РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Перник, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на К. С. С. срещу Решение № 127/
29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1421/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, в
частта, с която е осъден да заплаща на малолетните си деца К. К. С. и Д. К. С. чрез тяхната
майка С. В. Г. месечна издръжка за разликата над 300 лева до 350 лева на всяко от децата от
датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г., ведно със законната лихва от всяко
първо число на месеца, следващ този, за който се дължи издръжката, до окончателното
изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради необоснованост. Сочи, че
при постановяването му първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка на
предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК, като не е изследвал възможностите му да дава
издръжка. Излага, че не са взети предвид и не са обсъдени представени доказателства за
месечния му доход, както и за реализирани от него разноски за наем на жилище, а съдът
единствено е посочил, че родителите безусловно дължат издръжка на децата им, които не са
навършили пълнолетие, без значение дали това ще им създаде затруднения. В жалбата са
изложени съображения, че в първоинстанционното производство не са представени никакви
доказателства относно необходимостта от определяне на издръжка в размер, надхвърлящ
минимално дължимия. Било установено, че майката живее в собствено жилище, заедно с
родителите си, децата посещават държавно училище и извънкласни занимания в същия
град, в който живеят. Освен това били в добро здравословно състояние, което не налага
ежемесечни разходи за лекарства и изследвания. Въззивникът поддържа, че тези
обстоятелства не са отчетени от първоинстанционния съд при определяне на дължимия
размер на издръжката. С оглед на тези съображения моли атакуваното решение да бъде
отменено в частта, с която е присъден размер на издръжката в полза на децата К. К. С. и Д.
1
К. С. за разликата над 300 лева до 350 лева.
Ответникът по жалбата – С. В. Г. оспорва същата и излага съображения за нейната
неоснователност. Счита, че първоинстанционното решение е правилно. Изразява становище,
че наведените от вззивника твърдения са голословни и неподкрепени с доказателства. Сочи,
че при преценка относно размера на дължимата издръжка съдът се е съобразил с възрастта
на децата, както и че освен разходи за храна, отопление, дрехи, учебници, учебни
материали, помагала, джобни пари са необходими и средства за извънучилищни занимания –
футбол и уроци по английски език, за учебни екскурзии, учебни лагери, както и за всякакви
други платени занимания, а също за здравни и стоматологични услуги. Според ответника по
жалбата фактът дали К. С. С. плаща наем няма отношение към процесния спор относно
размера на издръжката, а от друга страна сочи, че договорът за наем е сключен с баща му с
цел да не дава средства за издръжка на децата си. В отговора на жалбата е изтъкнат и
доводът, че жалбоподателят няма задължения за издръжка към други лица. С оглед на тези
съображения въззиваемата С. В. Г. моли атакуваното решение на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството по гр.д. № 1421/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, е
образувано въз основа на искова молба на С. В. Г. срещу К. С. С., с която са отправени на
основание чл. 127, ал. 2 ЗС искания за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на малолетните деца К. К. С. и Д. К. С., за определяне на местоживеенето,
личните контакти и издръжката им.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В хода на процеса е заявил
становище за основателност на искането за предоставяне упражняването на родителските
права на майката, както и че не следва да бъде присъждана издръжка в размер, надвишаващ
минималния.
Между страните по делото не е било спорно, че са родители на децата К. К. С. и Д. К.
С., родени на ***, като това обстоятелство е видно и от представените в
първоинстанционното производство копия от удостоверения за раждане.
Според приетия социален доклад С. В. Г. и К. С. С. започнали съвместно съжителство
през ***, от което били родени К. К. С. и Д. К. С.. Родителите се разделили през ***г., след
което майката и децата живеели при родителите й, а бащата поддържал контакти със
синовете си. В доклада е посочено, че след раздялата основните грижи за децата полага
тяхната майка, като при необходимост ползва помощта на своите родители, с които живеят.
Отразено е, че потребностите на момчетата са задоволени напълно; здравословното им
състояние се проследява редовно; записани са като редовни ученици в ***; справят се добре
в училище; посещават уроци по английски език 4-5 пъти месечно, за което майката плаща по
20 лева за всяко дете. Отбелязано е, че бащата К. С. С. живее в гарсониера на адрес: ***, в
която е обособено пространство за момчетата; че има частен бизнес – управител на ***
ЕООД, което се занимава с ***; декларира месечен доход от 1077 лева; както и че работното
му време не е строго фиксирано. По отношение на трудовата заетост на майката С. В. Г. се
сочи, че работи като *** във *** при график с 24-часови дежурства и получава месечен
доход от 2500 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договор за наем на
ведомствено жилище № *** г. и анекс към него от 02.01.2025 г., от които се установява, че
„Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД е предоставил на С. К. С. ползването
на апартамент № ***, находящ се в ***, срещу задължение за последния да заплаща наемна
цена.
Видно от прието удостоверение с изх. № ***, издадено от *** ЕООД, осигурителният
доход на К. С. С. за периода от м.04.2024 г. до м.02.2025 г. е 933 лева.
2
Като свидетели са разпитани М.Й.Т. и В.В.Г., от показанията на които се установява,
че С. В. Г. и К. С. С. се разделили м.***, след което грижата за децата била поета от С. В. Г..
Живеели в апартамент, заедно с родителите й, а бащата останал да живее в семейното им
жилище, което се ползва под наем. Свидетелите сочат, че майката се занимава с момчетата,
води ги на училище, помага им с домашните, купува учебници и помагала. Излагат, че
децата посещават платени уроци по английски език и тренировки по футбол. От
свидетелските показания на М. С. Л. се установява, че К. С. С. подържа комуникация с
децата по телефона, както и че жилището, в което живеело семейството преди раздялата на
родителите, било наето от С. К. – баща на К. С. С..
С постановеното решение № 127/ 29.04.2025 г. по гр.д. № 1421/ 2024 г., по описа на
Районен съд – Радомир, първоинстанционният съд е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на децата К. К. С. и Д. К. С. на тяхната майка С. В. Г.,
определил е местоживеенето им при нея, определил е режим на лични контакти на децата с
бащата К. С. С. и е осъдил последният да им заплаща месечна издръжка в размер на 350
лева на всяко от тях. Видно от решението при определяне размера на издръжката взел
предвид, че според представените доказателства К. С. С. като управител на *** ЕООД
декларирал месечен доход от 1077 лева, както и че по отношение на дружеството не е
открито производство по несъстоятелност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, касаещи правилността му, е ограничен от наведените в жалбата доводи. Според т. 1
от Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е ограничен от
наведените с жалбата възражения при проверка правилността на обжалваното решение,
когато следи служебно за приложението на императивна правна норма, за интереса на някоя
от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца
при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Настоящият съдебен състав, като извърши проверка на обжалваното решение,
намира, че същото е валидно, както и че е допустимо и правилно в обжалваната му част,
касаеща присъдената издръжка, като приема следното:
Според нормата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. В чл. 142, ал. 1 СК е предвидено, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи.
При преценка относно конкретния размер на издръжката, който следва да заплаща К.
С. С. на синовете си, съдът съобрази приетото в Постановление № 5 от 16.11.1970 г. и
Постановление № 5 от 31.11.1981 г. на Пленума на ВС, според което нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените им условия на живот,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай. Размерът на издръжката трябва да съдейства за правилното
развитие, възпитание и отглеждането на непълнолетните, за покриване на нуждите им така,
както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Според нормата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление на
Министерския съвет № 359/ 23.10.2024 г. размерът на минималната работна заплата за
страната е определен на 1077 лева, считано от 01.01.2025 г. Следователно издръжката на К.
К. С. и Д. К. С., която следва да бъде определенa, не може да бъде по-малкa от сумата 269,25
лева.
К. К. С. и Д. К. С. са на *** години, като нуждите им са обичайни за деца на тяхната
3
възраст. Същите са в добро общо здравословно състояние, посещават училище и
извънкласни платени занимания – уроци по английски език и тренировки по футбол. По
отношение на уроците по английски език в социалния доклад е посочено, че цената им е 20
лева за дете за посещение, както и че посещенията са около 4-5 пъти месечно. По делото не
са събрани доказателства относно цената на тренировките по футбол, но безспорно се
установява, че децата посещават такива, което също следва да бъде отчетено при определяне
размера на дължимата от бащата издръжка, доколкото е свързано с ежедневието на
момчетата и подържаната от тях физическа активност. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че с оглед възрастта на децата същите имат нужда освен от основните
потребности като храна, облекло, обувки, лекарства, медицинска помощ, жилище,
отопление, електрическа енергия, така и от учебни помагала и помощни материали,
необходими във връзка с учебната дейност, средства за културни мероприятия, развлечения,
както и джобни пари.
Предвид изложеното и като взе предвид стандарта на живот и икономическата
ситуация в страната, настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че следва да бъде
определена обща месечна издръжка в размер на 600 лева на всяко от децата, който е
необходим и достатъчен, за да покрие конкретните им потребности. Тази издръжка се дължи
от двамата родители съобразно възможностите на всеки от тях, като следва да се вземат
предвид грижите на родителя, при който се отглеждат децата (т. 7 от Постановление № 5 от
16.11.1970 г. на Пленума на ВС). Отглеждащият родител следва да поеме по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза.
Видно от социалния доклад, както и от свидетелските показания на М.Й.Т. и В.В.Г., грижата
за отглеждането на К. К. С. и Д. К. С. е поета от майката С. В. Г., а с Решение № 127/
29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1421/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир,
упражняването на родителските права е предоставено на нея и при нея е определено
местоживеенето на момчетата, като решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в
сила. Според представеното удостоверение с изх. № ***, издадено от *** ЕООД,
осигурителният доход на К. С. С. за периода от м.04.2024 г. до м.02.2025 г. е 933 лева. От
страна на последния не се твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че има
алиментни задължения към други лица. Поради това на бащата следва да бъде определена за
плащане издръжка в размер 350 лева месечно за всяко от момчетата, който би съответствал
на сумите, които К. С. С. би предоставял на децата си ако живееха в едно домакинство. Без
значение е дали ответникът плаща наем на жилището, където живее (макар по делото да не
са събрани доказателства, че именно той плаща наема, а не лицето, с което е сключен
договорът за наем – С. С.). Съгласно тайната съдебна практика разходите на лицето за лична
издръжка не се приспадат от общия му доход при преценка за възможността да дава
издръжка. Това задължение на ответника е непротивопоставимо на задължението за
издръжка на непълнолетните му деца. Родителят е длъжен на първо място да осигури наред
със собственото си съществуване и това на детето си и едва тогава следват задълженията му
спрямо трети лица, непроизтичащи от издръжка. Съгласно т. 5 от Постановление № 5 от
16.11.1970 г. възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация, а с т. 11 е прието, че не се освобождават от
задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят. В случая К. С. С. е в
активна трудоспособна възраст, по делото не се твърди и съответно не е доказано, че има
здравословни или други проблеми, които препятстват възможността му за полагане на труд,
от събраните доказателства се установява, че е едноличен собственик и управител на ***
ЕООД, а според социалния доклад работното му време не е строго фиксирано, което налага
извод, че при необходимост би могъл да полага допълнителен труд, за да реализира допълни
доходи (в този смисъл е Решение № 154/ 16.07.2013 г. по гр.д. № 1435/ 2012 г. на ВКС, III
ГО).
Въз основа на изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд – Перник
приема, че първоинстанционният съд е определил правилно дължимият от К. С. С. в полза
на К. К. С. и Д. К. С. размер на месечната издръжка, поради което решението в обжалваната
4
му част следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 127/ 29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1421/ 2024
г., по описа на Районен съд – Радомир, в обжалваната част, с която К. С. С., ЕГН
********** е осъден да заплаща на К. К. С., ЕГН ********** и Д. К. С., ЕГН **********
чрез тяхната майка и законен представител С. В. Г. месечна издръжка в размер на 350 лева за
всяко от децата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5