№ 4198
гр. Варна, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110109045 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
Ищцата Х. К. П. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил марка „*****", рег.
№ *******, е сключила с ответното дружество застраховка „Автокаско", клауза „Пълно
каско", обективирана в застрахователна полица № 1012310008057 от 18.08.2023г., със срок
на действие от 25.08.2023г. до 24.08.2024г. Твърди се, че застрахованият автомобил бил
паркиран близо до дома й, находящ се в гр. Варна, ул. „*******." 47, като на 15.06.2024г.,
около 16.00ч., установила, че автомобилът й е увреден от неизвестно лице. На 15.06.2024г.
уведомила Първо РУ на МВР за злоумишлените действия, за което й било издадено
удостоверение с рег. № 433000-14522/17.06.2024г. За настъпилото събитие застрахователят
бил уведомен, като според съставения опис-заключение са установени следните увредени
детайли: облицовка предна броня, калник преден ляв, преден капак, предна лява врата, задна
врата лява, калник заден ляв, задна броня и капак заден.
Твърдейки, че застрахователят й е изплатил обезщетение в размер на 863.01 лева,
която е недостатъчна да покрие разходите за възстановяване на щетите, сезира съда с искане
за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 2364.03 лева, частичен иск от
2636.99 лева, представляваща необходима стойност за ремонт на щетата вследствие на
настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 17.07.2024г., до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗАД „Асет Иншурънс" АД депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че за настъпилото по данни на
1
ищеца на паркинг събитие е заведена щета, като при огледа на застрахованото имущество са
установени увреждания по облицовка предна броня, калник преден ляв, преден капак,
предна врата лява, задна врата лява, калник заден ляв, задна броня и капак заден. Твърди, че
за така настъпилото събитие на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 863.01 лева, което е определено по експертна оценка и съобразно средните пазарни цени.
Счита, претендираните размер на средства за ремонт на автомобила за необосновано
завишени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на
11.11.2024г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване,
че между ищеца и ответното дружество е сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил
марка „*****“, рег. № *******, валидна към 15.06.2024г., на която дата П. е установила
увреждания по автомобила, за което събитие при ответното дружество е образувана щета №
10024003940/17.06.2024г., както и че на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 863.01 лева за увредените облицовка предна броня, калник преден ляв, преден
капак, предна лява врата, задна врата лява, калник заден ляв, задна броня и капак заден.
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, в заключението по която
вещото лице сочи, че средната пазарна стойност, определена към датата на процесното
събитие, на материалите и труд за възстановяване щетите по застрахования лек автомобил е
в размер на 3227.04 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма
на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите
от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в
срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за
отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.
В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Каско“, обект на която е лек автомобил марка
„*****“, рег. № *******, както и че в срока на действие на застрахователния договор е
настъпило твърдяното от ищеца събитие – увреждане на задната броня на автомобила.
Спорният по делото въпрос е свързан с размер на следващото се застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
2
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив размер
на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни цени не
може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й,
съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключението на вещото лице. Съобразно последното, дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза в размер на 3227.04 лева, от която сума следва да бъде
приспаднат размера на определеното и изплатено от застрахователя обезщетение в размер
на 863.01 лева. Или дължимата на ищеца сума възлиза в размер на 2364.03 лева.
В обобщение, съдът намира, че предявеният иск в рамките на размера, предмет на
настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно с
присъждане на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Х. П. сторените в настоящото производство разноски
за заплатена държавна такса от 94.56 лева, възнаграждение за вещо лице от 200 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 640 лева с ДДС, или общо сумата от 934.56 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шар планина”, № 35, да заплати на Х. К. П., ЕГН **********, от
гр. Варна, ул. „*******.“ 47, ет. 2, ап. 5, сумата от 2364.03 лева (две хиляди триста
шестдесет и четири лева и три стотинки) - частичен иск от 2636.99 лева, незаплатена част
от следващото й се застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се увреждания по облицовка предна броня, калник преден ляв, преден капак,
предна врата лява, задна врата лява, калник заден ляв, задна броня и капак заден на лек
автомобил марка „*****“, рег. № *******, в резултат на настъпило на 15.06.2024г.
застрахователно събитие, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шар планина”, № 35, да заплати на Х. К. П., ЕГН **********, от
гр. Варна, ул. „*******.“ 47, ет. 2, ап. 5, сумата от 934.56 лева (деветстотин тридесет и
3
шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща сторени разноски в производство
пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца Х. К. П.
по посочената в исковата молба банкова сметка, а именно: IBAN
BG33RZBB91551007843349, с титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4