Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 20.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 536 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 250, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М.Д.Г.
твърди, че през 2017 г. закупил апартамент в гр. Варна. През есента на 2018 г.
се запознал с ответницата – Е.А.Р., която допуснал да живее в апартамента. В
този период ищецът живеел в Г., а с ответницата поддържали контакти чрез
интернет. Последната не заплащала наем за ползването на апартамента, като
уговорката между страните била да го пази и да помага за ремонта му, извършван
от бащата на ищеца. Тъй като за ремонта били нужни средства, а ищецът не
разполагал със сметка в българска банка, с ответницата се разбрали да преведе
нужните средства по нейна банкова сметка, ***у в България през лятото на 2019
г. Така, на 17.05.2019 г. ищецът превел по банковата сметка на ответницата
сумата от 5000 евро. С част от сумата трябвало ищецът да купи кола за
извършване на доставки във връзка с ремонта, която впоследствие щяла да остане
на разположение на Е.Р.. Ищецът посочва, че когато пристигнал в България,
установил, че ответницата е изтеглила парите и с тях е закупила лек автомобил
на свое име. Поддържа, че преведената сума не му е възстановена до настоящия
момент.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
1) сумата от 9779.15 лева, представляваща
равностойността на 5000 евро, преведени на ответницата по банков път на
17.05.2019 г. по силата на договор за влог, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 17.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 355 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение за периода от
10.09.2019 г. до 16.01.2020 г.
Моли за
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата Е.А.Р. е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като
поддържа, че процесната сума ѝ е преведена от ищеца като обичайно дарение
за рождения ѝ ден. По изрично желание на последния тя следвало да ѝ
послужи за закупуването на личен автомобил, във връзка с което изтеглила и
допълнителна сума по договор за кредит. Излага, че с ищеца са имали връзка в
продължение на около година, като по негова покана заживяла в неговия
апартамент в гр. Варна. Намерението на страните било да съжителстват там,
докато Г. пребивава в България, като ответницата следвало да съблюдава ремонта
на жилището и да го обзаведе според своите предпочитания. В тази връзка на
13.06.2019 г. ищецът я упълномощил да го представлява пред различни институции
във връзка с имота. През м. юни 2019 г. ѝ предложил брак, но през м.
август 2019 г. се разделили, тъй като ищецът имал паралелна връзка и с друга
жена, от която очаквал дете.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да ѝ
бъдат присъдени разноски за производството.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Договорът
за влог е комутативен, неформален и реален, като в зависимост от това дали е
уговорено възнаграждение в полза на влогоприемателя би
могъл да е двустранен и възмезден или едностранен и безвъзмезден. Правните
последици на сделката настъпват при предаване на вещта, като за влогоприемателя възниква задължение да я пази и върне на
уговорения срок или при поискване.
Съобразно
наведените от ищеца в настоящото производство твърдения същият е превел
процесната сума по банкова сметка ***а ги съхранява до завръщането му в
България. Така уточнените уговорки между страните по повод предаване на сумата,
предмет на предявения главен иск, навеждат именно на правна квалификация по чл.
250, ал. 1 ЗЗД.
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че на 17.05.2019 г. М.Д.Г. е превел по
личната банкова сметка *** Е.А.Р. сумата от 5000 евро, като спорът между
страните е съсредоточен относно правното основание, въз основа на което е
предадена сумата. В тази връзка с доклада по делото на ищеца е разпределена
доказателствената тежест за установяване наличието на валидно сключен между
страните договор за влог. Независимо от това, последният не е ангажирал годни
доказателства, от които да може да се направи извод, че процесната сума е
предадена именно въз основа на договор за влог. От представените по делото
извлечения от мобилна кореспонденция не би могъл да се направи подобен извод,
доколкото те съдържат комуникация между страните, осъществена след процесния
паричен превод. Доводите на процесуалния представител на ищеца досежно
уговорките му с ответната страна се основават на предположения и в този смисъл
страната не успя в условията на пълно и главно доказване да установи твърденията
си за сключен между страните договор за влог. Предвид недоказаността на
изложените в исковата молба твърдения е ирелевантно обстоятелството дали
ответната страна е доказала възражението си, че сумата е предадена въз основа
на договор за дарение.
Поради така изложените съображения предявеният главен иск
е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв за
присъждане на обезщетение за забава.
По разноските:
Съобразно
изхода на спора, в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК, и на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ответницата дължимото адвокатско възнаграждение в
размер на 1119 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.Д.Г., ЕГН **********,***, срещу
Е.А.Р., ЕГН **********,***, осъдителен иск с правно основание чл. 250, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9779.15 лева /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева
и петнадесет стотинки/, представляваща равностойността на 5000 евро, преведени
на ответницата по банков път на 17.05.2019 г. по силата на договор за влог,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
исковата молба – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.Д.Г., ЕГН **********,***, срещу
Е.А.Р., ЕГН **********,***, осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 355 /триста петдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за
забава за заплащане на горното задължение за периода от 10.09.2019 г. до
16.01.2020 г.
ОСЪЖДА
М.Д.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА адв.
Д.М.от АК – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „П.В.“ № 18, ет. 1, СУМАТА ОТ 1119 /хиляда сто и деветнадесет/
лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: