О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер92/17.4.2019г.Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и осми март Две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар Д.Вълчева
Прокурор Николета Арнаудова
като разгледа докладваното от съдия Асен Попов
ВЧНД
№ 206 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано въз основа на протест на прокурор от РП Девня, срещу
определение на ДРС от 21.01.2019г. по НОХД №391/2018г. по реда на чл.306, ал.1,
т.3 от НПК. С визирания съдебен акт и по посочения ред, ДРС се е произнесъл по отношение
приложението разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК за осъдения Д.В.Г..
Производството пред ДРС се е развило след сезиращо предложение от ДРП от
04.12.2018г., с оглед
обстоятелството, че съдът е пропуснал да се произнесе при приключване на
наказателното производство със споразумение от 26.11.2018г..
В протеста
се навеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, в
рамките на визираното производство. В частност оплакването е от
обстоятелството, че съдът е отказал да приобщи предходното водено срещу
осъдения производство, и съответно да приложи разпоредбата на чл.59 от НК по
отношение на наказанието, чието привеждане е поискано. Искането в протеста е да
се измени определението на ДРС, като съдът се произнесе по приложението на
чл.59 от НК по отношение на наказанието на осъдения по НОХД №42/18г. по описа
на ДРС.
В съдебно заседание представителят
на ВОП се присъединява частично към искането, като счита, че следва да има
произнасяне по реда на чл.59 от НК, но отчита, че същото би могло да се стори,
и от прокурора по реда на чл.417 от НПК.
Защитникът на
осъдения - адв.М. от ВАК се присъединява към становището на ВОП.
Осъдения предоставя
на съда да реши, по повод постъпилия протест.
Настоящата инстанция,
след като се запозна с доводите, изложени в протеста, както и с материалите по делото, и
след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира подадения
протест за неоснователен по следните съображения:
Видно от съдържанието на делото и на
приложеното НОХД №42/18г., и двата решаващи съдебни състава са изпълнили
вменените им от закона задължение, съобразно вида на съответните производства.
Така например, съдът в рамките на
производството по НОХД 42/18г. се е произнесъл по реда на чл.59 от НК в рамките
на одобреното споразумение за прекратяване на наказателното производство.
Що се касае до атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция определение, следва да се вземе предвид процесуалния ред, по
който се е развило производството. Както бе отбелязано по-горе, ДРС е бил
сезиран с предложение за приложението на чл.68, ал.1 от НК, по отношение на
осъдения Г., в частност за наложеното му наказание по НОХД №42/18г.. Това
искане се развива в рамките на процедурата по чл.306, ал.1, т.3 от НПК.
Правилно съдът в открито съдебно заседание се произнесъл с атакуваното
определение, като е привел в изпълнени отложеното наказание Лишаване от
свобода. Законосъобразен е бил и отказът да се събират доказателства и да се
вземе отношение по приложение разпоредбата на чл.59 от НК за предходното
осъждане. И това е така, защото законодателят изчерпателно е изброил всички
хипотези, в които съдът може да се произнесе с определение по реда на чл.306 от НПК. Приложението на чл.59 от НК не е между въпросите, по които съдът може да
се произнесе след постановяване на окончателния си акт в рамките на
производство по чл.306 от НПК. Именно поради това е уредена и процедура по реда
на чл.417 от НПК, в която компетентен е изпълняващия наказанието прокурор.
Последното е и с оглед разделението на компетенциите между съд и прокуратура в
рамките на съдебната система.
С оглед гореизложеното и при
нормативно очертаните предели на правомощия на въззивния съд, настоящият състав
намира, че Определението на Районен съд - Девня е правилно, законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ДРС от 21.01.2019г. по
НОХД №391/2018г. по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.