№ 666
гр. Велико Търново, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110103793 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. И., в която се излагат твърдения, че
на 04.12.2019г. между страните е сключен договор за заем като ищецът предал на ответника
сумата от 6000 евро, която последният се задължил да върне в срок до 04.01.2020г. Изтъква
се, че заемателят изпълнил частично задължението си като върнал 5000 евро, а разликата до
6000 евро останала непогасена. Ищецът твърди, че за вземането от 1000 евро е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския
районен съд, спрямо която е подадено възражение. С оглед изложеното отправя искане до
съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковата претенция като излага твърдения, че е погасил
задължението си по договора чрез плащане по банкова сметка на заемодателя. С оглед на
това, отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните не се оспорва, че на 04.12.2019г. са сключили договор за заем, съгласно
който ищецът се задължил да предаде на ответника сумата от 6000 евро, а последният се
задължил да я върне в срок до един месец от предаването й. В договора е уговорено
предаването на сумата да се извърши в двудневен срок по банкова сметка на заемателя в ***,
1
а връщането й да се извърши по банкова сметка на заемодателя, данните за която са
предоставени на Г. Л. на 15.01.2020г. чрез комуникация през Интернет с Д. И.. След
възникване на правоотношението ищецът наредил банков превод за 6000 евро от сметката си
в *** по посочената от ответника банкова сметка в България. На 11.04.2019г. притежаваният
от Д. И. лек автомобил *** е регистриран в България като собственост на трето лице във
връзка с представена декларация и договор за продажбата му, а на 13.12.2019г.
първоначалният собственик извършил дерегистрация на превозното средство пред
компетентните органи в ***. В уговорения срок последвало неизпълнение от ответника,
който на 21.01.2020г. наредил валутен превод на 3000 евро по банковата сметка на ищеца в
***. В проведената чат комуникация Д. И. поискала от Г. Л. да върне разликата от 3000 евро,
а последният изтъкнал технически проблем в банката като причина за забавянето. На
03.03.2020г. ищецът изискал информация от ответника за автомобила си, който обещал да
преведе парите, които ще получи от трето лице. Във връзка с това Д. И. му предоставила
данни за разплащателната си сметка в лева в ***. На 30.04.2020г. след поредно забавяне Г. Л.
внесъл на каса по разплащателната сметка на ищеца сумата от 3000 лв., а на 13.08.2020г. и
18.08.2020г. наредил два валутни превода по 1000 евро по банковата му сметка в ***. На
19.08.2020г. Д. И. потвърдила извършването на валутните преводи като изискала връщане на
дължимата по заема разлика от 1000 евро. Ответникът обещал да върне сумата в началото на
следващата седмица, след което прекратил комуникацията си с ищеца. На 17.09.20204г. за
непогасеното вземане по договора за заем е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено
възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно заемно правоотношение, по което ищецът е предал на ответника 6000
евро. Изпълнението на задължението на заемодателя е породило насрещно задължение за
заемателя, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата в уговорения срок, за
изпълнението на което липсват доказателства, като на 07.01.2020г. последният е изпаднал в
забава. Впоследствие са извършени валутни преводи от длъжника на обща стойност от 5000
евро, с които частично е погасено задължението към кредитора като спорът между страните
е свързан с погасителният ефект на касовия превод за сумата от 3000 лв. От съвкупния
анализ на датите и вида на банковите преводи, сметките по които са извършени, липсата на
уговорка за лихва в договора, моментите на дерегистрация на процесния автомобил в
чужбина и регистрацията му в България както и комуникацията между страните
осъществена през Интернет с оглед близките и доверителни отношения, се достига до извод,
че плащането по разплащателната сметка на Д. И. не е свързано със заемното
правоотношение, а с отчет на Г. Л. към нея за получени суми от трето лице във връзка с
продажба на превозното й средство. Поради изложеното претендираната от ищеца сума от
1000 евро по договора за заем е дължима като искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 240 от ЗЗД за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд е основателен и следва да
2
бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумите от 539,12 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение както и 389,12 лв., представляващи разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в производството по частно
гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Г. С. Л. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, че дължи
на Д. И. И. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, сумата от 1000 евро /хиляда евро/ - главница,
представляваща непогасена част от задължение по Договор за паричен заем от 04.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно
гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Г. С. Л. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, да заплати на Д. И. И. с ЕГН:
********** от ***, *** ***, сумата от 539,12 лв. /петстотин тридесет и девет лева и
дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от
389,12 лв. /триста осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени
разноски по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3