Р Е Ш Е Н И Е
03.01.2024 г.
Номер 17 2 0 2 4 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на дванадесети декември 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 234 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 2, чл. 197 ал. 1 т. 3, ал. 3 т. 2 и чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 от ЗМВР.
Р.М.К. – младши инспектор – старши полицай в ГКПП Г. – ГПУ Г. при РДГП - Кюстендил, ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Д.З., обжалва Заповед с рег. № 4077з - 887/13.07.2023 г. на Директора на РДГП Кюстендил, с която й е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при извършени съществени нарушения на административно – производствените правила, незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалноправни разпоредби, както и постановена при неправилна преценка на събраните доказателства и в противоречие с целта на закона. Излагат се подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото. Представена е и писмена защита.
Ответникът по жалбата се представлява по делото от юр. М, която оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като се представя и писмена защита.
По делото са разпитани и свидетелите С.К.Д.., Е. С. М. Н, М. И. Т., И. Г. С., Ю. Й. Г., Б.В.В., Р.С.Б. и Р. Иванов А..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Р.М.К. е държавен служител, старши полицай в ГКПП Г. – ГПУ Г. при РДГП - Кюстендил. Наложено й е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 1 година, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 01.01.2023 г., изпълнявайки задълженията си на АРМ - 04 /изходящо трасе/ в 05.33 ч., К. не е осъществила физическа проверка на автобус „Мерцедес“ с турски регистрационен номер 09 ABL 660, в резултат на което не е установила, че в автобуса се намира и турският гражданин K. D., роден на *** г., турски паспорт № U26967664 и е допуснала чуждият гражданин да излезе неправомерно от Р. България, без да му бъде извършена гранична проверка в съответствие с чл. 32 от Инструкцията.
На 11.01.2023 г., изпълнявайки задълженията
си на АРМ – 04 /изходящо трасе/ в 09.58 ч., К. не е извършила цялостна
физическа проверка на автобуса, а именно оглед на спалното помещение в
автобуса, багажното му отделение и сервизните помещения на автобус „Неоплан“ с
македонски регистрационен номер GV
3000 AG, в резултат на което не е установила, че в автобуса се намира и
турският гражданин K. D.,
роден на *** г., турски паспорт № U26967664 и е допуснала
турския гражданин да излезе неправомерно от Р. България, без да му бъде
извършена гранична проверка в съответствие с чл. 32 от Инструкция №
8121з-1492/04.11.2022 г.
С действията си жалбоподателката не е изпълнила служебните си задължения, произтичащи от заеманата длъжност и разпореденото в чл. 37 и чл. 32 от Инструкция № 8121з-1492 от 04 ноември 2022 г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП.
Нарушението е установено от извършена проверка и от описания в справка 4485р-4268/01.06.2023 г. по описа на ГПУ - Г. доказателствен материал.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се налага на основание чл. 194 ал. 2 т. 2, чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 204 т. 4 от ЗМВР /“неизпълнение на служебните задължения”/. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 20.07.2023 г. заповедта е обжалвана пред КнАС, като с вх. № 3117/28.07.2023 г. Директорът на РДГП - Кюстендил изпраща цялата преписка по повод издадената заповед до АС - Кюстендил.
По делото са представени и приложени, съгласно текста – административната преписка, съдържаща надлежно заверени копия на доказателства, общо посочени в 52 точки, както и представените в хода на съдебното производство: Заповед рег. № 3282з-2321/12.07.2022 г. от Директор на ГДГП към МВР; специфична длъжностна характеристика за длъжността „полицай-старши полицай“ в ГКПП от ГПУ при РДГП, както и за сведение Протокол № 136/02.10.2023 г. по н.д.о.х. № 1041 по описа на РС - Кюстендил и Протокол № 460/01.05.2023 г.
По делото са приложени и е осъществен оглед на 2 бр. СD за времевия период, посочен в молба с вх. № 4582/24.11.2023 г. /лист 135 по делото/.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се уважи, като съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателката К. с процесната заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1-3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на РДГП Кюстендил, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР.
Дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ е
приел, че на 01.01.2023 г. и 11.01.2023 г., К., като старши полицай в ГКПП Г.
при РДГП – Кюстендил не е осъществил контрол, като при изпълнение на
задълженията си на АРМ - 04 /изходящо трасе/, съответно на 01.01.2023 г. в
05.33 ч. не е осъществила физическа проверка на автобус марка „Мерцедес“ с
турски регистрационен № 09 АВL
660, както и че на 11.01.2023 г., изпълнявайки задълженията си на АРМ – 04
/изходящо трасе/ в 09.58 ч., К. не е извършила цялостна физическа проверка на автобус
марка „Неоплан“ с турски регистрационен номер GV 3000 AG, а именно оглед на спалното
помещение в автобуса, багажното му отделение и сервизните помещения, в
резултата на което и в двата случая е допуснала турският гражданин K. D., роден на *** г.,
турски паспорт № U26967664, да излезе неправомерно от Р.
България, без да му бъде извършена гранична проверка в съответствие с чл. 32 от
Инструкция № 8121з-1492/04.11.2022 г.
С това си поведение К. не е изпълнила служебните си задължения, произтичащи от длъжностната й характеристика. ДНО е приел, че К. виновно е нарушила цитираните разпоредби, като деянието се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 от ЗМВР “неизпълнение на служебните задължения” и й е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта.
Спазена е формално процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Повод за извършване на проверката са постъпили данни от справка 4485р-4268/01.06.2023 г. по описа на ГДГП, в която комисията при преглед на видеозаписи на ГКПП Г. установява, че на 01.01.2023 г. и на 11.01.2023 г. няма данни за регистрирано излизане от страната на турския гражданин K. D., с посочени по – горе лични данни. От изискани от комисията отговор от граничните власти на Р. С.Македония и справка от ДКИС, се установява, че същият има влизане в Р. С.Македония и на 01.01.2023 г. и на 11.01.2023 г., като видно от камеритe за видеонаблюдение, тръгвайки от линията за гранични проверки, проверяваният автобус се е насочвал директно към македонския граничен пункт – без да спира и без да се качват/слизат лица в/от него.
Със Заповед № 4077з-103/25.01.2023 г. на Директора на РДГП – Кюстендил е заповядано извършване на проверка за горецитираното. За целта е назначена и съответната комисия с поименно назначен състав. Със Заповед № 4077з-206/20.02.2023 г. е удължен срока за разследване на проверката образувана със Заповед № 4077з-103/25.01.2023 г. до 28.02.2023 г. Същата със справка рег. № 4485р-14385 от 27.02.2023 г. до Директора на РДГП - Кюстендил е направила предложение в т. 1 от същата на служителя мл. инспектор Р.М.К. – старши полицаей на ГКПП Г., да бъде образувано дисциплинарно производство, на осн. чл. 205 ал. 1 от ЗМВР, относно неизпълнение на служебни задължения на 01.01.2023 г. и на 11.01.2023 г.
Със Заповед № 4077з-408/04.04.2023 г. на Директора на РДГП – Кюстендил е образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор Р.М.К., като е определил и комисия за провеждането му, с която заповед К. се е запознала на 18.04.2023 г. Същата е подала възражение с вх. № 4485р-2835/19.04.2023 г., в което отрича да е извършила твърдeните нарушения.
Със Заповед № 4077з-500/25.04.2023 г. на Директора на РДГП – Кюстендил отново е удължен срока за разследване на дисциплинарното производство до 31.05.2023 г.
Със Заповед № 4077з-665/30.05.2023 г. на Директора на РДГП - Кюстендил за пореден път е удължен срока за разследване на дисциплинарното производство до 20.06.2023 г.
С покана рег. № 4485р-4271/01.06.2023 г. К. е поканена да се запознае със справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, връчена й същия ден.
Със становище рег. № 4485р-4385/01.06.2023 г., комисията за образуваното дисциплинарно производство предлага на Директора на РДГП – Кюстендил да бъде наложено на мл. инспектор Р.М.К. – ст. полицай на ГКПП Г. от ГПУ Г. при РДГП Кюстендил едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за максимално предвидения от закона срок.
В обобщена справка рег. № 4485р-4268/01.06.2023 г. комисията е потвърдила горните изводи.
С изготвената писмена справка, жалбоподателката се е запознала на 01.06.2023 г. – 15.20 ч. срещу подпис, като е отбелязано, че същата е поканена да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. С писмено възражение рег. № 4485р-4310/02.06.2023 г. К. отрича да е извършила твърдените нарушения.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание рег. № 4077з-887/13.07.2023 г. й е връчена в 10.20 ч. на 13.07.2023 г.
Заповедта е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР. Извършеното нарушение като краен резултат е констатирано на 01.06.2023 г., съгласно приложената справка, а издадената заповед е от 13.07.2023 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните причини:
ДНО е изпълнил задължението си по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР да събере доказателства от значение за установяване на обективната истина. Същият е отправил покана за даване на писмени обяснения на оспорващия в съответствие с изискването на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР. От изложеното в оспорената заповед обаче липсва конкретен анализ на събраните доказателства и дадените обяснения и сведения по административната преписка, които да водят до безспорния извод за извършено нарушение от страна на К..
В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 2 е за неизпълнение на служебните задължения, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал.1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 11 като такова е посочено: „неизпълнение на служебни задължения”.
Нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът изрично в Определение № 338/14.08.2023 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 194 ал. 2 т. 2, чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР.
При всички случаи обаче, в процесната заповед е следвало да се опише какъв е контролът, който жалбоподателят е следвало да упражни – спрямо кого конкретно, в кой момент от посочения период, в какво се изразява той и какви конкретни мерки и задължения е имал той, а не е изпълнил. Съществуването на конкретните служебни задължения на оспорващия и тяхното неизпълнение, като основание за ангажиране на отговорността му, следва да бъдат доказани в настоящето производство.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото /писмени, устни и видеозаписи от камери на ГКПП Г./ не потвърждават извода на ДНО, че не е извършена физическа проверка, която да е включвала визуална проверка само на документите, без да е осъществена проверка за съответствието на документите със самото превозно средство или да не е извършена визуална физическа проверка на превозните средства. Такава е извършена от К, и при нея не е установено лицето К.Д. да е бил в проверяваните автобуси на съответните дати. Не се установява по безспорен начин, нито на видеозаписите, нито по какъвто и да е друг начин, същият да е бил в автобуса. Извършеното нарушение от ДНО е класифицирано като две дисциплинарни нарушения, с една и съща правна квалификация – чл. 194 ал. 2 т. 2, във вр. с чл. 197 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР. Нарушенията са посочени като неизпълнение на разпоредбата на чл. 37 от Инструкция № 8121з-1492/04.11.2022 г., която включва задължение за служителя да извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства. В случая такава проверка е извършена. Твърденията на ДНО, че проверката е извършена за 33 секунди и това доказва, че не е извършена такава, не може да бъде кредитирано. Ясно на камерите се вижда, че се извършва такава проверка от К. и на 01.01.2023 г. и на 11.01.2023 г. Времетраенето не е критерий за това дали или не е извършена такава проверка. Не се установяват факти относно фалшифициране или подправяне на документи. Да се твърди, че тъй като автобусът веднага се е насочил към границата с РСМакедония и това е доказателство, че турският гражданин е бил в автобуса е несериозно. На същото основание може да се твърди, че се е качил на територията на РСМакедония и затова е регистриран в македонската гранична система или пък, че е бил скрит в тайник на съответния автобус, за което К. няма как да носи отговорност по цитираната разпоредба на Инструкцията. От представеното за сведение по делото Споразумение по НОХД № 2023152021041/2023 г. по описа на КРС лицето Демирок е установено на ГКПП на 18.01.2023 г. за първи път. В този смисъл може де се приеме, че не съществуват преки доказателства, за това че същият се е намирал в проверяваните автобуси на 01.01. и 11.01.2023 г. Отделно от това по делото са налице данни, че същият е притежавал и лична карта и паспорт издадени от Република Босна и Херцеговина, като същият е заявил, че са загубени, а къде, колко пъти и как са използвани може само да се гадае.
Обратното разбиране, че защото контролът е постоянна дейност и липсата на такъв представлява своеобразно продължавано нарушение, практически обезмисля функцията и целта, която преследва всяка контролна дейност.
Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В нея наистина е посочена заповедта, с която е заповядано да се извърши проверка, както и справката, изготвена на основание на тази заповед. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 11 и представлява неизпълнение на служебни задължения. Действително от длъжностната характеристика се установява, че жалбоподателката като старши полицай в ГКПП „извършва гранични проверки и контрол на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства“, като се ръководи от действащото законодателство, но кои са лицата и транспортните средства, които са пропуснати без да им бъде извършена проверка в АИС – ГК, наказващият орган е следвало да докаже, а не да презумира. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, но в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. Непосочването на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, не дава възможност да се квалифицира нарушението, както и да се упражни реален съдебен контрол върху него. Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата /виж кадрова справка на К. – лист 22 по делото/. В случая К. е извършила проверка на превозното средство и документите на пътуващите и тази проверка видно от записите на камерите на ГКПП Г. не е формална, както е посочил ДНО. Дори и да беше доказано извършеното нарушение, а то не е, би могло да се търси квалификация на извършеното нарушение за „небрежност в служебната дейност“, което обаче се наказва по чл. 199 ал. 1 т. 3 от ЗМВР с дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Вида на наказанието обаче не подлежи на саниране в рамките на съдебното производство по делото. Неправилното приложение на материалния закон налага отмяната на наложеното дисциплинарно наказание като незаконосъобразно.
Не на последно място по важност, налице е и вътрешно противоречие между изложеното в мотивите на приложената справка от назначената комисия и направените крайни изводи. В обстоятелствената част от същата, самата комисия сочи, че е извършена гранична проверка на съответните дати на пътуващите в автобусите лица през трасе АРМ - 04 на излизане от Р. България. По надолу в следващия абзац на справката, пък се прави категоричен извод за липса на извършена физическа проверка на намиращите се в автобусите лица, довело до неправомерно излизане от страната на чуждестранния гражданин! Кое от двете е вярното – извършената или неизвършената физическа проверка?
Изхождайки от всички устни и писмени доказателства по делото, съответно видеозаписите от камерите на ГКПП Г. и цялостният им анализ, налагащият се извод е, че не се установява по безспорен начин, както обективния елемент на дисциплинарното нарушение “неизпълнение на служебни задължения”, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват неизпълнение на служебни задължения.
Дисциплинарно - наказващият орган неправилно е преценил фактите и обстоятелствата по случая, вината, вида на извършеното нарушение и съответното му наказание.
Настоящият състав на съда, счита че предвид всички изложени съображения, процесната заповед се явява издадена от надлежен административен орган, в рамките на своята компетентност, при спазване на установената форма и административно -производствените правила, но липсва точното фактическо основание за издаване на оспорената заповед, т.е. не е установено по безспорен начин извършването на посоченото деяние и същата е издадена в нарушение на материално - правните разпоредби, поради което се явява незаконосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е основателна.
С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски на жалбоподателката, в размер на 410 лв., съгласно приложените писмени доказателства за това.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4077з - 887/13.07.2023 г. на Директора на РДГП - Кюстендил, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 1 /една/ година на Р.М.К., младши инспектор – старши полицай в ГКПП Г. от ГПУ – Г. при РДГП – Кюстендил, ЕГН **********.
ОСЪЖДА РДГП – Кюстендил при ГД “Гранична полиция” към МВР да заплати на Р.М.К., с адрес: ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: