Р Е Ш Е Н И Е
№
05.01.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание шести декември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя ***а и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№5557/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “БАНКА ДСК” ЕАД, гр.
София, чрез юрк. Н.***, против Н.И.В., с която се
твърди, че между страните има сключен договор за кредит за текущо потребление
от дата 29.05.2013г, за сумата от 20 000лв., със срок на погасяване- 120
месеца. Твърди се, че кредитът е изцяло усвоен от ответника. Твърди се, че в
резултат на забава на плащането на погасителните вноски, е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита,на основание
чл.19, ал.2 от Общите условия- при забава на плащане на главница и/или лихва,
повече от 90 дни. Твърди се, че такава забава е налице за вноската за м.
октомври 2015г. Твърди се, че длъжникът е уведомен за настъпването на
предсрочната изискуемост на целия
кредит, с нот. покана, връчена на 09.05.2016г. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
на основание чл.422, ал.1, вр.чл.45, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи сумата в
размер 17 540лв- главница, сумата от
1129,85лв- лихва за забава, за периода 10.10.2015-19.05.2016г, сумата от
11,56лв- санкционираща лихва, за периода 18.05.2016-19.05.2016г, сумата от
120лв- заемни такси, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-20.05.2016г., до окончателното изплащане на
сумите. Претендират се разноски.
Ответникът
Н.И.В., в срока на чл.133 от ГПК, чрез адв. Св. Н.-***,
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск.
Посочва се, че ищецът не е посочил основание на своето вземане, и не е
посочил начина, по който то е формирано, тъй като липсва погасителния план,
неразделна част от Договора за кредит. Прави се възражение за наличие на
неравноправни клаузи в Договора за кредит, касаещи начина на формиране на
дължимите лихви, съставляващи част от претенцията. Посочва се, че в общите условия- чл.7,1 е посочено, че
Банката си запазва правото да променя едностранно, по собствено решение,
лихвата по кредита, въз основа на промяна на базовия лихвен процент. Твърди се,
че цитираната клауза противоречи на нормата на
чл. 143, т.10 от ЗЗПотр. Възразява се и против
посочените 120лв. – заемни такси. Оспорва се твърдението, че кредитът от 20 000лв., е усвоен от
ответника. С определение № 4283/02.11.2016г, за съвместно разглеждане е прието
направеното от ответника възражение за
нищожност на клаузата по чл.7, 1
от Общите условия, установяваща право на Банката едностранно да променя лихвата
по кредита.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е издадена заповед за незабавно изпълнение
№2377/25.05.2016г., по ч. гр.д.№ 3682/2016г. по описа на ПлРС.
Установява се също, че длъжникът е възразил против издадената заповед, като
след съответни указания от съда, в срок кредиторът е предявил настоящият иск,
поради което, същият е допустим.
По делото се установява, че между „Банка ДСК”,
ЕАД, и отв. Н.И.В., е сключен договор за кредит за
текущо потребление от дата 29.05.2013г., за сумата от 20 000лв. и срок на
погасяване- 120 месеца, с падеж- 10-то число на месеца. В договора е посочено, също, че неразделна част са Общите условия към договора. По делото е
представен погасителен план и ГПР на кредита, подписан от ответника. По делото
се установява също, че между страните е
подписано допълнително споразумение към Договора за кредит, от дата
09.03.2015г, въз основа на което, страните са
уговорили 6 месечен гратисен период, за
издължаване на главницата, считано от
първата падежна дата, след подписване на
Споразумението. Страните са се споразумели също, че към дата
09.03.2015г., остатъкът на дълга е сумата от 17834,06лв., от които- сумата от
17684,48лв- главница и сумата от 149,58лв- текущо начислена лихва. По делото се
установява също и факта на сключване на
второ допълнително споразумение, към договора за кредит, от дата
12.10.2015г, с което също е договорен 6 месечен гратисен
период за издължаване на главницата; страните
са посочили, че към датата на подписване
на допълнителното споразумение- 12.10.2015г, общият размер на дълга е
17724,24лв, от които сумата от 17560,53лв- главница и сумата от 163,89лв.
лихва.
По делото се установява също, че
с нот. покана, рег.№ 3292, т.1, акт № 196/27.04.2016г
на Нотариус *** ***, връчена на отв. В., на дата
09.05.2016г, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението на която се установява следното: въз основа на сключеният
Договор за кредит, сумата от 20 000лв- предмет на същия, е била усвоена от
кредитополучателя- ответник- Н.В., на дата 30.05.2013г. ВЛ е установило, че
кредитът е обслужван редовно до м. октомври 2015г., като последната погасена
вноска е с падеж 10.10.2015г.; плащането по нея е извършено на 14.10.2015г.
Плащанията са дадени от ВЛ в табличен вид . ВЛ е установило неплатени вноски от
м. ноември 2015 до м. май 2016г, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем
на дата 18.05.2016г. ВЛ е установило, че
от страна на отв. В. има заплащане на сумите
от общо 7148,54лв., от които е погасена сумата от 2459,96лв- главница и сумата
от 4588,58лв- договорна лихва. ВЛ е установило, че от страна на ответника има редовни
плащания- по първоначалния погасителен план- 269,87лв./месечно и по първото
сключено допълнително споразумение към Договора. ВЛ е установило, че не е
спазено второто споразумение, от м. октомври 2015г. Към дата 20.05.2016г,
задължението, по счетоводните книги на Банката е : сумата от 17540,04лв-
просрочена главница, сумата от 1129,85лв- лихва за забава, за периода
10.10.2015-19.05.2016г, сумата от 11,56лв- санкционираща лихва, за периода 18.05.2016-19.05.2016г и сумата от
120лв- заемни такси на Банката. По отношение на договорения лихвен процент ВЛ е
установило, че същият е бил в размер на 10,50% преференциален лихвен процент, а
при нарушаване на условията по Договора от кредитополучателя, същият губи
правото да ползва преференцията изцяло,
като приложимият лихвен процент се увеличава, но може да достигне до 14,05%
максимален лихвен процент. ВЛ е посочило също, че при забава, от деня, следващ
падежа- или 10-то число на месеца, частта от вноската за главница се олихвява с
договореният лихвен процент, увеличен с 10 пункта. ВЛ е посочило, че съобразно уговореното в Договора, при плащане
на дължимата сума, до седмия ден от
падежа, надбавката не се прилага. ВЛ е
посочило също, че при обявяване на
кредита за предсрочно изискуем,
остатъка се олихвява с лихвен процент, увеличен с 10 пункта. В с.з. ВЛ посочва,
че сключените между страните две допълнителни споразумения са облекчаващи дълга
на отв. В., тъй като предвиждат гратисен
период за главницата и разсрочено плащане само на лихва. ВЛ изрично посочва, че
през целият период на Договора, до обявяването му за предсрочно изискуем, лихвата
по кредита не е увеличавана. ВЛ отново посочва, че от страна на ответника има плащане по
погасителния план- по Договора и по първото сключено споразумение, като последната
платена вноска е за м. 10.2015г, и след
това няма плащане. ВЛ уточнява, че
плащането, извършено на 14.10.2015г, касае началото на периода по
второто споразумение, но то не е било достатъчно. Съдът установи, че в изготвената от ВЛ таблица, е посочено, че
за м. октомври 2015г, е заплатена сумата от 20,49лв- главница и 11,00лв- лихва.
В заключението е посочено също, че сумата от 120лв. съставлява такса
изискуемост на кредита.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен изцяло. По делото безспорно се
установи наличие на валиден договор за кредит за текущо потребление от дата
29.05.2013г., сключен межди страните, както и наличието на валидни допълнителни
споразумения, въз основа на които, страните са договорили облекчаващи условия
по кредита- 6 месечен гратисен период за главницата и
разсрочено плащане- по план- за лихвата. Безспорно се установява също, че кредиторът-ищец, е изправна страна по
договора, както и наличието на частично
изпълнение- за м. октомври 2015г, на задълженията по кредита, от страна на
ответника- длъжник. Съдът намира за установен факта, че считано от този месец, от страна на В. няма
изпълнение на задълженията по Договора и
споразумението от 12.10.2015г., както и факта на обявяването на кредита за
предсрочно изискуем- за което длъжника е надлежно уведомен, преди депозирането
на заявлението по чл.417 от ГПК. По
делото се установи също, че от страна на
Банката – кредитор- по време на действието на договора- до обявяването му за
предсрочно изискуем, няма едностранно увеличаване на лихвеният процент по договора. Налице са две
допълнителни, сключени между страните споразумения, предвиждащи облекчени
условия за кредитополучателя. В този смисъл, съдът намира, че възражението на ответника, за наличие на
неравноправна клауза, въз основа на която са формирани задълженията на
ответника, за неоснователно. Видно от съдържанието на цитираната чл.7.1 от
Общите условия към договорите за текущо потребление, кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от базов лихвен процент, определен от одобрен от
кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия
лихвен процент, по решение на кредитора. Изрично обаче, в чл.7.3 и 4, са
предвидени задължения за кредитора за
уведомяване на длъжника за промяната, и представяне на нов погасителен
план, както и възможността за кредитополучателя да се откаже от договора, в 30
дневен срок от получаване на уведомлението. Следва да се отбележи също, че
съобразно разпредената от съда доказателствена тежест, ответника не е доказал
направеното от него възражение за нищожност на цитираната клауза, като неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал.1,
т.10 от ЗЗПотр. Отделно от това, самата клауза по
никакъв начин не касае размера на задълженията по договора, съобразно
изложеното по- горе и установеното от ССЕ.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето производство
разноски в размер на 605,57лв, по представеният списък по чл. 80 от ГПК. Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в
рамките на ч.гр.№ 3682/2016г на ПлРС, в размер на 1176,07лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н.И.В., ЕГН **********
***, ДЪЛЖИ НА “БАНКА ДСК”АД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул.”Московска”, №19, представлявана от ***, сумата от 17 540лв.- главница, сумата от 1129,85лв.- лихва
за забава, за периода 10.10.2015-19.05.2016г, сумата от 11,56лв- санкционираща лихва, за периода 18.05.2016-19.05.2016г,
сумата от 120лв- заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК-20.05.2016г., до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №2377/25.05.2016г.,
по ч. гр.д.№ 3682/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.В., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул.”Московска”, №19, представлявана от ***,
сумата от 605,57лв., съставляваща
направени в настоящето производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.В., ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “БАНКА
ДСК”АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Оборище, ул.”Московска”, №19, представлявана от ***, сумата от 1176,07лв,- разноски по ч. гр.д.№ 3682/2016г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: