№ 691
гр. Враца, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20251420101951 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цар Освободител” № 7, срещу ЕТ „Моника 2000-Явор Марков“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Мито Орозов“ № 1.
В същата се твърди, че между Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело” като наемодател и ЕТ „Моника 2000-Явор Марков“ като наемател бил
сключен договор за наем № Н20 от 16.08.2021 г. за отдаване под наем за временно и
възмездно ползване на част от алея от парка на Военен клуб-Враца (на ъгъла на ул.
„Ст. Калъчев“ и ул. „Л. Каравелов“) с отдаваема площ 50 кв.м., в това число: 36 кв.м.
за целогодишно ползване и 14 кв.м. за сезонно ползване (от 01.04 – 30.09.), с адрес гр.
Враца, ул. „Трайко Китанчев“ № 9 – имот публична държавна собственост. В чл. 3, ал.
1 от договора била уговорена наемна цена, както следва: в размер на 260,64 лева без
ДДС за площта за целогодишно ползване и в размер на 101,36 лева без ДДС за площта
за сезонно ползване, както и че същата се заплаща до 15-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи. В чл. 4, ал.1 от договора било посочено, че наемната цена
по чл. 3, ал. 1 подлежи на ежегодна актуализация чрез подписване на допълнително
споразумение. В изпълнение на горепосочените разпоредби били съставени две
допълнителни споразумения за актуализация на наемната цена, както следва:
1
допълнително споразумение с изх. № 11796 от 06.10.2023 г., с което била договорена
наемна цена в размер на 330,14 лева без ДДС за площта за целогодишно ползване и в
размер на 128,39 лева без ДДС за площта за сезонно ползване, както и допълнително
споразумение с изх. № 11625 от 27.09.2024 г., с което била договорена наемна цена в
размер на 342,03 лева без ДДС за площта за целогодишно ползване и в размер на
133,01 лева без ДДС за площта за сезонно ползване. Съгласно чл. 3, ал. 1, върху
договоР. месечна цена се начислявал 20 % ДДС. Съгласно чл. 7 от договора,
наемодателят имал право да получи в уговорените срокове наемната цена, сумите за
консумативни разходи, както и договорените неустойки при закъснение в плащането.
В чл. 10, ал. 1 страните договорили, че наемателят е длъжен да заплаща на
наемодателя определената наемна цена съгласно договорения начин и срок. Съгласно
чл. 24 от договора, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или
дължими консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя
неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на
дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни дни, а в случай че
забавата надхвърли срока по ал. 1, се начислява неустойка в трикратен размер на
месечната наемна цена за всеки просрочен месец. Наемните вноски за наетия обект
системно били заплащани със закъснение след посочения в договора падеж, като
дължимата сума за начислените неустойки била в общ размер на 20 861,37 лева, както
следва: неустойка в размер на 239,67 лева, представляваща 10 % върху сумата 126,14
лева по фактура № **********, за 19 дни забава от 15.09.2021 г. до 04.10.2021 г.;
неустойка в размер на 1 042,56 лева, представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по
фактура № **********, за 24 дни забава от 15.10.2021 г. до 08.11.2021 г.; неустойка в
размер на 938,31 лева , представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева по фактура №
**********, за 40 дни забава от 15.12.2021 г. до 24.01.2022 г.; неустойка в размер на
281,49 лева, представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева. по фактура №
**********, за 9 дни забава от 15.01.2022 г. до 24.01.2022 г.; неустойка в размер на
406,60 лева, представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева по фактура № **********,
за 13 дни забава от 15.02.2022 г. до 28.02.2022 г.; неустойка в размер на 625,54 лева,
представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева по фактура № **********, за 20 дни
забава от 15.03.2022 г. до 04.04.2022 г.; неустойка в размер на 562,99 лева,
представляваща 10 % върху сумата от 312,77 лева по фактура № **********, за 18 дни
забава от 15.04.2022 г. до 03.05.2022 г.; неустойка в размер на 695,04 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 16 дни
забава от 15.05.2022 г. до 31.05.2022 г.; неустойка в размер на 217,20 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 5 дни
забава от 15.06.2022 г. до 20.06.2022 г.; неустойка в размер на 781,92 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 18 дни
забава от 15.07.2022 г. до 03.08.2022 г.; неустойка в размер на 130,32 лева,
2
представляваща 10 % върху сумата от 434,40 лева по фактура № **********, за 3 дни
забава от 15.08.2022 г. до 18.08.2022 г.; неустойка в размер на 260,64 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 6 дни
забава от 15.09.2022 г. до 21.09.2022 г.; неустойка в размер на 521,28 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 12 дни
забава от 15.10.2022 г. до 27.10.2022 г.; неустойка в размер на 469,16 лева,
представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева по фактура № **********, за 15 дни
забава от 15.11.2022 г. до 01.12.2022 г.; неустойка в размер на 170,43 лева,
представляваща 10 % върху сумата 113,62 лева по фактура № **********, за 15 дни
забава от 15.11.2022 г. до 01.12.2022 г.; неустойка в размер на 8,60 лева,
представляваща 10 % върху сумата 1,00 лева по фактура № **********, за 86 дни
забава от 15.12.2022 г. до 10.03.2023 г.; неустойка в размер на 661,88 лева,
представляваща 10 % върху сумата 348,36 лева по фактура № **********, за 19 дни
забава от 15.12.2022 г. до 03.01.2023 г.; неустойка в размер на 803,53 лева,
представляваща 10 % върху сумата 349,36 лева по фактура № **********, за 23 дни
забава от 15.01.2023 г. до 07.02.2023 г.; неустойка в размер на 803,53 лева,
представляваща 10 % върху сумата 349,36 лева по фактура № **********, за 23 дни
забава от 15.02.2023 г. до 10.03.2023 г.; неустойка в размер на 727,83 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 15 дни
забава от 15.05.2023 г. до 30.05.2023 г.; неустойка в размер на 873,40 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 18 дни
забава от 15.06.2023 г. до 03.07.2023 г.; неустойка в размер на 2 474,62 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 51 дни
забава от 15.08.2023 г. до 05.10.2023 г.; неустойка в размер на 970,44 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 20 дни
забава от 15.09.2023 г. до 05.10.2023 г.; неустойка в размер на 1 67,48 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 22 дни
забава от 15.10.2023 г. до 06.11.2023 г.; неустойка в размер на 663,78 лева,
представляваща 10 % върху сумата 349,36 лева по фактура № **********, за 19 дни
забава от 15.11.2023 г. до 04.12.2023 г.; неустойка в размер на 974,63 лева,
представляваща 10 % върху сумата 541,46 лева по фактура № **********, за 18 дни
забава от 15.12.2023 г. до 02.01.2024 г.; неустойка в размер на 554,64 лева,
представляваща 10 % върху сумата 396,17 лева по фактура № **********, за 14 дни
забава от 15.01.2024 г. до 29.01.2024 г.; неустойка в размер на 515,02 лева,
представляваща 10 % върху сумата 396,17 лева по фактура № **********, за 13 дни
забава от 15.02.2024 г. до 28.02.2024 г.; неустойка в размер на 554,64 лева,
представляваща 10 % върху сумата 396,17 лева по фактура № **********, за 14 дни
забава от 15.03.2024 г. до 29.03.2024 г.; неустойка в размер на 158,47 лева,
представляваща 10 % върху сумата 396,17 лева по фактура № **********, за 4 дни
3
забава от 15.04.2024 г. до 19.04.2024 г.; неустойка в размер на 1 045,46 лева,
представляваща 10 % върху сумата 550,24 лева по фактура № **********, за 19 дни
забава от 15.05.2024 г. до 03.06.2024 г.; неустойка в размер на 55,02 лева,
представляваща 10 % върху сумата 550,24 лева по фактура № **********, за 1 ден
забава от 15.07.2024 г. до 16.07.2024 г.; неустойка в размер на 605,26 лева,
представляваща 10 % върху сумата 550,24 лева по фактура № **********, за 11 дни
забава от 15.09.2024 г. до 26.09.2024 г.
До наемателя била изпратена покана с изх. № 15512/16.12.2024 г. за доброволно
заплащане на сумите. Към настоящия момент дължимите от страна на наемателя
неустойки не били заплатени.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 20 861,37 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за заплащане на наемна цена по договор за наем с № Н-20/16.08.2021 г. за
периода от 15.09.2021 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г., за
която е издадена заповед № 757 от 14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1211 от 2025 г. на Врачанския районен съд.
Претендират се разноски както по заповедното, така и по исковото производство.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1, във
връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът ЕТ „Моника 2000-Явор Марков“ е подал писмен отговор в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК. С отговора не се оспорва, че ищецът и ответникът са
сключили процесния договор за наем № Н-20/16.08.2021 г. Сочи се, че ответникът
допуснал закъснение от по няколко дни при плащанията на дължимия наем, а само по
две фактури закъснението продължило повече от месец, като всички наеми били
заплатени изцяло и просрочията не довели до вреда за ищеца, който преди 16.12.2024
г. не отправял към ответника възражения, покани за изпълнение и претенции за
дължима неустойка при просрочие. Това поведение на ищеца формирало у ответника
оправдано очакване, че ищецът няма да претендира неустойка по чл. 14 от процесния
договор. Излага се, че на основание чл. 119 от ЗЗД страните по процесния договор за
наем изменили уговорката за неустойка чрез трайна за тях практика – наемодателят
приемал приемал просрочия без възражения и така приел „мълчаливо изменение“ на
клаузата по чл. 24 от договора за наем, като тази трайна практика продължила повече
от три години. Наемодателят не търсил неустойка по процесния договор за наем от
сключването му на 16.08.2021 г. до 16.12.2024 г., с оглед на което ответникът счита, че
ищецът на основание чл. 63 от ЗЗД и трайната съдебна практика на Върховния
касационен съд (решение № 66 от 28.05.2012 г. по гр. дело № 1139/2011 г. на IV г.о.,
решение 54 от 07.06.2011 г. по т. дело № 315/2010 г., II т.о. и решение № 189 от
30.12.2013 г. по т. дело № 619/2012 г. на II т.о.) упражнил правото си да се откаже от
4
уговоР. в договора неустойка, т.е. изгубил правото да претендира същата. Сочи се
също, че в предишен договор между същите страни за петгодишния период от 2012 г.
до 2017 г. била уговорена неустойка в размер на 0,2 % от наемната цена, но не повече
от 10 %, а в процесния договор същата е прекомерно завишена. Поддържа се, че
неустоечната клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и че
предявяването на иск за неустойка години след приемането на всички плащания
представлява злоупотреба с право по чл. 9 от ЗЗД. Твърди се, че договоР. между
страните клауза за неустойка по процесния договор в смисъл, че за всеки ден
закъснение в плащането на наемната цена след срока наемателят дължи на
наемодателя неустойка в размер 10 % за всеки ден забава, която е за забавено
изпълнение на парично задължение излиза извън функциите, които следва да
изпълнява по закон, като тя няма за цел нито да стимулира длъжника да изпълни, нито
да обезщети вредите на наемодателя, нито да накаже за неточно изпълнение на поето
парично задължение. Излагат се съображения, че процесната неустойка изначално е
договорена по начин, че да надхвърля главното задължение. Изтъква се, че клаузата
създава потенциална възможност неустойката да достигне нетърпимо високи за
длъжника и неоправдано облагодетелстващи за кредитора размери.
Предвид тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, а при
условията на евентуалност – да приеме, че договорната неустойка е прекомерна и на
основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД да я намали до справедлив размер.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Видно от представения договор за наем № Н20 от 16.08.2021 г., ищецът
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, в качеството на
наемодател, е поел задължението да предостави на ответния едноличен търговец ЕТ
„Моника 2000-Явор Марков“, в качеството на наемател, за временно и възмездно
ползване част от алея от парка на Военен клуб-Враца (на ъгъла на ул. „Ст. Калъчев“ и
ул. „Л. Каравелов“) с отдаваема площ 50 кв.м., в това число: 36 кв.м. за целогодишно
ползване и 14 кв.м. за сезонно ползване (от 01.04 – 30.09.), с адрес гр. Враца, ул.
„Трайко Китанчев“ № 9 – имот публична държавна собственост, за срок от пет години,
считано от 16.08.2021 г., срещу насрещното задължение на ответника-наемодател да
заплаща на ищеца-наемодател месечна наемна цена в размер на 260,64 лева без ДДС за
площта за целогодишно ползване и в размер на 101,36 лева без ДДС за площта за
сезонно ползване, платима до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи, като съгласно чл. 3, ал. 1, върху договоР. месечна цена се начислявал 20 %
ДДС. Предвидено било в чл. 10, ал. 1 от договора, че наемателят е длъжен да заплаща
на наемодателя определената наемна цена съгласно договорения начин и срок, както и
5
било уговорено в чл. 24, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или
дължими консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя
неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на
дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни дни, а в случай че
забавата надхвърли срока по ал. 1, се начислява неустойка в трикратен размер на
месечната наемна цена за всеки просрочен месец.
С допълнително споразумение с изх. № 11796 от 06.10.2023 г. на Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ била договорена наемна цена в
размер на 330,14 лева без ДДС за площта за целогодишно ползване и в размер на
128,39 лева без ДДС за площта за сезонно ползване, а с допълнително споразумение с
изх. № 11625 от 27.09.2024 г. на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“ била договорена наемна цена в размер на 342,03 лева без ДДС за
площта за целогодишно ползване и в размер на 133,01 лева без ДДС за площта за
сезонно ползване.
Установява се от акт № 2949 от 15.09.2011 г. за държавна собственост, че
отдаденият под наем недвижим имот е публична държавна собственост и следва да
бъде управляван от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“
към Министерството на отбраната.
С писмо със свой изх. № 15512/16.12.2024 г. Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ е уведомила ЕТ „Моника 2000-Явор Марков“, че
претендира да й заплати неустойка в общ размер на 20 861,37 лева, формирана както
следва: неустойка в размер на 239,67 лева, представляваща 10 % върху сумата 126,14
лева по фактура № **********, за 19 дни забава от 15.09.2021 г. до 04.10.2021 г.;
неустойка в размер на 1 042,56 лева, представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по
фактура № **********, за 24 дни забава от 15.10.2021 г. до 08.11.2021 г.; неустойка в
размер на 938,31 лева , представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева по фактура №
**********, за 40 дни забава от 15.12.2021 г. до 24.01.2022 г.; неустойка в размер на
281,49 лева, представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева. по фактура №
**********, за 9 дни забава от 15.01.2022 г. до 24.01.2022 г.; неустойка в размер на
406,60 лева, представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева по фактура № **********,
за 13 дни забава от 15.02.2022 г. до 28.02.2022 г.; неустойка в размер на 625,54 лева,
представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева по фактура № **********, за 20 дни
забава от 15.03.2022 г. до 04.04.2022 г.; неустойка в размер на 562,99 лева,
представляваща 10 % върху сумата от 312,77 лева по фактура № **********, за 18 дни
забава от 15.04.2022 г. до 03.05.2022 г.; неустойка в размер на 695,04 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 16 дни
забава от 15.05.2022 г. до 31.05.2022 г.; неустойка в размер на 217,20 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 5 дни
6
забава от 15.06.2022 г. до 20.06.2022 г.; неустойка в размер на 781,92 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 18 дни
забава от 15.07.2022 г. до 03.08.2022 г.; неустойка в размер на 130,32 лева,
представляваща 10 % върху сумата от 434,40 лева по фактура № **********, за 3 дни
забава от 15.08.2022 г. до 18.08.2022 г.; неустойка в размер на 260,64 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 6 дни
забава от 15.09.2022 г. до 21.09.2022 г.; неустойка в размер на 521,28 лева,
представляваща 10 % върху сумата 434,40 лева по фактура № **********, за 12 дни
забава от 15.10.2022 г. до 27.10.2022 г.; неустойка в размер на 469,16 лева,
представляваща 10 % върху сумата 312,77 лева по фактура № **********, за 15 дни
забава от 15.11.2022 г. до 01.12.2022 г.; неустойка в размер на 170,43 лева,
представляваща 10 % върху сумата 113,62 лева по фактура № **********, за 15 дни
забава от 15.11.2022 г. до 01.12.2022 г.; неустойка в размер на 8,60 лева,
представляваща 10 % върху сумата 1,00 лева по фактура № **********, за 86 дни
забава от 15.12.2022 г. до 10.03.2023 г.; неустойка в размер на 661,88 лева,
представляваща 10 % върху сумата 348,36 лева по фактура № **********, за 19 дни
забава от 15.12.2022 г. до 03.01.2023 г.; неустойка в размер на 803,53 лева,
представляваща 10 % върху сумата 349,36 лева по фактура № **********, за 23 дни
забава от 15.01.2023 г. до 07.02.2023 г.; неустойка в размер на 803,53 лева,
представляваща 10 % върху сумата 349,36 лева по фактура № **********, за 23 дни
забава от 15.02.2023 г. до 10.03.2023 г.; неустойка в размер на 727,83 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 15 дни
забава от 15.05.2023 г. до 30.05.2023 г.; неустойка в размер на 873,40 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 18 дни
забава от 15.06.2023 г. до 03.07.2023 г.; неустойка в размер на 2 474,62 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 51 дни
забава от 15.08.2023 г. до 05.10.2023 г.; неустойка в размер на 970,44 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 20 дни
забава от 15.09.2023 г. до 05.10.2023 г.; неустойка в размер на 1 67,48 лева,
представляваща 10 % върху сумата 485,22 лева по фактура № **********, за 22 дни
забава от 15.10.2023 г. до 06.11.2023 г.; неустойка в размер на 663,78 лева,
представляваща 10 % върху сумата 349,36 лева по фактура № **********, за 19 дни
забава от 15.11.2023 г. до 04.12.2023 г.; неустойка в размер на 974,63 лева,
представляваща 10 % върху сумата 541,46 лева по фактура № **********, за 18 дни
забава от 15.12.2023 г. до 02.01.2024 г.; неустойка в размер на 554,64 лева,
представляваща 10 % върху сумата 396,17 лева по фактура № **********, за 14 дни
забава от 15.01.2024 г. до 29.01.2024 г.; неустойка в размер на 515,02 лева,
представляваща 10 % върху сумата 396,17 лева по фактура № **********, за 13 дни
забава от 15.02.2024 г. до 28.02.2024 г.; неустойка в размер на 554,64 лева,
7
представляваща 10 % върху сумата 396,17 лева по фактура № **********, за 14 дни
забава от 15.03.2024 г. до 29.03.2024 г.; неустойка в размер на 158,47 лева,
представляваща 10 % върху сумата 396,17 лева по фактура № **********, за 4 дни
забава от 15.04.2024 г. до 19.04.2024 г.; неустойка в размер на 1 045,46 лева,
представляваща 10 % върху сумата 550,24 лева по фактура № **********, за 19 дни
забава от 15.05.2024 г. до 03.06.2024 г.; неустойка в размер на 55,02 лева,
представляваща 10 % върху сумата 550,24 лева по фактура № **********, за 1 ден
забава от 15.07.2024 г. до 16.07.2024 г.; неустойка в размер на 605,26 лева,
представляваща 10 % върху сумата 550,24 лева по фактура № **********, за 11 дни
забава от 15.09.2024 г. до 26.09.2024 г., като към писмото са приложени и платежните
нареждания за заплащане на наемна цена.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.Я. и
П.К., и двамата без дела и родство със страните.
М.Я. дава показания, че е главен счетоводител на ЕТ „Моника 2000-Явор
Марков“ и че от началото на срока на действие на процесия договор за наем № Н-
20/16.08.2021 г. фактурите за наем са приемани от Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ без предявяване на претенции за заплащане на
неустойка. При издаването на последната фактура от месец май 2025 г. ищцовата
агенция изплатила на ответника писмо и фактура, че се дължи неустойка за периода от
03.05.2025 г. до 07.07.2025 г. В договора за наем както месечната наемна цена, така и
неустойката са посочени като стойност без ДДС, като съгласно Закона за данъка върху
добавената стойност върху неустойката не се начислява ДДС. Преди месец май 2025 г.
ищецът не начислявал неустойки по договора и не издавал фактури за дължими
неустойки. За същия обект между страните е действал договор за наем от 2012 г., като
ищецът не начислявал неустойка по същия.
Свидетелят П.К. дава показания, че за същия период е наел от ищеца друга част
от същия парк в гр. Враца – „Дом на народната армия“ (ДНА) по силата на договор за
наем, като първият договор бил сключен през 2021 г. Преди месец декември 2024 г.
ищецът не начислявал неустойка и не изпращал документи за дължима такава.
Въпреки, че между страните не било постигнато писмено изменение на договора за
наем, били проведени устни преговори с жена на име Ива Ганчева, като устните
уговорки между страните били дължимата наемна цена да се фактурира в края на
месеца, независимо кога ще се извърши плащането. Договорите от 2021 г., както и
новите договори след процесния такъв, били с неустойка в размер на 0,02 процента.
Съдът възприема показанията на двамата разпитани по делото свидетели като
обективно дадени, логични и непротиворечиви.
Страните по делото са в облигационно правоотношение по повод сключен между
тях договор за наем № Н20 от 16.08.2021 г., изменен с допълнително споразумение с
8
изх. № 11796 от 06.10.2023 г. и допълнително споразумение с изх. № 11625 от
27.09.2024 г. В първоначалния договор е предвидена месечна наемна цена в размер на
260,64 лева без ДДС за площта за целогодишно ползване и в размер на 101,36 лева без
ДДС за площта за сезонно ползване, която е променена с допълнително споразумение
с изх. № 11796 от 06.10.2023 г. на 330,14 лева без ДДС за площта за целогодишно
ползване и на 128,39 лева без ДДС за площта за сезонно ползване, съответно на 342,03
лева без ДДС за площта за целогодишно ползване и в размер на 133,01 лева без ДДС
за площта за сезонно ползване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от основния договор върху
договоР. месечна цена се начислява 20 % ДДС, която уговорка не противоречи на
ЗДДС, тъй като договорът попада в приложното поле на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 9 от
ЗДДС.
Съдът счита, че процесните вземания са доказани по основание, тъй като същите
са начислени на основание чл. 24 от договора за наем, предвиждащ, че за всеки ден
закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след
определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за
всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато
забавата продължи до 30 календарни дни, а в случай че забавата надхвърли срока по
ал. 1, се начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна цена за всеки
просрочен месец.
Въпреки своевременно заявеното от ответника оспорване на размера на
претендираните вземания, съдът приема, че същите са доказани и по размер, тъй като
са изчислени в съответствие с уговорките в договора, а конкретните периоди на
закъснение се установяват от приложените към писмо с изх. № 15512/16.12.2024 г. на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ платежни
нареждания за заплащане на наем. Начинът на изчисляване на неустойките е въз
основа на наемната цена с ДДС, ето защо са неоснователни възраженията на
ответника, че върху самата неустойка е начислено ДДС – данък е начислен само върху
наемната цена, в съответствие с уговорките в договора.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че преди 16.12.2024 г.
ищецът не отправял към ответника възражения, покани за изпълнение и претенции за
дължима неустойка при просрочие и следователно това поведение на ищеца
формирало у ответника оправдано очакване, че ищецът няма да претендира неустойка
по чл. 14 от процесния договор, като по този начин на основание чл. 119 от ЗЗД
страните по процесния договор за наем изменили уговорката за неустойка чрез трайна
за тях практика – наемодателят приемал приемал просрочия без възражения и така
приел „мълчаливо изменение“ на клаузата по чл. 24 от договора за наем и тази трайна
практика продължила повече от три години. Действително тези фактически твърдения
на ответника се установяват от гласните доказателства по делото, но следва да се има
9
предвид, че отказът от претенцията за заплащане на неустойки по своята същност
представлява отказ от права, който следва да бъде направен изрично, което видно от
представения по делото договор за наем и допълнителните споразумения към него не е
направено. Промяната на поетите задължения по договора, на свързаните с тяхното
изпълнение модалитети, в това число и сроковете на изпълнение представлява
обективна новация. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от ЗЗД едно задължение се
подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Съглашението
досежно новите елементи на сделката има характер на договор. Съгласно чл. 14 от ЗЗД
договорът се счита сключен в момента, в който приемането на направеното от едната
страна предложение достигне до предложителя. В случая предложението е достигнало
до кредитора-ищец (установява се от показанията на разпитаните по делото двама
свидетели), но липсва изменение на условията на договора в частта относно
дължимите неустойки, като следва също да се изтъкне, че договорите за наем, които са
действали преди и след периода на действие на посочения в исковата молба договор за
наем са неотносими към предмета на делото.
По отношение на цитираната с отговора по чл. 131 от ГПК практика съдът
намира за необходимо да отбележи, че при извършване на справка на интернет
страницата на Върховния касационен съд не се откриват така изброените съдебни
актове: решение № 66 от 28.05.2012 г. по гр. дело № 1139/2011 г. на IV г.о., решение 54
от 07.06.2011 г. по т. дело № 315/2010 г., II т.о. и решение № 189 от 30.12.2013 г. по т.
дело № 619/2012 г. на II т.о.
Неоснователни са и възраженията на ответника в смисъл, че неустоечната клауза
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и че предявяването на иск за
неустойка години след приемането на всички плащания представлява злоупотреба с
право по чл. 9 от ЗЗД.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент, както е в
случая) парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено
главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за
да възникне вземането е необходимо да са осъществени следните предпоставки:
наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., на ІІ т. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За
да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
10
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със
закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговоР. в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението
указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1
от ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск
за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за
неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за
мораторна неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за
спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка
съдът дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение
№ 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ т. о.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговоР.
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че
размерът на мораторна неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече
от трикратния размер на дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни
дни, а в случай че забавата надхвърли срока по ал. 1, неустойка в трикратен размер на
месечната наемна цена за всеки просрочен месец, уговорена между търговци
дефинитивно не обуславя нищожност на клаузата – в този смисъл решение № 4 от
25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., Т. К., І т. о. на ВКС, включително и без предвиден
краен предел. Съгласно т. 3 от посоченото Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката не е нищожна при липса на
уговорен краен предел за начисляването й, като в случая е уговорен краен
предел-трикратен размер на месечната наемна цена за всеки просрочен месец.
Големият размер на неустойката като абсолютна стойност в случая произтича
11
единствено от значителната продължителност на периода на забава в плащането на
паричното задължение и неговия размер. При търговските сделки, сключени между
търговци, неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност, съгласно чл.
309 от ТЗ. Законодателят е изключил възможността за частично освобождаване от
отговорност на длъжника, съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД - при съпоставяне на
неустойката с размера на претърпените вреди. Изключването на прекомерността, като
основание за намаляване на неустойката, сочи на законодателна воля за придаване и на
по-интензивна наказателна функция на неустойката по търговските сделки между
търговци, тъй като забавеното изпълнение на парично задължение може да има
значителен неблагоприятен ефект върху търговската дейност на кредитора и да
рефлектира върху оборота като цяло.
В решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г., І т. о. на ВКС, е прието,
че несъразмерността между главницата и неустойката не може да се преценява към
момента на неизпълнението, съответно неудържимото нарастване на неустойката в
резултат на продължителния период на забавата, дори когато при извършване на
съпоставка с главницата сочи на явна прекомерност, не е основание за обявяването на
клаузата за неустойка за нищожна.
Ето защо уговоР. мораторна неустойка не нарушава принципа на справедливост и
не излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Затова и в правната сфера на ответника е възникнало
задължение за заплащане на мораторна неустойка в посочения в исковата молба
размер.
Следователно, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски е възникнало за ищеца, който е
претендирал и доказал сторени разноски, както следва: по заповедното производство
417,22 лева-държавна такса, а и по исковото производство 417,22 лева-държавна такса
и 200,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ЕТ
„Моника 2000-Явор Марков“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. „Мито Орозов“ № 1, че дължи на Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
12
бул. „Цар Освободител” № 7 сумата 20 861,37 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за заплащане на наемна цена по договор за наем с № Н-20/16.08.2021 г. за
периода от 15.09.2021 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г., за
която е издадена заповед № 757 от 14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1211 от 2025 г. на Врачанския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕТ „Моника 2000-Явор Марков“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Мито Орозов“ № 1 да
заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител” № 7
сумата 417,22 лева-държавна такса по ч. гр. дело № 1211/2025 г. на Врачански районен
съд, както и сумата 417,22 лева-държавна такса и сумата 200,00 лева-юрисконсултско
възнаграждение – разноски по гр. дело № 1951/2025 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
13