Решение по КНАХД №286/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], [улица], представлявано от Й. В., подадена чрез К. К. – юрисконсулт, срещу Решение № 19/04.04.2025 г. по адм.д. № 232/2024 г. по описа на Районен съд-Балчик, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 179, ал. 3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Касаторът счита решението на Районен съд-Балчик за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи за правилно установена фактическата обстановка, но формирани грешни правни изводи. Релевира необоснованост на извода на въззивната инстанция относно приложимост на текстовете, касаещи европейската услуга към националните доставчици на услуги. Заявява правна невъзможност за прилагане на Регламента. Възразява, че промяната в ЗП, влязла в сила на 01.01.2024 г. е приложима към конкретния казус, както и че представлява по-благоприятна правна норма, като твърди, че новосъздадените разпоредби представляват промяна в регламентацията на законовите състави на разглежданото административно нарушение.

Ответникът – „ЛУКС АУТО - БИЗНЕС“ООД намира жалбата за допустима, но неоснователна, а оспореното решение за валидно, допустимо и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и настоява да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Балчик е отменил ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 179, ал. 3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). По делото е установено, че на 05.03.2022 г. в 9:58 ч. с устройство № 10431, намиращо се на път I-9, при км. 61+000, с посока Нарастващ километър, в общ. Балчик, включен в обхвата на платена пътна мрежа е установено/заснето нарушение на ППС Влекач „Волво ФХ 4х2 Т“, с рег. № [рег. номер], с техническа допустима маса 18 000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима маса на състава 40 000, т.к. за същото изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че макар към датата на нарушението, посочена в Електронния фиш, чл.10б ал.7-9 от Закона за пътищата в сила от 01.01.2024 г. да не е част от действащата национална правна уредба, разпоредбите на Регламент за изпълнение(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. са приложими за конкретния случай поради своето пряко действие. В случая е признато, че административнонаказващият орган е следвало да предостави възможност на собственика на заснетото МПС да заплати неначислената такса в съответния срок, съгласно предвиденото в чл. 2, пар. 7 от Регламента и при заплащане на таксата в срока да не се образува административнонаказателно производство. Неизпълнението на това задължение на АПИ като съществено нарушение на административно производствените правила опорочава административнонаказателното производство срещу жалбоподателя и е основание за отменяне на оспорения акт.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Към изложените от въззивната инстанция изводи следва да добавим и следните правни съображения:

Не е спорно по делото, че нарушението е извършено на 05.03.2022 г. Към тази дата в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с изменението на текста, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят е разширил обхвата на нормата и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лева. А.. 3б регулира, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1, от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Ако собственикът е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. От анализа на релевантната нормативна уредба може да заключим, че към датата на налагане на наказанието не е бил предвиден ред за издаване на ЕФ на собственика на пътното превозно средство за неплащане на дължимата тол такса. Именно съществуващият в закона пропуск е довел до последвалата промяна в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, даваща възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.

Затова, като е приложил реда на чл. 189ж от ЗДвП, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на издадения ЕФ.

При постановяване на настоящия съдебен акт следва да се съобрази и постановеното на Съда на Европейския съюз (СЕС) решение по дело C-61/23 г. от 21.11.2024 г., с което СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в чл. 9а изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса" с фиксиран размер. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство, а именно на цитираното решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, се налага изводът, че оспореният ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, което се явява още едно основание за неговата незаконосъобразност и налага неговата отмяна. Тъй като разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В този смисъл е установената вече съдебна практика на административните съдилища, както следва: Р № 690 от 20.01.2025 г. по а.н.д. № 618/2024 г. на Административен съд – Варна; Р № 164 от 17.01.2025 г. по а.н.д. № 337/2023 г. на Административен съд– Русе; Р № 123 от 22.01.2025 г. по а.н.д. № 273/2024 г. на Административен съд – Ямбол; Р № 562 от 17.01.2025 г. по а.н.д. № 2467/2024 г. на Административен съд – Пловдив; Р № 211 от 14.01.2025 г. по а. н. д. № 803/2023 г. на Административен съд – Плевен; Р № 2 от 02.01.2025 г. по адм. д. № 1178/2024 г., първи състав на Административен съд – София област; Р № 736 от 08.01.2025 г. по адм. д. № 10215/2024 г. на АССГ; Р № 88 от 17.01.2025 г. по а.н.д. № 415/2024 г. Административен съд – Ловеч и др.

Като не е отчел горните условия и е издал оспорения ЕФ, административнонаказващият орган е издал един незаконосъобразен ЕФ, който правилно е отменен от районния съд.

Оспореното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на касатора следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 800 лева.

Воден от горното, както и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Администрративен съд-Добрич, първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 19/04.04.2025 г. по адм.д. № 232/2024 г. по описа на Районен съд-Балчик.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София да заплати на „ЛУКС АУТО - БИЗНЕС“ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата в размер на 800 лв. (осемстотин), представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.