МОТИВИ: срещу подсъдимия С.М.С. *** е
предявено обвинение по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 29
ал.1 б. А и Б от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимия частично признава вината си, дава обяснения.
Съдебното
производство е проведено в отсъствието на подсъдимия, поради отсъствието му от
страната, същият е представляван от
служебен защитник.
Деянието
му се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства.
Въз основа обясненията дадени от
подсъдимия С. по реда на чл. 222 от НПК, съпоставени с показанията на
свидетелите В.Б.В., С.П. Р., Е.М.Р., заключението на съдебно оценъчната
експертиза, както и писмените материали съдържащи се в ДП № 264/2019г. по описа
на РУ Габрово, приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото, както следва: разпореждане по ЧНД №
549/2019 г. на РС - Габрово; справка с изх. № 11678/10.06.2019 г. от "А1
България" ЕАД, с приложение; разпореждане № 362/27.06.2019 г. по ЧНД №
662/2019 г. на РС - Габрово; справка с изх. № 13574/05.07.2019 г. от "А1
България" ЕАД; справка с рег. № 2595е/05.07.2019 г. от "Теленор
България" ЕАД; разпореждане № 361/ 27.06.2019 г. по ЧНД № 661/2019 г. на
РС - Габрово; справка с рег. № Е-2481/ 04.07.2019 г. от "БТК" ЕАД;
разпореждане № 363/27.06.2019 г. по ЧНД № 663/2019 г. на РС - Габрово; справка
с рег. № Е - 2597/12.07.2019 г. от "БТК" ЕАД; разпореждане №
384/09.07.2019 г. по ЧНД № 700/2019 г. на РС - Габрово; разпореждане № 385/09.07.2019 г. по ЧНД №
701/2019 г. на РС - Габрово; справка с изх. № 1404815.07.2019 г. от "А1
България" ЕАД; справка за съдимост от 01.07.2020 г.; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
На 11.01.2019г. подсъдимият С. решил
да отиде да вземе кучето си от жилище, находящо се в гр. Габрово, улица „******”
№10, където по това време живеели майката на съпругата му – свидетелката С. Р.,
съпругът й Е.Р., както и свидетелят В.В.. Отивайки на място, подсъдимият
установил, че входната врата на къщата е отключена и вътре няма никой.
Подсъдимият влязъл в стая в ляво от входната врата и видял
на масата мобилен телефон „Леново К6”.
Телефонът бил на свидетелят В.В. със СИМ карта № 0876 643 113.
Подсъдимият взел телефонът, след което напуснал жилището.
На следващия ден - 12.01.2019г.,
подсъдимият С. активирал откраднатия телефон, като поставил в него СИМ карта с
№ 0886 531 310, която била регистрирана на негово име и го ползвал до
15.07.2019г.
Стойността на телефон марка „Леново
К6”, собственост на В.В., видно от заключението на изготвената съдебно-оценъчна
експериза е 130 лева.
От приобщените по реда на чл. 279 от НПК обяснения дадени от подсъдимия по реда на чл. 222 от НПК в хода на
проведеното досъдебно производство е видно, че решил да отиде в къщата на
неговата съпруга на улица „******” № 10, където живеели майка й, баща й и
сестра й. Трябвало да си вземе кучето, което те гледали. Когато отишъл нямало
никой, не било заключено, решил да влезе, взел кучето, след което видял един
телефон на масата. Това била първата стая в ляво от входната врата. Телефонът
бил „Леново” черен на цвят. Като го взел
видял, че вътре няма карта, решил да го присвои и да го ползва известно време,
но след това го счупил и го хвърлил в храстите. Сложил негова СИМ карта, на
Мтел, номерът завършвал на 310. Ползвал
телефона поне един месец. На 25-то число, забравил кой месец, тръгнал за
Германия. В къщата на ул. „******” № 10, живеели сестрата на съпругата му –
Мирела, В., вуйчо на съпругата му, Е.Р. – мъж на тъща му и тъщата му. Не знае
кой е обитавал стаята, искал само да си вземе кучето и видял телефона. Други
вещи не е вземал...Получил обаждане от Е., докато бил в Германия, който му
казал, че Венци щял да пуска някакви обвинения към него, но не му казал защо.
От тогава нямал връзка с никой. Скоро разбрал, че го търсят от полицията. Нямал
лоши отношения с Венци.
Фактически по делото не се оспорва
извършването на деянието. Обясненията дадени от подсъдимия С.С. касаещи
обвинението за противозаконно отнемане на чужда движима вещ – телефон „Леново”, собственост на свидетеля В.В.
изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Основно сведения относно установената липса на
собствения му мобилен телефон се черпят от показанията на свидетеля В.В..
Същият подробно разкрива обстоятелствата свързани с извършеното отнемане на
инкриминираният мобилен телефон. Факта на отнемане на мобилният му телефон се
потвърждава и от показанията на свидетелката С. Р.. Показанията на свидетелите В.
и Р. са логични, кореспондират помежду си, налагат извод за достоверност и
правдивост на заявеното от тях и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират и с приложените писмени
доказателства и разкриват авторството на деянието и механизмът на извършването
му, а именно, че подсъдимия С.С. е
извършител на престъплението в което е обвинен.
Показанията на свидетеля Е.Р. не
следва да бъдат кредитирани, тъй като те изцяло противоречат освен на
показанията на свидетелите В. и Р., но и на обясненията на подсъдимия С..
При така установеното от фактическа
страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимият С.С. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1
б. Б от НК, като на 11.01.2019г. в гр.
Габрово, от къща на улица „******” № 10, при условията на опасен рецидив, отнел
чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон „Леново К6” на стойност 130,00 лева,
от владението и собственост на В.Б.В. *** без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
От обективна страна деянието е
осъществено, чрез отнемане на вещта от владението на нейния собственик и
установяване на своя фактическа власт от страна на подсъдимия върху нея.
Налице е квалифициращото обстоятелство
– деянието е извършено при условията на опасен рецидив, при хипотезата на чл.
29 ал.1 б. Б от НК.
Видно от справката за съдимост по
отношение на подсъдимия С.С. са налице четири осъждания.
С първите две осъждания са му наложени
наказания, които не са свързани с лишаване от свобода. С
присъда по НОХД № 218/2014г. на РС Габрово, на подсъдимия С. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг
режим, като на основание чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание в
размер на три месеца лишаване от свобода, определено, като най-тежко с
определение по ЧНД № 898/2011г. на РС
Габрово. Това наказание подсъдимият е изтърпял на 04.07.2014г.
От изложеното е видно, че е деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по буква „Б” на чл. 29 ал.1 от НК, не
и по буква „А” на посочената разпоредба, тъй като спрямо подсъдимия не е имало
наложено наказание лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което да не е било отложено
по чл. 66 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждата вещ, като освен
това предвижда преминаването й в негова власт и целял да установи тази власт
върху предмета на престъплението.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на престъплението, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение
за определяне на наказанието и наложи наказание при приложение на разпоредбата
на чл. 55 от НК в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Смекчаващи вината обстоятелства –
направени самопризнания, допринесли значително за изясняване на делото от
фактическа страна, много ниската стойност на отнетата вещ.
Отегчаващи вината обстоятелства –няма.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия, като деец е завишена предвид съдебното му минало.
Степента на обществена опасност на деянието е
ниска, предвид начина на извършване на деянието и стойността на отнетата вещ.
За извършеното от подсъдимия
престъпление се предвижда наказание от
две до десет години лишаване от свобода.
При така извършения анализ на
обстоятелствата имащи значение за определяне размера на наказанието, съдът
счете, че са налице многобройни такива, при наличието на които и най-лекото
предвидено от закона наказание ще се окаже несързамерно тежко, поради което
определе наказание при приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и
наложи наказание под предвидения от закона минимум.
В контекста на установените факти и
извършената комплексна преценка на тези факти, съдът намира, че съответно на
извършеното от подсъдимия С.С. е наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Наказанието лишаване от свобода
подсъдимия С. следва да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС, тъй
като към датата на извършване на деянието не е бил изтекъл срок от пет години
от изтърпяването на наложените ефективни
наказания.
Така определото по вид и размер
наказание съдът намира за съответно на извършеното, отговарящо на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и че с него ще бъдат постигнати
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
По изложените съображения, касаещи
квалификацията опасен рецидив на деянието,
съдът ПРИЗНА подсъдимия С.М.С., за НЕВИНЕН в това да е извършил горното
деяние при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б. А от НК, поради което
го ОПРАВДАВА в тази част от обвинението.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
В настоящият наказателен процес беше
приет за съвместно разглеждане гражданският иск предявен от пострадалия В.Б.В. против подсъдимия С.М.С. за заплащане
на обезщетение в размера на 130 лева, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното й изплащане.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, прие че са налице предпоставки
обуславящи гражданската отговорност на
подсъдимия за причинената от деянието му
имуществена вреда и счете, че
предявения граждански иск е
доказан по основание и по размер.
Съобразно
изложеното съдът осъжда подсъдимия С.М.С.
да заплати на В.Б.В. ***, ЕГН **********, сума в размер на 130 /сто и тридесет/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
противоправното деяние, ведно със законната лихва от 11.01.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия С.М.С., да заплати
ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50,20 лева /петдесет лева и
двадесет стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия С.М.С., с посочена
самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 73,20 лева по
сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Вещественото доказателства – 1 бр.
оптичен носител, след влизане на присъдата в сила, следва да остане към делото.
В този смисъл съдът постанови
съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: