Р Е Ш Е Н И Е № 1289

гр.С., 15.11.2019 год.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 2029/2019 г. на СлРС , за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 135 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че със споразумение от 14.03.2009 г. първата ответница, заедно с още осем лица се е договорила с ищцата да доплати още 29 085 евро за недвижим имот, съставляващ право на строеж за самостоятелен обект в четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, която към момента на подписване на тази спогодба е със степен на завършеност 37%, или до нулев цикъл по смисъла на ЗУТ, с административен адрес на сградата - гр. Я., ул. „Индже войвода” № 14-А, а именно апартамент № 5, разположен на втори етаж в сградата, със изложение запад - изток, със застроена площ от 94.36 кв.м. и включва следните помещения - коридор, баня с тоалетна, баня, дневна с кухненски бокс, две спални и две тераси, заедно със съответните му припадащи се идеални части от общите части на сградата, а именно 12.44 кв.м. и принадлежащия му таван № 6, разположен на таванския етаж в сградата, със западно изложение и тераса, със застроена площ от 13.08 кв.м. и принадлежащите му 1.72 кв.м. идеални части от общите части на сградата, както и извършените за апартамента и тавана до момента строително-монтажни работи в сградата със степен на завършеност 37% - до нулев цикъл по смисъла на ЗУТ, при граници за апартамента – двор на сградата, стълбище, апартамент № 6, ул. „Индже войвода”, калкан, при граници за тавана - двор на сградата, таван № 5, коридор, таван № 7 и калкан, а така също и 28.52/445 идеални части от терена, върху които се намира сградата, който представлява поземлен имот с идентификатор 87374.554.238 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Я., с административен адрес на поземления имот - гр. Я., улица „Индже войвода” № 14-А, с пространство от 445 кв.м. при граници за имота: поземлени имоти с идентификатори както следват - № 87374.554.239, № 87374.554.53, №87374.554.24, № 87374.554.26, или да получи обратно от всички внесената от същата като първа вноска сума 9715 евро, след продажба на имота на трето лице.

Тъй като договорената сума не е платена, на 19.08.2014 г. с нот.акт № 39, том 2, дело № 197/2014 г. на нотариус рег. № 170 – П.К., горепосоченият имот е продаден на трето лице. От нея дата е възникнало вземането спрямо първата ответница за 1/9 част от сумата, но плащане не е последвало. Ищцата се е принудила по съдебен ред да претендира същото.

С влязло в сила решение по гр.д. № 3321/2016 г. по описа на ЯРС с изпълнителен лист, издаден на 20.03.2018 г., Р.П.С. е осъдена да заплати на ищцата главница 1079.44 евро /равностойна на 2111.20 лв./, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016 г. и по допълнително издаден на 13.11.2018 г. изпълнителен лист - разноски 402.40 лв. пред ЯРС и общо 3300 лв. -за ЯОС, от които за същата 366.67 лв.

Междувременно, след възникване на вземането, на 10.04.2018 г., с нотариален акт № 61, том II, дело 230/2018 г. на нотариус № 128 – Е.Ш., първата ответница заедно с бившия си съпруг са дарили на сина си /втория ответник/ съсобствените си недвижими имоти, находящи се в с. Желю войвода, Община С., а именно:

- поземлен имот № ІV-275, в кв. 52, състоящ се от 1880 кв.м., при граници: изток - улица,запад - поземлен имот ХІ-274 и поземлен имот ХІІ-273, север - парцел ІІІ, юг - поземлен имот№ V-275;

- поземлен имот № V-275, в кв.52, състоящ се от 970 кв.м., при граници: изток - улица, запад - поземлен имот Х-274 и поземлен имот XІ-274, север-поземлен имот № ІV-275, юг - поземлен имот № VІ-275;

- поземлен имот № ХІ-274, в кв.52, състоящ се от 1070 кв.м., при граници: изток - поземлен имот IV-275 и поземлен имот V-275, запад - улица, север -поземлен имот№ XII -273,поземлен имот Х-274.

След липсата на надлежно плащане, ищцата е образувала изпълнително дело срещу първата ответница № 68 по описа за 2019 г. на ЧСИ рег. № 932 –Д.Д., Я. с предприемане на принудително изпълнение, по което са направени още разноски, описани подробно в удостоверение.

Тъй като съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат право да се удовлетворят от него, чрез дарението на собствените й ½ ид. части от горепосочените имоти на нейния син, и то след възникване на вземането, първата ответница намалява своя актив и по този начин затруднява предприетото принудително изпълнение.

Ето защо, ищцата има правен интерес да иска да бъде обявено за недействително спрямо нея действието, чрез което първата ответница я уврежда, знаейки за задълженията си и разпореждайки се с имоти след възникване на вземането.

Твърди се, че в случая са налице всички предпоставки за претенция с правно основание чл.135 ал.1 и 2 ЗЗД, тьй като:

- вземането възниква на 19.08.2014 г. при продажбата на имота на трето лице и ищцата придобива качеството кредитор;

- без да се изисква вземането да е ликвидно и изискуемо, същото дори е съдебно установено /с влязло в сила решение по гр.д.№ 3321/2016 г. на ЯРС/;

- 1/2 ид. части от гореописаните недвижими имоти са подарени на сина на длъжницата на 10.04.2018 г. /след възникване на вземането/, т.е.налице е увреждане;

- към него момент е налице знание за задължението и за увреждането у първата ответница /чрез намаляване на имуществото си/;

- предприето е принудително изпълнение /обр. изп. дело № 68/2019 г. на ЧСИ/;

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителни /спрямо ищцата/ разпоредителните увреждащи действия на първата ответница с имотите, описани подробно по-горе, отразени в нотариален акт № 61, том II, дело 230/2018 г. на нотариус № 128 – Е.Ш., до размера на собствените й ½ ид. части чрез извършеното дарение на нейния син /втория ответник/.

Претендират се разноските в настоящото производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответниците Р.П.С. и И.Е.К., в който сочат, че предявеният иск е недопустим, като считат, че към момента на извършване на продажбата е изтекла погасителна давност по отношение на задължението, което е възникнало със споразумението от 14.03.2009 г. Считат, че погасителна давност тече от сключването на договора, тъй като няма уговорен срок за изпълнението му. Ето защо твърдят, че ищецът не е кредитор по отношение на ответниците.

В случай, че съдът приеме, че исковата претенция е допустима и исковата молба отговаря на изискванията на ГПК, възразяват, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и молят да бъде отхвърлена изцяло, ведно със законите последици.

Считат, че не са налице условията за прилагане на чл. 135. ал. 1 и 2 от ЗЗД. Сочат, че не е налице доказано вземане и качеството на кредитор на ищеца и валидна дата на възникване на вземането. Твърдят, че същото е погасено по давност. Разпоредителните действия на ответниците са валидни и законосъобразни и не е налице увреждане по смисъла на закона.

Твърдят, че не е налице „знание” по смисъла на закона от страна на втория ответник при извършване на разпоредителната сделка. Твърдят, че И.Е.К. не е бил информиран и не е знаел за евентуално задължение на своята майка Р.П.С., като не е бил информиран за факти и обстоятелства, свързани с този кредитор и такова задължение. Сочи се, че И.К. е самостоятелен, живее отделно от всеки елин от своите родители, които понастоящем са разведени. Няма ежедневни близки контакти със своята майка и не е в течение на нейните лични имуществени проблеми, включително и по отношение на процесния апартамент № 5 в гр. Я., ул. „Индже войвода” № 14-А. Нешо повече, поради естеството на неговата работа и начин на живот, съшия не поддържа почти никакви контакти с нея и няма как да знае каквито и да са факти и обстоятелства относно имотите на майка си в гр. Я.. Дарението на земеделските имоти в гр. С., той свързва със своя баща и неговата дейност и е считал, че по-скоро това дарение се извършва по негово настояване, с имоти, които са свързани повече с баща му, отколкото с майка му.

Ето защо молят съда да приеме, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и да я отхвърли, ведно със законните последици, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. ищцата редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен представител, който моли съда да постанови решене, с което да уважи претенциите на ищцата като основателни и доказани и да присъди направените по делото разноски.

Ответницата Р.П.С., редовно призована, не се явява в с.з. Представлява се от упълномощен представител, който моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан ведно със законните последици, като им присъди направените разноски.

Ответникът И.Е.К., редовно призован не се явява в с.з. и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Споразумение от 14.03.2009 г. Р.П.С., С.С.К., Т.И.С., И.К.П., М.Г.В., М.С.С., К.К.П., С.В.П. и Т.П.П. са се задължили да прехвърлят по нотариален ред на П.К. Д. право на строеж за самостоятелен обект в четириетажна жилищна сграда която към момента на подписване на тази спогодба е със степен на завършеност 37%, или до нулев цикъл по смисъла на ЗУТ, с административен адрес на сградата - гр. Я., ул. „Индже войвода” № 14-А, а именно апартамент № 5, разположен на втори етаж в сградата, със изложение запад - изток, със застроена площ от 94.36 кв.м. и включва следните помещения - коридор, баня с тоалетна, баня, дневна с кухненски бокс, две спални и две тераси, заедно със съответните му припадащи се идеални части от общите части на сградата, а именно 12.44 кв.м. и принадлежащия му таван № 6, разположен на таванския етаж в сградата, със западно изложение и тераса, със застроена площ от 13.08 кв.м. и принадлежащите му 1.72 кв.м. идеални части от общите части на сградата, както и извършените за апартамента и тавана до момента строително-монтажни работи в сградата със степен на завършеност 37% - до нулев цикъл по смисъла на ЗУТ, при граници за апартамента – двор на сградата, стълбище, апартамент № 6, ул. „Индже войвода”, калкан, при граници за тавана - двор на сградата, таван № 5, коридор, таван № 7 и калкан, а така също и 28.52/445 идеални части от терена, върху които се намира сградата, който представлява поземлен имот с идентификатор 87374.554.238 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Я., с административен адрес на поземления имот - гр. Я., улица „Индже войвода” № 14-А, с пространство от 445 кв.м. при граници за имота: поземлени имоти с идентификатори както следват - № 87374.554.239, № 87374.554.53, №87374.554.24, № 87374.554.26, или да получи обратно от всички внесената от същата като първа вноска сума 9715 евро, след продажба на имота на трето лице.

С договор за покупко- продажба, обективиран в нот.акт № 39, том 2, дело № 197/2014 г. на нотариус рег. № 170 – П.К., горепосоченият имот е продаден на трето лице.

На 10.04.2018 г., с нотариален акт № 61, том II, дело 230/2018 г. на нотариус № 128 – Е.Ш., първата ответница заедно с бившия си съпруг са дарили на сина си /втория ответник/ съсобствените си недвижими имоти, находящи се в с. Ж.в., Община С., а именно:

Образувано е изпълнително дело срещу първата ответница № 68 по описа за 2019 г. на ЧСИ рег. № 932 –Д.Д., Я. с предприемане на принудително изпълнение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал.1 пр.1 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: ищецът да е кредитор на ответника-прехвърлител, да е налице увреждаща кредитора сделка и знание на увреждането от страна на прехвърлителя. Тъй като сделката е безвъзмездна - дарение, не се изисква съзнаване на увреждането и от втория ответник-приобретател на имуществото. Предпоставките са кумулативно предвидени, което означава, че липсата и на една от всичките води до отхвърляне на иска.

На първо място, съдът следва да се произнесе по направеното от ответниците възражение за погасяване на правото на иск, поради изтекла давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Принципът, върху който почиват разрешенията на чл. 114 от ЗЗД е, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск, без да е необходимо притежателят на това право да знае, че то е възникнало.

Характерните особености на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД го определят като преобразуващо право. Този конститутивен иск е предоставен в защита на кредитора, чиито интереси са увредени от действията или сделките на негов длъжник. Възникването за кредитора на правото да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него тези действия е в пряка зависимост от факта на увреждането, от който момент се поражда и възможността да атакува по съдебен ред увреждащата го сделка или действие. Увреждането е обективен факт, който не зависи от субективното отношение на кредитора, поради което незнанието му, че има вземане и че то е изискуемо не влияе на началния момент на погасителната давност по отношение на павловия иск. Достатъчно е това вземане обективно да е възникнало, за да се породи правото на иск. Затова кредиторът, легитимиран чрез уредения в чл. 135 от ЗЗД иск да получи защита срещу увреждащото го действие на длъжника разполага с право на иск от деня на извършване на увреждащата го сделка. Или с други думи, началото на давностния срок за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД започва да тече от момента на изповядване на увреждащата сделка.

Вземането на ищцата е установено със СПН чрез съдебно решение от 02.06.2017 г. по гр.д. № 3321/2016 г. на Районен съд- Я. с което първата ответница с още тринадесет лица са осъдени да заплатят на ищцата по 1079.44 евро всеки, ведно със законна лихва, считано от 29.11.2016 г., и разноски 402.40 лева . Съгласно изп. лист от 13.11.2018 г. първата ответница е осъдена с останалите ответници в производството да заплатят общо сумата 3 300 лева разноски, сторени пред ЯОС.

Не е спорно, че след възникване на вземането на 10.04.2018 г., с нотариален акт № 61, том II, дело 230/2018 г. на нотариус № 128 – Е.Ш., първата ответница заедно с бившия си съпруг са дарили на сина си /втория ответник/ съсобствените си недвижими имоти, находящи се в с. Ж.в., Община С., а именно:

От тази дата е възникнало потестативното право на увредения кредитор да иска обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка спрямо него и съответно от този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В настоящото производство не се установиха факти, които да прекъсват течението на давността.

Петгодишната погасителна давност в настоящия случай не е изтекла към датата на предявяване на иска, поради което възражението за погасяване правото на иск по давност е неоснователно.

Първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал.1, пр.1 от ЗЗД е налице, тъй като с влязло в сила решение на ЯРС първата ответница е осъдена да заплати на ищцата посочените по- горе суми. Налице е парично вземане, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска.

Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.

Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.

Страната, поискала отмяната има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о.).

Основателността на отменителния иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредиторите си.

Павловият иск се предявява от кредитора срещу длъжника и третите лица, с които той е договарял. Обявяват се за недействителни тези действия, с които длъжника уврежда кредитора.

Втората предпоставка за уважаване на предявеният отменителен иск е извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е налице в случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има когато длъжника се лишава от свое имущество или имуществото му намалява.

В случая Р.С., заедно с бившия си съпруг е дарила на сина си И.К. съответните идеални части от недвижими имоти, нейна собственост и по този начин е увредила интересите на кредитора си, тъй като с договора за дарение се намалява общото обезпечение, за каквото служи цялото имущество на длъжника съгл.чл. 133 от ЗЗД.

Следващото, последно условие за успешното провеждане на Павловият иск е субективно, а именно - наличието на знание за увреждане. Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато действието е било безвъзмездно, както е в случая, правото да се иска отмяна възниква когато само длъжникът е знаел за увреждането - чл. 135, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на увреждането длъжникът да е знаел, че има кредитор и действието му го уврежда.

Без значение е субективното отношение на лицата, получили престацията от длъжника. Дори и те да не са знаели за увреждането, техният интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото тези лица са получили имуществото на длъжника безвъзмездно, без да са престирали нищо насреща.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сторените разноски в производството в размер на 150 лева д.т., 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.05.2019 г. и сумата 300 лева за правна защита и съдействие по договор от 01.04.2019 г. Следва да бъдат присъдени и общо 14 лева за издаване на удостоверения, 10 лева за вписване на ИМ и 27 лева за издаване на скици на имотите.

Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото не превишава минималните размери на такова възнаграждение съгласно Наредба № 1 /2004 г.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на П.К.Ж., ЕГН ********** *** чрез аддв. Д.Г.- Д.-*** на осн. чл. 135, ал.1 пр. 1 от ЗЗД сключеният договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 61, том II, дело 230/2018 г. на нотариус № 128 – Е.Ш. с който Е.И.К. и Р.П.С. са дарили на сина си И.Е.К. ЕГН ********** съсобствените си недвижими имоти, находящи се в с. Ж.в., Община С., а именно:

до размера на собствените на Р.П.С. 1/2 ид. части от имотите

ОСЪЖДА Р.П.С., ЕГН ********** и И.Е.К. , ЕГН ********** *** да заплатят на П.К.Ж., ЕГН ********** *** чрез аддв. Д.Г.- Д.-*** разноски в размер на 901 лева.

Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	15 ноември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия:	Петя Христова Манова

Дело:	20192230102029
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	12 април 2019 г.

Решение по дело №2029/2019 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1289

гр.С., 15.11.2019 год.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА