
В съответствие с
изложеното по-горе, отв. И. обяснява съгласно медицинската доктрина понятието
„съдова деменция“, като твърди, че в случая не били налице никакви
доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че
на *г., лицето Н.Т.П., е проявявал дори симптоми на дементен синдром, още
по-малко че му била поставена такава диагноза или друга, от която да се направи
извод за наличие на медицинския критерии (слабоумие или душевна болест) за
поставяне под запрещение.
Твърди се отново, че
през месец февруари 2019 г., Н.П. се е явил лично в кантората на
Нотариус Ж. Т.
в три различни дни от месеца, за
нотариално изповядване на покупко-продажби, като в нито един момент
нотариусът не се усъмнил в неговата дееспособност. Предвид, че се касае за
необратимо и прогресивно заболяване,за М.И. било невъзможно лицето да не е
могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи в
началото на 2018 г., а през 2019 г. състоянието му да се е подобрило и да е могло.
Друго доказателство, че към месеците април и май 2018 г., не е имало
основание за поставяне под запрещение, бил и сам по себе си фактът, че
настоящият ищец е инициирал такова производство едва в края на 2019 г., а преди
този момент, през месец юли 2019 г., е стартирал процедура по извършване на
делба на недвижим имот с ответник Н.Т.П., във връзка с което било образувано гр. д. *37/2019 г. на
ВРС.(В тази връзка М.И. желае делото да бъде приобщено към
доказателствения материал).На следващо място, за отв.И. било видно от
представеното към исковата молба Удостоверение за наследници с изх. №
АУ116009ОД от 27.11.2019 г., издадено от Община Варна, район Одесос, че
ответникът по подадената молба с правно основание по чл. 5 от ЗЛС Н.Т.П., с
ЕГН **********, е починал на * г. съгласно Акт за смърт № *г. Препис от
постановеното Решение, бил връчен на упълномощен процесуален представител на
ответната страна, на дата 14.11.2019 г., тоест към момента на смъртта на
ответника, срокът за обжалване на съдебния акт не бил изтекъл и същият не можел
да влезе в законна сила. Това обстоятелство се признавало и от ищцовата страна.
Със смъртта на лицето, чието запрещение се искало, настъпила в течение на производството
по делото, образуваното производство се явява безпредметно, предвид липса на
правен субект, нуждаещ се от правната закрила на запретеността съгласно т.8 от
Постановление № 5/79г. от 13.02.1980 г. на Пленума на ВС, поради което
производството за поставяне под запрещение,твърди М.И., че е следвало да се
прекрати, тъй като с оглед характера на същото било недопустимо продължаване на
процеса от законните наследници.Поради изложеното, Решение от 12.11.2019
г. по гр.д. № 626/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна следвало да бъде
обезсилено. В случая, не се касаело за същинско отменяне на решението от
постановилия го съд и нарушаване забраната да се изменя съдебният акт от съда,
който го е постановил, по правило настъпваща от деня на обявяването му, а за
изключение поради недопустимост на процесуално приемство, в хипотезата на смърт
на страната, чието запрещение се иска. (така цитира М.И.: „Българско
гражданско процесуално право“ автор Ж.Сталев, Десето преработено и допълнено
издание, стр. 319, §.69, „Стабилитет на решението“). Поради горното,
обобщава и отв.И. /така както и отв.А./ стабилитетът на Решение от 12.11.2019
г. по гр.д. № 626/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, не би могъл да
настъпи и същото не би могло да се ползва със сила на присъдено нещо. Дори
и да се приемело, че мотивите на решението се ползват с доказателствена сила
(което становище се критикува от по-новата правна доктрина) то същата, подчертава
отв.И., че не обвързва съда, разглеждащ настоящия спор и няма пречка да се
оборва с допустимите средства. С оглед изискването за непосредственост при
събиране на доказателствата, показанията на свидетелите по това дело, имат
значение само и единствено по него както и заключението на вещите лица, прието по гр.д. № 626/2019 г. по описа на
Окръжен съд град Варна.
Конкретно, по отношение на съставеното Пълномощно с нотариално
удостоверени подписи и съдържание на страната с peг. № *, *, *, акт № * г. на Нотариус К. К., с peг. № *на НК и с
район на действие PC Варна, с което Н.Т.П.,
упълномощавал М.С.И. да извършва всякакви правни и фактически действия, във
връзка с подготовка и разпореждане чрез продажба на негови собствени недвижими
имоти, включително да договаря сама със себе си, съгласно чл. 38 от ЗЗД, М. И. твърди, че същото е подписано лично
от упълномощителя, който саморъчно е изписал трите си имена, като на същата
дата е подписал и декларациите по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
За упълномощаване с
последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на
упълномощителя, необходимо и достатъчно било в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на
пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не било нужно в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки и
действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
/стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането. Обемът
и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определял от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Само когато правната норма изрично установявала определени изисквания относно
необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то тогава, подчертава М.И., че
следва да отговаря на тях. В този смисъл отв.И. се позовава на задължителната
практика на ВКС, обективирана в т.1 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5 от 2014 г. на ОСГТК
на ВКС.
В настоящия случай,
процесното пълномощно съдържало всички необходими елементи и реквизити съгласно
изложеното по-горе. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определял според
това, което упълномощителят е изявил. В случая, при съпоставка на съдържанието
на пълномощното и на акта за покупко-продажба, не се установявало волята на
упълномощителя да не е спазена, нито да е налице превишаване на представителната
власт, както и не се установявало упълномощената да е действала във вреда на
представлявания в хипотезата на чл. 40 от ЗЗД. Не били налице данни и да е налице т.нар. съзнавана
липса на съгласие - когато волеизявлението е извършено, но страната съзнава несъгласието
си да бъде обвързана от извършената сделка, в случаите на изтръгнато с насилие
волеизявление или когато последното е направено без намерение за обвързване-на
шега или др. подобни причини. При съвкупна преценка на изложеното по-горе,
обобщава отв.М.И., че следвал
извод, че упълномощаването не е нищожно поради липса на съгласие,
доколкото не се установявало към *г. представляваният да е бил в невъзможност
да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна осъзнавана от него
воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствените
му имоти.
Относно предявените искове с правно основание
по чл. 29, във вр. с чл. 27 от ЗЗД, респективно по чл. 31, във вр. с чл. 27 от ЗЗД - за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с нотариално
удостоверени подписи и съдържание на страните с рег. № *, *, *, акт № * г. на Нотариус К. К., с рег. № *на НК и с
район на действие PC Варна, като извършена при
условията на измама на упълномощителя Н.Т.П., респективно като извършена от дееспособно лице, което не е могло да
разбира и ръководи действията си, становището на М.И. е следното:
Намира, че в
настоящия случай не е осъществен фактическият състав на чл. 29 от ЗЗД и
упълномощителната сделка не е извършена при условията на измама. Фактическият
състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД -измама
включвал следните елементи: 1/. да е сключена сделка, 2. едната страна
по сделката - измамената да е в заблуждение, 3/. заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка -
от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от
трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката,
съответно адресатът на едностранната сделка трябва да е знаела или да не е
могла да не знае за това, 4/. сделката да е сключена поради заблуждението.
Освен разяснения
относно фактическия състав на института на който ищецът е предявил горния иск,
ответницата се спира и на правен анализ на всеки един от елементите на
фактическия състав, като обобщава, че от подписаното от Н.Т.П. пълномощно, също
от декларациите, които се съставят при прехвърляне и учредяване на вещни права
върху недвижими имоти по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и чл. 264, ал. 1 ДОПК, попълнени
и подписани от упълномощителя, нотариално заверени и съпътстващи
упълномощаването не следва извод, че е било създадено убеждение за
настъпване на други правни последици от упълномощаването не се установява
едностранната сделка да страда от пороците,които твърди ищецът . Ищецът
според отв.И. не сочел данни, от които да се направи извод, че неговият
наследодател е бил умишлено въведен в заблуждение, за да подпише
упълномощителната сделка. Отделно от горното, следвало да се има предвид и
законовото изискване, нотариусът служебно да следи дали представената пред него
за нотариално удостоверяване сделка не противоречи на закона или на добрите
нрави(
така чл. 574 ГПК).
Т.е. нотариусът бил длъжен да откаже изповядването на сделка, чието съдържание
противоречи на закона или на установените в обществото нрави. С оглед
посоченото, доводите на ищеца, че било налице опорочаване на волеизявлението
на Н.Т.П. при упълномощаването, ответницата намира за неоснователни.
Аргументите на ищеца, свързани с условието продажната цена на недвижимите имоти
да не бъде по-ниска от половината от данъчната им оценка, не било основание за
унищожаване на сделката поради порок на волята, а напротив, подобен елемент
(макар и незадължителен) като част от съдържанието на пълномощното, бил индиция
за това, че съдържанието на сделката е изяснено, представителната власт -
ограничена до извършване на сделки, при цена не каквато упълномощения намери за
добре, а единствено при такава, която не е по-ниска от данъчната оценка, поради
което и интересите на лицето били в достатъчна степен защитени. Вън от горното,
следвало да се отбележи и че законът, в частност - ЗМДТ и ЗННД не забранявал
недвижими имоти да се прехвърлят при цени по-ниски дори и от данъчната им
оценка и подобна уговорка не влечала недействителност на сделката. В
конкретния случай, за ответницата не била налице твърдяната неравностойност
на престациите.
В настоящия случай не бил осъществен и фактическият състав на чл. 31 от ЗЗД и
упълномощителната сделка не била извършена от лице, което макар и дееспособно
към *г. не е могло да разбира или ръководи действията си. Съображенията на
ответницата И., изложени в подкрепа на обстоятелството, че към момента на
упълномощителната сделка, лицето не е страдало от слабоумие или душевна болест,
които да дават основание за поставянето му под запрещение, посочени по-горе по
пункт първи от отговора на искова молба, моли отв. И. да бъдат съобразени и при
преценка наличието на хипотезата на чл. 31 от ЗЗД.
На следващо място
отв. И. отново сочи, че по правило, решението за поставяне под запрещение
действа занапред и то след влизане в законна сила, което както вече посочила,
не би могло да настъпи като последица относно Решение № 1313/
Относно предявените
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД за
прогласяване нищожността на
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба *, *,
дв.вх.рег. № */* г. на Служба по вписванията град Варна, поради липса на валидно изразено съгласие от страна на Н.Т.П., в
качеството му на упълномощител:становището на отв.И. е следното: Доколкото ищецът,
обвързвал прогласяването на нищожността на договора на соченото основание и го
обвързвал с евентуалното прогласяване на нищожността на пълномощното, поради липса
на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, отв. И. сочи, че за
разлика от хипотезата на нищожност на
договора, сключен при липса на
съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а се касае за санируема
нищожност - правните действия, извършени за сметка на лице без представителна
власт могат да бъдат потвърдени от последния, като сделката се санира със задна
дата, т.е. налице е висяща недействителност
на сделката до потвърждаването й от лицето, за чието име е сключена.С оглед на изложеното по-горе, отв. И.
намира исковете за нищожност на посоченото в исковата молба основание, че
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, дори и при уважаване на иска за
прогласяване нищожността на упълномощаването.
В настоящия случай,
за М. И. не били налице данни за
отсъствие на съгласие на упълномощителя, а нотариалното удостоверяване на
процесното упълномощаване не се оборвало от ищеца. Поради посоченото,
упълномощителят бил обвързан от всички правни действия на своя пълномощник.
Упълномощената действала от името и за сметка на упълномощителя като се
разпоредила с неговия имот, продавайки го на първия и втори ответник.
Нотариалният акт удостоверявал съвпадението на насрещните волеизявления на
лицата, посочени като страни по договора за покупко-продажба, поради което и
сделката произвела валидни правни последици.
Относно предявените
искове с правно основание по чл. 29, във
вр. с чл. 27 от ЗЗД, респективно по чл. 31, във вр. с чл. 27 от ЗЗД-за унищожаване
на Нотариален акт за покупко-продажба *, *, дв.вх.рег. № */* г. на Служба
по вписванията град Варна, като извършена при условията на измама на упълномощителя Н.Т.П., респективно като извършена от дееспособно лице, което не е могло да
разбира и ръководи действията си към момента на упълномощителната сделка
,становището на ответницата е следното:
При наведените
възражения относно липсата на порок на волята при упълномощителната сделка, то
същата следвало да се счете за валидна, като правните последици от извършената
от упълномощения сделка настъпили в сферата на пълномощника съобразно
изразената от него воля. Не били налице
основанието, сочено от ищеца за унищожаване на продажбата на основание чл. 29
от ЗЗД. Последвалата упълномощаването сделка - покупко-продажба не била опорочена, тъй като само неверните
представи по предмета и съдържанието на договора на първо място не били
основание за неговото унищожаване по чл.29 от ЗЗД, а и такива не били
установени от доказателствата по настоящото дело. Това било така, тъй като
предметът, основанието, формата, клаузите за условие, срок и тежест били
елементи от съдържанието на сделката, които се определяли от волевия акт,
обхващали се от съдържанието на волята, която можело да бъде опорочена. В настоящия казус, ищецът не посочвал по
отношение на какво лицето е въведено в заблуждение, какви неверни представи
били създадени у него с цел да бъде мотивирано да сключи сделката. Измамата, като основание за
унищожаемост на сделката следвало така
да е опорочила волята на лицето, че ако последното би действало, съзнавайки
действителното положение, никога не би
сключило такава сделка. В настоящия случай, не били налице данни за умишлено поддържана у упълномощителя невярна
представа, която да го е подтикнала, мотивирала или подвела да сключи
сделка, нито че лицето погрешно считало, че типичните правни последици на
сделката нямало да настъпят или ще настъпят други правни последици. В този см.
ответницата се спира и на мотивите на Решение
№ 209/19.01.2015 г. по гр.д. № 1930/2014 г. по описа на ВКС, III Г.О., Отделно
от горното, твърди още ответницата, че съгласно извадка от „Икар“ - „Справка по
лице“ по партидата на Н.Т.П., водена
при Служба по вписванията град Варна,
се установявало, че лицето, се е
разпореждало със свое недвижимо имущество нееднократно. Н.Т.П. бил страна по редица искови
производства за уреждане на отношения, свързани с недвижимото му имущество,
което било видно от множеството вписани искови молби. Т.е. лицето участвало в
сходни житейски ситуации, свързани с разпореждане с недвижимо имущество и
ситуацията не била нова или непозната за него, за да се приемело, че би могло
да бъде въведено в заблуждение по отношение съдържанието на процесното пълномощно
и свързаната с него сделка за продажба.
На следващо място, по въпроса дали унищожаването на
упълномощителна сделка, на основание чл. 31 от ЗЗД, води до унищожаемост на
сключената въз основа на него сделка на това основание, също била налице константна
съдебна практика (така цитира ответницата: Решение № 338/11.10.2*г. по гр.д. № 1383/2011 по описа на ВКС, IV Г.О.),
съгласно която: „ след като е
предявен отделен иск за унищожаване на упълномощителната сделка на основание
чл.31 от ЗЗД, то не може да се унищожи и самата сделка, сключена с това
пълномощно, на това основание. Според изричната разпоредба на чл.31, ал.1 ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а не е такъв и
договорът сключен чрез пълномощник, който е упълномощен от дееспособно
лице, което при упълномощаването поради слабоумие /тежка или дълбока
олигофрения или деменция/ или душевна болест, които обуславят поставянето на
лицето под запрещение, не е могло да разбира свойството и значението на
извършеното. При унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 ЗЗД
договорът би бил сключен при липса на надлежна представителна власт и не
е нищожен, а относително недействителен -правните действия, извършени от
лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат
потвърдени от представлявания или налице е висяща недействителност на
сделката до потвърждаването и от лицето, от чието име е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност
на сделка поради липса на представителна власт е по чл.42, ал.2 ЗЗД.“
Предвид посоченото,
искът за унищожаване на сделката, сключена въз основа на пълномощното, за ответницата
И. се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск с правно основание по
87, ал. 2 и 3 от ЗЗД - за разваляне на Нотариален акт за покупко-продажба *, *,
дв.вх.рег. № */* г. на Служба по вписванията град Варна, поради неплащане на
цената ответницата И. прави следните възражения:
Намира, че не е налице нито една от хипотезите на
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, при която кредиторът може да развали договора без
отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Това правило било приложимо
единствено при настъпила невъзможност за неизпълнение, за която длъжникът носи
отговорност или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на
забава на длъжника, или при уговорка, че ще се изпълни в определено време. В
този случай, кредиторът следвало по безспорен начин да установи отпадането на
интереса си от изпълнението и то именно поради забавата на длъжника. В настоящия случай, не било налице
твърдяното неизпълнение на договора. В договора за покупко-продажба,
обективиран в процесния нотариален акт, се съдържало изявление на страните по
сделката, че продажната цена за обекта, предмет на покупко-продажбата, е платена преди подписването на
нотариалния акт. В частта, с която купувачите са заявили, че са платили цената,
а продавачът, че е получена цената, нотариалният акт ,подчертава отв. И., че е
частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното
изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Поради това
съгласно практиката на ВКС, създадена по реда на чл.290 от ГПК и задължителна
за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК /решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело №
1543/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело №
449/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 173/27.07.20Юг. по гр. д. № 5166/2008г.
на ВКС, ГК, IV г. о./, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в
частта, с която страните са направили изявление
за заплащане, респективно получаване на продажната цена, имал характер на разписка за плащане. Когато страните удостоверили в нотариалния
акт за покупко-продажба, че цената е платена и получена от продавача, не било
необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл.77, ал. 1 от ЗЗД.
При тези подробни
възражения ответницата намира исковете за неоснователни и недоказани ведно с
присъждане на разноските сторени по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е изразила становище
по исканията на ищеца,а
от своя страна направила искания за събиране на доказателства.
В проведеното по
делото последно открито съдебно заседание от 17.05.2022 г. ищецът поддържа
предявените искове,
като желае съдът да уважи исковата молба.Изрично ищецът е заявил възражение с
правно основание чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатските хонорари
претендирани от ответните страни, ведно с искане възнагражденията за
процесуално представителство да бъдат редуцирани до минимума.
В същото съдебно
заседание адвокат Д., в качество на процесуален представител на отв. Ал.А.
намира исковете за неоснователни и недоказани, като желае отхвърлянето йм ведно
с присъждане на сторените от ответника съдебно – деловодни разноски съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК .
В откритото съдебно заседание
адв.К. в качеството й на процесуален представител на отв.М.И. моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани , отправяйки искане за
присъждане на разноските и определяне на адвокатско възнаграждение за оказаната
на ответницата правна помощ съобразно исковете които са предявени и броя на
заседанията .
В рамките на
предоставения 10 дневен срок адв.К. е депозирала писмена защита .
По делото е
депозирана и писмена молба от ищеца, с характер на писмена защита и
инкорпорирани относими към спора части от съдебни актове на ВКС ведно с искане
за присъждане на съдебно деловодни разноски.
Ищецът В.Н.П. , ЕГН **********
е единствен законен наследник на своя възходящ баща Н.Т.П. ЕГН ********** . Този факт е един от малкото за които
ищецът и ответниците не спорят и доказан на база приложеното по делото на л.
4 –ти заверено за вярност с оригнала копие на удостоверение за
наследници на Н.П.. От вписаното в
удостоверението за наследници на Н.П. е видно, че бащата на ищеца е починал на **** г., в гр.Варна, за
което е бил съставен Акт за смърт № *г., а към момента на откриване на
наследството му Н.П. е бил вдовец.
В качеството си на единствен наследник по закон на своя
баща ищецът е предявил исковата молба по която е образувано настоящото гр.дело
, както и други искови молби във ВРС за да установи и докаже , че приживе Н.П.
не е могъл да формира и обективира валидна воля при разпореждане със свои
отделни недвижими имоти , предмет на едностранни и двустранни правни сделки. Тезата
на ищеца , поддържана от подаване на исковата молба и до края на съдебното дирене
се концентрира около твърдението, че Н.П. е страдал от
старческо слабоумие , лишен от
интелектуален и волеви потенциал , с който разполагат нормалните хора, поради
което и при извършване на отделните правни сделки не е бил в състояние да прецени
въобще какъв е неговия материален интерес от самите сделки.Поддържани са
фактически твърдения от ищеца, че Н.П. е бил въведен в заблуждение от М. И. при
едностранната правна сделка упълномощаване, която сделка от своя страна е
послужила и за извършване на покупко-продажбата на ПИ с ид. № *, атакувана от
ищеца и като нищожна и като унищожаема, а на последно място , в случай че се приеме че покупко – продажбата е
действителна ищецът желае сделката да бъде развалена поради неплащане на
продажна цена . Твърди се от ищеца от началото на образуване на исковото
производство, че приживе неговия баща е бил лесно манипулируем от други лица
сред които ответницата М. и трето на спора лице Д.– роднина на Н. П..
По делото ищецът е доказал твърдението си, че е
единствения наследник на Н.П., което обуславя както допустимостта на исковете, така
и правния интерес на ищеца от водене на настоящото исково производство. В
настоящото исково производство, в рамките на предметните предели на спора,
съдът се спира на пряко относимите и доказани факти и обстоятелства по делото,
отчитайки многобройния доказателствен материал.
Съдът намира, че по делото е несъмнено доказано , а и не
и спорно, че В.Н.П. *** с искова молба с правно основание чл. 5 ЗЛС срещу
Н.Т.П., по която искова молба е било образувано гражданско дело № 626/2019
г.по описа на ОС Варна . В проведеното по гр.д. № 626/2019г. по описа на ОС
Варна открито съдебно заседание от 07.11.2019 г. съставът на ОС Варна е
счел производството по делото за изяснено от фактическа и правна страна, като
на 12.11.2019 г. е постановил
Решение по искането на ищеца, приемайки че Н.П. следва да бъде поставен не
под пълно а под ограничено запрещение.
Този факт е доказан на база приложеното по делото на л. 9 – 11 заверено
за вярност с оригинала копие на Решение на ОС Варна по гр.д. № 626/ 2019 г. От
диспозитива на съдебното решение на ОС Варна е видно, че на осн.чл.5 , ал.2 ЗЛС
ВОС е поставил под ограничено запрещение бащата на ищеца Н.П., като е отхвърлил
искането на ищеца за поставяне на баща му под пълно запрещение като
неоснователно.
Доказано по делото на база сравнителния анализ на
Решението на ОС Варна и удостоверението за наследници на Н. П., че Н. П. е починал преди постановяване на Решението,
а именно на * г. респективно това Решение не е могло да влезе в законна
сила нито да породи правни последици, но въпреки всичко е факт от правната действителност,
който съдът следва да обсъди ведно със целия доказателствен материал.
За установяване на обективното здравословно състояние на
своя баща преди постановяване на съдебния акт в производството по чл.5 ЗЛС,
ищецът в настоящото производство е ангажирал писмено доказателство – заверено
за вярност с оригинала копие на медицинско
удостоверение № *г. издадено от д-р И. В. , психиатър при ДКЦ „ * „ – ЕАД
Варна , приобщено на лист 8 –ми по делото. Медицинското удостоверение
доктор В. е издал на Н.П., като е вписал диагноза
„Мозъчно съдова болест – съдова деменция „ . Отразена е и следната анамнеза : „ Дете от втори брак на родителите си .С
правилно развитие в ранно детство и юношество .Завършил висше икономическо
образование.Понастоящем , вдовец с две деца от брака . По характер особен
– студен, свръхвзискателен към близките си.От години поддържа хладни
отношения със сина си . През последните години променил видимо
поведението си – занемарил личната и битова хигиена – масата в стаята в
която живее е отрупана с мръсни съдове и развалена храна, по пода са нахвърляни
камари от дрехи и завивки , през които трудно достига до леглото . Банята и
тоалетната са в отвратително състояние. Преди години разрешил на свой съсед по
лозе да ползва електричество от неговия електромер, в резултат на което натрупал
огромна сума, заради което било заведено дело от ****. Започнал да разпродава имоти на очевидно много
по-ниски цени от пазарната им стойност, като за две от продажбите не получил
дължимите суми.Не е в състояние да харчи разумно пенсията си.“.На
последно място, в медицинското удостоверение д-р В. е вписал и обективното състояние на Н.П., към
19 април 2019 г. по следния начин : „ В много лош външен вид , ориентиран
задоволително за собствена личност , дезориентиран за време.Забавен мисловен
процес. Не се установи актуална психотична симптоматика.Абсолютно некритичен
към външния си вид и условията в които живее.Памет и интелект – снизени до
органичен тип „.
С оглед цялостното изясняване
на фактическа страна на спора съдът е допуснал провеждането на съдебно
–психиатрична експертиза , възложена на вещото лице –д-р С.С. –в.л.
от списъка на в.л. при ОС Шумен .СПЕ е възложена на д-р Ст. С., с цел да бъдат
избегнати всякакви съмнения у страните по делото относно компетентността на
вещото лице Избора на вещо лице от друг съдебен район, съдът е преценил че е възможния и правилен подход
за попълване на делото с доказателствен
материал , като съда е взел предвид многократно изравяните съмнения и искания
за отвод на в.л., заявени от ищеца и писмено и устно , относно компетентността
и безпристрастността на вещите лица психиатри от списъка на ВОС.
От заключението на
в.л.д-р С., приобщено на листи от 750 до 762 вкл. е видно,
че според психиатъра д-р С. в материалите по делото не се откриват обективни
данни за категорично отхвърляне или приемане на психиатрична симптоматика, Н.Т.П.
към 19 април 2018 г. или 08 май 2018 г.С голяма степен на достоверност д-р С. е дал
заключение, че може да счита, че от месец април 2019 г. у Н.П. е налице
психично разстройство – съдова деменция с умерено изразен по тежест дементен
синдром , изразяваща се главно в упадък на когнитивните функции и умения за
независим живот . На трето място д-р С. е посочил, че данните за
емоционалните реакции на Н.П. произхождат единствено от свидетелските
показания и са диаметрално противоположни .В.л. сочи , че е възможна динамика
във вида и степента на емоционално отреагиране, но същата няма как да бъде
надлежно оценена без катамнезно наблюдение, а освен това емоционалните реакции
на индивида спрямо познати личности са силно зависими от предходната му трайна
диспозиция спрямо тях. На последния въпрос, на който вещото лице е дало отговор
в т.4.1 и т.4.2, реално д-р С. не дава експертно заключение. На първо място за
д-р С. е невъзможно категорично да се
приеме или отхвърли наличието на съдова деменция у Н.П. към визираната дата
( *г.) .На
второ място според д-р С. е невъзможно
да се прецени дали дори при наличие на когнитивни нарушения у Н.П. те са били в
такава степен изразени, че да биха представлявали пречка той да разбира и
ръководи действията си . /л. 762,763 от делото / .
Така депозираното по
делото заключение по допусната СПЕ в о.с.з. на 04.06.2021 г. е оспорено от
ищеца , който намира експертизата за : „зверски опорочена„, а според
адв. И. заключението е неясно, не дава категоричен отговор, желае допълнителна експертиза
която да бъде изготвена от невролог. Адв. М. е заявил че предоставя на съда
преценката във връзка с оспорването на СПЕ. С оглед яснота относно оспорването
на СПЕ съдът е дал изрична възможност на страните да заявят какво е искането,
като ясно ищецът е посочил, че искат отговор на въпросите , които са задали
.Видно от протокола от о.с.з. от 4.6.2021 г., съдът констатирайки факта, че
в.л. д-р С. е отговорило единствено и само на въпросите към СПЕ формулирани от
съда, но не и от страните е допуснал на основание чл.201 ГПК провеждане на повторна СПЕ която да даде отговор
на въпросите поставени от ищеца, ответниците и съда . Така допусната по делото
повторна експертиза за периода от месец юни 2021 г. до края на съдебното дирене
– 17.06.2022 г. не е проведена въпреки предприетите от съда действия. Вещите
лица назначавани от съда са били освобождавани от съда поради отказа им да
изготвят СПЕ, а вещото лице д-р В. приело да изготви СПЕ съдът е освободил след
надлежно изпълнение на процедура по отвод, инициирана от ищеца, а и
категоричните противопоставяния на ищеца доцент д-р В.изготвил СПЕ с идентични
въпроси относно здравословното състояние на Н.П. по други дела, образувани от В.Н.П.,
да бъде вещо лице по настоящото дело. С оглед обективните данни по делото ,
съдът в последното открито съдебно заседание е обявил на страните съгл. чл. 158 ГПК ,че производството по делото ще приключи в настоящата инстанция без
допуснатата повторна СПЕ , СПЕ която е следвало да даде повторен отговор на
поставените и от съда и съда въпроси . Въпросите поставени от ищеца
действително са многобройни, придружени от т.нар. „анкетен лист“ изготвен от
ищеца, но са допуснати от съда поради това, че биха послужили за цялостното
изясняване на психиатричния, психологичния, емоционалния , здравословния и
социалния статус на Н.П. както към датата на процесните пълномощно и покупко –
продажба, така и в периодите предхождащи и последващи тези сделки. Отговор на
въпросите по допълнителната СПЕ по делото няма. (Във
връзка с провеждането на СПЕ съдът намира за яснота, предвид обема на делото , да маркира, че ищецът сам е редуцирал и преформулирал
въпросите поставени от него към СПЕ, в последствие оттегли въпросите си , съдът
ги заличил, а след съдебното заседание, в което съдът е заличил въпросите
поставени от ищеца към СПЕ, ищецът депозирал частна жалба против необжалваемото
протоколно определение на съда, която частна жалба предвид произнасянето на
съда по реда на чл.252 и чл. 253 ГПК, е обусловила отново включването на
поставените от ищеца въпроси към СПЕ . Съдът не коментира изразеното в писмен
вид искане на ищеца за отвод на председателя на съдебния състав, т.к. както от
една страна е изложил вече мотиви , а от друга продължава да счита, че основанията визирани в нормата на
чл.22 , ал.1 т.6 ГПК нито са били налице
, нито би могло да се приеме, че произнасянето на съда по едно доказателствено
искане в хода на процеса прави съда пристрастен. )
По делото, извън цитираните
по -горе доказателства, съдът съобразява и установения факт, че ищецът не е
извършвал отказ от наследството на своя баща , в каквато връзка са били
наведени възражения от ответника по делото . От писмената справката
изготвена от Архива при РС Варна / л.838 от делото / се
изяснява, че макар и да е имало образувано ч.гр.д. във ВРС , същото е
прекратено и отказ от наследството Н.П., който да е извършен от В.Н. във ВРС не е вписан.
По делото е приобщено
като писмено доказателство и гр. д. *37/2019 г. по описа на 51 –ви състав. Производството
по гр.дело № 8873/ 2019 г. е инициирано въз основа на искова
молба с правно осн. чл. 34 ЗС и искане за допускане и извършване на съдебна
делба на недвижим имот – ап. № *на адм.*гр.Варна, ул.****
, между ищеца В.П. и ответника Н.П.. Гр.дело *37/2019 г. по описа на РС Варна е
приключило с Определение № 16037/4.12.2019 г. РС Варна, постановено след
спиране на производството по делбеното дело поради настъпилата в хода на
производството смърт на Н.П. .С цитираното определение ВРС е възобновил на осн. чл.230 ,ал1 ГПК спряното
производство и прекратил същото поради сливане на качествата ищец и ответник
, поради което и акт по реда на чл. 235,236 и чл.344 ГПК в посоченото делбено
дело няма.
По делото
на л.219 е приобщено писмо
с рег. вх.№ 290534/18.12.2020г. с
което е представено изисканото от съда с определение № 264401/9.12.2020 г. от
нотариус Д.Б.– нот. с рег. № *с район на действие РС Варна заверен за вярност с
оригинала препис от пълномощното, с което отв.М.С.И.,
ЕГН ********** се е легитимирала като пълномощник на Н.Т.П. ЕГН ********** при
извършване на сделките на **** г.
От прочита на
приложения по делото на л.220, л.221
заверен за вярност с оригнала препис от пълномощно се установява, че пълномощното
е изготвено от Н.Т.П. към М.С.И. , съдържа ръкописно изписване на имената
на упълномощителя, подпис на упълномощителя и нотариална заверка на подпис с
рег. № * на подпис и с рег.№ */*г., т.*
, акт * на нот. И.М. – И.
пом.нот. при К. К., нот. с район на действие РС Варна с рег.№ *.
От изричното
отбелязване на лист 221-ви гръб извършено от нот. Д.Б.– нот. с рег.№ *става
ясно , че оригинала на пълномощното от Н.П. към М.И. е приложен по нотариални дела №,№ *, *,*от * г.
В цитираното
пълномощно е вписан текст от който е видно, че Н.П. е упълномощил М.И. от
негово име и за негова сметка да извърши всички необходими фактически и правни действия пред всички организации и учреждения в
страната, вкл. и пред нотариус като го представлява при извършването на
разпоредителни действия , а именно покпуко
– продажба , вкл. и като договоря сама със себе си вкл. и с лица ,
които също представлява по упълномощаване и по закон при прехвърлянето на
притежаваните от упълномощителя недвижими имоти, находящи се в село * , община *
, обл. Варна , а именно : 1. НИВА с площ от 4,056 дка,категория на земята при
неполивни условия – трета , представляваща парцел * от
масив *,
поземлен имот с пълен номер *в землището на с.* , с ЕКАТТЕ – *, Община *,
обл.Варна, в м-ст „ *„, при граници и съседи : *, *, *, *, начин на
трайно ползване – нива, имот образуван от имот № *; 2.НИВА с площ от 3,195 дка
, категория на земята при неполивни условия – десета, представляваща парцел *от
масив *,
поземлен имот с пълен номер **в землището на с.*, с ЕКАТТЕ – *, Община *,
обл.Варна , в м-ст „* „ , при граници и съседи : **,**,**,*,
начин на трайно ползване – НИВА , имот образуван от имот № **.
ЛОЗЕ с площ от 6,072 дка , категория на земята при неполивни условия - четвърта
, представляващо парцел * от масив * ,
поземлен имот с пълен номер *в землището на село * , с ЕКАТТЕ – *, Община *
,обл.Варна ,м –ст „*„ при граници и съседи *, *, *, *, *, имот образуван
от имот *. , начин на трайно ползване : лозе , със следните ограничения върху
имота : трайните насаждения са се опазват и стопанистват в съотв. с чл. 18
ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок ; главна водопроводна мрежа; над
водопровода и на 3 м. от двете му страни се забранява разполагане на трайни и
временни постройки и трайни насаждения за ПРОДАЖНА
ЦЕНА не по-ниска от половината от данъчната йм оценка, като го подписва на
всякъде където е необходимо . Изрично е вписано в пълномощното , че имота е
описан по договор за доброволна делба № * ,т. * ,
вх. рег. № *
г. на СВ Варна .
Със същото пълномощно
упълномощителя е упълномощил упълномощената да сключва от негово име предварителни договори за покупко –
продажба , при цена и срокове , каквито
договори ,капарото да бъде получено в брой или по банков път по б.см. посочена
от упълномощения , както и с правото да ги анексира със всякакви промени и да
ги прекрати .Продажната цена е записано, че ще бъде получена в брой или по
банков път по б.см. на упълномощения .
Съгласно текста на
пълномощното същото е безсрочно и
упълномощеният няма право да преупълномощава
с правата с които е упълномощен при условията на ЗЗД.
По делото на листи от
223 до 330 вкл. са приобщени
заверени за вярност с оригинала копия на документи изискани от нот. Ж.Т.с
протоколно определение №
2644401/9.12.2020 г. – пълните преписки по нотариални дела по
които са съставени нотариални актове № * , т.*,
рег.№*
,д.№* г., вписан в АВ СВ под акт *,т.*, вх.рег.№
*,
д. № *
г., нот.акт № *, т. *
,рег.№ * ,
д. * г.вписан в АВ СВ Варна под акт № *,т.
* ,вх.
рег. № *, д.* г. и нот. акт .№ *
,т.* ,рег.№* , д.
№* г . вписан в СВ АВ Варна под акт № * , т. *,
вх.рег. № *
г.
От съвкупния анализ
на пълните преписки по: нотариален акт №
*,
том *,
рег.№*,
дело *
от *.,
вписан в СВ-Варна при АВ под акт № *, том *,
вх.рег.№ *,
дело *
от *
г.; нотариален акт № *, том *, рег.№ *,
дело *
от *
г., вписан в СВ-Варна при АВ под акт № *, том *,
вх.рег.№ *, дело * от
*
г.; нотариален акт № ***, том *,
рег.№ *,
дело *
от *
г., вписан в СВ-Варна при АВ под акт № *, том *,
вх.рег.№ *,
дело *
от *
г., съдът извежда извод от фактическа страна, че на дати 06.02.2019 г., 15.02.2019 г. и 27.02.2019 г. Н.Т.П. ЕГН ********** е прехвърлил правото на собственост върху отделни недвижими имоти или ид.ч. от тях, придобити по
наследство и реституция по ЗСПЗЗ в полза
именно на отв. М.С.И. ЕГН ********** .Към датите 06, 15 и 27 февруари 2019
г. отв. М.И. е разполагала с безсрочното пълномощно от Н.П. с нотариална
заверка и на подпис и на съдържание от 19 април * с предмет отделни, различни
от продажбените имоти .
В трите цитирани
нотариални акта предмет на продажбата са собствени недвижими имоти на Н.П.,
като собствеността е прехвърлена както следва : ½ ид.ч. от ПИ с ид.№ *празно дворно място в с.*, с
площ 1 586 кв.м. , м-ст „* „за
сума 5000 лв., която щяла да бъде платена в брой от купувача на продавача
,след подписване на нот.акт, но преди вписване в АВСВ, при данъчна оценка на
продаваната ид.ч. 2813,15 лв.; ½
ид.ч. от ПИ с ид. № *с площ 2375 кв.м. нива пета категория за продажна цена
500лв. ,при данъчна оценка на
продаваната ид.ч. 145,30 лв., ½
ид.ч. от ПИ с ид.№ *с площ 3322
кв.м., в с.* м-ст „*“ с предназначение на територията урбанизирана, начин
ва трайно ползване- ниско застрояване до 10 м. , за сумата от 5000 лв., при данъчна оценка на
продавана ид.ч. 6 835,20 лв., и обща
продажна цена на продаваните имоти 5500 лв., която цена е щяла да бъде платена
в брой от купувача на продавача , след подписване на нот.акт, но преди
вписването в АВ СВ; ½ ид.ч. от ПИ
с ид.№ *,представляващо празно дворно място с площ от 750 кв.м. , в с.* м-ст „*“ за сумата от 2000 лв., която продажна цена е щяла да
бъде платена в брой от купувача на продавача след подписване на нот.акт, но
преди вписването в АВ СВ, при данъчна оценка на продадената ид.ч. 1543,15 лв.
Така представените
нотариални преписки доказват твърденията на ищеца, че приживе неговият баща се
е разпореждал с недвижимите си имоти месеци преди да бъде постановено Решението
на ОС Варна за поставянето му под ограничено запрещение, а връзката между
правните сделки покупко – продажби от 06.02.2019 г., 15.02.2019 г. и 27.02.2019
г., с оспорените едностранна сделка упълномощаване от 08 май 2018 г. и
последваща двустранна сделка покупко - продажба от 08 май 2018 г. обективирана в нот. № * ,
д.*от * на нот.Д.Б., съдът ще обсъди при направата на правните си изводи .
Оспорената от ищеца двустранна правна сделка
покупко – продажба е обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * г. от * г., на нот. Д.Б., нот. с рег. № *и
район на действие РС Варна .
Заварено за вярност с
оригинала копие на нот.акт № * ищецът е представил
с исковата си молба и същото е приложено на лист 5 –ти от делото
ведно със приобщената на л. 9 –ти заверена за вярност с оригинала скица №
15-273770-02.05.2018 г. на поземлен имот с идентификатор *.Установява се от
съдържанието на цитирания нотариален акт,че на 08 май 2018 г.,в гр.Варна, пред нотариус Д.Б.е изповядана правната
сделка покпуко - продажба на
недвижим имот със страни – Н.П. продавач , представляван от пълномощника -отв.М.И.
и купувач ответника А.А.А., ЕГН **********. Пред нотариус Б.Н.П. се е
представлявал от упълномощената М.И., съгласно изрично пълномощно рег.№ * за
удостоверяване на подпис и рег. № * , т.* , акт * г. , за
удостоверяване на съдържание по описа на нот. К. К., рег.№ *на НК , с район на
действие РС Варна .Продавачът Н.П. чрез пълномощника си отв.М.И. е продал на
купувача – отв.Ал.А. собствения си недвижим имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * съгл.КК КР , одобрени със Заповед №
РД -18 -908 от 13.12.2017 г. на ИД на
АГКК с адрес на поземления имот – гр.* , община * , обл.Варна , м-ст „*“ с площ 3 195 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска ,
начин на трайно ползване НИВА , категория
на земята при неполивни условия , десета , при посочени граници и при
договорена между страните продажна цена от 100,00
лева, която продавачът получил
напълно от купувача преди подписване на договора , при данъчна оценка на имота
28,80 лв. Сред документите послужили за издаването на нотариалния акт е
вписано и : „ ПЪЛНОМОЩНО ПО ТЕКСТА „ .
В хода на съдебното
дирене пред настоящата инстанция са събрани и гласни доказателства, допуснати в полза на страните, като
гласните доказателства анализирани в съвкупност и поотделно обосновават извод,
че същите са взаимно противоречиви и взаимоизключващи се (констатация
направена и от вещото лице д-р С. в СПЕ, която съдът напълно споделя ).
Всяка от страните по делото е проявила активност при доказване на тезата си ,
като показанията на свидетелите допуснати в полза на ищеца и на ответниците от
една страна подкрепят твърденията на ищеца Н.П. ,че към *г. и * г. Н.П. е
страдал от деменция, която не му е позволявала да разбира нито свойството и
значението на извършеното нито да ръководи постъпките си , а от друга, че Н.П. е бил не само напълно здрав, а и
изключително адекватен със здрав разум и външен вид.
Свидетелката И.М. – И., допусната в полза на отв.Ал.А. е потвърдила
пред съда, че е направила нотариалните удостоверявания по процесното пълномощно
с което Н.П. упълномощава отв. М.И.. Свидетелката е заявила, че при нотариално
упълномощаване за разпореждане с недвижими имоти както винаги и в конкретния случай
запитала упълномощителя съгласен ли е и
разбира ли значението на подписания от него документ, Н.П. сам прочел
пълномощното и изразил съгласие. На поставен въпрос към свидетелката как е
установила дееспособността на упълномощителя свидетелката е отговорила, че
провели кратък разговор както обикновено и не била забелязала някаква нетипична
промяна у Н.П., нито да е бил дезориентиран. От разпита на свидетелката по
делото се изяснява факта, че същата е удостоверила подписите и съдържанието
на пълномощно с рег.№ *, *, *, акт № * г., че пълномощното е изготвено в
нотариалната кантората от технически сътрудник. Същата свидетелката е заявила
пред съда че е масова практика в текста на пълномощното да има възможност съответните
имоти да бъдат продадени на не по-малко от половината от данъчната оценка,
както и че не е необичайно възрастен човек да дава на непознат пълномощно .
Вторият разпитан по делото свидетел Я. М., водена от отв.М. И.
е разказала пред съда, че работи в „*” като продавач-консултант от девет години,
магазин за храна за дома и по повод работата си познавала Н.като клиент на
магазина. Магазина в който работела св.М.се намирал във Варна, на ул. *** , а над магазина се
намирал офиса на „*”? (агенция за недвижими
имоти с Управител ответника по делото М.И.-съгласно направеното от ищеца
изявление,неоспорено от страните ) .
Свидетелката Я.М.е дала показания от които се установява, че „ чичо Н.„
посещавал магазина средно два пъти в седмицата в края на * и 2019 г.,
като ходел сам в кухнята. По време на посещенията си за покупка на храна за
свидетелката човекът си бил абсолютно адекватен, въпреки че се виждало , че е възрастен,
приказвали с си, споделял , че не дъвче добре и искал по-мека храна – супички,
някакви със сос и винаги му казвали кое е по-меко, кое има сосче, примерно крем
супичка.
Св. М.пред
съда описва „чичо Н.„ като много любезен, абсолютно ориентиран, за „ неговата
възраст много спретнат, винаги чист, съвсем спретнат, с панталон, дънки, някой
път с черно кожено яке, когато е по-хладно времето, обръснат, винаги обръснат“.На
поставен от съда въпрос свидетелката е отговорила,че не знае точната възраст на
чичо Н., но при всички положения към 2019 г. бил над 85 г., долу-горе,
видимо възрастен човек.Същата свидетелка твърди ,че Н.много добре се е справял
с парите си , казвал например че не може да харчи повече от 5-6 лева и съобразно
с това от магазина му предлагали храна, давал пари за храната и те му връщали
ресто когато е нужно.Единствените оплаквания , които имал Н.и за които
споменавал били свързани със зъбите.
На
поставен от ищеца въпрос към свидетелката дали ответницата М.И. е ходила да
пазари в магазина свидетелката е отговорила, че няколко пъти били ходила,
познавала я по лице, а Н.не бил споменавал да е ходил освен до магазина и при М.,
не бил споменавал и нищо от личния си живот, дори не била чувала за дело за
запрещение. И на последно място от показанията на св. Я.М.се изяснява, че е
виждала последно „дядо Н.“ горе долу в
края на 2019 г. , след което изведнъж спрял да ходи в магазина .
По
делото е разпитана в качество на свидетел
и Д.Г., роднина по съребрена линия с ищеца.
Св.Д.Г. е заявила пред съда, че нейният баща е
първи братовчед с ищеца, а тя е втора братовчедка на децата на ищеца и че „по принцип
не се познават „. На поставен от адв. И. въпрос към свидетелката Г. дали има родствена
връзка с отв.М.И., св.Г. е отговорила, че са далечни роднини, не знае точно, от
страна на баба й по бащина линия от с.*, Варненско били далечни роднини .
В
показанията си пред съда св.Г. сочи, че поводът по който свидетелката Г. била
потърсила ответницата М. бил за неин
личен имот – неин и на сестра й .Назад във времето св.Г. потърсила М., която
била човекът, който осъществил сделката, след което продала и къщата им, но
това било свързано с имотите на свидетелката и сестра й. Едновременно с това
св.Г. сочи, че М. била препоръчана като агент, кантората й била „*“ а по спомени на свидетелката тя потърсила отв.М.И. за първи път през 2014 г. или 2015
г., по повод тяхната първа сделка за имота на * – „дворно място, празно, 900 и
няколко квадрата, на хубава улица, близо до къщата им“.
От
показанията на св. Г. се изяснява че същата нарича бащата на ищеца чичо Н.,
защото цялата връзка която имали била от баща й, вече покойник починал на
17.04.2009 г. Бащата на свидетелката и чичо Н., твърди свидетелката, че били в
много близки отношения и причината свидетелката да продължи този род близки
отношения била, че бащата на свидетелката бил единственият човек, с който чичо Н.комуникирал
.Свидетелката е обяснила пред съда, че са търсили ответницата М. именно защото
чичо Н.я попитал кой и продал къщата, като Н.казал ,че иска да се запознае с
нея , защото подавал места и искал „ да се отърве от всичките си места „
.Просто чичо Н., обяснява свидетелката казал, че иска да продава всичко което е
общо , ако не –„, ще разделя и ще си продава неговите дялове и така всъщност почнала … цялата плеада това, което е
наследство от техния баща“…да бъде разпродадено, защото това била негова воля.“
Едновременно
с това свидетелката е завила, че преди да потърси ответницата за съдействие тя
и Н.се свързали с агенции като „* „ „* „ и други по-малки
агенции, имала и прозвънявания, но по принцип в него период не искала да
продава нищо . В него време чичо Н.й казал, че иска да продава всичко , тя
говорила със сестра си и двете решили да оставят имотите от дядо си , а чичо Н.като
иска да продават неговите .Така и просто чичо Н.харесал М. , решил да почне да
им продава и така се случили нещата.
В
показанията си пред съда св.Г. описва контактите си с Н.П.,
сочейки че много често водели телефонни разговори и дори преди година и половина
, в периода , в който три поредни дни не могла да се свърже с него звъннала на
телефон 112 , защото нямало как.Тогава св.Г. помолила М. да отиде до дома на
чичо Н., М. чукала на вратата , никой не и отворил и затова свидетелката се обадила
в полицията , нямало как.Обаждането на телефон 112 сочи свидетелката Г.
,че е регистрирано в полицията, от там и звъннали след това, разпитвали я за
всичко, хората по ЕГН –но разбрали каква е връзката и дали съгласие да се влезе
с взлом и така успели да влязат .
Св.Г.
твърди пред съда още, че отношенията между ищеца и неговия баща, по думите на
бащата на ищеца са такива, че двамата въобще нямали отношения. Спомените на Н.от
сина му не били толкова приятни , а свидетелката и нейното семейство по-скоро
били хората, които Н.чувствал за свое семейство. По думите на чичо Н.свидетелката
знаела, че от повече от двадесет години Н.не говорел със сина си В. , внучката
си бил виждал един единствен път , не познавал снаха си, дори не я бил виждал ,
а „ последната воля на баба * била никой да не
прощава на сина му … „ Според показанията на св.Г. Н.живеел във Варна, зад „*”,
„*”-то,
на ул. „*”- къщата до строежа, първата
врата вляво имало една стълбичка, до него бил прозорецът на банята, от където
винаги гледал кой му чука, защото се страхувал много, страхувал се, защото го били
нападнали на улицата, той твърдял, че неговият син му бил посягал, много били
дълги нещата, свързани с това, по принцип чичо Н.имал много голям страх от сина
си.Според свидетелката действително Н.се страхувал от сина си, като дава пример
затова как един път В. занесъл бонбони на Н., който след това имал проблем със
стомаха и предположил, че може нещо сина му да е сложил в бонбоните.
Свидетелката твърди че отношенията между чичо Н.и сина му и ищец по делото
повече от двадесет години били конфликтни, ищецът не се грижел за баща си,
но не знаела причината за този
конфликт.Според същата свидетелка Н.е бил напълно адекватен ,здрав човек ,
грижел се сам за себе си ,редовно си пазарял и дори в хладилника му имало скъпи
продукти, нетипични за хората на пенсионна възраст. При срещите си Н.във
Варна на места като „*“ и
*
, свидетелката твърди ,че Н.ходел сам, бил добре ориентиран .
По
същество от изложеното от св.Г. се установява, че същата знае за проблемните отношения между ищеца и
вече покойния му баща , взела участие в делото за поставяне под запрещение на Н.,
участвала навсякъде за да му помогне.На свидетелката било известно и че имало
дело за имота на „*“, но не била чувала за телеграма и за това Н.да е гонил
ищеца от имота или да има дело заведено от Н.срещу В. за обезсилване на делбата.
Св.Г. (
извън изложеното касаещо отношенията на дядо й брат му и реституционните
процедури свързани с недвижимите имоти в село *)
е
обяснила пред съда, че на нея не й трябвали имотите на Н., не е отрекла, че имала
предварителен договор с Н., че е купила имот от Н., като твърди , че идеята на Н.за всичките продажби на имоти била той да
си “ живее старините, да не се лишава от
нищо и освен това по принцип казвал че не иска да остави нищо като наследство
на сина си, искал да продава всичко и да живее добре „, казал, че
единствената му воля е до последно да живее в тази къща и да си умре в нея –
тази, зад „*”,
но всичко друго искал да си го продава и той си разполагал, ходел си, купувал
си скъпи неща. В. бил единствен наследник на баща си и един ден, това, което
било на чичо Н., щяло да е на В.. В обобщение, според свидетелката Г. чичо Н.искал
да си купува апартамент, да го пуска под наем, въпреки че не получавал малка пенсия
, като казал : „Аз искам
да разпродам всичко и нищо да не остава за сина ми наследство”, това му
били думите. От показанията на св.Г. е видно още, че според нея Н.друг близък
човек освен М. нямал – имал един или двама съседи с които рядко контактувал.
По делото
в качество на свидетел е разпитана и нотариус
Ж. К. Т.. При разпита на св.Т., след предявяване на преписите от: нотариален акт № *, том *, рег.№*,
дело *
от *.,
вписан в СВ-Варна при АВ под акт № *, том *,
вх.рег.№ *,
дело *
от *
г. – л. 156 от делото; нотариален акт № *, том *, рег.№ *,
дело *
от *
г., вписан в СВ-Варна при АВ под акт № *, том *,
вх.рег.№ *, дело * от
*
г. – л. 152 от делото; нотариален акт № *, том *, рег.№ *,
дело *
от *
г., вписан в СВ-Варна при АВ под акт № *, том *,
вх.рег.№ *, дело * от
*
г. – л. 149, св. Ж.Т.е отговорила,
че си спомня че сделките са били през зимата – м. февруари сравнително скоро
една след друга, касаели земеделски земи . Нотариус Т.в показанията си в
качество на свидетел е заявила пред съда, че винаги , когато продавач или
купувач по сделка е възрастно лице , след обичайните проверки извършвала в
базата данни НБДН , винаги гледала да разговаря малко повече с тези хора, за са
се увери ,че човекът разбирал смисъла и съдържанието на това което се прави
.Твърди се от св.Т., че говорила с господина , според нея същият бил в отлично
състояние, разбирал всичко за което става въпрос .На конкретно поставените
въпроси св.Т.е отговорила, че при посещението на Н.Т. в кантората й той се
качил до втория етаж с асансьора , за своята възраст бил в доста добра физическа
кондиция, придвижвал се сам , слизал по стълбите , ползвал и асансьора, нямало
нищо необичайно в Н.Т. а ако нотариус Т.има
и най-малко съмнение относно неговата дееспособност не би извършила сделките.
За
разлика от посочените по-горе свидетели , свидетелите водени от ищеца твърдят
съвсем различни факти и обстоятелства свързани със здравословното и психическо
състояние на Н.Т.П..
В
качество на свидетел по делото е разпитан психиатъра доктор И. В. В., воден от ищеца.
Св.В. е
обяснил пред съда , че когато за първи и единствен път е видял Н.П., състоянието
му било меко казано плачевно. Св.В. бил поканен от ищеца да посети баща му
в дома да прецени психичното му състояние с оглед евентуално завеждане на дело
за поставяне под запрещение. Това се случило през април 2019 г. При посещението
в дома първото, което направило впечатление на д-р В. било видът на бащата на
ищеца : бил с една кървяща, незараснала рана на главата и другото, което го
впечатлило, било състоянието на тоалетната и една пътека от изпражнения, която
водела към стаята, в която живеел възрастният човек, когото трябвало д-р В. да
прегледа. Влизайки в стаята, сочи св.В., бащата на ищеца въврял пред тях,
оказало се, че в стаята било пълен безпорядък, насред стаята имало един огромен
куп от стари одеяла, дрехи, всякакви други боклуци, през които той пропълзял,
отишъл и седнал в края на леглото откъм възглавницата, от там вече започнал и
разговора на д-р В. с бащата на ищеца . Целта на този разговор бил д-р В. да
установи психичното състояние на Н.П.. От този същия разговор, твърди св.В., че
установил , че Н.бил частично ориентиран за самоличност, знаел името си и донякъде
възрастта, бил дезориентиран за време, включително и за относително скорошни
събития - смъртта на съпругата му, пенсиониране, дезориентиран бил по отношение
на социална и политическа обстановка и външният му вид, обстановката, в която
го заварил, и от отговорите, които получил д-р В., дали основание на д-р.В. да
направи преценката, че бащата на ищеца страда от напреднала деменция и в
този смисъл изготвил удостоверението . Св. Д-р В. е заявил пред съда, че
прегледа на Н.П. направил около 7:30 ч., след като приключил прегледите си в
МЦ „*
„, посетил
лицето в дома му ,м.април 2019 г., прегледа бил проведен по почин на ищеца ,
който искал д-р В. да прецени психично
състояние на Н. П. , с оглед завеждане на дело за поставяне под запрещение, тъй
като бил притеснен от неговото поведение, свързано с някои юридически сделки, а
прегледа бил частен, заплатен от ищеца. Твърди се от д-р В. че не познава Н. П.,
видял го един единствен път при прегледа , както и че към него се обърнал ищеца
по повод работата на д-р В. като психиатър в града . Св.В. ясно е заявил пред съда, че той е поставил диагноза старческа
деменция, по принцип при тази диагноза можело да се забави в известна
степен хода на развитие на заболяването, но тъй като ставало дума за органични
повреди на мозъка, които са необратими, не можело да се очаква обратно развитие
или съществено подобрение.
Последният
допуснат до разпит по делото свидетел е Х.Г.
Х. , във фактическо
съжителство с ищеца.Св.Хр.Х. преразказва
пред съда живота с ищеца от
периода в края на 80 –те години, когато
за първи път се срещнала с ищеца. Първата среща с
родителите на В., твърди св.Х., била в края на 80-те години , като до него
момент свидетелката знаела, че ищецът има починала сестра , 5 години по-малка
от него, починала 3 дена след смъртта, на рождения
ден на майка си, при автомобилна катастрофа - това било огромна трагедия в
семейството. В. разказва св.Х., че я завел в семейството да я запознае с майка
си и баща си, а след първите опознавателни въпроси Н.П., подкрепен от неговата
съпруга казали, че в този дом за две семейства нямало място и ищецът да не я
водел в тяхната къща, нямало да живеят в този дом. Това било първата среща на Хр.Х.
с родителите на ищеца, след което ищецът много бързо се изнесъл на квартира на
един таван зад църквата „*”, сега на бул. „*”, на една кооперация . Съвместения
живот на Хр.Х. с В. започнал в апартамента на нейните родители, съвместен живот
заедно със сестра й и нейното семейство – съпруг и дете. Описвайки първата
среща с родителите на ищеца свидетелката е разказала за проблемните отношения
между родителите на ищеца и ищеца, изложила твърдения затова, че дъщерята на
свидетелката и на ищеца била десети клас, когато родителите на ищеца поискали да
я видят. 10
години почти не били я виждали, искали да видят внучката си. Въпросната среща
между родителите на В. и внучката им, твърди свидетелката че се състояла при
братовчедка на Т. / съпруга на Н./ през 2009 г. На тази среща св.Хр.Х.
не присъствала , но истинската причина и повод за срещата между син и внучка била
това, че съпругата на Н.била вече в много влошено здравословно състояние, това,
което виждали, било , че тя не можела да се грижи за себе си, за дома си, непрекъснато
се губела, много често се налагало да я търсят .Св.Хр.Х. твърди пред съда, че Т.била
водена в дома в който живеела с ищеца или от ищеца или от баща му. В жилището,
в което живели Т. и Н., според св.Хр.Х. едната стая била строена началото на 40-те години, след това
другите 2 стаи, с външна тоалетна още и баня, строени в началото на 50-те
години. Жилището било 70-80-годишно, с външна баня, без пералня и всъщност след
2009 г., когато настъпило „ сдобрение“ между В. и Н., настъпило по повод това В.
и Х.да гледат и да де грижат за Т. Св.Хр. Х. е категорична че В. или Н.водели Т.
в имота в който Х. и В. живеели и точно свидетелката се грижела за Т. - къпела я , перяла я, защото тя наистина не можела да се грижи за
себе си, а в техния дом нямало никакви условия и възможности, Н.ходел да се
къпе на топлата вода.
На
конкретно поставени въпроси св.Х.е отговорила , че последните й срещи с Н.били
през 2018 г. Тогава В. ходел при Н.и при някои от тези срещи Х.Х. присъствала. Условията
в дома на Н.към 2018 г., когато последно го виждала , свидетелката описва с думите
: „вонята и мръсотията беше невъзможна „, подчертавайки че Н.не ги допускал
в неговия дом, нищо не искал от тях. Свидетелката
споделя пред съда, че дъщеря йм през цялото време говорела на дядо си Н.за
неговото здравословно състояние, че трябва да ходи на лекар, какви изследвания
да прави, а той непрекъснато й казвал: „Ти кога си се изучила?”, „Ти кога стана
лекар? Ти не си се изучила!”. Към него момент не отрича свидетелката , че
дъщеря й действително все още била студент по медицина, но това което
свидетелката виждала в дома на Н.било потресващо
: „ хвърлени насрани гащи, в другия ъгъл
бутилки малки от водка, малки патрончета от водка … „. При това свидетелката
сочи, че знаела че В. имал наследствена
непоносимост към алкохола, била чувала В. да пита баща си : „Какъв е този
алкохол на тези години?”, на което Н.отговорил „Душичката ми го иска!” .Това
твърди че било реалното състояние на Н.св. Х.Х. , Н.нищо не приемал, нито искал
да му помагат, да му чистят, да му готвят, да отиде на лекар, дъщеря им толкова
пъти се разправяла с него, но нямало никакъв резултат, именно те били хората, които Н.нито искал да чуе, нито искал
да види, абсолютно нищо.
На
следващо място св.Хр. Х. сочи, че през 2019 г. били последните срещи с Н., тогава
когато се появили бележки на вратата В. да отиде да получи съобщение от съда. Тогава
ищецът и свидетелката Хр.Х. разбрали, че Н.имал неплатени сметки за вода, за
ток и вода. В. попитал баща си : „Какво
правиш, пенсията си какво я правиш?”, впоследствие ищецът разбрал / 2018 г./,
че те имали жилище, 5 г. след смъртта на майка си, че са имали апартамент, за
който ищецът изобщо не знаел, Н.давал апартамента под наем, непрекъснато говорел,
че има бизнес, че има пари, а когато синът му го питал какво е правил че да стигне
до там да му продадат имота, да го изнесат на публична продан Н.отговорил на
сина си : „Не е твоя работа! Ти кой си, ти какъв си да питаш, да се
интересуваш?”.Това твърди свидетелката Хр.Х. , че боло абсолютното мнение на Н.,
просто не можели по никакъв начин да говорят с него. Последното виждане с Н.,което
свидетелката описва , смествайки факта на срещата с правата на собственост
които тя имала и Н.било в момент в който тя пътувала с автобус * .На светофарна
уредба на червен сигнал , от автобуса св.Х.Х. видяла Н.и изпаднала в шок и ужас
.Н.бил обут с черни обувки на бос крак, с протегната ръка …Това , което Н.оставил
в жилището било непоносима воня и мръсотия…
бунище , същото като на другия му имот на */ там пък събирал стари прозорци
врати , изхвърлени вещи /. Така , след като свидетелката видяла Н.да проси на
улицата отишла с В. отново до къщата в която живеел Н..Твърди се от свидетелката
, че В. нямал ключ за дома на баща си, не можел да отключи, нямало и звънец на
който да звънне а и телефон .Едновременно с това Н.имал сметка във *за 1700
лв., която останала неплатена т.к. В. и Хр.Х. нямали никакъв достъп до имота в
който живеел бащата на ищеца . Ключа от жилището на къщата в „*” разказва пред съда свидетелката Х., че В.
получил от погребалния агент в деня на погребението, което било след смъртта му
4 или колко дена, В. не знаел за смъртта на баща си . Той не присъствал, когато
починал баща му, а ходила полиция, това се случило в неделя, поне по
документите, които видели Хр.Х. и В.П., на В. му се обадили в понеделник вечерта негов
братовчед и той тогава тръгнал да търси баща си в коя морга е, в коя болница е. След
това била направена аутопсия, В. взел тялото
на баща си, като тогава , три или четири дни след смъртта на Н.било
погребението му и погребалният агент дал ключа от жилището на майка му и баща
му пред всички, които присъствали на погребението.
По
повод действително влошените отношения между ищеца и родителите му съдът не коментира
изложеното от св.Х. какво точно желае да пита покойната майка на ищеца, т.к. го
намира за неотносимо към предмета на спора, а и меко казано неприемливо
.Относимо към предмета на спора, макар и косвено е твърдението на св.Х. затова
че през 2009 г. в дома на Н.и Т. описан като „бунище „ намерила ЕР на ТЕЛК на Т.
от което прочела ,че съпругата на Н.Тила била с 91% НТР с деменция и „Алцхаймер
„
Специално
за Н.св.Хр.Х. не е отрекла, че не знае дали има някакво заболяване, защото той
нищо не споделял със семейството си, абсолютно нищо и така и дъщеря йм не могла
да му каже да отиде на лекар, на контролен,
на преглед, нищо не можели да разберат. Включително и на Спешна помощ В. и
дъщеря йм завели Н., когато дъщеря йм била шести курс медицина и се разбрало че
Н.е с анемия .На зададени въпроси свидетелката е отговорила, че не знае какви
лекарства е вземал бащата на ищеца, т.к. нищо не казвал, не ги и пускал в дома
си, гонел ги и им викал.
Твърди
се от Хр.Х., че В. водел личния лекар при баща си и другият човек, който ходил
в дома му да го посети последните години - д-р В..
В края
на показанията си , на поставени от процесуалните представители на отнетиците
въпроси св.Х. отговоря ,че след смъртта на Т. през 2013 г., г-н Н.Т.П. някъде в
продължение на година - година и половина ходел редовно в дома йм, в дома в
който живеела , в гарсониерата. Това било някъде 2014 г., 2015 г. ходел в дома йм
в събота в 2 ч. на обяд, обядвал, оставя си прането…След тази дата Н.Т.П. завел
дело за делба на имота в „*” и тогава искал синът му срещу 1000 лв. да се
подпише за своя дял. Това не се случило и по това време, докато „ били малко сдобрени
„В. и Хр.Х. ходели на мястото на „*” и по този повод установили, че Н., който
имал в това място една барака два на метър и половина, давал ток на съседа си,
ток и вода, а електромерът се въртял. Тогава ищецът подал сигнал за тока и Н.пак
забранил на сина си и на св. Х. да ходят
на мястото, не искал нищо от тях , виждал го по-често В. през 2018 г. , а св.Х. виждала Н.2018 г., но
не била всеки път с ищеца.На последните поставени от адв.М. въпроси кой е
купувал храна на Н.и кой му плащал сметките свидетелката е отговорила, че Н.казвал
че сам се оправя , не се нуждае от грижите на сина си .
При така
събраните по делото и писмени и гласни доказателства, съдът отчита факта, че по
делото са събрани писмени доказателства и като банкови извлечения , медицински
документи, експертизи от други дела . Всички писмени доказателства, които нямат
пряка връзка с процесните едностранна и двустранна сделки, съдът не коментира
поотделно , а медицинските документи , така както и извлеченията от сметки съдът
приема, че биха могли да бъдат коментирани от вещи лица със специални знания,
каквито съдът няма. По отношение на представените от ищеца писмени доказателства
– една част приети по делото, а друга не – като например копия от невлязло в
законна сила Решение на ВРС, копия от протоколи от други дела , експертни заключения
по други дела съдът не анализира , т.к. подобен анализ би противоречил на основен
принцип на гражданския процес – пряко и непосредствено събиране на
доказателства .
Въз основа на установеното по-горе от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С доклада
по делото съдът ,въз основа на наведените от ищеца фактически твърдения и обективирани
искания е приел, че е сезиран с искове предявени от ищеца против отв.М.И. и отв.Ал.А.
в различно съотношение. Едностранната сделка упълномощаване извършена приживе
от бащата на ищеца към ответницата М.И.
е предмет на исковете предявени против тази ответница касаещи оспореното от ищеца
като нищожно и или унищожаемо пълномощно . Двустранната сделка покупко -
продажба извършена приживе от бащата на ищеца ,чрез пълномощника отв.М.И. и
ответника Ал.А. е предмет на предявените от ищеца искове за прогласяване на
нищожността й или унищожаемостта й и на последно място за развалянето й ,
против ответниците М.И. и Ал.А..
Всички
прецизирани и хронологично подредени от ищеца искове са вписани в уточнението
направено от ищеца от дата 30.7.2020 г. на листи 54 ,55 . последвано от
допълнение уточнение трето – л. 399, 400 от делото .
Квалификациите
на исковете предмет на настоящото дело, дадени от съда с доклада по делото са съобразени
с твърденията на ищеца и исканията му , като за всяка от двете атакувани сделки
съдът е приел следното :
Предявените искове по отношение на едностранната
сделка обективирана в пълномощното, с което М.С.И., ЕГН:***********,
л.к.№*, изд. от МВР-Варна на ***г, с пост. адрес *се е легитимирала на 08 май * пред нотариуса и пред
купувача същевременно ответник в настоящия процес А.А.А., ЕГН:***********, с
пост. адрес ***, като представител на Н.Т.П., съгласно л. 399 каса искането
на ищеца за прогласяване на нищожността на това упълномощаване на осн. чл.26, ал.2
предложение трето поради липса на съгласие .
В условията на
евентуалност спрямо иска за нищожност е предявен и иск с правно осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД–
унищожаемост на едностранната сделка поради липса на валидно изразено
съгласие - такова, изхождащо от човек, който е със здрав разум (не
страда от психическо заболяване) и който е в състояние сам да се грижи за
интересите си./ унищожаемост на упълномощаването сключено от дееспособно лице
ако то при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията /при
условията на евентуалност: по чл.
32 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД унижощаемост на едностранната сделка поради измама - като извършено от дееспособно
лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си; лице, въведено
умишлено в заблуждение, че упълномощаването е в негов интерес, за което лице
още преди неговата смърт е било поискано поставянето му под запрещение, с
индикация за неговата недееспособност, съдържаща се в самото пълномощно (клаузите
свързани с определянето на цената на продавания имот),
По отношение на правната
сделка покупко - продажба
предявените искове съдът е квалифицирал исковете както следва :
нищожност на продажбата, който
е посочен като 1-ви в хронологичен ред в исковата молбапо чл.26, ал. 2 пр. 2 –ро ЗЗД- нищожност на покупко продажбата проради
лиса на съгласие
по чл. 27 ЗЗД унищожаемост на продажбата поради измама.
и последния по ред за разваляне на сделката покупко
продажба поради неизпълнение на задължението на купувачи за плащане на
пордажната цена на основание чл. 87 ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото
съдът е разпределил и тежестта на доказване между ищеца и ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът е
указал на всяка една от страните, че самата обща норма на чл.154 ГПК
повелява страните по спора да доказват своите твърдения и или възражения.
По предявените главен
и евентуални искове,съобразно сторените от ищеца уточнения в основанията и
поредността им съдът е възложил в тежест
на ищеца да установи при условията на
пълно и главно доказване фактическите си твърдения, затова че атакуваната сделка
покупко -продажба, обективирана в нотариален акт не е действителна, а именно че
е нищожна поради липса на съгласие на продавача, поради липса на плащане
на продажна цена и унищожаема поради това, че продавачът бил сключил
тази сделка при измама.
По иска за унищожаемост на договора, сключен поради
измама чл.31 от ЗЗД ищецът е следвало да установи и докаже, че неговият
праводател упълномощител към датата на упълномощаването не е могъл да разбира и
или ръководи действията с, а по чл. 32 ЗЗД, че към датата на упълномощаването е
бил измамен.
Изрично с доклада по
делото съдът е указал на ищеца, че конститутивния иск следва да бъде предявен в
едногодишния срок по чл.32, ал.2 от ЗЗД и че този иск се погасява с
тригодишна давност, поради което следва да установи и докаже кога измамата е
била открита, кога е заведено делото за поставяне под запрещение на Н. П.,
кога е постановен съдебния акт от ВОС и датата на която е починал Н.П..
По отношение на
последния иск за разваляне на договора в тежест на ищеца е било
възложено при условията на пълно и главно доказване да установи, че при покупко
-продажбата на процесния имот не е имало плащане на продажна цена.
В тежест на ответниците по иска съдът е възложил тежестта
да установят и докажат релевираните от фактически твърдения
въз основа на които да може да се установи, че сделката покупко -продажба е
била сключена при съгласие на продавача, при заплащане на продажната цена и не
при измама на продавача. Т.е. по същество ответниците е следвало да установят и
докажат действителността, валидността на правната сделка покупко –продажба като
по този начин опровергаят и оборят всяко едно от основанията на които се гради
исковата молба.
В тежест на
ответниците съдът е възложил също така при условията на пълно и главно
доказване да установят и докажат ,че атакувания двустранен договор е сключен по
надлежния ред въз основа на годно пълномощно изготвено от Н.П. към М.И., както
и че самата едностранна правна сделка упълномощаване не страда от нито един от
релевираните от ищеца пороци.
При така
разпределената тежест на доказване , независимо от на пръв поглед тежките
правни конструкции на обективно пасивно съединяване на установителни и конститутивни
искове, СЪДЪТ следва да даде мотивиран правен отговор на въпроса действителни
ли са атакуваните от ищеца едностранна и двустранна сделки .
Настоящия съдебен
състав, след запознаване с всички събрани по делото доказателства, изложеното
от страните в писмените йм бележки при направен от ищеца и от ответницата И.
чрез адв.К. в писмените защити прецизен правен анализ на относимата съдебна практика
, намира че при произнасянето си следва да се води както от създадената до момента
съдебна практика, така и от правилата на формалната и житейска логика.
Факт е че ищецът е
сезирал РС Варна с множество искове поради което и ответника Ал.А. е възразил в
срока по чл.131 ГПК, че не разбира колко и какви искове са предявени , като същото
възражение е направено и от адв.Д.в хода на устните състезания .
По отношение на броя
и вида искове , съдът на база твърденията на ищеца е дал посочената по -горе правна
квалификация, като се е стремял максимално точно да вникне в изложенията на фактите
направени от ищеца в искова молба, становища и искания и да съобрази насрещните
оспорвания и възражения на ответницата .
При направата на
крайните си правни изводи съдът се позовава на мотивите на Решение № 52/
14.5.2021 г. постановено от ВКС Четвърто г.о., по гр.д. № 4923/2019 г. в производство по чл.290 ГПК с
докладчик съдията Боян Цонев . Именно в мотивите на цитираното решение се
съдържа становището на ВКС затова, че сочената от ищеца правна квалификация на
иска – както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността
,не обвързва съда , а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения
на ищеца под приложимата материално правна норма и по този начин да посочи
действителното правно основание на иска за недействителност . Поради това
според ВКС е без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба
претендираната недействителност на договор , нито коя материално правна норма е
посочил в тази в връзка . Същевременно , пояснява съдията - докладчик Б.Цонев в
цитираното Решение, същественото е какви правнозначими факти твърди в обстоятелствената
си част на исковата молба ищецът , въз основа на които съдът дава квалификация
на иска ,препращайки към Решение № 241/15.1.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г.
също по описа на Четвърто г.о..Възможно е според съдия Цонев ищецът да твърди
множество на брой обстоятелства или групи от факти , които могат да се подведат
под хипотезиса само на една или на различни правни норми , регламентиращи
недействителност на правните сделки .
Настоящия спор за РС
Варна е отражение на възможното и допустимо съединяване на множество искове с
предмет недействителност на правни сделки, анализиран от ВКС в цитираното по-горе
Решение. Из мотивите на посоченото вече Решение, може да бъде прочетено още : „
… е възможно ищецът да е предявил няколко обективно съединени иска за
недействителност на договора за продажба , които да имат едно и също правно
основание (както
примерно са посочени по-горе четири групи факти ,които могат да съставляват
основания на искове за недействителност
по чл.42, ал.2 от ЗЗД ) или да имат различни
правни основания (например
чл. 42,ал.2 ЗЗД и чл.26, ал.2 , пр. 3 от ЗЗД , каквито примери също са посочени
по-горе ).Няма процесуална пречка (също
както е посочено по-горе ) и установителния иск
по чл.42, ал.1 ЗЗД за недействителност на договор за продажба да бъде съединен
с установителен иск за нищожност (чл.26,вр. чл. 44 ЗЗД )или
конститутивен иск за унищожаване (чл.27 – 33 , във вр.
чл. с чл. 44 ЗЗД ) на
упълномощителната сделка. Също съгласно трайно установената практика, в тези
случаи съдът не е обвързан и от посоченото ищеца относно вида на съединяване на
предявените искове (кумулативно или евентуално ) а
следва да ги разгледа в поредност според тяхната обусловеност помежду им и /или
според тежестта на порока водещ до недействителност , като ако установи по
тежкия порок не разглежда иска за по- лекия „ .
Буквалния прочит на
цитата от мотивите на Решение № 52/14.5.2021 г. постановено от ВКС Четвърто
г.о., по гр.д. № 4923/2019 г. дава ясен
и еднозначен отговор на въпроса в каква поредност съда дължи произнасяне по
исковите с които е сезиран. Ето защо съдът на първо място разглежда исковете
които са обуславящи спрямо обусловените – искове за недействителност на
едностранната сделка упълномощаване, след което пристъпва към изследване
на действителността на двустранната правна сделка покупко -продажба извършена от отв.М.И. в качество на пълномощник
на продавача Н.П. и купувача ответника Ал.А..
Едностранната сделка, обективирана в пълномощното, с нотариална заверка
на подпис и съдържание, изготвено от Н.П. в полза на отв. М.И.,съдът намира
че не може да породи правни последици поради нейната недействителност .
При произнасянето си
по същество съдът следва да даде отговор дали едностранната сделка е нищожна
или унищожаема на някоя е всички релевирани от ищеца основания , като за целта
се спира на анализ на практиката на ВКС .
В Решение № 813/07.09.2011г.
на ВКС, Четвърто гражданско отделение, в производството е по чл.290 от ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с
определение № 942 от 13.ІХ.2010г. по въпроса за приложението на чл.26,
ал.2 пр.2 и чл.31 ал.1 от ЗЗД - нищожен поради липса на съгласие или
унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му
не е могло да разбира и да ръководи действията си. За да даде отговор на
правния въпрос, стоящ за разглеждане и по настоящото дело, ВКС е посочил, че в решения
№ 148/10.ІІІ.1997г. по гр.д. № 1192/1996г. на ВКС І ГО, № 488/07.Х.2003г. по гр.д
№ 11/2003г. на ВКС ІІ ГО и № 2/23.ІІІ.2004г. по гр.д. № 466/2003г. на ВКС ІІ ГО
е прието, че сделката /договорът/, сключен от дееспособно лице,
което не е могло да разбира и да ръководи действията си, подлежи на
унищожаване, а не е нищожна, хипотезата по чл.26 ал.2 от ЗЗД има предвид съзнателна
липса на съгласие. В същото решение ВКС сочи, че според изричната
разпоредба на чл.31 ал.1 от ЗЗД договор, сключен от дееспособно
лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем, а не нищожен поради липса
на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, а фактическият състав и
при двете хипотези включва опорочено съгласие за сключването
на договор. В първия случай, обаче, съгласието е несъзнавано, тъй
като лицето, което го е изразило, макар и формално да е било дееспособно,
не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи. По аргументи и от чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС,обобщава ВКС,
че тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или
дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест,
които обуславят поставянето на лицето под запрещение. За разлика от
тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД е налице,
когато изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване,
изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо
въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на някое
от посочените заболявания – малолетие, поставяне под пълно
запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др. В цитирания
съдебен акт, част от многобройната практика на ВКС съставът на ВКС е приел, че „
Напредналият дементен процес като една от изразните форми на
слабоумието е представлявал предпоставка за поставянето на упълномощителката
под запрещение. Следователно волеизявлението си тя е направила в
състояние, обуславящо унищожаването му на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,
но то не може да се квалифицира като нищожно поради липса на съгласие
по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД по съображенията, изложени в отговора на
въпроса, релевиран като основание за допускане на касационно обжалване.“
Освен цитираните
по-горе съдебни актове ВРС съобразява и мотивите изложени в Определение №
94/05.05.2020
г
, ВКС Четвърто г.о,ГК., с председател съдията Албена Бонева , постановено по гр.д.
№ № 595 по описа за 2020 г. с което е
спряно производството по гр.дело № 595/20 г, по описа на Върховния касационен съд, Четвърто
гражданско отделение. и предложено на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегия на Върховния касационен съд да се постанови тълкувателно решение
по въпроса : за приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД -
нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна
неспособност да разбира или да ръководи действията си. В цитираното Определение
е направена правен анализ на противоречивата практика, като съдът споделя
правното разрешение дадено в цитираните по-горе Решения .
ВРС приема, че искът
за унищожаване на упълномощителната сделка по чл. 31 ЗЗД извършена на
8.5.2018 г. от тогава дееспособния за правния мир Н.П.по чл.31 , ал.1 ЗЗД по
така създадената и по -горе цитираа практика би следвало да бъде уважен като
основателен, ако сделката обаче не се приеме за недействителна . Съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД правото да се
иска унищожение се погасява с изтичане на тригодишна давност, като в
случая срокът по чл.32, ал.2 ЗЗД не е изтекъл-
исковата молба е предявена в съда на 16.6.2020 г., а упълномощаването носи дата
* г.
В решение №143/16.12.2019
по дело № 2729/2018, Върховният касационен съд, ГК, III г.о. се е
произнесъл по въпроса „ За съотношението между основанието по чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато с предявения иск
увреденият твърди, че поради слабоумие е в трайна неспособност да разбира или
да ръководи онези свои правни действия, които изискват умствена пълноценност
и в такова състояние е сключил атакуваната сделка“. Приел, че унищожаем
на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което
към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а
причината за това състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът, сключен от
дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или
ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна
(душевна болест или старческо слабоумие).Тези основания за недействителност
се прилагат и за едностранните сделки ( чл. 44 ЗЗД) .В част от съдебната
практика се приема, че при така наречената „съзнателна
липса на воля“ дееспособното лице, а и неговите наследници по закон,
разполагат с неограничена във времето възможност да предявят иска по чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД., за разлика
от дееспособното, но слабоумно лице, за което неспособността да разбира или да
ръководи действията е трайна и характерна. За част от съдебната практика провеждането
на критерия „несъзнавана
липса на воля“ води до нетърпимия
правен резултат погасителната давност да (из)тече по отношение на физически
лица, които са в невъзможност или са съществено затруднени да защитят правата
си, засегнати от „унищожаемия“ договор а да не тече за случаите на т.нар. „съзнавана
липса на воля“, в която подадат все дееспособни лица, за които исковата
защита не е изключена или затруднена. В приложното поле на основанието за
нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД попадат случаите, в
които лицето е дееспособно, но поради душевна болест или старческо
слабоумие е в трайна неспособност за разбиране или ръководене на
действията (душевна болест или старческо слабоумие (решение
№ 157 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 252/2015 г., III г. о решение № 59 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/2*г., IV г. о., ГК - С решение № 487 от
9.01.2*г. на ВКС по гр. д. № 1764/2010 г. IV г. о., решение № 309 от
14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г, Върховният касационен съд, състав на IV г. о., ГК решение № 813 от 7.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 256/2010 г.,
IV г. о., ГК ).
Следвайки практиката
на ВКС
обективирана в Решение № 566/08.07.2009 г. по гр.д. № 2095/2008 г. на ВКС ,Четвърто
г.о., Решение № 143/16.12.2019 г. по гр.д. № 2729/2018 г. на Трето Г.О., ВРС
прави извода че едностранната сделка упълномощаване не е унищожаема, а нищожна
, т.к. в хипотезата на чл. 31 ЗЗД лицето сключило договора е било в краткотрайна
, временна невъзможност да разбира или ръководи постъпките си , докато в
хипотезата на чл. 26,ал.2 , изр. 1 -во ,предложение второ ЗЗД тази невъзможност
е трайна – душевна болест или старческо слабоумие. При отликите между съзнавана
и незъзнавана , трайна и кратковременна невъзможност едно формално дееспособно
лице да формира и изрази воля по силата на която сключена с негово участие или
от негово име сделка да бъде действителна, ВРС намира че е доказано от ищеца не
само че упълномощаването е опорочено до степен на унищожаемост, но е налице най
-тежкия порок на едностранната сделка – нищожност при липса на съгласие по см.
на чл. 26 , ал. 2, предложение второ ЗЗД. Именно посочената по -горе съдебна
практика, мотивира ВРС да приеме, че упълномощаването от *г. о праводателя на
ищеца към ответницата И. е нищожно поради липса на съгласие. Доказателствата по
делото мотивират РС Варна да приеме доказан фактическия състав на нищожността
на упълномощаването . Мотивите на съда за основателност на първия иск на
нищожност на упълномощителната сделка от 8 май 2008 г. са следните :
В Решение № 346 по гр.д. № 810/ 2010г., Решение № 589 по гр.д. № 1539/2009 на Първо г.о. ,Решение
№ 34 по гр.д. № 652/ 2011 на Второ г.о.,
Решение № 176 по гр.д. № 759/ 2010 г.,
на Второ г.о., решение № 544 по гр.д. № 1163/2010 г. на Четвърто Г.О. и редица
др. е възведено задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, като мотивира кои кредитира, съдът не може да
основе изводите си на произволно избрани доказателства, а при преценката на
свидетелските показания съдът първо трябва да установи дали е налице
противоречие в показанията и да ги съпостави с останалите доказателства, да изложи
и съображения налице ли са основания за недаване на вяра на показания и защо, а
когато по отделен факт показанията на свидетелите се разминават , съдът не може
да направи извод, че този факт не се е осъществил , без да оцени способността
на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите и да ги съхрани впечатленията
си, както и да ги изложи добросъвестно пред съда.
В посочената по-горе поредност
съдът в настоящия му състав намира че дадените показания от нотариус Т., пом. Нотариус
М. – И. могат да бъдат кредитирани относно фактите свързани с мястото и времето
в което приживе Н.П. Н. е извършил едностранната сделка упълномощаване и други правни
сделки покупко - продажби, които три почти поредни сделки не са предмет на
спора. Еднократната среща на помощник нотариуса и трикратните срещи на
нотариуса с Н.П. през 2018 г. според показанията на св.М. – И. и Т.оставили
впечатления у св.М. – И. и Т., съдът намира за спорадични, без обективна възможност
тези свидетели да имат ясна представа какво е било точно общото състояние на
лицето Н.П.. От друга страна е логично показанията на св.М. – И. и Т.да
кореспондират напълно с извършените от тях по време на службата им нотариално удостоверяване
и сделки , като точно поради тази причина, съдът кредитира показанията им
частично – досежно времето и мястото на извършване на едностранната сделка
упълномощаване и двустранните три покупко- продажби. В частите, в които св.М. –
И. и Т.описват Н.П. като възрастен и адекватен човек, съдът не кредитира тези
показания, т.к. са в пряко противоречие с писмените доказателства – медицинско удостоверение
издадено от доктор В. и Решение на ОС Варна за поставяне под ограничено запрещение
на Н. П., гласните показания на свидетеля доктор В. и гласните показания на свидетелката
Хр.Христова .
Показанията на свидетелката
Д.Г. , както и показанията на свидетелката Хр.Х., съдът намира че не следва да
кредитират изцяло , освен в частите в които свидетелите твърдят неизгодни за
тях самите факти или пресъздават преки техни впечатления ,неразривно свързани с
живота на Н. П. и отношението му към ищеца.Показанията на св.Д.И. и Хр.Х. от
една страна са взаимоизключващи се , а от друга и пристрастни по см. на чл.179 ГПК,поради което и съдът не ги кредитира изцяло. Св.Д. Г. ясно е отговорила пред съда , че е участвала
на всякъде където може да помогне на Н.П., била е свидетел в инициираното от ищеца против
баща му дело за поставянето на Н. П. под запрещение, а и лицето свързало Н. П.
с ответницата М.И. . Същата свидетелка взаимно си и противоречи като твърди, че
не искала да купува имотите на чичо Н., а след това че е купила имот от него . Твърди
се от свидетелката Д. Г., че Н.искал да продава всичките си имоти за да си живее
старините , като обяснява че искал да си купи апартамент и да го дава под наем,
основно контактувала по телефона с него и тя била човекът подал сигнал на 112
след като три дни не се свързала с чичо Н.. Тези показания на св. Г. са в пълно
противоречие с показанията на св. Хр. Х. ,която твърди, че Н.имал апартамент
който отдавал под наем а това дори ищецът и негов син не знаел. Св. Х. е категорична
в показанията си , че Н.Т. от години още от края на 80-е години не е в добри отношения
със сина си и ищец по делото , не си говорели , Н.ги гонил поне три пъти и видял
внучка си чак когато станала на 10 години . Действително показанията на св. Хр.
Х. – живуща на семейни начала с ищеца са единствените преки и непосредствени гласни
показания , но съдът отчита и възможната заинтресованост на свидетелката от
изхода на спора.При така изложеното съдът кредитира показанията на св.Х.и на
св.Г. досежно твърдените и от двете факти – крайно влошени от поне от 20 години
отношения между баща и син, иницииране на дело от страна на сина спрямо бащата
за поставяне под запрещение.Съдът кредитира и показанията на св.Хр.Х. в частите
в които твърди, че бащата на ищеца не е бил в добро здраве, начина на живот който
водел .Единствения разпитан по делото свидетел който се оказва , че е имал
преки впечатления от промененото поведение и отношение на Н.П. е именно св.Х..Така
както показанията й свързани с проблемните отношения между ищеца и баща му ,
така и показанията на свидетелката относно извършването на нелогични и или неадекватни
действия от страна на Н. П. във времето на 2018 г. , съдът кредитира като кореспондиращи
с удостовереното от д-р В. в медицинското освидетелстване на Н.П. и протокола
от аутопсия на Н.П. . За да кредитира показанията на Хр. Х. досежно данните за
деменция у Н.П. към 2018 г. съдът намира, че при начина на живот на Н. П. в
последните години преди да почине , при нежеланието му да бъде посещаван и обгрижван
от най-близкия си родственик негов син и жената с която живее последния, други лица
освен ищеца и св.Х. не могат да опишат как и в какви условия е живял Н., ето
защо поради преките и непосредствени впечатления на Хр.Х. относно здравето на
Н. П. съдът кредитира именно нейните показания в тези части , а не показанията
на св.Д. Г. която основно е поддържала връзка по телефон с Н. П. ***.
По отношение на
показанията на свидетелката, работила в магазина – кухня съдът намира че показанията
на тази свидетелка не могат да се ценят като преки, непосредствени и изяло
кореспондиращи на фактическата обстановка, т.к. като работник по време на работата
си е възможно да е придобила впечатленията които твърди, затова колко приветлив
и спретнат човек е наричания от нея чичо Н., но тези и впечатления се намират в
пълен разрез с изложеното от свидетеля В. . Съдът на база преките си и непосредствени
впечатления в хода на цялото производство ,намира че показанията на свидетеля Д-р
В., издаденото от него медицинско удостоверение и постановеното Решение на ОС
Варна, показанията на св.Хр.Х. в частта относно здравословното състояние на Н. П.
към 2018 г. са доказателствата които
водят до извода, че Н.П. е страдал към м. април 2019 г. от деменция . Ако това
не е било така , то в края на 2019 г. ОС Варна не би постановил съдебен акт с
който да постави на осн. чл.5 ЗЛС Н. П. под ограничено запрещение . Свидетелят В.
не се намира в никаква връзка със страните по делото , нито е виждал повече от
един път Н. П., но изложеното от него при разпита му като свидетел напълно се
припокрива с данните които е вписал в
издаденото през м. април 2019 г. медицинско удостоверение на Н. П. . По делото е
проведена СПЕ изготвена от д-р С., оспорена от ищеца и от отв.М. И.. Така даденото
заключение на д-р С. съдът намира че съдържа донякъде възможните отговори на поставените въпроси,
поради което и го кредитира частично. Спорния въпрос между ищеца и ответниците
дали към *г. , * г. Н.Т.П. е имал дементен синдром следва да получи отговор по
делото без ползването на специални знания в областта на психиатрията , съдебната
медицина и неврология . Съдът няма специалните знания в областта на медицината
, но счита че след като едно лице е било освидетелствано от психиатър с
поставена диагноза на 19.04.2019 г., постановено на 12.11.2019 г. Решение за
поставяне под ограничено запрещение на осн. чл.5 ЗСЛ, наличие на гласни доказателства
на св. В. относно психиатричния статус на Н.Н. , показания на св.Хр.Х. в същата
насока, извода който се следва е, че съдовата деменция не е настъпила изведнъж в
деня на освидетелстването на лицето на 19 април 2019 г. Първата атакувана по
настоящото дело сделка – упълномощаване е именно от 19 април 2018 г. – точно 1
година преди Н .П. да бъде прегледан от психиатъра д-р В. . Втората сделка покупко
- продажба на НИВА от 3 195 кв.м. находяща се в гр. * за цена 100 лева е
от дата * г. Тези факти следва да бъдат
съпоставени и с Постановлението на РП Варна от 30.1.2020 г. по пр. пр.№
15250/2019г. , приложено на л.12 -ти по настоящото дело . В
цитирания акт прокурор при РП Варна е прекратил отпочнато на * г. ДП №
2026/2019 г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна , водено за престъпление
по чл.127,ал.1 НК . За да прекрати РП Варна воденото ДП по повод смъртта на Н. П.
се е позовала на изготвената СМЕ.При огледа и аутопсията на Н. П. били
установени : голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, мозъчна атеросклероза
, генерализирана атеросклероза, хипертонична болест – хипертрофия и дилатация на
миокарда , аортна аневризма , венозен застой във вътрешните органи , отоци по подбедриците
, артеририолосклеротична нефроцироза , мускатов черен дроб , след оперативно
лечение в миналото, срастване на междучревни бримки , короноросклероза и
миокардиосклероза „. Причината за смъртта на Н. П. е приел наблюдаващия прокурор
при РП Варна, че е голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, развитието на
който било в причинна връзка със съществуващите в напреднала степен хипертонична
болест и мозъчна атеросклероза, травматични увреждания по тялото не били
установи ни то етилов алкохол в кръвта а състоянието на трупа съответствало на смърт
от 1 -2 денонощия .
В обобщение , след
като на 19 април 2019 г. д-р В. е диагностицирал Н.П. и му поставил диагнозата „
мозъчно -съдова болест – съдова деменция „, ,констатирал към същата дата : памет и интелект снизени до ограничен тип, дезориентиран
за време ,със забавен мисловен процес ,то следва и логичния извод, че
деменцията при Н.П. е започнала не пролетта на 2019 г. а години по-рано. Действително
д-р С. не е дал отговор който да изключи или потвърди диагнозата деменция към
процесните дати не поради друга причина, а поради факта, че няма медицински
доказателства, съобразявайки противоречията в показанията на свидетелите. В
пълен унисон със заявеното от д-р В. в качеството му на свидетел се оказва и резултата
от аутопсията на Н.П. *** по повод заведено досъдебно производство за
престъпление-склоняване към самоубийство. При внимателния прочит на обективните
данни при аутопсията на Н. П. за настоящият състав друг извод освен този, че
бащата на ищеца години преди да почине и да осъществи процесните сделки от *г.
и * г. е страдал от деменция не следва. Ако действително Н. П. е бил толкова адекватен
и самостоятелен за възрастта си към 2018 г. , 2019 г. необяснимо за съда е взел
решението да си живее старините продавайки всичко което има като недвижимости, без
да може реално да се установи в брой какви пари е получил . В конкретния случай независимо че в договора
за покупко продажба от * г. продадената нива за 100 лева има данъчна оценка от
28,80 лв., за съда е нелогично с тази продажна цена Н.да е могъл да си закупи каквото
и да е така, че да си живее старините , както твърди св. Г.. Реално на база
кредитираните от съда показания на свидетеля В., отчасти показанията на св. Х.,
протокола от аутопсията на Н. П., медицинското освидетелстване на Н. П. ***.2019
г. , смъртта на Н. П. настъпила на * г. , са несъмнено доказаните по делото
факти , факти анализирани в съвкупност и поотделно които мотивират съда да
приеме за доказано че и към 19.04. и към * г. / 1 година преди Н. П. да бъде освидетелстван
/ същият е страдал от деменция, обусловила невъзможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си .Ако дементния синдром не
е бил налице у Н. П. към 2018 г., то тогова липсва логично обяснение за
състоянието му установено при аутопсията – състояние което отговоря на
множество диагнози и като цяло представляващо изключително тежко състояние,
което не би могло да настъпи изведнъж .Ето защо, съдът намира, че така както
упълномощаването от *г. е нищожно на осн. чл.26, ал.2 пр.2-ро ЗЗД, така и
сделката покупко – продажба от 18.05.2018 г. се явява нищожна, като за
направата на тези си крайни изводи съпоставя обективните факти по делото, хронологията
на извършваните разпоредителни сделки , фактът че диагноза мозъчно съдова болест
– деменция се среща при възрастни хора и
също така не настъпва изведнъж. Липсата на не оспорена СПЕ по делото , при
наличието на медицинско свидетелство, Решение на ОС за поставяне под запрещение
на Н. П., протокол от аутопсия на Н. П., гласните доказателства на св. В. и частично на св.Х., мотивират съда да изведе
извод, че ищецът е доказал твърденията си ,че двете процесни сделки са недействителни,
страдащи от най – тежкия порок – нищожност поради което и съдът уважава исковете
по чл.26, ал.2 пр.второ ЗЗД , без да се произнася по всички останали искове за
недействителност.
При този изход на
спора съдът следва да присъди разноски в полза на ищеца, т . к. такива е поискал
с исковата си молба, макар и да не е представил списък по чл. 80 ГПК. При определяне
на размера на разноските съдът счита, че на осн чл. 78 , ал.1 ГПК следва да присъди
в полза на ищеца реалното сторените разноски за заплатени държавни такси за
воденето на исковото производство и за депозит за проведената СПЕ .Внесения от
ищеца депозит за повторна СПЕ, както и депозита внесен от ответниците за не проведената
СПЕ подрежи на връщане при изрично искане от страната, която е сторила този разход
по реда на чл. 4 Б ЗДТ.
На база приложените по делото доказателства
за сторени разноски от ищеца съдът пресмята сбора йм : 20лв.д.т./л.22/, 15 лв.д.т./л.34/,
50лв. д.т./л.61/,28 лв. д.т./л.65/,30лв. д.т. /л.42/,10 лв. д.т./л.567/ и 100лв.депозит
за СПЕ /л.634/ = 253 лв. Сумата от 253 лв.
съдебно – деловодни разноски съдът присъжда на осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на
ищеца, и в тежест на ответниците – общо .
Водим
от горното и на осн. чл.235 и чл.236 ГПК, Варненският районен съд
РЕШИ :
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНИ по предявените искове с правно основание чл.26, ал.2 предложение
второ ЗЗД от ищеца В.Н.П., ЕГН:**********
с адрес ***, в качеството му на наследник на своя праводател и баща Н.Т.П.,
ЕГН **********, поч. на *г., ПРОТИВ ответниците М.С.И.,
ЕГН:********** с пост. адрес *** и ответника А.А.А., ЕГН ********** с адрес: *** следните правни
сделки :
УПЪЛНОМОЩАВАНЕ извършено
от Н.Т.П. ЕГН ********** към М.С.И.И. ЕГН ********** , с нотариална заверка
на подпис с рег. № * от *г. на И.М. – И. – пом. Нотариус при К. К. нотариус в район
РС Варна с рег. № *на Нотариалната камара и с нотариална заверка на съдържание,
представено от Н.Т.П. ЕГН **********, на И.М. – И. – пом. Нотариус при К. К.
нотариус в район РС Варна с рег. № *на Нотариалната камара, ПОРАДИ ЛИПСА на
съгласие на упълномощителя и
ПОКУПКО-ПРОДАЖБА , обективирана
в нотариален акт за продажба на недвижим имот , акт № *, *, рег. № *, дело № *от
* г.
по описа на нотариус Д.Б.- нотариус с район на действия съдебния район на
Варненския районен съд , вписан в регистъра на Нотариалната камара под номер *,по
силата на която на * г. Н.Т.П. ЕГН **********, представляван от М.С.И., ЕГН:**********,
в качество на негов пълномощник, упълномощена с пълномощно рег. № * за
удостоверяване на подпис и рег.№ * , т.2 , акт * г. за удостоверяване на
съдържание по описа на нот.Кр.К. , нот. с рег.№*на НК -София, с р-н на действие
РС Варна от една страна като ПРОДАВАЧ продава на КУПУВАЧА А.А.А., ЕГН ********** собствения
си ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, съгласно КК и КР ,одобрени
със Заповед № РД – 18 -908 от 13.12.2017 г. на Изп. Директор на АГКК ,с адрес на
поземления имот – град * , община * , обл. Варна, местност *“, с площ от 3195 кв.м. , трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята при неполивни
условия 10 / десета / номер по преходен план – **, при граници : поземлени
имоти с идентификатори : *.*,*, * , * , *.*.*
, при договорена между страните продажна цена за гореописания имот 100 лв.,
които продавачът получил от купувача ,преди подписване на договора, поради ЛИПСА
НА СЪГЛАСИЕ у продавача Н.Т.П. ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК ответниците М.С.И., ЕГН:********** с пост. адрес *** и
ответника А.А.А., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца В.Н.П.,
ЕГН:********** с адрес *** СУМАТА от общо 253,00 лв. (двеста
петдесет и три лева ) представляваща сторените
от ищеца пред настоящата инстанция съдебно -деловодни
разноски за заплатени държавни такси и депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано
от получаване на преписа .
ПРЕПИС
от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :